сряда, 12 октомври 2022 г.

В Калипетрово представят войнишки дневник на свой съселянин от преди 110 години

На 19 октомври 2022 г. от 17 ч. в програмата „Дни на Калипетрово“ е предвидено представяне на издадения през 2020 година във вид на книга уникален по съдържание „Дневник на Петър Жечев за Балканската война (1812-1913)“. Той е на основата на материали на покойната силистренка д-р Станка Георгиева - дългогодишен преподавател в Института за подготовка на учители в Силистра, с участието на калипетровката Милка Трендафилова - краевед и автор на родолюбиви книги. Събитието е в залата на Духовен център на православен храм „Св. ВМЧК Димитрий“ в село Калипетрово.

Книгата е създадено по изследвания на д-р Георгиева. Нейният фонд от материали и документи е част от Държавен архив Силистра и преди време бе показан в нарочна изложба, посветена на годишнина от смъртта на преподавателката по история. Проектът с книгата е реализация на намерение от преди 10 години по случай на 100-годишнината от войната, но по финансови причини е реализиранедва по-късно. Подобно на своята инициаторка, и Курдоманов (познат още като читалищен деятел, пчелар и лозар, учител цигуларима предадени на архива документи – лични, като сред тях е и въпросният дневник (тефтерче), както и други, свързани с учителството и тогавашната община.

Водилият дневник по време на участието си във войната виден представител на интелигенцията на Силистра, вкл. в румънския период, е роден преди 122 години в село Калипетрово, но е живял в м. „Чаирмаале“ в крайдунавския град. Възпитаник е на Педагогическото училище в Силистра. Учителствал е в днешното село Йорданово, както и в родното си село, където е бил и в продължение на 10 години директор на училището, преди да продължи да преподава в Силистра след участието си във войните – едновременно в 3 училища: еврейското, българското и татарското.

Относно дневника му става дума за негови записки като участник в 31 Силистренски пехотен полк в двете последователни войни в първите години на второто десетилетие на 20-и век. Д-р Георгиева е отбелязала, че „Дневникът…“ е единствен по рода си на войник от онова време, докато има подобни „творби“ за същия период, но написани от офицери от командния състав на Българската армия. Това прави материала още по-ценен, защото дава друга представа за събитията, пресъздадени от войник с нисък „чин“.

В предговора на книгата се отбелязва: „Във войнишкия дневник на Петър Жечев Курдоманов, който умира през 1965 г., на 65 страници е събран възторгът на хиляди българи от идеята за национално обединение, трудностите на войнишкия преход от най-северния север на страната – Крайдунавска Добруджа, до турската граница; радостта от победите, срещите със смъртта, лишенията  и умората; голямото разочарование от войната като средство за разрешаване на националния въпрос (България губи Силистра, а впоследствие и цяла Южна Добруджа“).

Изследването показва, че дневникът, който е преписван - за последно през 1939 г., за да бъде запазен с преписа си, се състои от 6 части – от мобилизацията и бойните действия през 1912 г. до събитията от 1 до 7 юли 1913 г. Прави впечатление, че текстът изобилства от имена, събития и факти, които авторът обяснява, с уговорката, че изказва свое лично мнение. 

Представянето на дневника е за втори път във второ преработено издание, иначе първият му вид е от преди 27 години, когато за него става дума на конференция за Балканската война, проведена в град Велико Търново. Настоящото е допълнено с родов спомен от страна на Милка Трендафилова. Споделени на няколко страници са и текстове на 3 войнишки песни от времето на Балканската война („Песента на убития герой“, „По пет на нож“  и „Излез, излез, мило либе“)В книгата има и богат снимков материал с участници във войните.

Книгата има и приложения, в които са поместени различни видове списъци на участници и загинали във войните за национално обединение през 1912-1913 г., които са от село Калипетрово, като най-дългият от тях съдържа близо 200 имена на редници, ефрейтори, младши и старши подофицери. На тях бе посветена създадената преди няколко паметна плоча, монтирана на стената под камбанарията на православен храм „Св. Димитрий“ в Калипетрово, която е част от Областен регистър на военните паметници. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар