Силистра стана
поредният град в страната, където с домакинството
на Регионалния съвет екип на КНСБ с председате Димитричка Пейкова в лицето на Чавдар Христов – вицепрезидент, и
Тодор Капитанов – национален секретар, бе проведена акция в рамките на кампанията „Арена
Работеща България“. Тя е по проект и върви под формата на дискусионни форуми,
наречени „Фирмени политики за поведение на служителите в социалните мрежи“.
Основните теми за дискусия са: поведението на служителите в социалните мрежи и стресът
на работното място и факторите, влияещи върху него. Форумът бе предшестван от
пресконференция за журналисти.
Какви изводи, внушения
и прогнози направиха лекторите? Работодателите основателно се притесняват, че
служителите им все по-често използват социалните мрежи от лични подбуди, а не
за да увеличат популярността на компанията. Значителен е информационния обмен
през работно време: снимки, видеоклипове и други материали, дискредитиращи
компанията и/или нейни партньори.
По-притеснително е, че
служителите неразумно влизат в конфронтация с други хора, важни за бизнеса, или подливат
вода на собствения си работодател, споделяйки конфиденциални търговски тайни. Социалните мрежи могат да доведат
до онлайн престъпления и служителите може да се окажат жертви на
интернет пиратство.
Ето защо било все
по-необходимо България да последва примера на западните държави и САЩ, като
компаниите ни предприемат сериозни стъпки за въвеждане на собствена приемлива
за всички нива фирмена политика за използване на социалните мрежи от страна на работниците
и служителите им.
В края на годината проведените дискусии в страната ще завършат с национален доклад, обобщаващ
резултатите. Очакванията са да се оформи представа за необходимостта от
саморегулация в поведението в социалните мрежи (само във Фейсбук в България имаме
3,5 млн. профила)
на базата на неписани обичайни норми. В противен случай няма да спрат рецидиви
като уволнения, обявени чрез Фейсбук; дисциплинарни наказания за изяви в социална мрежа, процедури с юридически последствия и др.
Темата е деликатна, но
актуална, и по нея в САЩ и в Европа се работи за изграждане на фирмени политики
за поведение в свободното за общуване пространство. Най-добре било това да
стане след диалог с работниците и служителите, подсказват експертите. С ясното
съзнание, че по принцип всяка регулация е вид рестрикция.
Любопитна подробност: в
България потребителите на социалните мрежи са най-активни в работните дни в
часовия диапазон от 13 до 15 ч. И още една в друг контекст: у нас сумарното
работно време е 56 ч. на седмица при допустими 48 ч. Единствено в т.нар.
непрекъсваемо производство било възможно подобно отклонение. Набелязан е и
проблемът, известен като „заплащане на нощния труд“, особено актуален в
България при нощни дежурства, при спазване на графици и при „режим на разположение“.
Сред направените
изводи: в цивилизационния смисъл не сме подготвени за средата на социалните
мрежи, които все повече са сфери на влияние, средство за т.нар. хибридни войни,
място за манипулиране на общественото мнение, но и тънък „лед“ за категориите
клевета и обида.
В частичен смисъл бе
коментирана и темата за колективното трудово договаряне, като медиите са една
от сферите, където това е словосъчетание табу за собсдтвениците им (изключение правят трите държавни
медии – БНР, БНТ и БТА).
Тотално е отсъствието на колективно договаряне в различни други направления на икономиката и търговията (в химическото, например). С уговорката, че въпросът трябва
да бъде разглеждан не чрез търговския, а през трудово-правния интерес, поради
което неминуемо минава през синдикалното сдружаване, така нежелано от мнозина в
средите на бизнеса.
В това отношение, според синдикалистите, гостували в зала 13 на ХГ Силистра, държавата е длъжник на гражданите си, защото това право трябва да се гарантира,
а не само да се прокламира, каквато е практиката. Според статистиката, в България в
момента има 2 000 колективни трудови договора и 50-60 в различни сектори.
Оттам и препоръката за необходимостта от „нова правна дрешка“ на тази тема, а в това отношение
има ярки примери като страните в Скандинавието, в Белгия, в Германия и в други европейски държави. Ефектът от неверни политики в заплащането на труда на активните български граждани жънел настоящите резултати - емиграцията в чужбина на работна ръка.
Още една тема, която беше обсъдена от синдикалистите, бе пренатоварването (т. нар. бърнаут синдром) – напрежението от работата, водещо до стрес; натиск от страна на работодателите за работа; постоянна ангажираност в службата и в извънработно време; много разговори по телефона, вкл. с работодателя в почивните дни и др.
Още една тема, която беше обсъдена от синдикалистите, бе пренатоварването (т. нар. бърнаут синдром) – напрежението от работата, водещо до стрес; натиск от страна на работодателите за работа; постоянна ангажираност в службата и в извънработно време; много разговори по телефона, вкл. с работодателя в почивните дни и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар