А и българите сме петимни да дишаме чуждоземски въздух в празнична обстановка и да похарчим някои й друг лев по места, които не познаваме или за които имаме добри спомени от предишни посещения, оставили у нас трайни впечатления. Хубавото е, че понякога организаторите на подобни мини пътешествия развиват и по-разгърнати програми, включващи различни обекти – основни или съпътстващи, за да кажем накрая „Струваше си!“.
Едно от тези предложения използваха вкупом преди средата на м. декември м.г. петдесетина добричлии и силистренци, поканени от варненска фирма да усетят не само магията на коледното бижу в „малкия Париж“, но и да подишат от пречистения от многовековна сол въздух на мината „Сланик“, както и да се насладят на все по-популярните „Терми“ в румънската столица. Няма как да пропуснем и „десерта“ – посещението на изложбата – колекция с автомобили на Йон Цирияк – известен в миналото тенисист, бизнесмен и меценат.
Естествено, когато хотелът е току до центъра на голям град, а и има достатъчно незапълнено време, може да тръгнем и сам сами по улиците. Така, губейки и намирайки се, пътьом човек открива непредвидени в туристическото пътуване градски ъгли. Понякога това може да бъде заведение с хубаво кафе, друг път – вкусна закуска (ковридж, т.е. геврек, плачинта – вид румънска баница, или нещо друго характерно за общността). А какво по-хубаво от това да попаднеш на находка в магазин за сувенири?
В случая на букурещкото изживяване подобно на това се оказа кратка пеша разходка из старата част на града,
която не бе заявена предварително, и бе осигурена за всички, които обичат да бъдат водени до места, неописани най-популярните туристически маршрути. За радост тя ни позволи да влезем в нещо като книжарница в т.нар. исторически център, оказала се уникална като замисъл и съдържание. Рядко са средищата, в които се чувстваш като в музей, галерия и в магазин едновременно, но и не съвсем, защото имаш какво да гледаш и на какво да се дивиш. Какво да пипаш дори, примерно експонати, приличащи почти на изделия от сферата на някое приложно изкуство.
И накрая си тръгваш с неочаквана покупка – пък била и тя привидно красива чаша, изящен химикал, пакет кафе или чай от рядък, а често и от непознат сорт. И най-важното: излизаш някак пречистен от общуването с красиво подредени книги, независимо че са неразбираем за теб език. Макар в румънския всяка пета дума от лексиката да е от нашенски произход – български или славянски, както и от всичко друго, за което е намерено място по рафтовете.
По-нататък правиш кратко посещение, досущ като в музейна експозиция, в заведение, което е от хиляда осемстотин и не знам коя си година. При това само да видиш колко все още са впечатляващи красивите му витражи на по век и половина, както и как блестят старинните светлинни лампиони и аплици, създаващи романтична обстановка, почти като в средновековен храм. По подобен начин се чувстваш и в превърнат в място за консумация на питие и раздумка пасаж, запазен в стила на 19-ия век. За съжаление, няма време за подобни изживявания в тази среда, пренасяща те в друг период от европейската история, но за скорострелна фото сесия винаги ще се намери някоя искрометна секунда.
Междувременно минаваме покрай истински музей с дълга опашка от чакащи да влязат в него посетители, но за жалост ние не разполагаме със свободен часови отрязък, за да се наредим чинно след тях. А си струва, защото в обща временна изложба бе показано съхранено богатство от периода на две знакови кралици – британската Виктория и румънската Мария (бел.-на нея дължим великолепието на двореца в Балчик). Вървейки по улиците, в крачка се заслушваме в популярни мелодии от разнообразни жанрове, извличани изкусно и с финес от мургавели музиканти, свирещи на различни инструменти. И всичко това се случва в екстериора на импозантни стари сгради, някои от които в характерни румънски архитектурни стилове са наредени в шпалир от двете ни страни.
В момента една подобна старина – „Хан Манук“, е превърната в заведение – едновременно гурме атракция и спомен за отдавна отминали времена. Тук са водени преговорите между Русия и Османската империи, за да бъде подписан Букурещкият договор след поредната война между тях в периода 1806-1812 г. В сградата, която е градена като кервансарай близо до някогашния Княжески дворец преди повече от двеста години от български богаташ – Емануил (Манук) Мирзоян от Русе, всяко пространство, дори коридорът към санитарния възел, е усвоено по предназначение, за да бъдат посрещани вкупом стотици клиенти.
Заслужава си посещението, дори само да си поръчаш порция мамалига (качамак), кой знае защо маскирана в менюто с интернационалната дума „полента“, както впрочем и в други румънски градове. Естествено, може и да се подлъжеш да платиш куверт от 33 евро, срещу който да опиташ някоя и друга вкусотия в характерен балкански BBQ стил.
Още повече когато наоколо компаниите от румънци консумират пребогати плата от различни видове месни специалитети, местейки ги по цялото протежение на въздългите маси, за да вкуси всеки от всичко. Заведението може да е от луксозен, т.е. от скъп тип, но поведението на хората в него е съвсем народно. Разбира се, в подобни места всяка нация домакин показва най-характерните си танци и носии. Достатъчен повод за млада майка да държи на силна музика невръстното си дете, за да не изтърве забавлението и породената от него емоция.
Подобни ястия, наредени на дървени подложки, се предлагат и на вече споменатия Коледен базар, където най-търсеният еликсир е греяното вино. То задължително вдига градуса на настроението и понякога предизвиква непланирано разтваряне на портфейла, за да си тръгне човек с нещо, избрано от многобройните сергии в десетките коледни „къщички“. Както може да се очаква, за туристи като нас отново няма време, за да се качи човек на цялото облечено в светлини виенско колело. Да не говорим за ледената пързалка и за карусела, стъкмен за деца. Макар да си заслужава, защото от кабинките на колелото се вижда в пряка линия смазващият със своите размери силует на уникалната сграда на румънския парламент. Убеден съм, че по подобен тържествен начин се чувстват посетителите на коледни базари в Германия, Чехия, Австрия и други страни.
Вероятно никак не е случайно, че според някои източници младото поколение румънци все повече се отклонява от прокламираното доскоро свое уж изконно римско начало, за да търси корените си при даките и гетите, т.е. при някои от най-познатите от тракийските племена. Нещо, което засега у нас правят в определена степен само учените (преди половин век и тракологът проф. Александър Фол с подкрепата на някои представители на тогавашното партийно и държавно ръководство на страната). Може би защото вековна е вече традицията да си мислим, че ние, днешните българи, сме предимно наследници на премесени със славянска жилка някогашни протобългари.
Като стана дума за младите румънци, в тяхно царство е превърнат термалният комплекс с няколко зони, преминаването през които се плаща на излизане. Не е изненада, че понякога (а кой знае? – може дори и по-често, отколкото се предполага) посетителят се оказва с налична сметка, без да е разбрал, че е платил не само за пребиваване в зона „Галакси“ – най-достъпната за всеки джоб в своеобразния тропически СПА-център. Защото, ако и само с поглед от любопитство надникнеш в някоя от останалите „зони“, в гривната на ръката вече ще се е натрупала виртуално допълнителна сума от румънски леи, за които научаваш чак на касата.
Всички те са вписани в интериора на ботаническа градина с над 800 000 растения. Безспорно е, че е незабравимо преживяването в компанията на палми, цветя и друга екзотика, с безгрижно потапяне в гореща минерална вода, между другото и извън комплекса. На по-смелите ще им прилича и коктейл, закупен от воден бар. Минималното време за ползване на 16-те водни атракции е 3 часа, което за мнозина вероятно е оптимално, но за други може да се окаже недостатъчно.
Лично аз не бих бил път до Букурещ специално за посещение единствено на „термите“, при положение, че във Варна има „Аквахаус“, който може да не е толкова впечатляващ като размери и наличие на разнообразни кътове, но също дава възможност за кратък и пълноценен релакс. При това на брега на морето, към което дори и през зимата гледката през френския прозорец на сауната е уникална, както и от открития свръх горещ басейн.
90-минутен е престоят в намиращата се сравнително близо до Букурещ (около 100 км) една от трите отворени за посетители солни мини, които са от общо 40 от същия вид в страната.
Някои от тях са от Античността, но въпросната на име „Сланик“ е била действаща в продължение на тридесетина години – от преди средата на 20 в. до началото на 70-те години В този период солта е извличана от солни езера, останки от каквото има в една от 14-те зали, включително с романтичен мост над водата с извисен трон за ефектна фото сесия, при това оцветен със сменящи се в движение различни светлини.
Любопитно е, че до самата мина се достига с микробус до кота минус 208 м, като се преминава през дълга поредица от завои по тунел, в който, за да се разминават безопасно, във всяка от машините има по 6 екрана към видео камери. Влажността в мината е 50%, а температурата е почти еднаква във всички сезони на годината (около 12 градуса по Целзий). В мината са ценни натриевите йони, защото са полезни за хора с белодробни проблеми. За целта с цел невидима, но ефективна профилактика, срещу определена такса може да се играе мини футбол, както и тенис на маса. Уредени са и кътове за разнообразни занимания, предимно на деца.
Една от най-големите атракции е изградената закрита обсерватория, в която също срещу заплащане е възможно да се съпреживеят астрономически моменти. Възможности има и за ползване на заведения със закуски, както и за закупуване на кафе, но любителите на алкохола да не очакват да има и нещо за тях – дори бира не е предвидена в менюто с напитки. В комплекса с обем 2,9 млн. кубични метра е на разположение и санитарен възел. На едно от най-високите места в огромния салон в трапецовиден вид привлича внимание светещ кръст в голям размер – за него казват, че в бъдеще време ще бъде част от църква.
Сред тях очаквано централно е вниманието върху образите на две емблеми от историята на днешна Румъния: на Децебал – владетел на даките в периода 86-106 г. сл. Хр., и на Марк Улпий Траян, който е вторият от т.нар. петима добри римски императори, победител в битката срещу „варварите“ при село Адамклиси (на около 50 км от Силистра). В допълнение е добре да се знае, че районът около мината е изпъстрен с къщи за гости. По пътя от румънската столица се преминава през населени места с интересна архитектура, включително на ламаринени или изградени от дървени керемиди покриви.
Дали по причина на отсъствие на предварителна информация или заради разминаване в интересите, но по неписано правило в програмата на всяка екскурзия има поне по един обект, към който някои от туристите проявяват неоправдан скепсис. Добрата новина, че често повечето от тях се осъзнават в последния момент и се включват в предложението да видят и „това…“ нещо, което не им е известно. Защото обикновено подобни загадъчни обекти предизвикват едновременно възхита и романтични преживявания, напомнящи за книги, филми и документални телевизионни поредици.
В случая иде реч за вече споменатия по-горе Музей на автомобили, до когото се стига пътьом към едно от летищата край Букурещ.
Не е ясно дали собственикът на своеобразната уникална автомобилна изложба, подредена в кръг под покрив, или е дело на предприемчив бизнесмен, но срещу експозицията има и магазин от типа МОЛ. Без коментар е впечатлението за какви стоки можем да говорим в него, но понякога и в търговски обекти от този род се намират полезни за туристите артикули. А и винаги са подходящи за хора, които трябва да убият времето, докато другите се дивят, в случая на автомобили, някои от които с извънземен вид. Както и да си представят как яздят юнашката мощни мотори от световно известни мерки, каквито не виждаме по нашенските пътища.
Според езика на цифрите, върху 4,3 хил. квадратни метра площ са разположени около 400 автомобила от различни марки – предимно луксозни, със сигурност повече от които никога не са профучавали покрай нас, обикновените простосмъртни. Гаранция обаче, че сме ги виждали в приключенските, шпионските, а дори и в комедийните „западни“ и американски филми – как профучават по магистрали – да речем на път за меката на хазарта Лас Вегас в Невада в САЩ или за курорта Сен Тропе на Средиземно море в Европа. Къде другаде на едно място обикновен българин може да докосне с поглед, а и с ръка, 7 модела „клас лукс“ от поредица „Рол-Ройс“, спомен от 50-те години на миналия век? Включително розовия на цвят, някога собственост на ексцентричния, но великолепен певец Елтън Джон.
Или пък да се съизмери по ръст, цъкайки завистливо с език, с 18 отбрани коли, произведени за кралски особи или специално за държавници от различни страни. От само себе си се разбира, че в хода на разходката всеки посетител може да си направи селфи, да прочете спокойно характеристиките на съответен образец, каращ го да се удивлява на мощности и дизайни. Известно е, че специални екипи реставрират и поддържат тези стари автомобили, първият от които е от 1898 г., т.е. от зората на автомобилостроенето, чиято бързо развила се история може да бъде проследена от 170-страничен каталог. Не че някой от тези автомобили се продава, иначе трябва да напусне шикозната, предизвикваща дълбоки въздишки автомобилна галерия, разказваща за бита на богатите хора по света.
Сред тях е и собственикът на колекцията – Йон Циряк, който е първият румънски милиардер, на когото му се носи славата на най-богат бивш спортист в света (края на спортната си кариера той слага през 1980 г. на 41-годишна възраст). Според оценки на Celebrity NetWorth, към 2013-2014 г. състоянието му е оценявано на над 2 милиарда долара, което е било към онзи момент точно два пъти по-голямо от това на баскетболната звезда Майкъл Джордан.
Задължителен момент в букурещката екскурзия е посещението във втората по големина сграда в света – монументалното здание на парламента на Република Румъния.
Наближава 40-ата година от нейното първоначалие, сторено на едно от високите места в столицата на северната ни съседка, лежащо върху старо гробище до р. Дъмбовица. Стартът е през 1984 г., за да бъде осъществен мащабен проект с участието на голям брой архитекти, дизайнери и производители на обзавеждане – предимно румънци. Сложната конструкция постига своето ниво – градеж на 60%, още през 1989 г., т.е. приживе на своя инициатор с трагична съдба – Николае Чаушеску. По-нататък следват довършителните работи, включително на над 2 млн. осветителни тела с 3,4 млн. тона кристали по тях с материал, произведен в периферията на страната. И всичко това е разположено в помещения с 63 хил. квадратни метра площ в общо 12 етажа, 4 от които под земята.
В една от най-представителните зали, която цялата е в позлата, още кънти клетвата за вярност на олимпийската шампионка най-титулованата румънска гимнастичка Надя Команечи в нейната сватбена церемония. Казват, че точно в тази зала от двете страни е трябвало да се гледат един срещу друг в двата й края на огромни портрети Чаушеску и съпругата му Елена в ролята на първа дама. В сградата според различните видове обзавеждане на места се усеща мощ, строгост, респект, в други – аристократичност, в трети – идеологически внушения, резултат от правилно подбрани цветове и форми. От геометричните фигури доминират ромбовете, символизиращи плодородие.
Разпознаваеми са ефекти от известния стил „Бранковяну“, т.е. т.нар. влашки ренесанс – синтез на византийски и османски елементи в съчетание с Късен ренесанс и барокови нюанси, който е характерен повече за архитектурата. Навсякъде дебнат приятни естетически изненади от махагон, розов мрамор, плюш, везба и тъкани от румънски монахини изящни килими. Създадени са и помещения с емблематично патриотично съдържание със символи от 4-те основни географски области на страната – някогашни княжества.
Заслужава си посещението в румънския парламент, за да видиш на длан през огромните прозорци великолепието на Букурещ. И в същото време да се почудиш на безумието какви средства са отделени, за да бъде изграден монумент без аналог що се отнася до сравнението му с други сгради но света, предназначени за обществено ползване. Малка подробност е, че поне 20 дни са необходими, за да се уреди посещение от група в парламента. Впечатляващо е, че има съботни дни, в които в него влизат по 1 000 души – срещу определена сума, разбира се. За посрещането им на разположение всеки ден са 7 преводачи – гидове.
Изминаха месеци след поредицата пандемични години, когато светът отново се отвори за общуване, макар и с „едно на ум“, но все пак с надежда, че се отдалечихме в голяма степен от опасността от нежелана среща с непредсказуемото и невидимо плашило, предрешено в опасен вирус, разказал играта на света. В същото време по някакъв непредизвикан начин се откриха сетивата ни за други форми на работа и общуване, включително на виртуално партньорство в и извън тях. Както винаги в края на поредния календар (2023 г.) – време е за сметки и равносметки, за да визуализираме колко сме се трудили и какво сме получили за това. Разбира се, взирайки се и в прогнозата колко ще...почиваме в следващата догодина.
През настоящата година условно имаме 52 недели – следователно предстоят 104 „уикенда“, т.е. почивни дни за всички, които се радват на подобна „екстра“ в трудовите си договори. Да речем, че на хоризонта са още 20 дни платен отпуск за тези, на които им се „полага“, защото не се отнася за „едни и други“, несправедливо лишени от възможността да бъдат блажени без всекидневни ангажименти в заслужено триседмично безвремие. Отделно покрай официални празници се очертават 14 неприсъствени дни. Сума сумарно в идеалния вариант това са най-малко 130 денонощия, в които няма да се „работи“ в офис, цех, кабинет или на полето. За българите от някои вероизповедания покрай техни характерни празници има и още дни, в които могат да бъдат извън работните си места.
Независимо, че трафикът на самолетите в международен план засега не е урегулиран, както беше в близкото „добро старо време“, и следователно има достатъчно предизвикателства в този план. С уговорката, че има различни форми за отдих и е въпрос на нагласа и предпочитания. Някои почиват в поза „гърбосложен на кревата“ (по Смирненски), а други със селскостопански уред в ръка – типично по добруджански, често и по финансова принуда, но понякога и по навик.
Трети предпочитат да са си „просто вкъщи“ по различни причини, включително безпаричие, недобре стъкмен бюджет или в резултат на разногласия в семейството – за някои са актуални вечните дилеми „у нас или в чужбина, на планина или на море“. Четвърти предпочитат да са по-далеко от дома. Пети по традиция „забиват“ където им видят очите: за риба или в гората…за гъби, общо взето където ги отвее вятърът...в последния момент.
Има и една категория от хора, които не се нуждаят от почивка, защото или са работохолици по природа, или не знаят какво да го правят с „празн(ичн)ото“ време. А може би и защото вярват, че „спестените пари са само за черни дни“. Трудно е да сложим в определена графа хората, които дори и малкото си средства не умеят да инвестират в своето щастие в името на богат споменик – да прекарат добре времето си, отредено за почивка, по възможност в компанията на близки, роднини, колеги и приятели (или извън тях).
В днешно време приятелска раздумка или случайна фейсбукарска покана могат да те отнесат навсякъде по света. Включително и по линия на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра, което през последните години все по-често дава възможности както на свои членове, така и на техни приятели, да бъдат заедно в поредното си туристическо приключение. Защото така сме устроени – да станем потребители на подходящата за нас информация, която в един момент може да се окаже страхотна оферта за бъдещо запомнящо се преживяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар