Предизборната кампания е на последния завой, за да се спре пред разрешения от законодателството бараж, наречен „ден за размисъл“ – там тя ще си почине и после ще се втурне с нови сили към изборните урни. Стига избирателите да са били достатъчно силно облъчени от обещания, превърнати в аргументи за гласуване в полза на един или друг кандидат.
В Крайдунавска Добруджа кампанията на кандидатите за кметове на общини премина на места като луда пълноводна река (Силистра, Тутракан, Дулово), на други места бе само бурен поток (Главиница, Ситово), а имаше и общини, през които по-спокойни води се протегнаха като лениви земноводни (Алфатар, Кайнарджа). Не е невъзможно да е имало незначителни разминавания в градуса на напрежението в някои от населените места, където борбата за кметове на села да е била по-великанска, без това да променя характера на общата картина.
По-шарено и бълбукащо от изяви тази година бе сред кандидатите за общински съветници, като активността им бе предизвикана от преференциите. Независимо че, статистически погледнато, размествания са възможни само в листите на по-малките партии – при по-големите се иска сериозен брой отбелязвания в бременната от имена и цифри изборна интегрална бюлетина.
И все пак – малцина кандидати за местни депутати – предимно в областния град, си позволиха амбициозна агитация в своя полза – най-често с календарчета, с химикалки, запалки, агитационни листове, снимки във Фейсбук, публикации във вестници. Някои, примерно сред председателите или координатори на различни партии, се сетиха в последния момент, че и те трябва да се покажат отделно от останалите. На принципа „Вижте ме – аз стоя начело, не ме забравяйте, че току някой ме е надминал, за да се постави под съмнение лидерската ми позиция!“.
Не са много и тези от кандидатите за старейшини в местния политически колективен законодателен орган (Общински съвет), които се постараха да го направят по най-съвременен начин – с клипове (същото се отнася и за кандидатите за кметове на общини), предназначени за „въртене“ в социалните мрежи. Разбира се, в ход влезе и познатата практика – обаждания по телефона и по вайбър, съобщения в месинджър и чрез есемеси – някои от тези „хватки“ обаче не са безплатни и не всеки може да си ги позволи. А и в повечето случаи в името на качеството трябва „помощ от приятел“ – читав IT-специалист, чиито услуги обикновено са скъпи.
В деня за размисъл тази виртуална атака ще продължи, защото публичната агитация е забранена 24 часа преди изборния ден (урните се отварят на 27 октомври в 6 ч. сутринта и ще работят до 20 ч. на същия ден). А денят на истината е 28 октомври. Преди това халал да му е! – на всеки, седнал на трапезата на Димитровден, и на две ракии убедил събеседниците си в своя полза. На останалите – да не губят кураж, ще има и други избори.
Някои наблюдения от стила на кампанията конкретно в община Силистра. За пръв път от много години сериозно и настъпателно в борбата влязоха поне 8 политически сили. Освен обичайните заподозрени – ГЕРБ, БСП (за пръв път от 1995 г. в коалиция), гражданска коалиция с претенция за алтернатива, „Демократична България – обединение“ – също коалиция, „Воля“, „Възраждане“, „АБВ“, „Движение 21“, СДП и др. Те използваха целия арсенал от възможности за агитация – публични събития, публикации във вестници – вкл. собствени издания (ГЕРБ, Коалиция „БСП за България“, „Демократична България-обединение“), както и клипове в радио, флайери, календари, листовки, клипове. Както и снимки в интернет – тук друга е темата, че нито една политическа сила не ползва професионален фотограф с усет за политическа реклама, а се разчита на ситуационни щраквания с мобилни телефони от страна на присъстващи на събитията.
За първи път от много години бяха ползвани и централни медии (сайтове, вестници), за да се даде рамо на един или друг кандидат. Прави впечатление обаче неглижиращото присъствие на пиарските тактики и практики, може би защото в днешно време всеки кандидат смята, че знае достатъчно и няма нужда от професионални съвети в това отношение. Първо, защото те имат определена цена, която по нашите географски ширини изобщо не е зашеметяваща, и второ – без съмнение е необходимостта да се довериш на някого в това отношение.
Не се наби на очи и социологията – сигурно има някакви проучвания, но до този момент официално никой не се е позовал на тях, за да обяви за какво се бори. В това отношение в някаква степен се забеляза и баланс в атаката към двата органа на местната власт – Общинския съвет, където се вземат решенията за политиките в общината, и към кметския стол, центриращ изпълнителната власт.
По традиция за някои от по-големите политически сили акцент е канцеларията на „Симеон Велики“ 33 (адресът на общинската администрация). И има защо: бюджетът на общината е над 40 млн. лева, отделно – проекти и др. възможности за оперирани със средства. Общината е и най-големият работодател в област Силистра. За повечето малки партии обаче острието на атаката е насочено към „Симеон Велики“ 16. Там е зала „10 февруари“, където на електронно табло секунди след гласуването се изписва в червено, зелено и жълто проявеното отношение на народните избраници към проектите за решения, най-често задавани от екипите на кметската власт.
Впрочем, „работата“ на общинските съветници също е добре заплатена с месечни възнаграждения – някъде в рамките на минималната работна заплата. В допълнение – изнесени заседания, тийм-билдинги два-три пъти в годината извън общината, командировки и прочие възможности за лобиране, примерно за работни места и други облаги.
И да не забравяме: В Европейския съюз действа Харта за местно самоуправление, приета с решение на Европарламента през 1985 г. Общинският съвет решава въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител.
Граждани, които не са общински съветници, могат да вземат думата в края на заседанията по ред, определен от Общински съвет. Те могат да правят изказвания, предложения, да отправят питания по въпроси, представляващи обществен интерес, и които са от компетентността на Общинския съвет.
Кметът е местен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Той ръководи изпълнителната дейност в рамките на общината. Нарича се още градоначалник. Институцията на кмета като управител на населеното място е стара и от установените традиции на съответното място се определят конкретните правомощия на кмета и съотношението на властта между него и представителния орган на местното самоуправление – общинския съвет.
Думата „кмет“ присъства в повечето славянски езици, като според най-широко приетата хипотеза произлиза от праславянската дума *kъмеtь. За нея се предполага, че е късна заемка от cometes, форма на латинското comes („спътник“, по-късно „човек от свитата на владетел“, „чиновник“). Идва от латинската дума comes чрез нейната форма „comitis“ - по тази линия произлиза и средновековната тила „комит(а)“, ползвана в годините на Първо българско царство.
Кметът ръководи общинската администрация чрез назначен от него секретар на общината, който е на пряко подчинение. Работата на кмета се подпомага от заместник-кметове, които той назначава. Връзките между кметовете на общини и Общинските съвети са очертани в Закон за местното самоуправление и местна администрация. Кметът на община привежда в действие решенията взети от органа на местно самоуправление (Общински съвет). В изпълнение на своите задължения, кметът издава заповеди.
Кметът на община може в рамките на своя мандат да назначи и т.нар. кметски наместници - те също имат статут на орган на местната власт, за да го представляват в места, които не са административен център и не са достатъчно големи, за да бъдат самостоятелно кметство с право на избор на свой кмет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар