Спорна истина е дали живеем в нашето си време или сме част от един неспирен карнавал на нравите и ценностите. Не толкова пищен и аристократичен като този във Венеция, още по-малко весел, непосредствен и жизнерадостен като най- известния – в Рио де Жанейро. И все пак – карнавал като на карнавал: с маска и костюм, избрани по свой вкус или просто купени в магазин за евтини стоки. В образа на любима роля или на придобит стремеж да изглеждаме по-различни, защото искаме да избягаме от себе си. Иначе за какво ни са тези пърформанси по улиците, скечовете в публицистичните предавания по телевизиите, сценките вкъщи или на работата, заменящи преките политически сблъсъци между ярки лидери, каквито в момента липсват в политическата ни джунгла? И за капак – най-добре е да смачкаме фасона на паметниците си като ги променим в неузнаваема посока. А ако ги обезглавим – най-паче ще сме постигнали целта си. Така паметникът на съветската армия в София често променя вида и цвета си, но е ве там – в парка на Свободата, друг е въпросът как се казва сега? Най-после и Дядо Благоев в града, дето носи неговото име, стана Дядо Мраз, защото е мразовито или защото е мразен по идеологически причини или просто е попаднал на подходящите хора, решили анонимно да изявят себе си.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjcHlWytngdj18agGVLWtByowezVLY_ERI-bsaAnRfr9TfTHr5tfEnH57vCIEAEDPE7wij6_sFCPN3WJt4cF7iqzEdJTYwa3Lggqow3gaDJKNzJOnu_hfKYWtsjsNamBDaNCQY7WC-IQyFs/s320/1367246639.jpg)
Не зная какви бяха съображенията му да иска да оживее символът на добруджанската революционна организация, поборник за свободата на Добруджа от Тутракан до Балчик през Силистра и Добрич в годините "между двете световни войни". Едва ли са били идеологически или исторически. Най-вероятно са били естетически, повлияни от духа на тогавашното „ново време”, когато емоцията бушуваше у всеки от нас, ведно с надеждата, че идват със сигурност по-добри времена. Близо 24 години по-късно Дочо все още е там, вече пред „мола на Силистра”, а зад него са разкопките от преди 10 века и необикновената Дунавска градина. И само залезът в реката във всеки сезон на годината си позволява да му отправи в гръб своите лъчи на вечен художник, който никога не повтаря картините си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар