Изложбата на родения в Силистра художник Джошкун Сами, наречена от него „Бавно завръщане“, е актуална в художествената галерия на крайдунавския град до 29 октомври 2022 г. В профила си във Фейсбук авторът уточни, че изложбата „...черпи името си от едноименния роман на Петер Хандке (бел. ред.-79-годишен австрийски белетрист, поет и драматург). Като се има предвид еклектичния й характер, може да се предположи, че тази изложба е колекция от колебания: да, вероятно започващи с „как“ и клонящи към „какво да нарисувам и какво си струва да бъде нарисувано“.
Тъй като са един самотен начин на работа, живописта и рисуването неизбежно означават и мислене за медитативни практики, както и на методи за придобиване на знания. Някога, на прага на съществуването на исляма, което е в края на 7-ми век по християнския календар, един вид на пътешестване в арабския свят, наречен „рихла“, печели популярност едноименният метод за култивиране и документиране на знания, като същевременно се събират и сравняват традиции.
Също така е интересно да се забележи как „рихла“ изоставя пасивното съзерцание на византийските мистици, живеещи на техните колони в продължение на десетилетия, и възприема по-активен подход, може би дори опитвайки се да избяга от догмите на религиозния естаблишмънт (бел. ред.-описание на доминираща група или елит, контролиращи политически процеси или организации).
И отново като бел. ред.-„Rihla е официалното заглавие „Шедьовър за онези, които съзерцават
чудесата на градовете и чудесата на пътуването“ – това е пътепис, написан от
Ибн Батута (Абу Абдалах Мохамед ибн Абдалах ал-Лавати ат-Танджи ибн Батута) –
арабски учен и пътешественик, документиращ живота му на пътуване и
проучване, което според описанието му е било около 110 000 км. Така Rihla става
арабската дума за пътуване или пътеписа, който го документира“.
В сравнение с нашето време тези подходи изглеждат почти прозаични, но дали е така? Днес е почти изчезнал дискурсът за всемогъщия креативен художник, създаващ своя живописна вселена в разхвърляното си ателие. Няма митични граници, които да се преодоляват, и критерии, които да се постигат. За щастие излизат на повърхността други топографии и състояния на ума, съставляващи отвъд познатата перспектива един друг свят.
Главният герой от роман на Хандке броди през безименни географии, за да намери комфортното си пространство само когато е в движение. Вероятно в наши дни живописта и рисуването сами по себе си са начини за пътуване навътре към този дом, който е предназначен да бъде вечно в движение“.
Да припомним какво каза директорът на ХГ Силистра Йордан Колев при откриването на изложбата на Джошкун Сами: „Той е роден пред 1973 година (бел. ред.-в семейство на учител и на медицинска сестра, които продължават да живеят в роднися му град Силистра). Учил е в паралелка по изобразително изкуство в предшественика на сегашното Средно училище „Никола Вапцаров”, където преподавател му е бил Милен Богданов. След завършването си заминава за Истанбул, където се дипломира във факултет по живопис, а по-късно и в Университета за изящни изкуства „Мимар Синан“, където защитава първо бакалавърска, а после и магистърска степен.
Започва да рисува усилено и участва в множество представителни и групови изложби, включително и в България (последната е „Приятели на морето” в гр. Бургас). Илюстрира списания, поетични книги, театрални плакати и е подредил 4 самостоятелни изложби в Истанбул, Лондон, Анкара, а настоящата в Художествена галерия Силистра му е пета поред. Гостувал е преди няколко години със свои произведения в галерия „Теди“ във Варна, собственост на силистренката Йорданка Торнева.
В експозицията, която на практика е общ поглед върху творчеството му до този момент, са представени 43 творби в областта на живописта, графиката и рисунката. В нея се преливат и допълват взаимно няколко тематики, има и фигурални композиции, а също така и абстрактни. Някои са вдъхновени от литературни произведения, а други от съвременния живот. Абстрактните му композиции и рисунки се основават на идеите на обектно ориентираната онтология – реалността и битието като цяло, но също така се наблюдава и склонност да отрази проблемите в смисъла и тенденциите на съвременната живопис.
Може да се каже, че рисуването е едно от най-чистите и искрени авторски откровения, защото то прави видимо творческото вдъхновение, чувствителността и емоционалността на художника. Джошкун е съвременен художник със съвременно мислене, със свой собствен разпознаваем стил – иновативен и модерен“.
Стилизирана шевица - подарък от Областна администрация Силистра
С директора на ХГ Силистра Йордан Колевд - скулптор
Със своите родители
Според сайта www.djocko.com, Джошкун редовно показва свои картини – за последно миналата година чрез своя самостоятелна изложба, една от които във Великобритания) Участва и в различни групови версинажи (над 30 от 2001 г. насам), включително с произведения за илюстрирани списания, книги с поезия, както и с театрални плакати. Въпреки че използва архитектурни и исторически препратки в своите произведения, той има афинитет и към формалистичната живопис (бел.-в живописта формализмът подчертава композиционните елементи – цвят, линия, форма и др., а не съдържанието, значението и пр.).
Също от сайта разбираме, че „в някои от картините му лесно можем да видим как политическото е сведено до гротескното си измерение“, както и как „…в известен смисъл Сами се занимава със собствено изследване на призраците“. И има основание за това: „В крайна сметка дневният ред на съвременните общества е оформен…от миналото“.
Със своя учител Милен Богданов
На вернисажа в прощъпулника на изложбата на 6 октомври 2022 г. присъстваха, за да го поздравят, Мария Недялкова - зам.-кмет на община Силистра, Цветана Игнатова - директор на дирекция „Хуманитарни дейности” в община Силистра, много негови приятели, роднини и почитатели на изкуството на твореца. Бяха поднесени и поздравителни адреси от областния управител инж. Николай Неделчев и от кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар