Мнозина обичат да се пошегуват или да разиграят някого, като го излъжат, но поне в един ден от годината това не е грях и го правят всички - 1 април, Денят на хумора и шегата. Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците. Според друга версия дължим честването на шегата на неаполитанския крал Монтерей. Историята е такава: На краля поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че владетелят усетил подмяната, не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжите на 1 април.Денят на смеха носи и своя национален колорит. ВъвФранция наричат този обичай "априлска риба". Произходът му свързват с Карл IX, който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива. В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 ч. на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, обсипват със смях и викове: "Априлски глупак!".
Една от най-големите първоаприлски лъжи, която още се помни, станала в Лондон през 1860 г., когато няколко стотици английски джентълмени и дами получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 ч. сутринта на 1 април". Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа - когато се мели зърното, колят животните. Децата били пращани до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент - стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващата къща. В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на него, за хора без късмет. Според преданието тогава бил роден Юда - предателят на Христос, а Сатаната бил низвергнат от небето.
В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд. Иранците си правят шеги на 13-тия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1 или 2 април. Денят се нарича "Сиздах Бедар", т.е. Празникът на природата. Според фламандския обичай децата заключват своите родители и ги пускат само когато те обещаят да им дадат лакомство. В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки. Дори държавните институции си позволяват да лъжат, а важната работа се отлага за друг ден. В Шотландия 1 април е ден на кукувицата, птицата - символ на глупостта. В Дания "Денят на лъжата" идва с месец закъснение - 1 май. В някои страни имат "първоаприлски" традиции, които честват в друг ден от годината. На 28 декември в Испания празнуват "Денят на невинните". Според католическата църква това е денят, в който по заповед на цар Ирод са избити всички деца до две години, родени в древна Юдея, за да се премахне току-що роденият Исус.
На същата дата се чества Денят на шегата. По обичай на този ден се правят шеги от всякакъв род. Често се поднася например солено кафе...В Мексико на тази дата пък не се дава нищо назаем - пари, бижута, дори книги. В Перу могат да се видят десетки хора, които се разхождат по улиците с хартиени надписи на гърба. На този ден по традиция медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият. На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кои новини са били истина и кои лъжа. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар). Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си да се ободрят и разсеят, те нарекли първият му ден - ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина "ще се хванат", когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, "за зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите и веселите. Както обичал да казва известният български хуморист: "Най-празният от нашите дни е онзи, в който не сме се засмели нито веднъж."
Няма коментари:
Публикуване на коментар