Историкът Георги Атанасов за археологическото лято в Залдапа – добруджанския Помпей

В личния си профил във Фейсбук историкът и археолог проф. дин Георги Атанасов сподели: „Днес екипът с мое участие, кака също на, д-р Ал. Харизанов от Археологическия институт при БАН, доц. д-р Ал. Миланова от СУ „Св. Климент Охридски, с активното съдействие на проф. Никола Бодри от университет „Римуски“ – Квебек (Канада), арх. д-р Елио Хобдари, К. Клисуранов и др. приключи археологическо „Лято“ 2024 в най-големия римо-византийски укрепен град Залдапа, общ. Крушари, обл. Добрич – т.е. във вътрешността на провинция Скития. Благодарности към кметския екип в Крушари, към г-н Кирил Жендов - ърнопроизводител от добричката община Крушари, към охранителна фирма „Викинг – Секюрити“, която от няколко години пресече иманярските попълзновения!

Тази година акцентът отново бе прелюбопитната тетраконхална (четирилистна) църква, която e без аналог в римските провинции на север от Балкана, по план родееща се със забележителната „Червена църква“ до Перущица. Тази година тетраконхата бе напълно разкрита и нейният план бе „разкрепостен“ от профили, берми  (равно пространство, рафт или повдигната бариера, разделяща зоните по вертикален начин, особено наполовина нагоре по дълъг склон) и пр. буквално „блесна“, да не кажа ослепително! Важно откритие бе, че на 2 м пред притвора на църквата разкрихме тържествена колоната –ексонартекс?) към улицата и стана видно, че апсидата е фланкирана от 2 помещения – скевофелакий/протезис? и….?“.

Поста си Атанасов завършва така: „Ако получим финансиране през следващата година ни предстои да доразкрием колонадата, анексите и преди всичко впечатляващите мозаечни „килими“, които покриват пода на цялата тетраконха… Така също да бъдат документирани и консервирани, но явно ще трябват сериозни ресурси“. 

За Залдапа още във ВЕРСИНАЖ: Криптите на римо-византийския град Залдапа се нуждаят от покрив

https://jordansilistra.blogspot.com/2017/07/blog-post_97.html

Мощи на мъченици са открити в Залдапа - добруджанския Помпей

https://jordansilistra.blogspot.com/2016/09/blog-post_64.html

Патриотични послания и поезия

Литературна вечер в навечерието но Деня на будителите в зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека - Силистра - инициатива на НЧ "Паисий Хилендарски" - село Айдемир, председателствано от учителя и общественик Никола Караколев. Тя премина с участието на поета Валентин Йорданов и на рецитатори от ОУ "Отец Паисий", подготвени от литераторката Ванушка Александрова, както и на ученици от ОУ "Г. С. Раковски" - село Ситово.

Четири книги на Илия Равалиев в едно събитие в силистренската библиотека

В навечерието на Деня на будителите на 29 октомври 2024 г. от 17 часа в в зала Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" в Силистра ще се състои представянето на четири книги на г-н Илия Равалиев (сред тях и най-новата - с народни песни от Попина, която излиза тези дни от печат), родом от село Попина, община Ситово, деец на просветата и общественик в Силистра.

За три от книгите четете в блог ВЕРСИНАЖ:

* https://jordansilistra.blogspot.com/2024/09/blog-post_2.html - Педагогът и общественик Илия Равалиев с нова книга - този път посветена на православния храм в Попина

* https://jordansilistra.blogspot.com/2022/05/60-5.html - Книга на възпитаник на Силистренското педагогическо училище разказва 60 години по-късно за последните му 5 години

* https://jordansilistra.blogspot.com/2022/10/blog-post_4.html - Книгата „Попина през вековете“ на Илия Равалиев тръгна към сърцата на своите читатели земляци

Става дума за книгите: "Последните години на Педагогическото училище в Силистра", "Попина през вековете" и "Цъ
рквата в село Попина". Отпечатването на две от книгите е дело на печатница "Ковачев" - Силистра, а второто преработено и допълнено издание на "Попина през вековете" дължим на издателство "Пенсофт" - София и лично на проф. д-р Любомир Пенев от БАН, чийто род по една от линиите е попински.

Организаторите на представянето канят любознателните граждани да присъстват на представянето на книгите на родолюбивия попинец г-н Илия Равалиев, включително и попинци родом - най-вече!, негови колеги - учители, краеведи и директори на училища. Разбира се, и бивши ученици - възпитаници на автора, които са съпричастни към историята на педагогическото образование и на родния ни край.

