Книгата „Попина през вековете“ на Илия Равалиев тръгна към сърцата на своите читатели земляци

В петък - 30.09.2022 г., в залата на НЧ „Никола Вапцаров -1940“ в с. Попина бе представена книгата „Попина през вековете“. От името на организаторите Юлия Василева (Кюшелиева), която е бивш директгор на Държавен архив - Силистра, представи второто преработено и допълнено издание, както и неговия Илия Равалиев – педагог и краевед, в миналото общественик, школски директор и общински съветник в Силистра. Представянето бе в присъствието на спонсора и издател на книгата проф. д-р Любомир Пенев от София, по род силистренец, наследник на фамилии от Попина и Проф. Иширково. Преди няколко години в собственото си издателство в столицата той отпечата и книгата „Три добруджански рода“, създадена заедно с покойния учител и краевед Господин Великов от Проф. Иширково.

Пред присъстващите Юлия Кюшелиева представи своята разработка „„Попина през вековете“ (второ преработено и допълнено издание, с.2022, издателство „Пенсофт“ София) с автор Илия Равалиев: „Пред нас е наскоро излязлата от печат книга на г-н Илия Равалиев „Попина през вековете“. С нейното издаване село Попина се нарежда сред малкото населени места в България със своя ПИСАНА история.

Книгата  е изключително ценна, защото тя се нарежда сред изданията, които се определят като исторически и документални: защото описва историята на Попина, пречупена през призмата на историята на Добруджа и на България, и представя с коментар важни документи, чиито оригинали се съхраняват в държавните архиви, списъци на загиналите във войните, оригинални снимки от бита и обществения живот на селото. Книгата може да бъде определена още като поетична и песенна, защото в нея авторът е включил песни, стихотворения и пожелания, отнесени към раздела за традициите и обичаите на попинци. Не на последно място книгата е  краеведска, защото е посветена на историческото развитие на село Попина. 

Със своите 378 страници обемът й е внушителен за този род издания. Реализирана е в издателство „Пенсофт“ със спомоществователството на проф. д-р Любомир Пенев от БАН, който е потомък на Нетезиловия род в Попина, както и на Христо Николов Христов, потомък на Мокановия род. Дълбок поклон за родолюбивия жест! За създаването на книгата авторът е използвал сведения, документи и снимки на родственици, периодични издания, легенди, предания, спомени, както и множество документални материали от държавните архиви в Силистра, Русе и Велико Търново.

Илия Равалиев е роден на 21 февруари 1942 г. в с. Попина. Завършва Педагогическо училище в Силистра (последен випуск), Учителски институт в Шумен и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Бил е директор  на училището в с. Попина, на Основно училище „Стефан Караджа“ в Силистра, както и на Окръжен пионерски дом - Силистра. От 1983 г. работи като училищен инспектор в Окръжния съвет за народна просвета, а през 1988-1992 г. като началник на Областния инспекторат на образованието в област Силистра. Избиран е за делегат на Втория конгрес на българската култура, два мандата е член на ръководството на окръжния съвет на Съюза на българските учители. Бил е общински съветник в Общински съвет Силистра, в който е председателствал Постоянна комисия по образование.

Освен на настоящата книга, той е автор и на „Последните години на Педагогическото училище в Силистра“ (2020). В съавторство написва и издава сборник със статии на социално-педагогически теми; нещатен кореспондент е на периодични печатни издания; сътрудничил е на централни вестници. Награден е с орден „Кирил и Методий“ – първа степен и със значка „Отличник на министерството на народната просвета“.

„Попина през вековете“ е второто преработено и допълнено издание на книга със същото заглавие, отпечатана през 1974 г. В уводните думи авторът много точно е отбелязал, че „написаното регистрира събития откъм време, форма на проявление и моментните последствия от тях…, за това как събитията са се отразявали и продължават да се отразяват върху живота на хората в село Попина…“.

В структурно отношение изданието се състои от предговор, 16 глави, приложения, използвана литература и раздел „Документи и снимки“. В първата глава на книгата са включени географски сведения, поселищен тип и състав на селото; близки местности, както и околните на Попина села. Втората и третата глави съдържат описания на етническия състав, демографските процеси и сведения за попинските земи от праисторическо време до Възраждането.

Следващата част (четвърта) е посветена на развитието на селото през Възраждането, като акцентът е върху създаването на църквата, борбите за църковна независимост и църковния живот. Много важен момент от книгата е историческият преглед на създаването на първото училище в Попина, наченките на читалищна дейност и не на последно място - борбите на попинци за национално освобождение. Пета и шеста глави са посветени на развитието на селото от Освобождението през 1878 г. до окупацията на Южна Добруджа от Румъния (1878-1913), както и на времето под румънска окупация.

Най-голяма по обем е седма глава, която обхваща историята и развитието от 1940 до 1989 г., т.е. това е периодът от влизането в сила на Крайовския договор, съгласно  който Южна Добруджа е върната в пределите на България, до обществено-политическите промени, настъпили в края на 1989 г. Тази глава е много силна част, която документира стопанския и политическия живот, създаването на задруги и други стопански единици. Годините след края на Втората световна война авторът е описал в подраздел, озаглавен „Политически живот. Трусове по повърхността на разлома“.

С вещина и разбиране са описани политическите борби и икономическото развитие. Създаването на ТКЗС в селото е труден момент в живота на попинци. Те, по подобие на жителите и на други населени места, с мъка се разделят с животните си, с инвентара и най-вече със земите си… Тук талантът на автора като разказвач и добър изследовател е спомогнал за пресъздаване на историческите факти такива, каквито ги помним и знаем от нашите близки: истински, реални, неумолими…

Ще си позволя да цитирам малък откъс от този момент на повествование: „…Това психически срива някои от влезлите в кооперативното стопанство и се подсилва от уравниловката при заплащането на труда им, независимо от качеството и от количеството на извършената работа. Те загубват самостоятелността си и правото сами да определят графика и вида на работа на семейството си в близък и по-далечен план, да прилагат своите виждания и опит в обработката на земята и отглеждането на животните…“. Трудни години!“.

Повествованието на седма глава продължава с описание на развитието на образованието в селото, работата на учителите, социалната политика в попинските училища, както и на дейността на пионерската организация. Достатъчно място е отделено и на развитието на културата и на културния живот в селото. Не са забравени полаганите здравни грижи, ветеринарната лечебница, кинообслужването, радиото, развитието на пощенските услуги.

В осма глава авторът описва обществено-политическото и икономическото развитие на Попина от края на 80-те години на миналия  век до 2020 година. Това е период, на който всички ние сме свидетели. Той е пресъздаден с много талант, но и с много болка! Тук отново ще цитирам автора: „Онова, което стана в страната, не подмина и Попина. Хората се преобразиха. Във взаимоотношенията им се появи и избуя дивото, грубото, страшното… Хората се отчуждиха. Станаха врагове… Зараждащата се нова класа на забогатяващите заграби все повече материални ресурси. Съперничеството в това доведе до разпадане на някогашните истински, искрени и добронамерени приятелски взаимоотношения между отделни семейства и родове…“.

В края на раздела г-н Равалиев задава въпрос към читателя: „…какво получи и какво загуби населението на Попина през последните 30 години?“, като веднага уточнява, че отговорът може да бъде търсен у следващите поколения. В девета глава от книгата са включени традиции и обичаи, характерни за Попина, които населението поддържа до 60-те години на ХХ век. Авторът уточнява, че те са описани така, както ги е възприемал и изживявал в детството си, както и като наблюдател, а и като участник.

Десета и единадесета глави са посветени на легенди, предания, спомени. Изключително ценен за изданието е изготвеният кратък речник на попинския говор. Това придава уникалност на книгата, като я извежда на едно от челните места сред подобен род краеведски изследвания.

Дванадесета глава обхваща названията на местностите (топонимите) в попинското землище с различни хълмове, дерета, плата, гори, растителност, водни площи и извори, свързани с човешката дейност. Целта тук е да се даде колкото може по-пълна представа за произхода на наименованията, които в повече от случаите са останали и пренесени от старобългарските наименования и/или са навлезли в говора от турския и румънския езици.

В останалите четири глави са описани и талантливо пресъздадени детските игри на от децата в селото по поляните и прашните улици; родовете в Попина, професиите и хората, които са ги упражнявали, както и ценна информация за политици и поборници, произлезли от Попина. Четейки книгата „Попина през вековете“, долавяме,  че авторът пише с голяма любов, като ни пренася във времето и годините назад… Както вече отбелязах, в голяма част от повествованието авторът разказва по свои собствени наблюдения или като участник и наблюдател на събитията и традициите.

Макар и накрая, но съвсем не на последно място ще се спра на частта, озаглавена от автора „Приложения“, която включва: списъци на загиналите във войните за свободата и независимостта на България; списък на убитите попинци от румънските власти през 1916 г.; мартиролог (списък на мъченици) на отвлечените и въдворени от Румъния в лагери в Молдова попинци, чиито имена са включени в списъка, но са с неизвестна съдба и списък на отвлечени попинци, чиито имена не фигурират в официалния списък. Авторът е изготвил и списък на използваната литература, който повишава научната стойност и качествата на изданието. В самия край на книгата са публикувани документи и снимки от и за различни периоди от историята на селото.

За мен г-н Илия Равалиев се очертава като  най-добрият познавач на историята на родното ни село. Когато се спрем на раздумка с него, можем да чуем много детайли за различни исторически събития, родове и обичаи. Положен е огромен труд за запознаване с периодични издания, с документални материали, със спомени. Нещо повече: господин Равалиев умее да разказва увлекателноавторът и изразява своето лично отношение към събитията, описани в книгата, както и гражданската си позиция. 

В текста на изданието няма да намерим непознати чужди думи или  неразбрани фрази и термини. Когато четях книгата, имах усещането, че авторът не е срещнал никакви затруднения с намирането на най-подходящите думи. Словото се лее леко, непринудено, попадайки на точното място. Добре би било повече наши съграждани да прочетат тази книга, особено младите хора. Защото, през последните години се караме за какво ли не.

Времето е такова, че като не останат повече теми за препирни в делника ни, започваме да спорим и за празника. Не можем да се разберем дори кога и какво да празнуваме. Караме се за религиозните и за светските си празници, за патриотичните също – колко и достатъчно ли са патриотични, за тези, които идват отвън, за своите и чуждите, за нашите и вашите… Но една книга, като тази, написана с много любов и вещина, може да се превърне в опит да ни обедини и сплоти, да ни накара да не забравяме откъде сме тръгнали и верен ли е пътят ни…

В края на своето изложение не мога да подмина обръщението на автора към читателя. В него той казва: „Читателю, накрая ще бъда откровен. Докато от увода на първото издание лъха оптимизъм за бъдещето на Попина, сега, след половин век, когато се замисля за бъдещето на селото, ме обзема песимистично чувство, обладават ме тревожни мисли, мъка сковава душата ми. Като тайфун в главата ми нахлува мисъл, която фучи, рови, преобръща всичко и непрекъснато пита: След още половин век с названието „Попина“ селище ли ще се отбелязва или една безлюдна местност с могилки от рухнали къщи, върху които вятърът е наслоил прах, семена от бурени и бодливи храсти?...“.

Аз мисля и вярвам, че отговорите на тревожните въпроси на автора се крие у младите хора - нашите наследници, в техните души и сърца, в тяхното отношение към роден край и бащино огнище.

 

30.09.2022 г.