Повече от половината от житейския ми път премина в сферата на медиите и около тях: 4 години в Радиоцентър Силистра, 18 години като кореспондент на в. „24 часа“ – София, близо 10 години пиар на държавна институция. И все още работя от душа и сърце за местните електронни и вестникарски издания, макар и в условия на непреминаваща организационна, творческа и финансова криза на родната журналистика.
Работил съм за успеха на повечето вестници, излизали в Силистра след 1982 г., както и за развитието на сайтовете в интернет, създадени от предприемчиви силистренци. От 12 години поддържам личен блог в интернет (Версинаж), в който се опитвам да обръщам внимание на всичко интересно, случващо се в Силистра, в областта и в страната. Няма да направя изключение от колегите, заявявайки как радиото бе и си остава моя слабост. Смея да твърдя, че любовта ни беше взаимна, и се надявам някой ден да бъде подновена под една или друга форма.
Първата ми изява в радиото е преди повече от 30 години в старото студио на тогавашния радио възел, намираше се на ул. „Христо Смирненски“, което беше една симпатична и романтична бърлога, където имаше дух и настроение (днес е преобразена и в нея се намират няколко офиса, вкл. на една от Кабелните телевизии). Не помня кой ме покани за пръв път като събеседник, за да говорим по тема с житейско-философско съдържание: Катя Мърова (светла й памет!) или Румяна Гидолова, която работи 37 години в местното кабелно радио. Включително като негов ръководител до пенсионирането си и малко след това, в последните години заедно с поета Валентин Чернев в отговорната роля на шеф. После ми поставяха малки задачи за различни рубрики, защото след ерата на Драгомир Панов и Георги Събев (и двамата също покойници) имаше глад за нови мъжки гласове, а и тогава се ценеше разнообразието от участници, от различни гласове и стилове, както и на изразяване и поведение пред микрофона.
Уникален факт е, че БНР е имала двама добруджанци от подунавието за свои директори – Иван Обретенов и Валерий Тодоров, и двамата с родове от село Гарван. Друг силистренец – Стоян Чешмеджиев, бе директор на Радио Варна, както и шеф на БТА. Силистренка бе дълги години тон режисьор в РТВЦ Русе – Светлана Бъчварова, където работи дълги години и Бояна Шандуркова, преди това също „глас“ в единственото до 1993 г. радио в Силистра. Тъжното е, че никой от тях не бе използван, за да даде рамо на силистренското радио. През годините поне един свестен микрофон или пулт да бе изискан, да не говорим за неосъществения ефир или за друго развитие - казват, било коментирано някога, някъде и с някого (примерно, преди 12-15 години), но така и не стана ясно защо не бе осъществено.
Силистренка е и Красимира Петкова - в продължение на десетилетия говорител в Радио Шумен, слушано и днес с интерес, особено в областта. Силистренски радио кадри има още в Пловдив, София (БНР – няколко години там бе Маргарита Иванова – преди това дългогодишен кореспондент в Силистра, преди да премине в БНТ), дори и в чужбина.
През 1990 г. се явих на конкурс, на
който избраха Елфина Стоименова – сега на работа в Министерство на културата, а
аз и Жулиета Михалева (в момента живееща в САЩ) бяхме оставени като „резерва“,
защото титулярката се оказа бременна и, след като роди, повече не се върна на
работа. Тогава в комисията за подбора бяха Румяна Гидолова и Енчо Енчев – до 1986
г. кореспондент на БТА, а впоследствие и главен редактор на в. „Силистренска
трибуна“ (впрочем и за този вестник имам спечелен конкурс, но се
случиха други обстоятелства, които ме принудиха да не приема предложението).
