Юни 2021 г. България е в унеса на „Черешова неделя“. Дъжд вали като в разказа на Елин Пелин, че и в повече. Вай за реколтата, ще се ожали безпомощно земеделецът, отново сял и копал, за да има за трапезата, за зимника, а и за джоба – бели пари за черни дни. Както винаги – по традиция само посветените и Съдбата знаят какво ни чака в бъдещето.
Времената отново са смутни. Тече предизборна кампания за предсрочни избори с ден за вот във върло лято – дано го има тази година!, току в дните преди т.нар. Горещници. Властта пак се търкаля по улиците на България – къде асфалтирани, къде в очакване да ги зарадва албанската смес, поне по линия на нечие предизборно обещание.
Пандемията уж отстъпи някъде встрани, но май вече и неин индийски напън имаме у нас, така че още е рано за движението „Маски долу!“. По площадите агитки все скандират по сигнал на невидим диригент на „Мутри вън“. Каквото и да означава това в днешно време, защото напоследък си забравихме личицата, а усмивките ни застинаха – и без това няма кой да ги види.
Само очите ни още щъкат в стрес, с надеждата, че коронавирусът ще мине ей-тъй, както е дошъл отнякъде изневиделица, неканен и нежелан. С помощта на ваксинацията, разбира се. И с вечната луда вяра – без гаранции и клетви, че следващите управляващи няма да са като предишните и по-предишните.
Макар че историята май се повтаря, все едно е филм – римейк (повторение на по-старо произведение с осъвременен сюжет) или дежа вю („вече видяно”). Само сценаристите се сменят (понякога), но често са от една и съща школа – все едно източна или западна. А и почти всеки път са в тандем с режисьорите и съпътстващите ги екипи.
Предизборният слалом започна някак между другото. Героите са уморени, а публиката е отегчена, защото през три месеца трябва да слуша едни и същи тиради от почти идентични говорители. На всичко отгоре по телевизията върви и европейското първенство по футбол, което е пък от миналата година, когато не се състоя.
На кого ли му е в момента до мераклии за народни
представители (малко над 100 в област Силистра в борба за 4 мандата) между дежурното „Наздраве“ и
въодушевяващото „Хайде, наште“ – този път за всеки от нас те са различни, щото
точно българите отсъстват, а братята македонци едва ли ще създадат повод за
сериозна запалянковска радост?
Освен на пенсионерите – те винаги са готови да посрещнат с пита, хляб и сол, пък и с по чаша вино, всеки кандидат за депутат. Ако гостът се отчете с нещо по свой избор – по възможност нека да е по-прагматично, защото всеки КИП има нужда от нова придобивка – добре дошъл. Не че се надяват на европейски пенсии, макар да се прокрадва и тази мисъл в уморените им от живота глави. Дано се сетят политиците да им обяснят как да гласуват „чисто и просто“ с онези ми ти страшни машини, защото, може старите хора да не си признават публично, но вътрешно в себе си част от тях истински се страхуват как ще се справят с бутоните.
Защото са поколение, което не е свикнало да се излага, потейки се пред пустата му гадория, дето иска точни действия за отбелязване на вота, иначе програмата й няма да иска… да се затвори. Засега…времето е наше, има мегдан за наваксване на дефицита от информация как стават нещата – този път не в тъмна стаичка, а пред очите на всички – с демонстрация по телевизията или с уроци „онлайн“, в интернет чрез симулатор, но най-добре – с искрено и лично обяснение при жив контакт.
Разбира се, каква предизборна кампания ще е, ако няма удари под кръста – най-често с не чак грамотни постове във Фейсбук и с противоречиви публикации в току-що родени сайтове, както и с помощна намеса на тролове с невинни профили, създадени, за да тровят с небивалици съзнанието на негово величество драгия избирател.
Ще се случи да слушаме и люде, хванали се на политическите хора, без да знаят стъпките поне на най-популярните от тях. Хубаво ще е поне опорки да им раздават навреме и написани вещо в съответните щабове - дори когато ги сричат, да артикулират нещо разбираемо и, по възможност, близо до истината, а и до „нещата от живота“.
Иначе – в „най-северния север“ – нищо ново. В очакване сме да ни наобиколят пременени кандидати, дай боже – усмихнати и приветливи. Бонус биха били боядисана от тях пейка или ограда, ремонтирана беседка, дарение за читалище, училище, социален дом или човек в нужда.
Защото само споменът за доброто дело остава, ако не в съзнанието на неговия адресат, поне в медиите и в историята. А на 11 юли – каквото сабя покаже! Засега нека шампанското се изстудява спокойно в хладилника, за да има възможност да гръмне, когато му дойде времето. Както е известно – в България пием от радост, както и от мъка. Някои и от сутринта, но последните обикновено не се вълнуват кой управлява, още по-малко кой обира парсата, нито кой плаща софрата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар