Одрин - град за културни развлечения, гурме преживявания и шопинг терапия

В периода 21-23 октомври 2022 г. бе проведена поредната извън територията на Добруджа, а този път и на България, проява на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра с председател Виолета Атанасова. Тя премина под формата на екскурзионен тур в град Одрин, Република Турция, организирана със съдействието на транспортна фирма от Дулово. По предварителен замисъл в основата на пътуването бе акцент, балансиращ прословутия напоследък сред българите неистов интерес към пазаруване „на сгода“ в южната ни съседка в съчетание с посещение на някои от най-известните и заслужаващи внимание местни забележителности.

Три дни никога не са достатъчни, за да бъде задоволен един турист с достатъчно възможности за прекарване на отреденото време в определена дестинация. И най-вече, когато умът и джобът му са програмирани да „мислят“ в една определена посока. При добра предварителна колективна организация и при наличие на допълнителна лична самоорганизация обаче винаги е  възможно кратката „обиколка“ да се превърне в дълго и запомнящо се преживяване. С обещанието в обозримо бъдеще то да има свое естествено и очаквано продължение, за да бъде наваксано пропуснатото. Още повече, когато става дума за град с историческа същина за бивша голяма и влиятелна „държава“, каквато е била до преди малко повече от сто години Османската империя.  

За днешна Турция градът продължава да бъде ценен със своя фокус, макар и с изместен център на тежестта, който в името на задоволения стомах и на препълнените с разнообразни стоки торби стои встрани от дати и събития от календара. И е за сметка на пренебрегнатото по принцип присъщо за човека любопитство към начина на живот и поведение на съседа, на неговото мировозрение и на подредбата във вътрешния му двор.

Не зная кой е преброил, но в публичното пространство е тиражирано, че в града, оставил трайни спомени и у българите от стари времена, включително за една наша  военна победа преди повече от век, е огромна наситеността с археологически и на религиозни паметници. Примерно, става дума за сравнение с ранга на Флоренция – главен град на област Тоскана в Италия. Впрочем, двата града се родеят по общ признак – Одрин е бил столица на Османската империя (1369-1453 г.), а за флорентинци е гордост, че техните предци, макар и само за пет години (1865-1870 г.), са живели в столицата на Кралство Италия.

Точно италианци при посещение преди години в града на Долния Дунав твърдяха, че в днешна Силистра, която е наследник на древната римска крепост Дуросторум, има повече запазени арте факти от времето на римляните, отколкото в много съвременни градове, намиращи се на Ботуша. Едва ли, защото тамошните хора нямат отношение към миналото си и не се грижат за всичко унаследено под една или друга форма.

Сигурно основно хората с географски познания помнят, че край Одрин се вливат в обща водна територия три български реки – Марица, Тунджа и Арда. Обяснимо е тогава защото са девет съоръженията над тях, градени в различни периоди в миналото, и даващи повод да се говори, че едно от прозвищата на Одрин е „град на мостовете“ в живописен османски стил. (Отделно за Одрин казват, че е „град на фонтаните“ и „град на сапуните с аромат на плодове и цветя“). Всеки от мостовете е с уникална сама за себе си характеристика, което автоматично е повод да се гледа на тях като на архитектурни забележителности, останали във времето и пространството.

Повечето реално са резултат от изпълнено желание на велики за времето си хора, които са имали влияние в империята. Един от тях, например, е започнат по волята на султан Махмуд II и е завършен средата на 19 в. при султан Абдул Меджид I. Два и половина века по-рано друг стар мост е поръчан от Екмекчизаде Ахмет паша, който в началото на 17 в. е висш финансов деятел в империята. И т.н.

В град, където от векове тържествува мюсюлманската религия, своята непреходност имат мохамеданските храмове. Старите, разбира се, защото новите, някои от които са изградени с блокове от тип „итонг“, едва ли биха били повод да ги посетиш с туристическа мисия, предизвикана от чувство за задоволяване на естетическа или религиозна нагласа. В този смисъл истински бисер е джамията „Селямие“ с извисени над нея 4 високи минарета (всяко по 72 м, поради което са видими и далеко от Одрин, според някои дори от България). Тяхна особеност е, че от определен ракурс се виждат само като две.

В момента съоръжението, създадено в периода 1569-1575 г., носещо името на султан Селим II, син на Сюлейман Великолепни, е в дългосрочен ремонт. Макар влизането в него да е безпроблемно, усещането на атмосферата му не е същата, както преди, защото се губи представата за действащ молитвен дом. Според легенда, майсторът на джамията Мимар Синан приживе е твърдял, че косите на майка са създали у него прочувствено вдъхновение, благодарение на което се е получил първо във въображението му, а после и на дело уникален градеж с лежащ върху осем мраморни колони забележителен купол, тежък две хиляди тона.

Зад джамията изправени надгробни камъни с чалми с различен „рисунък“ на оформлението си подсказват, че се отнасят до важни за империята служители, сред които вероятно има и високопоставени духовни лица. Наблизо има и други групи с надгробни камъни, за които се твърди, че имат отношение към категория от хора с различни рангове в средите на еничарския корпус, който, както известно, е действащ в Османската империя до заличаването му през 1828 г.

И в това си „състояние“ на продължаващо обновление джамията, прочута още и с 999-те си прозореца, е притегателен център, защото все пак е градена от автора на над 400 сгради в империята.  Става дума за еничар – християнин по потекло, за когото тази джамия е естествен венец на творчеството му, тъй като я създава, когато вече е на 85 г. Заслужено в негова чест е изграден внушителен паметник в най-долната част на огромната предджамийска територия, заемаща позиция в ефира на завиден простор, облагородена с добре поддържани тераси със свежа зеленина с капково напояване. За разкош – целият този комплекс е разположен току до великолепната по архитектура сграда на кметството. В тази атмосфера фотосесията пред най-известния в града културен обект се получава по великолепен начин, независимо от това кой, как и с какво запечатва в електронен вид спомена за досега с едно от чудесата на османската цивилизация.

Едва ли повечето от туристите – посетители в джамията, до която се стига по широки, изтъркани от безброй човешки стъпки каменни стълби, знаят, че стотиците магазини в нейното подножие са създадени за издръжка на храма чрез наемите за тях (поне в миналото е било такава практиката). По подобен начин и вероятно със същата цел са „пристройките“ към други, забравили годините си джамии в града. Тези помещения в днешно време са част от търговска мрежа или са превърнати в скромни на вид заведения, предлагащи традиционни ястия. С уговорката...без алкохол в менюто, за съжаление на европейския турист, който би искал поне с кенче бира да си създаде настроение.

Като стана дума за гурме удоволствия, навсякъде в града, на много места и с надписи на български език, любезно те подканят да опиташ това-онова от местната кухня. На правописните грешки не обръщаме внимание, защото е важно, че рекламата ориентира и те кара да се спреш, за да си починеш от препускането по сокаци и сергии. И ако си забравил какъв е вкусът на варено турско кафе, сега е времето да си припомниш. А то върви задължително с вода, а бонус са 2-3 кубчета разноцветен локум. При необходимост няма да ти бъде отказан и безплатен достъп до тоалетната към заведението.

Бил си в Одрин и не си опитал прехваления тънко нарязан приготвен по вкусен начин дроб, кръстен „тава джигер“? Еми, как да кажа – голяма пропуск, макар езиковите ни рецептори да познават къде-къде по-елегантни вкусове на ориенталски манджи, приготвени по конкуриращи се рецепти. Впечатляващо е, че цената на знаковото за града ястие е навсякъде една и съща (в случая 75 TL), но за сметка на това е различна гарнитурата към него – с изключение на леко лютивата разядка. Как върви в момента на консумация една хладна бира, може и наливна – да си дойдем на думата! Компенсация може да бъде газирана напитка, а защо не и сок от нар или портокал (надявам се, прясно изцеден).

Сори, това е положението: желанието за малко спиртен допинг може да бъде осъществено само в ресторант или след покупка в супермаркета. За разлика от българските, а вероятно и от повечето европейски студентски територии, градусови питиета не се предлагат и в многобройните заведения в кампуса на най-големия в момента ВУЗ в Одринския район – Тракийския университет. Там обаче специален магазин за дрехи и аксесоари за лекари, сестри и лаборанти, подсказва, че в него сериозно място заема обучението по медицина. Още в средата на 70-те години на миналия век в града е създаден Медицински факултет към Истанбулския университет, който вече е част от по-младия му тракийски събрат, открит преди 40 години.