В същия този период имаше много ангажименти за водещи по различни събития (тогава ги наричахме мероприятия), а и вече беше възможно да се разчупва сценарият и да се импровизира. В това отношение чудесно си партнирахме с Гидолова – тя с опита си, а с по-младежкия ентусиазъм и със смелостта да излизаме извън предварително написаните думи. За съжаление, с годините и ролята на водещия по подобни поводи изчезна, често заместена от доморасъл ди-джей и от току-що пропяла певица, както и от всеки читалищен или училищен деец, на когото му идва отвътре да говори пред публика. А и на организаторите на събитията, включително по ресторантите започна да им става все едно кой говори по микрофона по време на балове, концерти и забави - важното е да не струва допълнителни средства. От една страна това разтвори ветрилото на възможностите повече хора да се опитат да покажат какво могат и на това поприще. Тъжното е, че бе загубена една добра практика, без да е заменена с друга още по-универсална и работеща.
Така постепенно от сътрудник станах щатен водещ в период, когато доайенът Катя Мърова вече бе в пенсия (за отбелязване – по нейно време стана преместването в сегашната сграда, известна от 30-те години като „блок хаус“), а ръководител на радиоцентъра бе Денка Колева, междувременно завършила специализация по радиожурналистика. Най-вероятно по нейно време за първи път предадохме на живо от салона на община Силистра до Дунавската градина встъпителното заседание на новоизбрания Общински съвет Силистра през м. септември 1991 г. Спомням си, че с Румяна Гидолова бяхме връзката и коментаторите какво се случваше в залата в условия на силна политическа конфронтация.
Бяха години, в които се водеше борба радио възлите да бъдат не само запазени, но и развити като областни информационни центрове. Дори съм участвал в национален форум за обсъждане на стратегия как това да се случи. Имаше и уговорки с тогавашните кметове на общини, но по една или друга причина – най-често поради неразбиране на спецификата на проблема, това не се случи. В онези години общински радиа имаха почти всички общини под една или друга форма – извън Силистра като областен център в най-завършен вид това бе в Тутракан - до средата на първото десетилетие от новия век, с последен истински говорител Калина Грънчарова. Също и в Дулово (там радиото премина в ефирно, а преди това като кабелно бе в ръцете на Ваня Петрова, и е действащо и днес, за разлика от първото частно дуловско ефирно радио „Рая“). И днес има възможност всеки кмет на село да се включи в „радиоуредбата“, за да предаде съобщение, но нямам информация дали това се случва и доколко има резултат.
Идеята беше към предложението да бъдат съпричастни всички общини, включително със съфинансиране. Но така и не се стигна до единен статут, поради което след т.нар. демократични промени съдбата на всяко общинско радио беше различна – на практика в област Силистра изцяло оцеля единствено силистренското кабелно радио. Друга е темата какво е състоянието му като техническа среда най-вече и особено в какъв вид е транслационната мрежа – някога бяха 14 000 радиоточки в цялата област, от които 5 000 само в община Силистра. Днес едва ли някой ги знае с точност, а и май никой не се интересува от това. Истината е, че независимо от много обструкции, грижата за мрежата бе факт, докато бе към Комитета за далекосъобщения и особено при дългогодишния ръководител на Радио възел Силистра Йордан Енчев (и на него светла му памет) – дъщеря му Теодора Енчева е виден телевизионер в телевизия БиТиВи. Впоследствие мрежата премина на отговорност и поддръжка към общините.
Работа в онези времена, а явно и финансово обезпечение, имаше много – така се наложи да работим в екип със сътрудници като Жулиета Михалева - по образование психолог, Веселина Пройнова (Бог да я прости! - за съжаление за кратко беше щатен кореспондент на БНР, преди да почине през м. февруари 2005 г.); Юлиян Желев (впоследствие журналист във в. „Порт Силистра“, кореспондент на в. „Труд“ и създател на няколко успешни сайта); а преди всички тях – Любомир Добрев (в годините напред той работи във вестниците „Нова силистренска трибуна“ и „Успех“, както и за различни телевизии на продуцентски начала). По-късно в известен период работихме със Светлана Петрова (впоследствие дългогодишен пиар на Общинска администрация Силистра и кореспондент на Дарик радио), Надя Стоянова – сега учител по БЕЛ, и Стилиян Стойчев – дълги години директор на Дом за деца „Димчо Дебелянов“, настоящ общински съветник и служител в Областна администрация. Подобно на мен всеки от тях премина през конкурс, за да бъде назначен (какви времена! - не е за вярване).
