
Според традицията за жътва се тръгва рано и в празнично облекло, закичени с китки от свежи цветя. И накъде без оръдието на труда - сърпове и паламарки. С надеждата да е спорна и лека работата, да е
весел и приятен трудът по прибирането на реколтата от жито - основна за Крайдунавска Добруджа.

Жътварката Калинка Михайлова: „Хайде, женички, давайте да
зажънем, да направим ръкойки, че да вържем големия сноп; че като дойде
стопанинът, да му го поднесем и той да развърже голяма кесия, за да извади голяма пара”.
Зажънва се с обърнати към слънцето с лица, за да върви
работата напред и с призива „Бог напред и ние след него, и както тежат тези
класове със зърното, така да са пълни и хамбарите на стопанина”. (С общ отговор: „Дай боже!”).


И вече в осъвременен вариант една от жътварките плисва
вода пред комбайна и стопанинът пръв тръгна да жъне, а всички останали се почерпват от питата с мед.
Хаирлия да е до хамбара, пардон до силоза, а в Добруджа в 21-я век - силоз до силоз, мила моя, майно льо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар