В Калипетрово бе представена книга - дневник на добруджански войник за Балканската война

В Духовния център при православен храм „Свети Димитрий“ в село Калипетрово бе проведено представяне на книгата „Дневник на Петър Жечев Курдоманов“. Той е родом от Калипетрово и като войник е участник в Балканската война в състава на 31-ви Силистренски пехотен полк. Книгата е дело на покойната историчка и преподавател на студенти д-р Станка Георгиева, и на краеведката Милка Трендафилова от Калипетрово,  позната на широката общественост в Крайдунавска Добруджа с 9 свои родолюбиви книги.

Проявата е инициатива на Народно читалище „Пробуда“ и е част от програмата „Дни на Калипетрово 2022“ по повод Димитровден – празник на селото. Съавторката на изданието бе уважена със специален поздравителен адрес от инж. Николай Неделчев – областен управител на област Силистра. Събитието подготви екип на читалището, а негов водещ бе библиотекарят Ирена Владимирова. В представянето участваха потомци на участници във войните, които разказа спомени на своите предци. (Димитър Курдоманов - специалист в сферата на селското стопанство, учител и творец, инж. Георги Куртев - университетски преподавател, и др.). В патриотичната вечер участваха етнологът д-р Йордан Касабов и Валентин Петков от Национално движение "Традиция", които се включиха със свое знание по темата.

 

Минути преди началото на проявата бяха поднесени цветя пред паметната плоча на загиналите от Калипетрово в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, която преди няколко години бе монтирана на камбанарията на храма. На нея са изписани десетки имена на хора, които заслужават да бъдат споменавани във важни за държавата дати, както и във връзка със събития като това, за което става дума. Тя е част от Областен регистър на военните паметници, за който има специален панел на началната страница в сайта на Областна администрация Силистра.

 

Книгата е на основата на проучване на покойната вече дългогодишна университетска преподавателка д-р Станка Георгиева. Нейният фонд от материали и документи е част от Държавен архив Силистра и бе показан в нарочна изложба, посветена на годишнина от смъртта й преди няколко години. Проектът е реализация на намерение по случай 100-годишнината от Балканската война, но по финансови причини е реализиран близо десетилетие по-късно. Подобно на своята инициаторка, и Курдоманов (познат още като учител, цигулар, читалищен деятел, както и като изявен пчелар и лозар) има предадени на архива лични документи – сред тях е въпросният дневник, но има и други материали, свързани с учителството и с тогавашната работа в общината (кметството).

 

Водилият дневник по време на участието си във войната виден представител на интелигенцията на Силистра, вкл. в румънския период, е роден преди повече от 120 години в село Калипетрово, но е живял в м. „Чаирмаале“  в крайдунавския град. Възпитаник е на Педагогическото

училище в Силистра. Учителствал е в днешното село Йорданово, както и в родното си село, където е бил и в продължение на 10 години директор на училището, преди да продължи да преподава в Силистра след участието си във войните – едновременно в 3 училища: еврейското, българското и татарското.

Относно дневника му, става дума за негови записки като участник в 31 Силистренски пехотен полк в двете последователни войни в първите години на второто десетилетие на 20-и век. Д-р Георгиева е отбелязала, че „Дневникът….“ е единствен на войник от това време, докато има подобни „творби“ за същия период, но написани от офицери от командния състав на Българската армия. Това прави материала още по-ценен, защото дава друга представа за събитията, пресъздадени от войник с нисък „чин“.

В предговора на книгата се отбелязва: „Във войнишкия дневник на Петър Жечев Курдоманов (бел.-той умира през 1965 г.), на 65 страници е събран възторгът на хиляди българи от идеята за национално обединение, но също така и трудностите на войнишкия преход от най-северния север на страната – Крайдунавска Добруджа, до турската граница. Споделена е радостта от победите, но не са пропуснати срещите със смъртта, лишенията  и умората. Не е спестено и голямото разочарование от войната като средство за разрешаване на националния въпрос (България губи Силистра, а впоследствие и цяла Южна Добруджа)“.

Изследването показва, че, за да бъде запазен, дневникът е преписван няколко пъти – за последно през 1939 г. Състои се от 6 части – от мобилизацията и бойните действия през 1912 г. до събитията от 1 до 7 юли 1913 г. Прави впечатление, че текстът изобилства от имена, събития и факти, които авторът обяснява, подчертавайки, че изказва свое лично мнение и пресъздава свои впечатления.

Представянето на дневника е за втори път във второ преработено издание, иначе първият му вид е от преди близо 30 години, когато за него става дума на конференция за Балканската война, проведена в град Велико Търново. Настоящото издание е допълнено с родов спомен от страна на Милка Трендафилова. Споделени на няколко страници са и текстове на 3 войнишки песни от времето на Балканската война („Песента на убития герой“, „По пет на нож“  и „Излез, излез, мило либе“). В книгата има и богат снимков материал с участници във войните, както и  приложения с различни видове списъци на участници и загинали от село Калипетрово във войните за национално обединение през 1912-1913 г. Най-дългият от тях съдържа близо 200 имена на редници, ефрейтори, младши и старши подофицери.