Очакваме Ви! Проявата е със съдействието на дейци на НЧ "Н. Вапцаров" - село Попина! 

Българската и световната митология оживяха чрез етно музика на силистренска сцена

Град Силистра. 22 октомври 2024 г. Драматичен театър – Силистра. За трети път гост на добруджанската публика с неприкрито отношение към етно музиката гостува трио „Варварските цигулки“. То е едно от най-разпознаваемите на Стария континент, когато става дума за този жанр, при това е странен международен микс от българин в лицето на гъдуларя Димитър Гугов – родом силистренец, перкусиониста Фабиен Гуйо – роден в областта Шампан, учил в Ница и живеещ подобно на Гугов в Страсбург, и монголецът Енкхжаргал Дандарваанчиг – човек с трудно име, но със запомнящи се много на брой гласове. Както винаги, програмата им бе въодушевяваща със своите послания, макар и ставащо дума за вампири, таласъми и дяволи – български и чужди. И още – зареждаща с енергия, защото идва от дълбините на родната ни и на световната митология.

И противно на всички очаквания – вдъхновяваща, защото е връзка с корените на предците на всеки от нас, независимо в коя част на планетата живее. Защото, както каза Гугов в един от репризите си, митологичните чудовища са невидими, но съвременните им последователи са видими и са около нас. Ненатрапеният извод е, че е добре да се ориентираме в обстановката и да ги разпознаваме, за да се пазим от тях, както и да се учим от проявленията им.

Разбира се, приличаше  му в програмата, представена в Силистра от триото музиканти, да има и местни таланти – професионалисти и самодейци фолклористи, които да се впишат в канавата на концерта, за какъвто се заслужава да се говори още дълго време. За да достигне ехото за него до ушите на всички, които пропуснаха това пиршество на музикалното предизвикателство. Защото биваше да има повече от 300 души силистренци, платили билети (за разлика от гратиса миналия път), за да чуят уникални музикални произведения, събрани в 4 диска и в 2 грамофонни плочи.

Сигурен съм, че завинаги от това участие в съзнанието ще остане незабравим спомен у 19-те гъдулари и двамата тъпанджии от Музикална школа „Великов“, в душите на певиците от народния хор с диригент Дариела Георгиева, който е част от Ансамбъл за народни песни и танци „Силистра“ с главен художествен ръководител Тихомир Лефтеров – най-голямата формация в НЧ „Доростол“ – Силистра и на тамбуриста Тахмин Фаик, който е в състава на народния оркестър към ансамбъла. Не на последно място ще бъде съхранена за поколенията и изявата на кукерите от НЧ „Родолюбиие“ – село Айдемир, заедно с живеещия в Швейцария фолклорист, танцьор и хореограф Димитър Богданов, който стана част от съвместния им „номер“. Техният ритуален танц, макар и характерен с обредността си за друго време – Сирни Заговезни, по естествен начин подпря изпълнението на гостите.

Когато един концерт е добре замислен, в него винаги има и приятни изненади за зрителите, дори когато вече поне веднъж са слушали и гледали някаква част от програмата на изпълнителите. Французинът – специалист по перкусии, свири в Силистра дори и на...измислени инструменти, включително на счупени чинели, както и на различни от Близкия изток. В негово изпълнение на български бе композицията „Крушовица“. Според  анонса на Гугов става дума за най-ниско градусовата ракия – 39, която е по-слаба само от добруджанския еликсир – вездесъщата кайсиевица, и двете достатъчни да подострят настроението.

От своя страна пратеникът на монголската пустош, който е ненадминат майстор на т.нар. кучеглава цигулка, изпя част от емблематичната песен „Мило ми е, мамо, в Добруджа да ида“, при това веднъж с нисък клас, после с най-високия, който може да възпроизведе. „Българската музика е прекрасна“ бе негово признание, изречено на български език. Зрителите обаче разбраха също как е „Благодаря!“ и „Наздраве!“ на монголски. Хитови бяха и изпълненията на „несъществуващ музикален инструмент“, наречен на езика на Чингисхан „топшур“, създаден на основата на казахстански образец „домра“, преправен с българско въображение на...френска земя.

 

За Гунди и филма за него, както и малко спомени от "едно време"

Филмът за Гунди определено е хубав. Това с титрите е добре дошло, защото виждащите и четящите действително разбират всичко, благодарение на тях, а това прави възприемането на кинолентата още по-вълнуващо и пълноценно. Със сигурност текстът за нечуващите е от изключителна полза. Завладяваща игра не само на актьорите в главните роли, но и на колегите им като Димитър Маринов и Стоян Радев. За мен малко в повече ми дойде ДС-линията, която отне и време, и насочи в друга посока филма, а биваше да се остави, с всички рискове, да "върви" в руслото на футбола и любовта. 

Но в днешно време у нас е така модерно да се хвърля камара от камъни в блатото на миналото - пък който каквото разбрал. На българските продуценти, сценаристи и режисьори винаги им е трудно да се освободят от личните или на представителите на родите си преживявания в едно или друго нееднозначно време. Така или иначе историята е юргански чаршаф и всеки я обръща откъм чистата според него страна, за да я представят с конкретни примери като нещо, което се е отнасяло до повечето от "другите".

И все пак - добре разказана и още по-добре изиграна история за години, когато футболистите ни не са били видимо богати, но са имали успехи и в чужбина, и са били обичани в родината си. При това не само от Бай запалянко, отиващ в събота или неделя на стадиона да изчопли няколко пакетчета слънчогледови или тиквени семки и да изпие една-две бири, дерейки гърло в агитката на своите любимци. Вместо да си стои вкъщи да се самосъжалява - в живота винаги има за какво, а и богатите също плачат; да се драчи с жена си и да подвиква подир немирните си, но безгрижни деца.

Имам и личен косвен спомен с...Гунди. На 30 1971 г., тогава съм на 11,5 години и живея с майка си Мария в село Добротица в къщата на дядо си Ганчо и баба си Петкана на баира над голямата чешма в посока към село Ситово. По това време баща ми вече е учител в град Силистра, но не сме се преместили да живеем при него. Обедно време трябва да е било. Завършил съм четвърти клас и вече сме във ваканция. С други момчета ритаме топка на улицата под електрически бетонен стълб, на върха на който е монтиран високоговорител, предаващ програмата в ефира на Радио "София".

Обедните новини. По традиция на финала са новостите за спорта. И изведнъж чуваме говорителят да казва нещо от рода "Днес при катастрофа загина известният български футболист...". Умълчаваме се в очакване да чуем името. И изведнъж някое от момчетата (явно привърженик на ЦСКА) изстрелва с въздишка: "Дано не е Жеков...". Шпикерът забавя думите и завършва новината "...Георги Аспарухов". И отново мълчание. Във въздуха нахлува истинска детска тъга. По-нататък не помня дали сме коментирали това, което сме чули.

Три години по-рано бе прословутият мач, в който "сините" натупаха "червените" със 7:2 във "вечното дерби", както наричат от десетилетия насам двубоите между ЦСКА и "Левски". От филма стана ясно, че с този мач, в който Гунди вкарва три гола, той - президента, както са го наричали, възкръсва за футбола, преодолявайки житейска, семейна и спортна криза. По онова време гледането на телевизия в село Добротица беше голяма мъка. Телевизорите бяха рядкост, а ефирът трудно достъпен. Явно наблизо не е имало предавател, поради което сигналът беше нищожен. Коридорът в училището беше пълен с деца и възрастни, дошли да гледат мача - нямам идея откъде е имало телевизор в школото.

На покрива бе монтирана дълга антена върху не съвсем прав прът. Баща ми, тогава учител в селото, също и футболист с прякор на известен футболист, дето се казва "час по час" се качваше, за да върти антената. Отдолу му подвикваха нетърпеливо кога намаляват снежинките по екрана, за да спре да търси по-хубав сигнал. Нямам по-конкретни спомени от ситуацията, все пак тогава съм бил на около 9 години. Не съм и бил обвързан с емоцията, защото в нашето семейство сме привърженици на "Славия" и никога не сме участвали в спора "за и против" между привържениците на двата най-популярни български футболни отбори. От преди ерата на "орлетата" от Разград, разбира се, които някога влязоха в "Б" група след отказа на "Доростол" като първенец през 2010 г. в Североизточна аматьорска "В" група.

За филма "Гунди" чета коментари по всякакви поводи от хора разнообразни по пол, възраст и занятие. За пореден стигам до заключението, че всеки от нас помни едно и също събитие по...различни начини. И съответно разминавания по отношение на аромата и съдържанието на времето, когато то е станало. Вярвам, че това е нормално, тъй като има своето логично и психологическо отношение. И особено когато иде реч на публично обсъждане на художествено произведение, каквото е т.нар. игрален филм. Вероятно някои преосмислят с годините това, което им се е случило някога там при определени обстоятелства. Други сигурно преобръщат спомените си, повлияни от разказите на свои връстници или на днешни изразители на своята "версия".

