Български и румънски рибарски дунавски общности се сдружават с туристическа цел

В края на м. септември 2019 г. партньорите по трансграничния проект „Мемофиш (MEMOFISH). Памет и бъдеще. Разкази за Дунавската цивилизация“, който е по програма Интеррег, проведе поредните си дейности от двете страни на река Дунав. Партньори  в проекта са БРТПП и РИМ Русе, СНЦ „Паралел“ Силистра, Асоциация „Акчес“ Кълъраш и МИРГ „Дунаря Кълърашеана“. Турът бе под формата на демонстрационна туристическа обиколка в регионите Гюргево и Русе в името на опознаването на рибарските територии чрез туризъм, и с цел подчертаване на местното културно наследство и др.

Обект на посещение бяха т.нар. Приключенски парк, намиращ се между градовете Кълъраш и Гюргево, както и близкият до него уникален „Манастир Комана“, часовниковата кула в Гюргево, манастир „Св. Димитър Басарбовски“, Ивановски скални манастири, изложба на румънски и български занаятчии в Младежки парк Русе, Регионален исторически и екологичен музеи в най-големия български дунавски град. От силистренска страна участниците бяха представители на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“, включително член от Управителния му съвет.

Подарък за г-жа Детков от УС на ТД Силистра

Те имаха среща с Михаела Детков от Министерство на туризма на северната ни съседка, представляваща ведомството в Констанца, с отговорности още за Кълъраш и Яломица. С нея бяха обсъдени възможностите за повече общуване между туристическите фирми и сдружения от двете страни с цел осигуряване на допълнителни възможности за размяна на групи и за реклама на забележителностите. В обозримо бъдеще предстои специална среща в Силистра като първа стъпка в това отношение.

 В общ кадър с Дракула

Средището „Приключенски парк“ край село Комана, посетен от групата в рамките на проекта, е дело на румънското Сдружение „Хартиена мелница“, и е уникална частна инициатива без аналог в северната ни съседка. Членовете му, които първо са работили по проект, финансиран от Норвежкия фонд, са продължили работата си по съхранение на занаяти, някои от които са на отмиране. Един от тях е производства на хартия чрез рециклиране, която ползват, за да произведат единични екземпляри, печатани на стари машини и преси. За целта са създадени няколко ателиета, като в повечето случаи работата е ръчна.

Така в селската среда на Комана букурещките ентусиасти привличат деца, за да им покажат занаяти, сред които грънчарство, железарство, дърводелство, тъкане, изработка на сувенири от камъш (в ход е подготовка на каменна мелница, каквато има запазена и в село Ветрен в тамошната Добруджанска къща), както и да ги обучат с познавателна цел. По някои от занаятите се провеждат курсове – на място и чрез интернет. На практика на посетителите е предоставена възможност да участват в необикновено интерактивно развлечение. Включително и да посетят музей, съхраняващ десетки машини от 19 и 20 в., ползвани за отпечатване, за подвързия и за др. присъщи дейности при книгоиздаването, които са вече отмрели и са непознати на днешното поколение.

Техниката е доставяна през последните 10 години след издирване в страни като бившите ГДР, Чехословакия и СССР, Германия, Англия и др. Сдружението е член на Европейска асоциация на типографските музеи. Посещението е възможно след предварителна договорка с домакините, осигуряващи заетост на 12 души през цялата година. „Запазваме занаятите в новия век в оптимизиран вид, за да ги показваме на хора от 4 г. възраст и нагоре“, заяви представител на сдружението инициатор.

В същото село Комана, което е на по-малко от 30 км  столицата Букурещ, се намира известен мъжки православен манастир. Знаменателното е, че той е основан от Влад Цепеш през 1461 г.и е част от Списък на историческите паметници на Румъния. Свети Николай Чудотворец е покровител на православната обител, в която има само четирима монаси, но на разположение е и теолог в ролята на гид, разказващ историята на манастира, вкл. за трансформациите му в миналото като училище, болница и гробище. За да бъде днес комплекс с църква, етно музей с фигури на емблематични за Балканите воеводи, някои от които са част от извън държавническата българска история в Средновековието, както костница-мавзолей (едновременно и параклис, осветен през 2016 г.) с останки от войници от Първата световна война, издигната върху руините през 1928 г.

Манастирът във вид на крепостен град, на практика е бил граден с укрепления на остров, заобиколен в миналото от блата (местността е тип „защитена зона“ и е втората по важност в Румъния след „Делтата“). Откъм северната страна е имало дървен мост, който лесно можело да бъде запален в случай на опасност. Първата част от историята на манастира приключва в 1589 г., когато е сринат, но е изграден на три етапа отново - първо от болярина Раду Щербан (по-късно избран за княз).

Обновяван е при княз Шербан I Кантакузин в края на 17 и в началото на 18 в. (твърди се, че е погребан тук), както и по-късно през 19 век. Църквата е сред сградите, пострадали по време на земетресенията от 1977 и 1986 г., поради което е допълнително укрепвана. В интернет намираме потвърждение  на разказаното от екскурзовода: „При археологически разкопки край манастира през 70-те години на миналия век е открито обезглавено тяло. Предполага се, че е на своя създател Влад Цепеш, тъй като наблизо е битката, в която той пада убит. Според други изследователи обаче тленните му останки са погребани в манастира Снагов“.

Стъпалата с духовни стъпки на монаха

В своеобразна стълба с "вписани" духовните стъпки на монашеския живот е превърната пътеката с отделни стъпала към дървена веранда над блатото, срещу която от другата страна е издигнат масивен дървен кръст, подчертаващ присъствието на бога по тези места. За разлика от Добруджа и от областта Молдова в Румъния, в тази част на страната няма толкова известни манастири от ранга на Комана. В другите части на страната дори имало повече монаси, може би защото и демографската характеристика там е по-различна, т.е. тъй като има повече деца, а по тази причина и по-големи възможности за привличане на послушници.

По предварителна информация в рамките на този проект между България и Румъния са обобщени 5 „двойки“ рибарски общности със съхранени традиции: Силистра (Татарица) – Кълъраш, Ветрен и Сребърна – Мощищя Галацуй, Тутракан – Олтеница, Русе (Бръшлен) – Гюргево, Видин (Кутово, Антимово) – Калафат. Направено е аудиовизуално обследване, включващо 10 филма, 30 видеоинтервюта с български и румънски рибари, над 300 снимки по суша, въздух и вода, панорамни изгледи и клипове, които са достъпни на сайта memofish.eu.

За бъдещото устойчиво използване на тези и други крайдунавски ресурси са на разположение пет стратегии за съхраняване на рибарското наследство, общите документи „Културата има значение“ и „Съвместна политика за съхранение, развитие и използване на рибарското наследство“, 15 интегрирани продукта във версии за големи групи, за семейства и за младежи, както и Общ план за управление на туристическите продукти.

Йордан Георгиев

Силистра - Комана