Преди да стане страна на розите, България е била царство на долмените

           Младият архитект Цветомир Панайотов от Силистра е единственият у нас, чиято дипломна работа обобщава информация за мегалитите по света и у нас. Той е възпитаник на УАСГ-София и отскоро работи в ресор УТ на община Силистра. Проучванията му показват, че освен в България, следи от мегалитната култура от 3  000 – 1 200 г. пр. Н.е. има в някои страни от Западна Европа като Франция, Испания, Великобритания и Скандинавието. България е единствената в Средна и Южна Европа, където има мегалити. Нашите са най-млади, тъй като са от най-късни времена – 1 500 – 1 700 пр. Н.е. В Мала Азия също има няколко примера. В България съсредоточението им ев Източно-родопския културен ареал, в Странджа и в Сакар. Става дума за поне 700-800 образувания. Множество скални ниши има по поречието на река Арда.

            Темата си за мегалитите младият архитект е започнал в катедра „Теория и история на архитектурата” в УАСГ, при разработка на проблема „Източно-родопски културен ареал”. Целта била да се направи цялостно проучване, за да се получи единен туристически продукт. Всичко това под формата на преддипломно занимание. Цветомир споделя: „Най-близко и най-интересно ми се стори тази тема – мегалитната култура, тъй като от малък се вълнувам от Стоунхендж. Така открих паралелите със западноевропейските мегалити. В другите държави се гордеят с наследството им, а тук не се знае достатъчно много интересни, но те също тънат в забрава. Няма изследвания и не се знае достатъчно за съществуването и функциите им.”

           Няма доказателство коя култура ги е създала и какво е било предназначението й. Най-вероятно древните хора са черпили сведения и са обменяли опит, но няма обяснения защо се намират само в Западна Европа и в България. Например версиите за Стоунхендж търпят развитие: от погребален комплекс, превърнат в култов, накрая станал астрономическа обсерватория, т.е. това са етапи в развитието му. 

          По определение "мегалитът е  огромен  камък за изграждане на съоръжения или монументи, който „върви” заедно с други грубо обработени или необработени големи камъни,  закрепени един за друг без връзка." Появяват се в края на  неолита  и съществуват в следващите две епохи: медната и бронзовата. В България най-много са долмените, тъй като от тях имаме стотици. Само два са кромлехите, като проученият е в Крумовград в Източните Родопи, където има най-голямо съсредоточение на мегалитни структури. В страната ни има и 2 менхира. Всички те вероятно са свързани с тракийската култура. Тракийските скални ниши нямат еквивалент, т.е. те са наш принос в мегалитната култура и са най-атрактивни, тъй като се намират по високи места и цели стени са „перфорирани” с тях. Смята се, че са били погребални урни, в които е пален огън в чест на мъртвите. По поречието на р. Далян в Турция има подобни образувания на недостъпни места, поради което най-лесно се разглеждат при разходка с лодка, с парапланер и с конна езда по недостъпни маршрути. Алпинистки способности също вършат работа.