При едни има "жалба по младост", при други - критично отношение към миналото, формирано от съвременна гледна точка. Включително в резултат на тиражирана политкоретна преоценка на "историята". А всъщност най-важно е съпреживяването на разказаната история за отношения между хора "едно време", съчетано с предизвикана носталгия, умиление, самосъжаление или удивление; възмущение, обвинение или недоумение от поведението на героите във филма.

В крайна сметка всеки е прав за себе си, играейки ролята на нелицензиран кинокритик, на зрител с изразено претенциозно мнение, на което той има право. И т.н. А дали сценарият е действително наситен с пристрастия, включително поръсени от пудрата на прекалено голямото присъствие на екрана на някогашната ДС, или не са спазени точно размерът на футболните врати, модата в дрехите и поведението на участниците в кинолентата, музикалният и танцовият пълнежи, това е по-малко важно, макар да прави впечатление и да се забелязва "на второ гледане".

Единственото най-сигурно нещо в цялата тази какофония "за и против" е, че филмът за Гунди, любовта му към футбола и жената на неговия кратък живот се превърна не само в културен, но и в обществен феномен.

Актьорът Павел Иванов за филма и себе си: https://www.youtube.com/watch?v=IQ1ot2vjuC0.

Изкуствен интелект към видео камерите ще помага в секциите на предстоящите избори

В Областна администрация Силистра бе проведена съвместна среща по повод предстоящите парламентарни избори на 27 октомври 2024 г. на представители на общините от областта с ръководството на Районна избирателна комисия за 20-и многомандатен избирателен район и на областната администрация. Акцентирано бе и върху един нехарактерен досега момент във връзка с камерите за наблюдение в секциите. Този път доставката е на снимачна техника с различен от предишния софтуер и по-точно казано – от нов, „говорещ“ вид, като звукът идва от изкуствен интелект. Чрез него се подават съобщения и съвети, правят се и предупреждения за състояние на камерата, примерно за разположение на стойката, както и за достигнати 14% на пълняемост на батерията.

По темата още, но от друг ракурс: според материал за онлайн платформа - инициативи за подобряване на обществената среда у нас, в мрежата www.youtube.com/watch?v=2n9rz4yTUbo четем: "Идеята на "Демократичен център" е да повишим доверието в изборния процес, но не само в него. Виждаме, че на последните избори избирателната активност намалява, което е пряко следствие на това, че доверието в изборният процес намалява. Онзи ден представиха системата за обработка на гласовете, като тя е само една. Тази система никога не е преминавала одит. Това, което показват пред камерите, не доказва, че системата работи както трябва", заяви бившият заместник-министър на електронното управление Благовест Кирилов в "България сутрин" на телевизия България он еър.

Самодеец ветеран посвети книга с песни на свой концерт с приятели музиканти

На 30 октомври 2024 г. в навечерието на Деня на будителите в Регионална библиотека „Партений Павлович“ в Силистра Дочо Титев – дългогодишен председател на НЧ „Васил Левски“ – село Българка заформя заедно с компания от връстници и свои по-млади последователи – включително от НЧ „Иван Вазов“ – Срацимир, забележителна концертна проява с певчески характер. В определена степен роденият през 1943 г. изпълнител на народни песни – бързи и хороводни, както и на творби с речитатив, е доайен на читалищното любителско творчество и художествената самодейност в Крайдунавска Добруджа.

Негова е инициативата за многобройни празници, както и за партньорства в името на това читалището да продължава да бъде духовна обител на общността, включително живеещата в селото британка Бернадет Легет. Преди 13 години със съпругата си Иванка, също пееща – негов помощник в художествено-творческите дела, двамата честваха на центъра на Силистра 50 години от началото на съвместния си живот. Оттогава мина близо десетилетие и половина и те още са заедно и творят за благото на своите съселяни. Тяхната дейност има продължение и по родова линия – чрез дъщеря му Тинка и внучките Дорина и Ирена, което в днешно време е важно за съхраняване на традициите. 

Дочо Титев е наследил певческия си талант от своята майка Иванка Дочева, което е родом от село Главан и е знаела над 300 песни, а баща му е свирил на кавал и гайда. Преди повече от 55 години Титев създава певческа група в ТПК „Добруджанка“ – Силистра, с която работи почти четвърт век. Подобни занимания е имал също в „Горско стопанство“ и „Изчислителен център“ също в крайдунавския град. Участвал е успешно и в Националния събор на народното творчество в Копривщица през 2005 г. Записи на групи с негово участие има за телевизионни предавания.

За поредния музикален празник, този път в чест на Дочо Титев, е издадена брошура с близо 20 „стари песни от легендарни песнопойки“, изпълнявани от него повече от половин век. Отделен момент е богатият албум от снимки – поне 25, представящи дейността на певеца и на НЧ „Васил Левски“ – село Българка, на което Титев е председател от 1990 г. насам. През м. юли от години се провежда фестивалът „В Българка – с български песни и танци“. Км читалището сформирана певческа група с ръководител Стамянка Лилова, а след нея – Цветанка Атанасова. В момента тя наброява 15 души, което за малко село звучи достойно и убедително. Завидна е и активността на групата, предвид нейните участие  в многобройни прегледи и фестивали.

 

 

 

Нов проект сред подрастващи провежда Ротари клуб Силистра

Ротари клуб Силистра начело с Боян Боев, който за трети път е президент на клуба в неговата близо 25-годишна история, е на път да реализира своя породен проект, наречен „Опознай емоциите си“. Той ще бъде осъществен с набрани от събитие средства и е свързан с емоционалното здраве сред подрастващите. Този проект има за цел да повиши емоционалната интелигентност, да развенчае агресивното поведение, да подобри уменията за разпознаване на емоциите и да насърчи здравословното общуване сред подрастващите. Отчитайки значителните преходи, пред които са изправени осмокласниците, ние адаптирахме тази програма, за да отговори на техните нужди, свързани с развитието им като личности.

Настоящият проект е трети сред подрастващи с медицинско-просветна и профилактична специфика. Предишните бяха първични офталмологични прегледи на всички деца от първи до четвърти клас в силистренските училища, а другият бе за деца ог пети до седми клас условно казано за гръбначни изкривявания. И двата пъти по над 800-900 деца преминаха през прегледите със съгласието на своите родители и с помощта на училищните ръководства.

По него предстоят организационни задачи, включително връзка с РУО на МОН, училищата и общността на училищните психолози. С тях ще се уточнят стъпките и кръгът от ученици – осмокласници, както и начините за контактите им с професионалистите в сферата. В момента клубът наброява 13 души от 29 до 82 г. и е със средна възраст 45 години. Секретар за първи път е Даниела Костова, която е и най-младият в клуба член.

За годините от своето създаване през 2000 г. клубът, който е първи по рода си в Крайдунавска Добруджа, е провел над 40 публични събития, от които под различни форми е акумулирал над 120 хиляди лева общо с проекти в социалната, културната, образователната и спортната сфери. Догодина клубът смята да организира програма за 25-ата година от своето създаване.

На снимката е секретарят на клуба Даниела Костова - вдясно, по време на срещата с настоящия дистрикт-гуверньор Маргарита Богданова по време на работната среща в Тутракан с двата добруджански клуба от Зона 13 - РК Силистра и РК Тутракан.

Текст и снимка: Йордан Георгиев, паст-секретар на РК Силистра

Хапка маджунена халва за участници в научна конференция в Тутракан

17 октомври 2024. Обреден дом Тутракан - великолепен образец отвътре и отвън на добре запазена архитектура от преди сто години. Приютил е този път Научната конференция "Културни наследства и общности", дело на Исторически музей, Община Тутракан и Регионален исторически музей - Русе. Тя бе посветена на 50-ата година на Етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене". Началото бе хапка "Маджунена добруджанска халва" от диня по стара народна рецепта за...."Добре дошли!" - алтернатива без питиѐ на налагания напоследък по чужд образец т.нар. Уелкъм дринк. Инициатор на мехлема на душата бе Калина Михайлова от село Шуменци - педагожка, презвитера и собственичка на етнографска сбирка. Тя също бе участничка в конференцията със свой тематичен доклад. Както винаги, Калина бе облечена със забравила годините си "преселска" носия, наследство по родова линия от запазилите българщината в Северна Добруджа, възвърнали се към родината България след Крайовския договор от 1940 г.

В Разград Теодосий Спасов доказа, че и от кавал от ПВЦ може да се изкара достойна мелодия

Кавалджията на планетата Теодосий Спасов - достоен син на Лудогорието и Добруджа, неведнъж е доказвал, че освен отличен музикант е и добър човек с богата и отзивчива душа. Случвало се и в Силистра да го потвърди по един или друг повод и начин -  последно на концерта, посветен на Джордж Гершуин в компанията на колегите си певци Хилда Казасян и Васил Петров. Преди 6 години бе гост и на Събора на хоровете от крайдунавските страни, за да участва заедно със Смесен хор "Седянка", на когото предостави свои композиции. А преди много години имаше интересен случай, когато в крайдунавския град трябваше да проведе благотворителен концерт - не помня каква бе каузата. 

Тогава още неизменен бе Негово Величество афишът, като форма гражданите да научат за една или друга проява. Концертът трябваше да бъде в неделен ден, но за него се оказа, че никой не научил по простата причина, че никой не бе взел афишите от магазията на железопътната гара. И съответно те не били разлепени из града. В почивния ден пред театъра бяха само Спасов, неговата свита, инициаторите на концерта и ние...неколцина журналисти. Сградата бе заключена и съответно концертът пропадна. Няма да забравя как Теодосий - син на общественици и читалищни дейци от село Белица, примирено и кротко каза нещо от рода на "Еми, нищо. Ще дойда друг път". Както всъщност и направи, за да подкрепи идеята на инициаторите.

Сетих се за тази случка и това достойно поведение на творец и човек с голям Ч по повод едно негово признание, гарнирано със снимка във Фейсбук-профила му. На нея той, майсторът на кавала, разполагащ сигурно с прекрасни образци на своя велик инструмент, свири на вариант, изработен от Красимир Кутев от Разград. Самият Кутев казва в своя профил в социалната мрежа: "Теодосий Спасов пробва направения от мен пвц кавал! Най-известният в света български кавалджия, показал, че с кавала може да се свири всякаква музика!". Става дума за направата на кавала от изкуствения материал поливинилхлорид, за кратко наричан ПВЦ /PVC/ - вид полимер, произведен от смес между различни пластификатори, стабилизатори, пълнители и пр. съставки. Ситуацията напомня за някогашното призивно заключение "Българската нация - нация техническа", като за момент забравяме народната поговорка "От всяко дърво свирка не става". Оказва се, има изключения, когато не говорим за творение на природата от сферата на флората.

Силистра е била възможност за професионален прощъпулник на актрисата Мария Статулова, но тя избрала да дебютира в Кърджали

В миналото завършващите висше образование имаха задължително държавно разпределение за 3 години, в които да осъществят своя официален професионален прощъпулник. Най-често, ако абсолвентът на използва "връзки", направлението е на свободен принцип - който, където попадне или който у откъдето е "поискан". Някога имаше държавна политика за снабдяване на някогашните окръзи с кадри в различни направления, включително в сферата на изкуството. Най-често артистите попадаха в категорията на тези, на които им се дава билет...за някъде, където има професионална театрална трупа. 

Там бъдещите звезди на Мелпомена, на "синия екран" (телевизора) и на белия му събрат - киното, трупаха опит и самочувствие. Макар и понякога да са се чувствали в...изгнание. Имаше и неписано правило да сменят театри за постоянна изява, за да не омръзват на публиката, а и да имат възможност да усвояват други пространство. По този начин и градове като Силистра, винаги отдалечени от големи центрове на културата, като София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и т.н., имаха възможност да разполагат с таланти, на които публиката да се радва.

От "Вечерното шоу" на БНТ стана известно, че примамвали актрисата Мария Статулова с...кайсиева ракия, докато е студентка в НАТФИЗ, за да дойде да играе в силистренския Драматичен театър. Целият неин клас се е представил с постановка пред зрителите в крайдунавския град в "най-северния север". Поне четирима от тях, сред които и незабравимият Кольо Михайлов, все пак са предпочели крайдунавието, за да доказват своите театрални дарби. Помнещи миналите години твърдят, че тя им е идвала на гости, защото тогава имаше самолет до Силистра и не бе отчайващо да се пътува до другия край на България. А и кайсиевият еликсир като комка и повод за наздравици никога не се забравя и никак не е за пренебрегване. Макар че софиянци така и не разбраха, че в Силистра и изобщо в Добруджа тя не тече от чешмата, макар в мазите винаги да е имало за добри приятели.

Завършвайки театралната академия, в която е приета да учи в класа на Боян Дановски сред 4 000 кандидати, тя е имала избор между трупите в театрите в Силистра, Шумен и Кърджали. В крайна сметка отива по разпределение за 3 години в Родопите срещу заплата от 160 лева. Спомена си театралната и филмова актриса разказа с характерното си чувство за хумор пред Тончо Токмачиев - водещ на предаването.

Колекционер остави в параклис албуми със снимки на кино и музикални звезди от "доброто старо време"

В параклиса "Св. Димитър" край чешмата в района на паметника на Иван Стайков някой е оставил три албума със снимки - подредени и надписани. От тях гледат лицата на звезди на световното кино от 50-те години поне до 90-те. Те са един своеобразен калейдоскоп - свиден спомен за представителите на поколението Х. Бяха времена без интернет, дори и телевизия, да не говорим за светски рубрики във вестниците. Тогава филмите от белия екран - първоначално също черно-бели, бяха прозорец към света и в частност към Запада. Сега подобни образци на киното гледаме в световната глобална интернет мрежа или в ТВ-канали, като Носталгия, Синемания и др. Чрез тях оживява истинското европейско кино, което е забравено от днешните оборотни телевизии, макар и да ни е завещано от достойни творци от...доброто старо време.

Два хора от Силистра участваха в прощъпулника на нов песенен фестивал в Ловеч

Първи Национален хоров фестивал „Панайот и Любомир Пипкови“ в град Ловеч (19-20.10.2024 г.) Участие взеха четиринадесет състава, от които два от Силистра - Смесен хор „Седянка" при НЧ „Доростол“ и Църковен хор при катедрален православен храм „Св. св. Петър и Павел“ - Доростолска епархия. Проявата е дело на Сдружение „Ключ“, подкрепена от Община Ловеч, НЧ „Наука“ и Ловчанска епархия: „Всички състави показаха вложения от тях творчески труд и разкриха потенциала си! С организаторите си пожелахме още повече талантливи участници за догодина". На домакините от Ловчанска епархия начело с митрополит Гавриил от името на силистренци от църковния хор Цветана Цанова от Епархийския съвет на Доростолска епархия - Силистра връчи икона на Доростолските мъченици.

       Снимката е от участието на седенкари в Габрово предната седмица

Фестивалът се реализира по инициатива на Димитрина Дренска, диригент на Катедралният църковен женски хор „Достойно есть“, която бе удостоена с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ на Община Ловеч. Участниците във фестивала получиха статуетка, диплом за достойно представяне, партитури с хорова музика на Панайот и Любомир Пипкови. Диригентите на светските хорове бяха удостоени с диплом за съхраняване традициите на хоровата песен и хоровото дело, а на църковните – за принос в популяризирането на православната музика.

                 Снимката на църковния хор е пред силистренския храм 

В първия концерт се изявиха Градски духов оркестър – Ловеч, смесените хорове „Панайот Пипков“ при Ловчанското читалище „Наука 1870“, „Царевец“ – Велико Търново и „Проф. Венета Вичева“ – Шумен, а във втория участие взеха Детски хор „Бонка Големанова“ – Ботевград, Дамска вокална студия „Аойда“ – Ловеч, Хор „Бонка Големанова“ – Ботевград, както и смесените хорове „Седянка“ – Силистра и „Черноморски звуци“ – Балчик.

Програмата за деня завърши с православни песнопения в катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“. На него се представиха Катедрален църковен женски хор „Достойно есть“ – гр. Ловеч, Детско-юношески хор „Архангелский глас“ при Ловчанска св. митрополия, Детски църковен хор „Свети Серафим Софийски“ – София, Църковен хор при храм „Успение на Пресвета Богородица“ – Ботевград, Смесен хор на транспортните работници – София, Православен църковен хор при Катедрален храм „Св. първовърховни ап. Петър и Павел“ – Силистра, Смесен хор „Проф. Венета Вичева“ – Шумен.

В Неделя подир Въздвижение бе проведена св. Божествена Литургия, възглавена от Високопреосвещения Ловчански митрополит Гавриил, на когото съслужиха предстоятелят на храма свещеноиконом Михаил Ковачев и ст. ик. Любомир Казашки. По време на богослужението с литургични песнопения се включиха някои от участниците във фестивала. В края на богослужението митрополит Гавриил се обърна с благодарност към организаторите и участниците в Първия Национален хоров фестивал „Панайот и Любомир Пипкови“ в гр. Ловеч, който се вписва тепърва в традициите на духовната култура на старославния град Ловеч.

По информация на Фейсбук-профила Ловчанска Епархия 

В Тутракан - научна конференция "Културни наследства и общности" със силистренско участие

В проявата, дело на Исторически музей и Община Тутракан и Регионален исторически музей - Русе и посветена на 50-ата година на Етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене", който е единствен по рода си по поречието на река Дунав, освен участници от различни институции от Русе (директорът на РИМ - Русе проф. д-р Николай Нинов е председател на конференцията), Тутракан, Силистра, Варна, Ловеч, Шумен, Габрово и Враца. Както и от страна на домакините - Исторически музей Тутракан: Величко Атанасов - уредник на Етнографския музей, върна лентата назад, за да разкаже за най-важното от създаването на музея през 1974 г. в сграда която е била и баня, се включиха и представители на Силистра и областта - доц. дфн Тодорка Георгиева, д-р Йордан Касабов - етнолог, д-р Наталия Минчева - уредник в РИМ Силистра (Действия на румънската окупационна власт (1919-1940) за сриване на българската духовност, образование и култура“), Валентин Петков - НД "Традиция" - дарител на ИМ - Тутракан, Йордан Георгиев - журналист (неприсъствено), Калина Михайлова от с. Шуменци - педагог и собственик на етнографска сбирка. Колажът с маст от участниците от Силистра е по снимки Фейсбук-профила на Тамара Спасова от в. "Напредък" - град Тутракан, който в следващия си брой ще отрази с репортаж събитието, включващо концерт на трио "Сопрано" и посещение на музеи в Тутракан и в Шуменци.

www.bg-guide.org: "Експозицията е подредена в 7 зали и 2 интериора в сграда – паметник на културата от началото на ХХ в. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността, така също използвани в съвремието ни уреди и съоръжения. Показани са оригинални въдици от кост и мед, харпуни, глинени тежести за рибарски мрежи, железни сапкъни, кърмаци, различни видове мрежи, изработвани от растителни влакна от тутраканските рибари – орие, дифан, ян, ласперник, чигарница, сетка, скомбрелница, уклейник, сертме и.др.

Освен мрежести съоръжения са представени и кукести уреди за риболов. Фотоси и графики обясняват начина на риболов в селищата по Долния Дунав. Освен показаните риболовни принадлежности се добива представа за обществената организация на риболовците, сметководството, вътрешната уредба на жилищата им, духовната им култура. Място е отделено и на лодкостроенето, което се развива в този край още от римския период. В античния кастел Трансмариска е имало работилница за ремонт на плавателни съдове. В края на ХІХ век лодки от Тутракан се изнасят в Румъния, Сърбия, Австрия и други".

Какво научаваме от докладите на силистренци?

РИБАТА – МИТ И ПЪТ В ЖИВОТА

(д-р Йордан Касабов)

В разработката е отделено внимание на рибата, като момент в развитието на разумното и рационално мислене, творение и съзидателност у човека още древните цивилизации. Разгледана е като символ на плодородие, плодовитост, изобилие, сексуална сила, мъдрост, знание, вдъхновение. Рибната метафорика безапелационно ни отвежда към определението „Иисус Христос“, преследваща своето пояснение чрез гръцкия термин „ихтис – риба“, разшифровано като абревиатурна формула за „Иисус Христос“ – син Божи, спасител. Потърсени са понятийни сходства в разбирането за символното значение на рибата при различни народи, цивилизации, религии и култури, включително при нас, българите, и нашите предци – от древността до днес. Използвани са примери от митологии на различни народи. Подбрани изображения онагледяват представените научни виждания по темата. Разгледаната тема може да бъде развита и в по-голям мащаб, но изисква събиране на още количество ресурс от източници на информация.

РИБАРСТВОТО КАТО ПОМИНЪК И СЪДБА В КРАЙДУНАВСКИТЕ ГРАДОВЕ

(доц. дфн Тодорка Георгиева)

Докладът е посветен на едно от най-рано овладените човешки умения – рибарството. То става поминък на цели общности и професия на мъжете от бедното съсловие. И до днес риболовът е рисков занаят, упражняван от тъмно до тъмно, подвластен на небесните и водните стихии, разчитащ на природната милост и на късмета. Рибарят е човек, който с години събира знания и умения, помагащи му да се справя с тежките условия на работа.

РИБАРСТВОТО В СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ В КРАЙДУНАВСКА ДОБРУДЖА

(Йордан Георгиев)

Разгледани са броевете на вестник „Подем“, излизал в Силистра от края на 1940 година до есента на 1944 година. В 16 броя от всички 191 за периода темата е представена със статии с различно съдържание. Единият извод е, че само 0,6% от населението на новоосвободената Южна Добруджа се е прехранвало с риболов. