събота, 25 май 2013 г.

Спомен за Педагогическия канон от 1896 г.


Извадки от българския Педагогически канон от 1896 г.:

1. Никога не влизай в клас без предварително да си приготвил това, което трябва да вършиш;

2. Първо си припомни какво трябва да повториш в клас и какви домашни работи да прегледаш;

3. После прегледай и нареди материали, който трябва да преподаваш;
4. Длъжен си да следваш учебника и учебната програма, но преподавай без помощта на учебник;

5. Приготви си примерите, които ще илюстрират твоя урок, и се подготви да ги използваш свободно;

6. Щом учениците трябва да знаят нещо наизуст, то ти трябва да го усвоиш превъзходно;

7. Когато има да преподаваш нещо ново, търси връзката му с това, което вече е известно;

8. При предварителната подготовка ползвай писмени бележки относно материала, вървежа на урока, примерите;

9. Когато се готвиш, винаги мисли за учениците си и се съобразявай с тяхната подготовка и възможности;

10. След всеки урок мисли за това, което се е случило в класната стая;

11. Тутакси след удрянето на звънеца трябва да влизаш в клас и да излизаш с удрянето на звънеца; никога не влизай в класа със шапка;

12. Не почвай урока преди всички ученици да са седнали по местата си; при всяко движение в класа прекъсвай преподаването;

13. Когато говори ученик, следи той да говори ясно и разбрано, така че да го чуват всички ученици;

14. Ако учениците трябва да усвоят нещо с паметта си, винаги проверя¬вай доколко това е станало;

15. Не преподавай голо знание, а винаги използвай предварително добре обмислени примери;

16. Ако трябва да се научи някакво правило, кажи го точно и после го поясни с примери; поискай такива примери и от учениците, за да разбереш те дали са го усвоили достатъчно добре;

17. Следвай предмета и не се впускай в странични разсъждения;

18. Използвай нагледни материали – карти, картини и др., но преди всичко използвай черната дъска;

19. Недей преподава, ако си възбуден, по причина, че те е разсърдил някой ученик. По-добре потърпи малко и продължи, когато се успокоиш, защото знаците на възбудеността отнемат цялото внимание на учениците, та за урока не остава нищо;

20. Въпросите ти трябва да се отнасят към всички ученици; който ще отговори, повикай го по име – ти трябва да знаеш имената на всички ученици;

21. Не спазвай някакъв ред при изпитването – по списък или чин, за¬щото тогава тези, които са изпитани, стават невнимателни;

22. Добре е да се препита всеки ученик – грешка е например на 10 ученици да се задават по 5 въпроса, а останалите 30 ученици да останат в мълчание;

23. Обръщай внимание на всички ученици, а не само на някои избрани;

24. Не се плаши от малките паузи, които остават след въпросите ти – нали всеки въпрос трябва да се обмисли добре; подчертавай правилните отговори;

25. Ако някой отговори невярно, обърни се към друг ученик; ако забележиш, че да питаш по-нататък е безполезно, не губи време учениците да налучкат правилния отговор;

26. Никога не питай за неща, които учениците не могат още да знаят;

27. Научи се да питаш добре. Въпросът ти трябва да бъде по съдържание ясен, по форма – къс и граматически правилен;

28. Не задавай въпроси, на които се отговаря с „да” или „не”;

29. Не прекъсвай ученика, когато отговаря на въпросите ти непълно или невярно, остави го да изкаже мисълта си и тогава го поправи;

30. Не сядай в клас, не дръж ръцете си на хълбоците или в джобовете, не ги кръстосвай на гърдите;

31. Не се разхождай в клас, намери си място, от където да виждаш всички ученици, не стой като закован на катедрата – всеки ученик трябва да знае, че винаги можеш да се намериш при него, и понякога трябва да правиш това;

32. Бъди сериозен, не приказвай остроти. Когато добиеш твърдо положение в класа, можеш са си позволяваш някоя безвредна или наивна шега;
33. Показвай се пред учениците като образован човек – никога в разговор не употребявай вулгарен език;

34. Никога не прави бележки относно занятието, положението, съдбата на бащата или майката на някой ученик;

35. Пази се да говориш или да загатваш за социалните, политическите, религиозните или партийните дела и стремления в сегашно време;

36. Недей да имаш любимци сред учениците или не показвай, че не можеш да търпиш някого;

37. Говори правилно, звучно и ясно с логическа интонация;

38. Обхващай с поглед всички ученици, но без да ти блуждаят постоянно очите. Запазвай винаги вътрешното си спокойствие и достойнство;

39. Винаги помни, че задачата ти не е да показваш собственото си красноречие, а да развръзваш езика на учениците си;
40. Не се опитвай да импонираш на учениците си с учеността си – ставаш смешен;
41. Не поставай личността си в първи план, а предмета;

42. Всеки ден помни, че ти си за учениците, а не те за тебе;

43. Бъди справедлив с учениците. Ако допуснеш грешка, ще спечелиш уважение, ако я признаеш веднага;

44. Не позволявай хлабаво държане от страна на учениците. Ако забележиш, че много ученици се държат разсеяно, накарай класът да стане – това помага;

45. Не разчитай на бърз успех. Не бъди нетърпелив, отчаян, мрачен. Причината за неуспеха на учениците не е в тях, а в тебе;

46. Недей присъжда леко някой ученик в нравствено или умствено отношение. Думите „махай се отпреде ми” или подобни не трябва в никой случай да употребяваш;

47. Ако имаш повод да бъдеш недоволен от поведението на някой ученик, недей се разгневява тутакси, защото той е още дете. Погледни го само, ако това не помогне – можеш да го смъмриш;

48. Но недей оскърбява! Също да няма никакви подигравки, никакви иронии: едно сериозно повикване, (но не изкрещяване) по име ще бъде достатъчно;

49. Недей заплашва ученика с класния наставник или директора – и те са хора;

50. Недей напомня направените от учениците грешки. Не бъди злопаметен;

51. Пази учениците да не преписват едни от други. Ако се срещнат в писмените работи места, за които може да се мисли, че са преписани, ти ще бъдеш главният виновник.

Няма коментари:

Публикуване на коментар