И като стана дума за здравно заведение, не можем да пропуснем да разкажем за уникалния Музей на здравето в Одрин, който е един от петте музея в града, и в някаква степен е може би най-заслужаващият внимание. На практика става дума за многофункционален в миналото комплекс с 99 купола, превърнат в забележително със своето съдържание съоръжение. Направените възстановки с вписани човешки фигури в тях в стил „Мадам Тюсо“ пресъздават в една от сградите в над 20 стаи (одаи) дейностите в болнично заведение, създадено при султан Баязид II Кюлие през 1488 г. и съществувало до 1909 г. с това си предназначение.

В друга съседна сграда е пресъздадена обстановка в някогашното медицинско училище, за което в тандем с болницата се знае, че са били някога важен медицински център в Близкия изток. Твърди се, че османската медицина е продължение на традициите, оставени за поколенията от Авицена и Ал-Фараби, които са най-познатите средновековни философи в тази сфера. И тъй като Ал-Фараби е автор на трактат за смисъла на интелекта, той се е занимавал и с музикална терапия, търсейки резултати от терапевтичните ефекти на музиката върху човешката душа.

В една от залите са подредени фигури на 10 музиканти, които три дни в седмицата са имали задачата да свирят определени мелодии, за да влияят на пациенти с психични заболявания. Става ясно, че освен с познати за времето си похвати от т.нар. общоприложима медицина, те са били лекувани и с новаторски методи. Иначе казано - иде реч за лечителски подходи, включващи звуци от вода от фонтаните в комплекса и на трели от музикални инструменти. Ползвани са също аромати и е развивано мануалното въздействие върху телата на болните. В няколко помещения посетителят може да види как са действали тогавашните лекари в амбулаторни условия. Показани са и други присъщи за подобни заведения дейности: в кухнята, аптеката и дори в перачницата. Малка, но важна подробност: във всяка стая има огнище с комин, пресъздаващ впечатление за домашен уют.

В сградата на училището (медресето) отново чрез възстановки се вижда в какви условия са преживявали студентите – бъдещи лекари, как са учили, каква е била библиотеката, как са изглеждали техните учители. Общото впечатление е, че за всичко това има запазени документи и свидетелства, благодарение на които се онагледява представата за медицинския център в годините на османската империя.

Подобно на много други съоръжения от този тип по света, и това е било оставено на произвола на съдбата, дори в един период е било превърнато в кошара за овце. И така до 60-те години на миналия век, когато започват реставрационни процеси, а през 1993 г. отваря врати единственият по рода си музей в южната ни съседка. През 2004 година идва и голямото признание, когато Съветът на Европа му присъжда наградата „Европейски музей на годината“.

Прославилият и Силистра в своите пътеписи пътешественик Евлия Челеби е написал в своето време, че учениците от медицинското училище са познавали достиженията в науката на гръцки философи, учени и лекари, като Платон, Сократ, Аристотел, Гален и Питагор. В прагматичния смисъл „връх“ на посещението в Музея на здравето е, че не си тръгваш…гладен, тъй като срещу входния билет от 15 TL получаваш и възможността да хапнеш …вкусна мекица.

Всеки по-любопитен гост на Одрин би спестил време от отделеното за пазаруване, за да го задели и за другите музеи. Разбира се, най-подходящият за това е този в Одринската крепост, още повече, че за нас, българите, тя е знакова – заради победата на Българската армия в Балканската война през 1912-1913 г. Не е изненада, че от подредените експозиции няма да научим точно това, но все пак е намерено място и за снимка с ареста на главнокомандващия Шукри паша, на която е и генерал Георги Вазов. Малка наша гордост е, че сред арестувалите го има и добруджанско присъствие – войник от Алфатар.

Двата кръстосани тунела на крепостта, в които и от двете им страни има десетки помещения, са използвани също за възстановки, за изложба на документи, военни карти и оръжие. Отново благодарение н манекени са представени войнишки бит в спално помещение, кабинет на военоначалник, както и дейността на лекарите в лазарета. На някои места отново е подчертано султанското присъствие в развитието на Османската империя. Редом с тях е намерено място и на първоснователите на град Одрин на мястото на древно тракийско селище с името Ускудама. На негово място през 127 г. римският император Адриан го основава, наричайки го на себе си – Адрианополис, т.е. градът на Адриан. Впоследствие гръцкото му наименование Адриану става на турски Едирне, а на български – Одрин.

Не е за пренебрегване и още един музей, посветен на археологията и етнографията. Няма да е изненада за никого, че част от изложените експонати в етнографските витрини имат български дух, особено когато става дума за килими и облекло. В някои от носиите има само елементи от наши шевици и везба, но това е достатъчно човек да си зададе редица въпроси, включително за умението да се ползват достижения на подчинени народи, за да се впишат в културата на този, който властва над тях. Този музей е „скрит“ зад легендарната джамия „Селюмие“, но попадаш в него през малък обход, след като преминеш през друг музей – на създадените преди почти 100 години серия от кътове с образци от турското и ислямското изкуство.

Безспорно смисъл има да види човек и Музея на градската памет на Одрин, създаден през 2003 г. от Регионалния съвет за опазване на културното и природно наследство в града. Той е поместен в намираща се североизточно от „Селямие“ сграда – архитектурна забележителност I степен, градена през 19 в. (такива като на нея срещаме и в Стария Пловдив). Сред запомнящите се акценти са витрините, представящи пехливанлъка, както наричат у нас т.нар. мазни борби, водещи се национален спорт на днешна Турция на основата на традиции от преди поне 7 века. Включени са в списъка на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство. Твърди се, че са възникнали във времена, когато войниците са се борели помежду си в свободното си време, за да поддържат форма преди предстоящите сражения.

Очаквано е, естествено, проведеният за 661-ви път Фестивал на мазните борби (тази година е бил в периода 27 юни-3 юли) да бъде включен в годишния календар на културно-спортната програма на Одрин. Той е обявен предварително заедно с още близо 50 прояви в различни сфери, за които научаваме от „афиш“ на 4 езика – включително на български, разположен в отделен сегмент – колона, сложена на видно място пред Музея на археологията и етнографията.

В рамките на османската империя в Одрин и околността е имало значително българско присъствие, но само до първите десетилетия на миналия век. В града са били оформени четири български махали, а щом са били поддържани 4 църкви и 8 училища, означава, че е имало достатъчно хора, за да ги посещават. В днешно време българска общност няма, макар да са действащи две църкви: „Св. Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“. Друг е въпросът колко от фирмите, предлагащи пътувания до Одрин, включват посещения в тях – поне от любопитство, а защо не от поклоннически интерес и за подкрепа на храмовете. Някога е имало и две български гимназии в Одрин, но днес сградата на едната от тях е превърната в приют. Гимназиалното образование в Одрин има връзка с д-р Петър Берон, поради което педагогическото училище е носело неговото име.

Историята припомня, че предвид важното си разположение в древността – по пътя за Константинопол, Одрин е сборен пункт за византийските експедиции срещу България през 807 и 813 г. Тамошната крепост е препятствие за българите при Крум Страшни, въпреки това през есента на 813 г. нашите войски я превземат, но година-две по-късно след сключен мирен договор крепостта е предадена на Византия. Век по-късно Симеон Велики отново я превзема, а след още две столетия и при цар Калоян имаме водени успешни битки при Одрин срещу кръстоносците от Латинската империя.

Живеем във време, когато не знаем дали обозримото бъдеще ще ни даде възможности отново да пътуваме по света, а и у нас, разбира се, за да опознаваме хора, обекти, човешки привички и забележителности от най-различен вид. Затова за момента е важно всяко кратко изживяване на емоция и общуване по места, на които сме били вече, но отново сме сполучили да ги посетим повторно. Стара максима е, че е освежаваща духа всяка една разходка, дори да е само в градинката пред жилищния блок. Какво да кажем ако е „зад граница“, където преживяваш вълнуващи срещи с хора, на пръв поглед така далечни и същевременно толкова близки.

В случая град Одрин никак не е далеко като разстояние, дори и от град като Силистра, скътан на северното габърче на географската ни карта. В него винаги ще намериш нови поводи за духовно преобразяване и за приятно прекарване на свободното време. Пълноценният шопинг е само здравословно изпразване на джоба в името на удовлетворението, че има поне едно място на света, където се чувстваш приет като дългоочакван и любим гост.