Готов е анализът на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента

 Във връзка с реализацията на проект № ACF/817 „Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” проведоха три изследвания за причините,  следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието,  основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола, които могат да бъдат изтеглени от интернет  страницата www.ekaravelova.org.

През 2022 г. в 14 области от страната се извърши качествено изследване на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента. Анализът сочи, че възприемането на различните форми на домашно насилие има значителни разминавания между живеещите в големи областни градове и в по-малки населени места. Докато участниците в големите населените места са доста критични към различните форми на насилие в българското семейство и възприемат причината за него двустранно, и основно през финансови и икономически причини, то в малките населени места има известна критичност към домашното насилие. При това се смята, че не е толкова изявено и проблематизирано.

От гледна точка на фактора възраст също е налице известно разминаване в разбиранията. Младите хора са по-склонни да виждат психологически причини за насилието  (вина, срам, гняв и комплекси, както и проблеми на личността с властта), докато при по-възрастните има прехвърляне на проблема най-общо към обществото. По отношение на причините и потребностите за насилието в семейството се посочват социалните от тях (ценности, възпитание, бедност, зависимости и т.н), индивидуалните (стрес, агресия и т.н.), както и институционалните фактори (законодателство, социална система и др.).

 Разбирането за полово-ролевите стереотипи и разделения в българското семейство на участниците от големите населени места е изравняване на функциите и властта в семейството предвид по-активната икономически роля на жената и политиките за равенство между половете. За разлика от тях участниците от малките населени места приемат, че жената винаги е имала по-голяма власт над мъжа, но понеже това се вижда и публично, влиянието върху процеса на обезвластяването на мъжа се преживява негативно от него. И при двете групи се твърди, че властта на детето в семейството се увеличава, а възпитанието му от еднополова двойка би било проблем за неговата идентичност.

 Разграничението смесена възрастова срещу ученическа група (възраст 16-18 г.) отчита, че е мода и въпрос на по-либерална глобална политика половата идентичност да е преживяване на самия индивид, а не толкова да е биологически определено или наложено отвън явление. Учениците приемат, че е възможно дете да бъде отглеждано от еднополови двойки, а нагласата на участниците от смесена възраст е, че трудно може да бъде адекватно възпитано и социализирано дете, което вкъщи не разпознава двата пола. 

 Нагласите за разбиране на българското семейство при групите голямо и малко населено място сочи пълно единомислие спрямо отъждествяването на интензивни промени на ниво ценности и взаимоотношения. Смята се, че патриархалните от тях се променят и основно властта в семейството отива към децата. Жената става икономически по-активна и успешна в изявата си на работното място и в обществото, което измества и притиска мъжа да усвоява допълнителни функции в партньорската му роля. Споделя се виждане за смяна на структурата на българското семейство – неговите граници са по-отворени, а ролите – освободени.

Възможността за пътуване в чужбина прави по-възрастното поколение много важно спрямо социализацията и формиране на ценности при внуците. То е и рисков фактор за сблъсък при децата на различни култури и ценности, които от една страна техните родители привнасят отвън, а от друга страна техни баби и дядовци възпитават отвътре. Единствено при групите от Пиринския край се споделя, че традиционните ценности са по-запазени и следвани от младите.

 При групата от по-възрастни промяната в структурата на семейството се възприема по-скоро като приспособяване към новите условия, а не като ценността промяна. Многото ангажименти и отсъствията на родителите създават емоционални проблеми и затруднения на децата, а от друга страна интересите, а не чувствата движат поведението на родителя спрямо семейството. Възприятието на учениците е за криза в българското семейство, което от една страна може да доведе до поведенческа девиантност и емоционални проблеми при тях, а от друга да ги направи по-ранно социално зрели, но без необходимата чувствителност спрямо потребностите и емоциите на другите.

 Девиантното поведение е постъпка или действие на човека или на група лица, което не съответства на официално установените или фактически възприетите в определено общество – култура, субкултура или група, норми и очаквания. Предложенията за преодоляване на проблема се ориентират около превенция, както и грижа за жертвата и насилника след инцидента или ситуацията на хронично насилие.