В трети клас си в елитно основно училище. Имаш грижовни учителки. Заедно правите проект, свързан с кариерното развитие - темата е модерна, на пръв поглед не му е времето, защото къде е тя още...Но, както знаем, Това, дето го мерим със секунди, минути, часове, дни, седмици, месеци и години, лети бързо и докато се усетиш, настъпва моментът да поемеш нанякъде, където може би ще ти е бъдещото ти занимание, професия или хоби.
Може да е там, където някой нещо твори с тяло, глас, движение на ръката или по друг чудат начин в името на изкуството. А може мястото ти да е зад катедра, за да преподаваш наука. Или да правиш разработки в кабинет, с или без прибори, с машини или посредством компютри, а със сигурност вече и с роботи?
Пък кой знае - може да е с писане след пътувания, срещи, участия в различни събития. Някога на това занимание му казваха с обобщаващата дума "журналистика". Дори си имаше ресори за нейното практикуване - тесни "специалисти", примерно.
Имаше обаче и т.нар. пенкилери - в разговорната реч означава "лекарство, което лекува всички болести", но в професионален план е с преносно значение - става дума за "човек, който се наема да извърши всяка работа", каквито бяха някогашните кореспонденти на издания на хартия или в електронни медии.
Понастоящем е актуална и професията "пиар" ("Връзки с обществеността"), каквато специалност вече има в редица университети. Друг е въпросът дали "това" се учи от книгите, написани от някой оторизиран автор, призван да състави учебник, без понякога да е вършил този вид работа, или в практиката и след като си придобил знания в друга сфера на науката.
И така - днес моя милост имаше на разположение един учебен час, за да разсъждава на глас пред третокласници от ОУ "Отец Паисий", за да представя своята професия. При това от позицията на едно поколение, започнало от писане с молив, за да стигне - ще не ще, до времето, когато трябва да пресъздава "нещата от живота" с всички възможни съвременни средства.
На мен ми беше приятно и полезно. Надявам се на децата да им е било интересно и дано са запомнили нещо от всичко, за което говорихме. Защото темата за медиите и за тези, които работят за тях, както и за медиаторите в институциите, е дискусионна и е в развитие.
Благодаря за поканата на Галя Димитрова и Пепа Стефанова за възможността да общувам с децата, които те обучават. Заедно вече са посетили институции, като кметство и съд, за да научат нещо повече за тях, защото никога не се знае човек кога ще попадне на място, за което е добре да има предварителна представа.
Разбира се, децата са достатъчно малки, за да им сподели един зрял човек притесненията, през които е минал; разочарованията, преживени през годините; понесените обиди и неразбирания дори от най-близките хора; отчаяните опити да бъдеш проверяван колко си лоялен и доколко можеш да понесеш унижение; отказите, които се е налагало да търпиш от нелюбезни политици и от самовлюбени директори на нещо си - повечето еднодневки, както и от безотговорни ръководители на институции.
Няма как да изплачеш публично болката си, че предишното поколение в професията ти е забивало нож в гърба, защото в края на кариерата си - а тя настъпваше в още по-ранна възраст тогава, е мислело, че не може следващите да светят повече от своите велики предшественици. При това работили при други условия, когато може да не е имало свобода на словото (такива са били времената), но е имало сигурност и гарантирана работа на заплата.
Е, актуални са били традиционните за всяка творческа професия интригантска среда и сложни междуличностни отношения вътре в лоното на колегията. Пък и колко му е на крачка от пенсията да действаш безцеремонно на принципа "След мен и потоп, какво ми пука", замитайки всички следи след себе си.
А и вече си забравил, че си бил галеник на съдбата, благодарение на нечие величие, властвало за кратко, но по категоричен начин, и на което си служил в името на интереса да си негово протеже. Защото от векове е било практика да бъдат покровителствани тези, които се харесват или онези, за които е казано от някого, че трябва да бъдат подпирани, за да правят кариера. Или добро впечатление...пред властимащия, в днешно време и пред спонсора на една или друга медия.
Не подлежи на коментар и невъзможносстта да споделиш как се е променяла професията пред очите ти - да си верен на т.нар. три източника, т.е. на достоверността на ползваната и тиражирана информация, до момента, в който нищо от предишното няма значение, защото единственото важно е да представиш някакъв материал, като всичко е за твоя сметка, ако нещо излезе не както трябва.
И за финал: професията журналист става все по-трудна, независимо че средствата за нейното упражняване са все повече и все по-достъпни. Различни са нейната динамика, формата на трудово договаряне и съответно заплащане, както и скоростта на обратната връзка за реакцията на публиката и на адресатите.
Който реши да се отдаде на тази професия, може и да изпита удовлетворение от този вид дейност - във всеки смисъл, но може и да има обстоятелства, които да го принудят бързо да се разочарова и да се отдаде на различно от това занимание.
Истината е , че е трудно да се каже истината дори в демократично време без цензура , подслушвания и последствия !
ОтговорИзтриване