![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgnkiQCcUDuuJe0G7g-laswX6QYWW5Mbdk6hbuqzpJ7lrnW8Q11Nk9RYryIH8XzyXEyKNhycr08CfR6fmuSavSoCMlPC__z86dJoJO4JAuApT6LgO48eIuyLuVYQtgj-5tJAWy5O98obySx/s200/1_may_09.gif)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhjBWRe904K9IRmjAJ_INUVnp7DwAa7sFXkBKTzLS-RPWA0J-lv9MB8pdvaiR3MN7UX7uyvb8LlW2H1A8VIaJTKE5hCmih5inoqgiWBSssvXzM91TekWviGiT7GqfuyGX-YjO7KCIR43SoS/s200/P1020323.JPG)
В София социалистите празнуваха в скромна за столицата компания 1 май като Ден на гнева. В Силистра само КНСБ, при това без нито един афиш, събра на пл. "Свобода" стотици добруджанци, останали да почиват в града. Вероятно по икономически съображения. Сценарият на концерта бе стар като профорганизацията негов организатор, но какво толкова му придиряме, и без това друго нищо в празничния ден. Който, впрочем в Русия се чества и като Ден на пролетта - за всеки случай, ако не се гневиш и не празнуваш "труда", можеш да се почерпиш за настъпилата пролет. А и как да не припнеш на площада, криейки се на сянка под липата, щом на сцената се вихри в танц или песен твоето дете, това на съседа, съученика на дъщерята. Онова прелестно дете, което е надянало балетната пачка и играе като за световно, с надеждата, че все някой ще се сети да заснеме за спомен на поколенията. "Ще дойде ден...." пише на паметника в Чикаго в чест на първия синдикален протест през далечната 1886 г., припомни синдикалист от Силистра, имал удоволствието да види паметника
Няма коментари:
Публикуване на коментар