Българска пишеща машина е поредният подарък за Национален клуб на БТА в Силистра

С връчването на необичаен подарък – пишеща машина от серията „Марица“, започна на 23.01.2023 г. пресконференцията на народния представител Ивелин Статев в Национален клуб на БТА в крайдунавския град. С пожелание да останем верни на традиции от предишни времена – в случая става дума за общуването на политиците и управленците с представителите на медиите. И с напомнянето, че връщането назад дава възможност да се избягват грешки в бъдещето. Подаръкът, използван в практиката от неговия автор, бе в комбинация със снимка от прощъпулника на „марици“-те. 

По темата в www.blog.zora-sliven.net четем: „През 1967 година завод „Марица” в Пловдив произвежда първата българска пишеща машина и в продължение на повече от 20 години пуска на пазара десетки хиляди – повечето на кирилица, но и голям брой на латиница с клавиши в реда БДС и QWERTY....През 2011 година в Индия затваря врати последната в света фабрика за пишещи машини в град Мумбай, поради което днес тази придобивка на цивилизацията вече е предмет на колекционерски страсти“.

За прамайката на тази техника в. „Марица“ (Пловдив) преди година писа (www.marica.bg/svqt/prez-1714-g-angliq-szdava-pisheshata-mashina), че тя е създадена „През 1714 г. от Хенри Мил, но неговата „творба“ не стига до масово производство. Чак през 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, която той нарича типограф, и която в Музея на науката (Лондон) е определена като първата истинска пишеща машина, която чрез натискане на клавиши отпечатва текст върху хартия. Пишещите машини са механични, електромеханични и електронни“.

По-късно през 1845 г. Чарлз Търбър от САЩ създава христографа. На следващата година италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното. През 1861 г. бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина.

През 1864 г. австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща машина, останала неразботена за масова употреба. А датчанинът Размус Малинг-Хансен през 1865 г. създава пишеща машина, наречена Пишещото кълбо на Хансен, която влиза в масово производство през 1870 г. и е първата за търговски цели.

От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини обаче е патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс (САЩ) на 23 юни 1867 г. Пет години по-късно (1 март 1873 г.) фирмата „Ремингтън и синове“ започва производство на пишещи машини за масова употреба, вкл. от 1878 г. с използване на големи и малки букви.

В пубикация на сайта www.morskivestnik.com от текст на Иван Алексиев разбираме, че според сайта на Народното събрание на Република България „първите пишещи машини навлизат у нас през 1902 г.“, по други източници това е станало 15 години по-рано, а трети твърдят, че се е случило още през 1877 г. Според съвременни изследвания от двете страни на Атлантическия океан (най-вече в САЩ и Русия) пишещите машини с руска клавиатура са създадени края на XIX в. в САЩ.

В края на юли 1887 г. в. „Свобода” помества реклама на Г. Н. Витанов от София за продажба на пишещи машини: „Пишущите машини, които съм въвел в България, са били усъвършенствувани напоследък и напълно приспособени за Българската азбука. В една минута те се нагодяват да пишат Русски, Француски, Германски, Гръцки или друг язик. Продават се в магазин „Български Новости”.

…В доклада си пред юбилейната конференция „100 години стандартна българска клавиатура” през 2007 г. Снежана Ласкова уверява, че „За пръв път в България са били внесени пишещи машини през 1902 г. от марките „Адлер”, „Ремингтон”, „Континентал”, „Ъндървууд” (така е в оригинала, И.А.) и др. Те са били с триредна клавиатура и с руската азбука”… Засега не е издирен източник, съобщаващ марката на първите у нас пишещи машини, но те вероятно са били американските „Ремингтон”, за които въз основа на източник от август 1888 г. е установено, че към тази година те вече имат българска клавиатура“.