В продължение на 4-5 години - до 1 април 1995 г., когато преминах на работа във в. „24 часа“, радиото за мен бе не само любимо занимание, макар и при обидно ниска заплата (почти колкото на хигиенистка в общината), но и кауза както едновременно време за учене на правила и практики, така и за развитие на медията според новите изисквания. Работеше се в условията на предварителен запис на едночасовите емисии. Примерно, до една пролет в средата на 90-те години, когато по технически причини се премина към пряко излъчване.
Честта да бъда пръв имах аз, принуден от обстоятелствата да направя прощъпулника със съдействието на тогавашния тон оператор Иван Недев – Щрауса (и на него „Вечна му памет!“). Още на другия ден Гидолова също реши, че е време да се пестим и направо да вървим в съвременността. След Иван на пулта дойде Красимир Иванов – известен още тогава ди-джей и музикант, с когото тръгнахме към нови върхове в създаването на качествени радио моменти в „малкото радио“, както наричаха тогава радио възлите.
Включително в разработка на уникални за онези времена клипове, когато хората, за разлика от днес, искаха да се чува за фирми, магазини, офиси, дейности. При това с помощта на музика от стотиците плочи, които и днес събират прах в апаратната на силистренското радио, но са безценно свидетелство, заедно с двата „барабана“ – огромни магнетофони, както за време, така също за хора и дела - уникални от днешна гледна точка.
Междувременно в „играта“ влезе частното радио „Менес“ на транспортния бос Георги Менес. В историята му останаха Константин Стоилов – сега юрист и общински съветник, Ани Петрова – по-късно журналист във в. „Успех“ и кор. на РТВЦ Русе, в момента на служба в НПО със социални услуги, Мария Стефанова – след периода в радиото стана учителка, Рени Тодорова – в София, Светлана Вълкова - за жалост, съдбата беше жестока към нея, и др. За първия конкурс в подбора на хора бях в журито заедно с актьора Едмонд Грозданов (светла му памет!) и си спомням, че се явиха 15 души, но най-добро впечатление направи Грациела Яйчарова-Вдовина (мир на праха й! - почина със съпруга си в автомобилна катастрофа), която стана първият говорител на новосъздаденото радио. Любопитна подробност: Константин Стоилов и Незабравка Кирова са работили и в двете силистренски ефирни радиостанции. В екипа на "Менес", макар и на нежурналистическа позиция, бе и Вяра Йорданова - бъдещ местен и регионален политически лидер на БСП, а още по-напред във времето национален секретар на партията и директор на телевизия БСТВ, както и народен представител.
После в ефира влезе и радио „Мелодия“, когато в ход бе цъфтежът на рекламите (тогава те бяха много и добре платени). Първопроходецът на радио ефира в Силистра вече също е извън „играта“, а и без това през последните години радиото бе сведено до Галина Георгиева – едновременно управител, водещ и репортер, в тандем с Теодор Иванов, благодарение на когото пък имаше реклами за самоиздръжка. Екипът му по времето на Косьо Гешев (покойник), Бойка Кръстева - бизнес дамата, дала рамо на Бойкос ООД на старта на радиостанцията, и Дора Цонева (по-късно заместник-областен управител в периода 2009-2013 г.), впечатляваше не само като брой работещи на щат или на хонорар.
Чувал съм, че радио отборът е достигал 24 души, но впечатление правеше и качеството на предаванията: разнообразие на рубрики и на водещи – вече разпилени по света – в София, Пловдив, някъде в Европа и дори в САЩ. От двете радиостанции единствено в Силистра своя журналистически ход следва Незабравка Кирова-Христова (в момента е щатен кореспондент на БНР, с кариера, започнала във вестници, издавани до 2008 г. от Цветана Игнатова).
От „мелодиците“ в определена степен в професията продължава да е водещата Илияна Пейчева, която от десетина години е в Общинска администрация Силистра и е в пряка с медиите. В професията, но в София, работят първата водеща на „Мелодия“ Янка Петкова - сайт „Оф нюз“, както и Десислава Тасева - радио „Веселина“. В публичното пространство в Силистра е и адвокат Димчо Кьосев - председател на Адвокатска колегия - Силистра. На юридическо поприще е и Галина Дойчева, която в един момент бе кор. на БиТиВи и пиар на Областна администрация Силистра.
В допълнение по темата: за радост БТА откри наскоро свой Национален клуб в Силистра (пореден в страната), за да се превърне в средище за медийни срещи. Така другият щатен в момента в Силистра като национален кореспондент е Александър Леви - представител на БТА. За нея доскоро в продължение на 37 години работи Пеньо Пенев, който има безспорен дял за вестниците и за радиата в Силистра, както и за някогашните местни телевизии - Кабелна телевизия „Истър“, Телевизионен канал „Златно кълбо“ (повод за спомен и за покойния вече Анастас Иванов - създател на този телевизионен проект, който с малко повече помощ можеше да бъде развит) и „Спектър“ - дело на тогавашния местен в. „Капитал“ на едноименната агенция за недвижими имоти. Тук не може да не споменем и кореспондентския пункт на несъществуващата вече „Топ телевизия“ в Шумен, представлявана в Силистра от Ясенна Пецова (в момента е в директорсикя състав на Средно училище „Никола Вапцаров“) - нейната кариера също тръгна от Радио център Силистра.
В онези първи години след 90-а година се появи и чувството за конкуренция, понякога израждащо се и в излишни препирни, вкл. и за това кой пръв ще съобщи едно или друго, но, слава богу, те не се превърнаха в непримирими войни – или поне така си мисля. В онези години имаше много новини (самият жанр изведнъж стана важен и полезен), но и хора, които да ги създават. Естествено, отличниците бяха доайените: Любен Антонов - 45 години кореспондент на БНР, вкл. за област Силистра - за неговото време днес все още говорят архивите му, предадени на Държавен архив Силистра, както и Пеньо Пенев. Бяха времена и за огромна активност сред политическите сили, чиито представители не отказваха да говорят пред микрофон (за разлика от днешния период!), вкл. и в специалната рубрика „Политика без коментар“ в радиоцентъра, умишлено създадена за тях (безплатна, разбира се!). Бум имаше и на пресконференции на различни институции, включително за годишни отчети, за откриване на офиси, за водосвети и др. събития.
Иначе ми е мило да си спомням случки и събития, спорове и творчески търсения. Имах любими хрумки като т.нар. Дълго изречение – всичко накратко за една седмица в обичаното тогава от много хора предаване „Петъчен следобеден калейдоскоп“ – истински пробив в радио ефира на Силистра, когато се предлагаха интересни събеседници и радио игри. Да не говорим за поздравите, поръчвани от хората по различни поводи. Случваше се някой благодарен слушател да донесе пакет семки или бутилка домашно вино, независимо, че е платил за поздрава…тогавашни 2 лева.
Казано под сурдинка: в счетоводството на културата на общината дебнеха и записваха колко поздрава са пуснати и проверяваха после дали са…платени. Истината е, че до средата на 90-те години на миналия век влизаха много реклами, а работещите имахме право да получаваме отстъп от 10% - стимул да търсим рекламодатели, както и хонорари за представени репортажи, новини и други журналистически форми на участие в предаванията. Посветените знаят, а други сигурно помнят, че практиката бе прекратена, когато т.нар. извънбюджетни сметки излязоха от употреба поне за нуждите на радиото, а и чиновническата завист в общината - най-вече на средно управленско ниво, бе достатъчно голяма и влиятелна, за да се реши, че работещите в радиото не заслужават достойно заплащане, макар и в резултат на голяма своя активност.
Не съм забравил как с Иван Недев спорехме за избора на музиката, съобразявайки се с вкуса на слушателите – той настояваше за твърди рок парчета от най-известни образци, а ние – водещите, държахме на мелодичната, по възможност българска музика. Спомням си каква радост беше като си купих първия мини радио касетофон „Саньо“ – струваше много пари, но беше удобен, ефектен и се работеше лесно с него. А Катя Мърова твърдеше, че в своето време (60-те-70-те години), е мъкнела 5-килограмов ролков магнетофон по фабрики, села и паланки, за да си върши работата. Да не говорим за първия ми малък лаптоп, закупен отново със собствени средства - това е друга история; за жалост с него така и не провървя работата, защото технически нещата бяха отишли много напред. Но пък компютрите влязоха в действие и създадоха друга атмосфера за работа и общуване, включително по интернет.
И една на пръв поглед маловажна подробност, но съществена: в предаванията спазвахме правилото 2:3 (две части текст + гласове от студиото или на запис), останалото – задължително музика, за разлика от днешни времена, когато май-май това изобщо не влиза в практиката. В първите години на демокрацията с голяма любов правехме и рекламите – както сме умеели да ги стъкмяваме с наличната техника, но с идеята да има ефект от тях, за да дойдат поръчителите още веднъж.
В заключение: на съвременната журналистика, която на местно и регионално ниво и без това е на изчезване, й липсва ентусиазмът и романтизмът, чувството за казуалност и за отговорност пред публиката. Особено в условията на активност на социалните мрежи нашего брата започна да се губи, а и все по-трудно е да отстояваш мнение, междувременно и коментарът изчезна - всички станаха чувствителни към критика и външно мнение. Да не говорим, че професията изтъня откъм нравственост, обеднявайки откъм духовност и финансово покритие. Няма щатове, няма хонорари, за сметка на това има чат-пат служебни имейли и…интернет сайтове с готова информация. Разбира се, чрез профили и страници във Фейсбук не е невъзможно човек да зареди журналистическата си картечница, но все пак трябва да има култура да отсее кое е вярно, кое не е, за да не се излага пред себе си и публиката, ако изобщо му пука.
За съжаление, излиня и журналистическата гилдия, защото вече медиите станаха „уан мен шоу“ – като местна медия, подплатена с финансиране, единствено Общинско кабелно радио Силистра бе съхранено: Милен Милушев – ръководител, Ирена Маркова – водеща, Красимир Иванов – тон оператор). С времето изчезна икономическата реклама, а и никой не я търси. Накратко: картината на журналистиката е нещо различно от времето, когато моето поколение е навлизало в нейните дълбини, изпълнени с тайни съкровища.
Дано все още обаче хитът „Без радио не мога!“ остане на гребена на вълната, за да го има радиото и в бъдещето. Защото отдавна вятър в платната е „Без интернет и Фейсбук не мога“. Макар и в партньорството - в момента в Силистра, на няколко сайта, от които един е активен всеки ден - „Кворум Силистра“, на притурка от страница и половина към русенски вестник три дни в седмицата („Силистренски бряг“) и на седмичника „Силистра ПРЕС“, който е с неопределена периодика. Отделно - два седмичника в град Тутракан - „Тутракански глас“ и „Напредък“, и два месечника - вестниците на общините Главиница и Ситово, а доскоро и Кайнарджа (в миналото Алфатар, а още по-назад във времето и Силистра). Разбира се, и на пиарите на различни общински и държавни институции - неизменен официален източник на вездесъщата информация.
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар