
Вероятно местният публичен дом е продължавал да има проблеми с властта,
защото три месеца по-късно отново кметът издава нова заповед, свързана с
дейността му. А именно: „Шантанът на Цветан Томов, находящ се в град Тутракан
на ул. „Александър II” да се затваря най-късно непременно до 12 часа в полунощ.”
По-нататък се обяснява как след това не трябва да се чува пеене и свирене, а
певачките и свирците дори да се настоява да напускат помещението, в което
дотогава са живеели. Постановява се също певачките да не седят на масите на
посетителите и да не събират пари от тях. Кметът е твърд и по въпроса за
„питиетата и закуските”, заповядвайки на стената да има ценоразпис за тях. В духа
на съвременните разпоредби кметската заповед завършва с категоричното: „За
неизпълнение на настоящата заповед съдържателят ще се глобява с до 25 лева
глоба за всеки случай. Наблюдението за изпълнението й възлагам върху градските
агенти ”.
Любопитно е, че вестниците в Тутракан в онези времена
заплашили собственика на шантана, че ще публикуват на страниците си имената на
всички женени мъже, посещаващи редовно местния шантан с опасни и привличащи ги
певачки. Медиите са се вълнували от моралния облик на младежта толкова много,
че дори настоявали да се дърпат с възпитателна цел ушите на учениците, пушещи
публично.
Какво интересно има още за онова време в тутраканската
преса? Примерно преди 100 и повече години журналистите коментирали как трябва
да се сменят 50 от фенерите в града. Защо е нужна канализация от 130 м. Как . 3
000 румънци само за една седмица преминали през Дунав в далечната 1905 г, за да
опитат тутраканско вино и да се повеселят, благодарение на него, защото нямали
толкова хубаво питие в Олтеница и околностите й. Колко трудно е било за
рибарите, защото останали без поминък за цял месец, когато реката се заледила.
в. "24 часа"- 24chasa.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар