Миг от вечността в трона на тракийския бог Залмоксис, по в. "24 часа"

Тронът на бог Залмоксис

Родните историци твърдят, че в Крайдунавска Добруджа се засичат четири  поредни цивилизации. Най-ярките следи от тях са в Архитектурно-археологическия резерват „Дуросторум-Дръстър-Силистра”, но емблематични са останките от миналото и в други по-малко известни места. Все още българинът слабо познава Сухоречието в Добруджа, простиращо се общо на 65 км в Силистренска и Добричка области. Увеличава се обаче броят на желаещите да седнат величествено поне за миг в трона на тракийския бог Залмоксис в района на село Стрелково, за да се заредят с енергия от преди 25 века.

„С приятели идваме поне два пъти в годината, защото открихме невероятната красота на района, нещо като каньон, обграден от безброй пещери”, разказа с вълнение психоложката Вяра Емилова. За историческата забележителност те чули покрай поредния „мек проект” на местния музей. Преди няколко години били поставени табели, обозначаващи пътя до „мястото”. После била изградена беседка за пикник, за да има къде младите хора да съпреживяват впечатленията си. Мястото предизвиква посетителите да се провират в малките пещери като истински изследователи на тайните им. Както и да комбинират експедицинно поведение за разчитане на следи от историята. Тревожно било, че типично по български всички подобрения, вкл. оградите, се развалят от посетителите и те стават опасни за тях.

Под "Баджалията"

Дестинацията „Вечноживият дух на тракийския бог Залмоксис” бе разработката на Регионален исторически музей - Силистра, отличен като подгласник през 2008 г. по европейската програма ЕДЕН и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тогава победител в конкурса „Тракийският дух” стана конкурентът му „Фолклорни празници от Тимок до Искър – по стъпките на траките”, описани от община Белоградчик. „Дестинацията за Залмоксис интегрира в себе си уникални тракийски култови паметници и жива тракийска културна традиция, съхранени до наши дни” заяви за „24 часа” археологът Георги Атанасов, д-р по християнска история, ст.н.с. II в РИМ-Силистра. Той е в основата на разработката на проекта, вече привличащ неподготвени за изненади зрители от страната и чужбин. Там те виждат с очите си как сред лабиринт от меандри е подреден в чест на бог Залмоксис комплекс от 5 скални тракийски светилища от VІ-ІV в. пр. Хр. Той е единственият бог, роден по нашите земи. Те съхраняват автентичен интериор и екстериор от тракийската епоха. Артефактите се намират в Археологическата експозиция на музея в Силистра.

„За мен и учениците ми бе истинско предизвикателство да навлезем в плетеницата от чудни гледки - скални венци и пещери над дълбоки каньони, за да чуем ехото от легендите за Свещената долина на Залмоксис”, обяснява своя пръв поглед учителката по история Лиляна Николова. Впоследствие тя ще опише в есе всичко преживяно, за да стигне емоцията до непосветените. „Доскоро ние не знаехме кой е Залмоксис –тракогетския герой, едновременно мъдрец, лечител, първожрец, цар и бог”, разказва учителката. Благодарение на походите, организирани и от колежката й Мара Костова, учениците научават на самото свещено място как според Херодот персийският цар Дарий в похода си срещу скитите през 514 г. пр. Хр. преди Истър (Дунав) покорява гетите. Те му се съпротивявали яростно, но били най- храбрите и справедливи траки. По тези места Залмоксис съградил култов комплекс, тук посрещал видни пратеници и проповядвал своите идеи. При с. Стрелково в община Кайнарджа на около 30 км от град Силистра се достига до подножието на централния скален храм „Баджалия”. По стълби, оградени с перила, се отива до главния олтар, от който се открива гледка към скалния трон на Залмоксис, заедно със символичния гроб и площадката за астрономически наблюдения. Специалистите са категорични, че тези паметници са в уникална връзка с жива и днес културна традиция. Става дума за кукерските игри в региона, които са продължение на тракийската обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис/Кронос. Най-голямата им проява е в село Калипетрово в преглед, провеждан на всеки две години от 80-те години на миналия век до днес. В негова чест през 304 г. загива по време на мистериите св. Дасий Доростолски, първият от 12-те по българските земи доростолски християнски мъченици.

Споменът за древния тракийски мит за Залмоксис, почитан от местните гети като бог, възниква сред внушителните скални олтари на храмовете над „реката”. Там той извършвал мистерии в пещерния храм над реката Кегейон, „Според легендарните разкази на Херодот, Сократ, Платон, Страбон, Диоген, Порфирий, Хезихий,  Йорданес и др. Залмоксис е роб, ученик и последовател на гръцкия философ и математик Питагор”, разказва д-р Атанасов. По произход бил от местните тракогети и е живял през VІ в. пр. Хр. В края на живота си се връща при сънародниите си. Те го почитат като чародей и цар, поради което при смъртта му го обожествяват. Скалният храм под „Баджалията” се приема като алюзия на пещерния храм на Залмоксис, където е светилището му. Размерите му са 20 х 10 м,  а височината достига 7 м. Храмовият олтар с диаметър 3,5 м е ориентиран на изток. Т.нар. символичен трон на Залмоксис е изсечен в каменен блок, намиращ се в пряка визуална връзка с олтара на светилището. Срещу него на върха на висока скала е ориентираната по посоките на света трапецовидна култова площадка за астрономически наблюдения. Учените допускат, че голямата пещера „Баджалията” е неръкотворен божествен храм с културни напластявания, включващи съдове, монети, накити и части от човешки скелети, следствие от жертвоприношения в чест на Залмоксис/Кронос. За тях също свидетелстват древни автори като Херодот, Страбон и Диоген.