В началото на м. юни 2022 г. в КК „Албена“ премина четиридневно обучение на Институт за публична
администрация на тема „Права и комуникация в цифрова среда“, което е в рамките на
проект „Дигитална трансформация в обучението – дигитална компетентност и
учене“ (2019-2023
г.).
Участваха 26 представители на държавни институции от национално ниво (министерства
– МОН, МОСВ, МО, МВР и др., както и от няколко агенции), регионално ниво (областни
администрации – Силистра, София област и Благоевград; РЗИ, басейнови дирекции,
областни дирекции по земеделие и др.) и местно ниво (общински администрации –
Дряново, Сопот, Нови пазар, Гърмен).
Пред аудиторията по темата говориха
Павел Иванов – изпълнителен директор на ИПА, и психоложката Мария Михайлова. Преподавателката
и автор на книги Жюстин Томс постави акцент
върху важното за комуникацията в социалните мрежи и как да създаваме ефективни
послания в зависимост от вида на социалната мрежа. Ана Лазарова и Иглика
Иванова задълбочиха разбирането на цифровата среда и
нейните ефекти. И други актуални теми бяха обект на дискусия по време
на обучението: авторските права, медийната грамотност и медийните послания.
Според
анализ от преди няколко години, в България има подобрение на общуването на
администрацията с гражданите, но все още „положението е зле“, при това в
условия на промяна на „средата“. С уговорката, че у нас медиите по принцип не
пропускат да акцентират върху лошия имидж на администрацията, ползвайки
различни поводи за тази цел.
Модерна е темата за създаване на дигитални (цифрови) платформи, чиито модели е добре да бъдат
споделени като добри практики. Този е един от изходите и от пасивната роля, в
каквато се представя държавната администрация, както често я обвиняват. Повод
за това е констатацията „Чакаме да се влезе в съответен сайт, за се свърши
нещо….“.
Известно е,
че комуникацията никога не се прави на линеен принцип и, за да
бъде ефективна, трябва да има своя специфична философия. В днешно време
посланията в словесен вид трябва да бъдат кратки (12 думи в
изречение), с по-малко на брой запетайки и най-добре да са в съчетание
с визуализация – снимки, които „говорят“, и представително видео (от 10-15 секунди до 3-4 минути).
Разбира се,
има и администрации, които по отношение на връзките с обществеността работят в „жесток
съгласувателен режим“ с „началството“ или водещата организация – „шапка“. МВР
би трябвало да е една от тях, но през последните 15-20 години засили своята „връзка“
с медиите и с обществото респективно (пиари в регионите има
от близо четвърт век).
С навлизането в общественото съзнание на
мобилните телефони, на интернет като цяло и на социалните мрежи в частност –
има няма 20 години, всичко се промени в общуването между хората и между
институциите и обществото. Тя, комуникацията общо казано, се превърна в танц със
стериотипите. Колцина от управляващите и от медийните гурута знаят, че днешните
деца и подрастващи са в Тик-ток, възрастните – във Фейсбук, професионалните
групи в Линкедин, желаещите да бъдат забелязани и оценени – в Инстаграм, в
Туитър влизат най-гъвкавите известия. И още, че страни като Русия и Китай имат
свои социални мрежи.
И пак колко хора са
чували, че за слабата трудова дисциплина на българина говори фактът, че той е
значително повече време на ден в интернет, респективно в социална мрежа, за
разлика от средностатистическия гражданин на другите европейски страни. Или, примерно,
обменът на информация във Фейсбук по света става на 30 минути, а в Европа – на 15
минути. За България е характерно наблюдението, че е неоправдано високо
доверието в социалните медии, за разлика от други страни в ЕС.
Как българските деца най-рано влизат в интернет,
подтиквани от своите родители, осигуряващи им виртуално самозанимание (смята се, че най-добре е това
става след 13-14-годишна възраст). Има наблюдение, че деца в трети клас
имат регистрации в по две социални мрежи (да речем, едната е ЮТУБ). Според някои специалисти,
е добре всеки потребител на социална медия периодично да си прави „дневник на
потреблението“, за да узнава за себе си какви промени трябва да направи в тази
насока.
Медийната грамотност или „способността да се задават
въпроси“ в днешно време е ключов момент по отношение на комуникацията в
обществото. По темата през м. ноември-декември предстои национална
конференция. Малко известно е, че Столична община е една от 4-те в рамките на
ЕС, работеща по Стратегия за дигитални права, т.е. за цифровизацията. Намираме
се в период на навлизане на третото поколение интернет (WEB 3.0), когато няма да има централизирани
места, контролиращи потока на информация. В момента сме в ситуация на твърде
много влияние и власт в твърде малко „играчи“. Най-големите от тях са Гугъл и
Фейсбук – 3 милиарда потребители с 30 000 модератори (двете
основни компании, управляващи технологичен конгломерат, имат един общ собственик). Безплатното
междуплатформено мобилно приложение за изпращане на незабавни съобщения за
смартфони WhatsApp, поддържащо
криптиране, е фаворит сред социалните медии, личи от световна статистика.
Медиите са в голяма връзка със социалните платформи,
които пък са в режим на по-малка регулация, за разлика от радиостанции и телевизии.
Актуални възможности са измерването и ефективността на публикациите. В
обръщение са термини и практики като микропрофилиране и микротаргетиране, както
и „промяна в баланса между органичен и платен трафик“. Свръхмодерен нюанс е
т.нар. вредно съдържание. В подобен тип медии всеки автор на практика публикува, т.е. съдържанието е генерирано от потребителя. И в същото време платформата не носи отговорност за
информацията, която се „появява“.
Предстои в ЕС чрез ЕК да бъдат предложени
общи правила и предпазни мерки за защита на независимостта и плурализма на
медиите. Направено е заключение, че масово хората не се ориентират в източника
на едно или друго съобщение (новина), защото не знаят как да проверят кой го изпраща (публикува). Според проучване „образованите и
информираните“ имат най-високо доверие в медиите, а най-малко – „партийците и
популистите“, впрочем това се отнася и до „живеещите в по-демократични общества“
(бел.-каквото и да означава това).
„Информационната грамотност предполага
умения за активно намиране и използване на информация в режим на извличане,
докато медийната грамотност предполага способност за работа с информационни
формати, изтласкани към потребителя“ (Дейвид Боудън, „Произход и
концепции на цифровата“). Ориентация е необходима и в сферата на
авторите на заблуждаваща или провокираща информация, били те от типа „тролове
на славата“, „грижовни“ или „политически тролове“ или тролове от категорията „забавлявам
се“. Прогноза: очаква се по-голяма чувствителност сред аудиторията по отношение
на поднесените съобщения, особено към тези с пропаганден характер.
Шест са чертите на
характера при човека и съответно негови поведенчески модели, които може да
дадат „идеи за ефективно поведение при комуникация": смирение, емпатия, кураж, надеждност,
любопитство, отворено мислене. Още от Дарвин е известно, че пет са основните
човешки универсални емоции: страх, гняв, тъга, отвращение, изненада, мълчание и активно слушане.
Не на последно място е важна
и темата за авторството и свързаните с него права: става дума за изключителното
право на създателя да разпространява и възпроизвежда своето произведение. Правото е
автоматично и за него не се изисква регистрация. По същество е временно: в
Европа то продължава до смъртта на последния оцелял автор + още 70 години,
както и е териториално: в момента в ЕС съществуват 27 различни системи за
авторско право, които действат в режим на частична хармонизация. За България са
валидни 10 организации, ангажирани с авторското право в различни направления. Обект
на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуствата и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин, и в
каквато и да е обективна форма.
Йордан Георгиев