Изложбата на Калина Михайлова в Тутракан показа българското битие и съдбата ни на народ

В навечерието на 21 септември - празник на град Тутракан, под формата на спектакъл бе проведено откриване на изложбата "От корените към бъдещето", представена от педагожката Калина Михайлова от с. Шуменци в Галерия "Жельо Тачев" в партньорство на Историческия музей и общината. Сред гостите, дошли да поздравят авторката на проведената поредна запомняща се културна изява в крайдунавския град, бяха заместник-областният управител Димитър Тодоров, кметът на община Тутракан д-р Димитър Стефанов, директорът на Филиал Силистра на Русенския университет доц. д-р Румяна Лебедова, както и от община Кирнодж от съседна Румъния.

Сред специалните посетители бе Виолина Костова от София, която е настоящ управител на ротарианската област "България". Ротари клуб Силистра също поздрави фолклористката за изящната подредба на 18 севернодобруджански костюма, както още на по един капански и от с. Белгун, Каварненско. Своя прочит на представеното везмо - носии, възглавницзи и месали, направи и д-р Йордан Касабов - етнолог от Силистра. Изложбата е своеобразен поклон пред майсторството на добруджанската от старите времена, превърнало се в безценно наследство, съхранявано в 13 ракли в домашния музей на сем. Михайлови. 

Със свои костюми родената в село Белица дългогодишна учителка, която от десетилетия събира носии и изработени изящно везбени изделия, е участвала в подобни събития в Белгия (Брюксел), Русе, Силистра, Балчик, както и по фестивали в Северна и в Южна България. Тутраканският вариант на представяне на носии е актуален в галерията в рамките на един месец. В прошъпулника на изложбата участваха самодейци от ВГ "Щурчета" и от НЧ "Христо Ботев" - село Белица, както и сътрудници от други населени места, включително от село Нова Черна.

Във връзка с изложбата д-р Йордан Касабов – етнолог, заяви пред представители на медиите: „Изложбата на Калина Михайлова е възстановка на нашето „Аз“: това е българското, зададено в нашето битие, в съдбата ни на народ. В автентичните носии, които тя ни представя, виждаме цялата палитра от багри  на старинна основа и на естествени бои, взети от природата (полето и земята майка), и характерни за Северна Добруджа до южната й част. Акцент са уникални елементи, каквито са престилките, чорапите, кърленки и др. Показано бе и т.нар. качулато, забраждане, познато на старото местно подунайско равнинно население, наричано „гребенци“/„илийци“, от което намираме наследници до делтата на р. Дунав.

В някаква степен днешното събитие е парад на вечната българска даденост, включително с типичната за българите „геометрия“ в изображенията, които виждаме в шевиците по престилки, ръкави на ризи, тъкани и пр. Това е нашата азбука, която трябва да се научим отново да четем и да я показваме на всички. По отношение на наименованията „по добруджански“ на различните багри (бел.-неофициално става дума за над 30, повече по темата на адрес: https://jordansilistra.blogspot.com/2020/01/30.html) диалектният носител дава тяхното начало. Някои от цветовете – джангариено (синьозелено - морско синьо), например, са придатък само за Северна Добруджа.

Отделно за севернодобруджанци, както ги знаем още като преселци, при тях е отличим еднопафтеният колан („кованец“), наричан още „рахтен“, създаден с метални елементи специално за носията на младата булка. Слага го след разбулването и е на нея до раждането на първото й дете. За разлика от Балкана и районите на Македония, Шоплука и Родопите в Добруджа не е прието показно да се носят пафти.

Трябва да отбележим и друг момент – това са даровете на булката, сред които украшение като „аския“, както и включително монети (пари). Важен е майчиният дар (това е булчинската лична собственост, след като момата мине под венчило). Заедно с даровете от свекър и свекърва омъжената жена пази безпрекословно за бъдещите поколения, както и за най-трудни житейски случаи. В това отношение севернодобруджанци са пазители на стари български традиции.

Ако нещо не трябва да забравяме, защото това е пословично, а именно: българите сме „геометричен народ“, защото това е нашата същност. Геометрия намираме в шарката, във везбата, в бродерията – тя е видима само при носията както на българката (жената), така и в облеклото при българина (мъжа). Какво виждаме: ромбове, кръгове, квадрати и др., като всяко нещо има свое значение. Трябва да знаем, че квадратът е знакът на земята, ромбът – на Богинята майка (респективно на младото създаване, т.е. на семейството).

При цветовете: зеленият е на земята, черният – на моженето, на развитието на плода и на семейството и т.н. Отделно обяснение заслужават мандалите, елбетиците и пр. Изследванията при българите показват, че при нас, българите, в сравнение с другите християнски страни, е запазено на еднаква нога паралелно и езичеството. Още древните българи са ходели неистово на църква след покръстването, но по коланите си са имали амулети, геометрични образи, които според вярванията ни предпазват от злини“.