Културата е социален капитал и важен ресурс в икономическото развитие

В една от залите на Филиал Силистра при Русенски университет „Ангел Кънчев” бе проведена Академична дискусионна сесия на тема „Културата има значение! – трансгранично сътрудничество за управление на културно-историческото наследство”. 

Форумът е в рамките на проекта „МЕМОФИШ. Памет и бъдеще. Разкази за Дунавската цивилизация“, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България с водещ партньор Българо-румънска търговско-промишлена палата Русе с втори партньор (от общо 5) в лицето на СНЦ „Паралел – Силистра“, представляван от д-р Диана Бебенова-Николова. Приветствия бяха поднесени от името на община Силистра, представлявана от Цветана Игнатова - директор на дирекция, и на други институции. Областна администрация Силистра също бе представена на форума.

В началото директорът на Филиала доц. д-р инж. Валентин Стоянов направи преглед на понятието „култура“ през вековете. Стана ясно, че в средата на миналия век американски антрополози отброявят 164 определения „за различна употреба“, както и че Тя има отношение към социално-икономическото развитие на едно общество. Темата бе подложена на дискусия в своеобразната лаборатория, намерена да търси решения, иновативни практики, вкл. и предложения за финансиране чрез проекти в европейски програми.

 

Ако в края на 19 в. разбирането се е „въртяло“ около естетическата трактовка на думата, то век по-късно вече се говори като за качество, притежавано от всички хора във всички слоеве на социума, включващо няколко момента, сред които са закон, морал и обичай. В 21 в. в условията на глобализация на света вече се разбира свързаното с многообразието на човешките отношения.

Актуални са понятия като материално и нематериално културно наследство, знания, ценности, обичаи, традиции, език, облекло, вярвания, начин на живот и др. На практика – всичко, което се предава между поколенията, затова днес културата е социален капитал и важен ресурс. Стои в основата на устойчивия туризъм, в потенциала на региона, за управлението на които процеси има утвърдени модели.

Представени бяха европейски политики за съхраняване и управление на културно-историческото наследство с фокус Дунавския регион, обединяващ по цялото течение на реката над 100 млн. души население. Разгледан бе документът „Културата има значение!”, разработен в рамките на проекта. Инициирана бе дискусия върху възможностите на трансграничното партньорство за по-успешно управление на местните културни ресурси. На примера на 5 огледални общности с 10 населени места от Видин до Силистра (от областта са още Тутракан, Сребърна, Ветрен) – в качеството си предимно на рибарски средища.

 

След обстойно изследване на РИМ Русе по въпросник от 77 въпроса е направено етноложко изследване, онагледено с цифри, факти и видео филми, които са достъпни в интернет. Направен бе преглед на съществуващите т.нар. културни маршрути в Европа (общо 28), първите от които в Европа са от 1987 г. Един от тях минава край Силистра, благодарение на винарна „Остров“ – „Римски императори. Път на виното“. Има и маршрут, посветен на Кирил и Методий, но по инициатива на Словения и Словакия, при това той не достига до България. Възможно било продължение с идея за включване на рибарството чрез България и Сърбия.

Сред споделените практики бе разказът за възможностите на Тутракан както в архитектурния комплекс „Рибарска махала“ и в останалите културни обекти, така и в уникалния Музей на рибарството и лодкостроенето. Споделен бе опит и от страна на рибарските среди в Силистра, които чрез свой клуб участват в друг подобен трансграничен  проект.

В дискусията се включи и румънец от населеното място Кирнодж в област Кълъраш, побратим на град Тутракан. Това е  Аурелиан Котобан, началник на тамошната поща, който обясни как е възможно с активно общуване между българските и румънските общности да се осигурява гостуване, оттам и посетители в музеите, а и в търговските и кулинарните заведения. Господинът, който се обучава в силистренския Център за продължаващо обучение, е автор и на книги, една от които се отнася за ортодоксалните православни центрове от двете страни на река Дунав в България и в Румъния.