Поредното политическо състезание в България приключи – победителят е добре познат на публиката ветеран, търси се…състав за шампионски отбор

„Парламентарни избори 2022“ са вече в историята – резултатите са известни. В някаква степен този път прогнозните цифри влязоха в синхрон с крайните, промушили се на хартиен носител

 през процепа на машините за гласуване. Време е за коментари от страна на петте коалиции:

- „ГЕРБ-СДС“ (в сравнение с ноември м.г. - плюс около 38 000 избиратели, респективно + 2,5%), 

- „Продължаваме промяната“ (минус 68 000 избиратели, минус 5,74%) - най-големият сума-сумарно губещ и по двата показателя,

- „БСП за България“ (минус 45 000 избиратели, минус 0.9%), 

- ДБ-обединение“ (плюс примерно 20 000 избиратели, плюс 1,7%), 

- „Български възход“, която за пръв път влиза в парламента.

И двете партии, оформящи седморката формации, представящи българския народ в 48-ия парламент на Република България: – ДПС (плюс около 3 000 избиратели, плюс 0,73%), и „Възраждане“ (плюс 127 000 избиратели, плюс 5,39%) - безспорен отличник в тези избори.

Оттук нататък дали ще получат изброените политически структури определението „Великолепна седморка“ зависи от проявения от тях разум в търсене на форма за съставяне на управленски отбор, който като център нападател да поведе страната през джунглата на световните и родните ни проблеми.

В заключение: две от влизащите в парламента формации губят електорална подкрета - БСП и ПП, а останалите 4 от предишните парламентарно представени повишават своя резултат - най-внушително "Възраждане", в по-малка, но в чувствителна степен - ГЕРБ-СДС и ДБ-обединение, докато ДПС е отгоре с малко, но достатъчно, за да бъде отново сред челниците след тези избори.

През последните години стана ясно, че пътят до съставяне на „национална репрезентация“ е дълъг, криволичещ, изключително трънлив и преминаващ над опасни пропасти, обградени от трудни за престъпване „червени линии“. Някои от тях са типични за нашата географска ширина – междуличностни ежби и неприязън, тясна политическа кройка, силно присъствие на внесена отвън „боя“ в шарките на партийността, несъразмерно съотношение между големи претенции и недоказани качества за тяхното заслужено овъзмездяване.

В предизборната борба си пролича, че в агитацията и политическата реклама се работи с много и диаметрално разположени клишета по най-важните теми – сигурността на страната, посоката й на икономическо развитие, рецептата за баланс в общуването между на пръв поглед изключващи се политически доктрини и т.н. И още, видно бе, че някои от партиите – БСП, ИТН и други, но с по-малки възможности, или по-точно техните елити, са затънали здраво в блатото на противоречивите си разбирания за правене на политика. И съответно за привличане на хора за нейната реализация на дело.

Ефект от вътрешните им борби е липсата на възможности да крачат свободно и уверено из политическия терен, за да повлияят в своя полза както на партийните си ядра, доколкото вече ги има, така и още по-малко на периферията, изпълнена с все повече объркани и обезверени избиратели. Резултатът: най-старата партия постигна възможно най-ниска електорална база, а за ИТН бе постигнато изпадане от парламента, в който имаха запазено място в последните му няколко „издания“.

Българската политическа история познава и други случаи, когато фаворити в предишни години остават „под чертата“, заплашени от угрозата никога или най-малкото в обозримо време да не се върнат там, където са били – на върха или в подножието на пирамидата. Разбира се, тъй както в природата няма незапълнено пространство, така и в този смисъл в „играта“ влиза друга формация – в случая Коалиция „Български възход“, за да се пробва като резервен играч в истински политически мач. В него още в първите му минути се очаква по-голяма или поне по-шумна роля да играе „Възраждане“, благодарение на удвоения си резултат.

Без съмнение е, че друг доказан кандидат за управленския отбор титуляр в лицето на ДПС ще продължи да атакува с вечния си стремеж да има значение при неговото съставяне. На първо време обаче трябва да изчакаме недоволните от резултата да изплачат сълзите си, а „победителите“ – каквото и да означава това в българския политически смисъл – да изтрезнеят след задължителния следизборен махмурлук. Защото, от опит знаем, че много често от шампанското боли глава, а и количеството винаги има значение – без да търсим достоверна информация какво е било питието.

Друга е темата какво в България, а вероятно и по света, означава да си първи в политическа класация, ако не си пристигнал до финала с убедителна преднина, следван от достоен противник – по възможност твой „съотборник“. Защото да търсиш за съдружие медалист с бронзова окраска или сред останалите извън почетната стълбичка състезатели е винаги трудна за изпълнение задача.

Спортистите най-добре знаят: най-голямата тъга в състезание е да си втори, защото си пропуснал да станеш шампион, и четвърти, тъй като си се разминал с лелеяния медал, за който си положил не по-малко труд от тези преди теб в класирането. Макар че всеки достигнал финала е доказал, че има качества и съответно възможности да бъде поканен да стане част от почетната обиколка на стадиона от страна на лидерите в надпреварата.

Какво друго можем да отбележим като наблюдение: наличието на властови позиции в местното самоуправление все още се отразява с видимо влияние върху изборите за парламент, което от една страна е важно да се знае, от друга показва огромното значение на кметовете, общинските съветници, на назначенията в общински фирми и предприятия, в културни и образователни институции.

Очертава се също видимо отдалечаване от властта на левите и на десните формации (разбира се, и на коалициите, в които участват). Подобно на други страни в Европа, се качват стойностите на вота, определим като „националистичен“. Продължава доминантата с относително преобладаващата етническа едноцветност на партия като ДПС, макар да се очертава този път да бъде представена от депутати в 25 от 31 избирателни района – засега без София, но в обозримо бъдеще и в някой от столичните многомандатни райони, в които предстои да бъдат добавени още мандати за сметка на други райони в страната.

По всяка вероятност Коалицията „ГЕРБ-СДС“ единствена ще има народни представители от всички избирателни райони, след тях с минимално „отсъствие“ ще е „Продължаваме промяната“. БСП и този път се прощава с мандати в близо една четвърт от районите, включително в географската периферия на страната, където някога бяха т.нар. червени бастиони. Разширение на своя периметър може да очаква „ДБ-обединение“, разчитайки на представителство от почти половината избирателни райони.

Отличникът на тези избори – „Възраждане“, се цели в мандати в две трети от регионите, което при добре изиграни „карти“ в настоящия парламент може да осигури на партията още по-висок тренд на следващите избори. Дебютантът в родния парламентаризъм – Коалиция „Български възход“, е разперил криле в различни краища на страната, но предимно в столицата и в Южна България, където има райони с повече мандати, за отбелязване обаче – с вероятен пробив в Лудогорието, „по морето“ и в малък брой райони в северната част на страната и по Дунава.

Каква е ситуацията на силистренска „територия“: с минимални разлики в плюс както по брой избиратели, така и в процентно отношение, но в едно и също русло са три формации: „ГЕРБ-СДС“, ДПС и „ДБ-обединение“ (нещо като някога някогашното „сон шон жмо“ в рубриката на националното радио относно нивото на река Дунав в сантиметри, т.е. без изменение, с уговорката: в случая – без огромна промяна). В същия смисъл - без сериозно драматично отклонение, но все пак с обратен знак, т.е. с по-малко гласове, е „БСП за България“.

Подобно спрямо националните резултати внушителен е ръстът в 20-и МИР Силистра на „Възраждане“ (повече от два и половина пъти). Относително сериозно е отстъплението на „Продължаваме промяната“, но все пак се държи достоен резултат, позволяващ надежда за потвърждаване на миналогодишния мандат. Отпадналата от „класацията“ за парламента Партия „Има такъв народ“ също бележи силно обезличаване – минус над 2 000 гласа - това реално е с две трети назад, което се отразява и на постигнатия процент.

Преди години имаше едно правило, което малцина спазваха, но не спазват и днес: свършат ли едни избори, веднага се започва работа за следващите, защото изборният процес не е бяг на кратка дистанция, той е маратон с неизвестна дължина и продължителност. Сигурно е едно: приблизително след една година са изборите за местни органи на властта, които, както отбелязахме по-горе, са изключително важни, защото имат тежест и във всякакви други избори (за Европарламент, за Народно събрание, та дори и за референдуми на различни теми).

Разбира се, има и една хипотетична опция – местните избори да бъдат изпреварени от нов извънреден парламентарен вот. Междувременно ще стане ясно в интернационален план какво е политическото и икономическото статукво в Европейския съюз и по света. Не на последно място – откъде духа вятърът по отношение на геостратегическите отношения, защото от векове сме на проветрива географска ширина, за влияние върху която борбата най-често не е с честни средства. И не последно място – кръстосването на шпаги за преразпределение на света продължава, включително с неизменната си форма, позната откакто свят светува – чрез военни действия за придобиване на територии и за домогване до чужди богатства.

 За протокола според ЦИК: Резултати на партиите, влезли в парламента от 20-и МИР след извънредните парламентарни избори, проведени на 2 октомври 2022 г.

* ПП ДПС: 12 775 гласа, 31,33%. М.г. 12 130, 28,82%.

* Коалиция "ГЕРБ-СДС": 10 745 гласа, 26,35%. М.г. 10 203, 24,24%.

* Коалиция "Продължаваме промяната": 6 091 гласа, 14,76%, М.г. 7 185 гласа, 17,07%.

* Коалиция "БСП за България": 3 300 гласа, 8,29%. М.г. 3 749 гласа, 8,91%.

* ПП "Възраждане": 2 753 гласа, 6,75%. М.г. 1 190 гласа, 2,83%.

* Коалиция "Български възход": 1 151 гласа, 2,82%. М.г. *

* Коалиция "ДБ-обединение": 1 016 гласа, 2,90%, М.г. 1 000 гласа, 2,83%.