Приключи обобщението на проведените количествено и качествено изследвания за българското семейство със силистренско участие

 

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с  Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” продължава да работи по проект  „Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. В основата на проекта са изследвания за причините,  следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието,  основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола, като през м. януари 2023 г. приключи обобщението на проведените м.г. количествено и качествено изследвания.

 Какви са основните изводи от количественото изследване относно полово-ролевите стереотипи? Водещи са подчертаните очаквания и вярвания, че основен ангажимент на жената е грижата й в семейството при поставени от мъжа условия и правила. Интересна е нагласата, че насилието е проблем, който следва да бъде съхраняван вътре в семейството. Това свидетелства, че домашното насилие се възприема в по-голяма степен като личен проблем и в по-малка степен като обществен.

 Изведените стереотипи са несъответни на икономическия напредък, както и на обществените условия, а и на стремежи, насочени към равенство на половете и изравняване на ангажиментите между половете. В ядрото на контрола стои разбирането, че насилието се възприема като личен, а не като обществен проблем. Контролът над контактите на жената от друга страна е резултат от вярванията, че мъжът е този, който взема решенията, докато основният ангажимент на жената са децата.

Прави впечатление, че полово-ролевите стереотипи са затвърдени при лицата в по-висока възрастова категория, като най-отчетливо това е при лицата над 50-годишна възраст, съответно най-ниски стойности при лицата под 28-годишна възраст. В този смисъл стереотипите могат да бъдат разглеждани двупосочно: като нещо, което „живее“, и се развива във времето и е опосредствано от опита във взаимоотношенията от една страна, а от друга – като ясно позиционирани в по-възрастното поколение. Така също по-подчертани са стереотипите при лицата с турска или ромска етническа принадлежност, като най-изявени са при ромите. Изповядващите исляма са също с по-подчертани стереотипи.

 Категорично в българска извадка физическото насилие е изключено като „норма“, не е налице толерантност в нито една възрастова категория, пол, етнически или религиозна категория. По-сериозният проблем е, че останалите форми на насилие са по-трудно разпознаваеми. Изводите относно географския профил на изследваните лица сочи, че селата са в процес на промени на нагласите към модерно семейство. Все още обаче „норма“ е патриархалното семейство. Тепърва се очертава динамиката към новото.

 В малките населени места хората срещат затруднения с финансите, поради което са по-толерантни към насилието. Учениците от своя страна извеждат като фундамент липсата на емоционална грижа и показват най-добро разбиране към това, което се случва. В големите градове насилието е добре познато на учениците и на хората, както и механизмите за справяне с него. По-малко познато е то в неговото разнообразие и последствията, включително правни в по-малките населени места.

 Други изводи наложени от анализа на проведеното качествено изследване сочат, че колкото по-висока е степента на образование, толкова по-нисък е процентът на лицата, които утвърждават екстремно високи полово-ролеви стереотипи. Едновременно с това, колкото по-високо е образованието, толкова по-ниски са стереотипите и толерантността. Така също най-голямата част от изследваните, които са толерантни към насилието никога не са били виктимизирани (виктимизацията е процес и резултат от превръщането на конкретно лице или определена общност от хора в жертва на неблагоприятните условия на социализация).

 В резюме авторите на анализа  подчертават, че намират огромен проблем в това, че респондентите се обявяват „против“ домашното насилие, когато се проблематизира публично. Липсва им обаче яснота какво представлява то по същество. Приемат, че „домашно“ го прави обстоятелството, че се случва в дома, но предвид  факта, че възприемат единствено физическото насилие като проблем, другите типове остават встрани. Като важен извод от анализа авторите сочат, че  информираността за насилието в българското общество е повишена, но обемът му е абсолютно същият, както преди и няма конкретен практически ефект за промяна на нагласите и стереотипите относно домашното насилие.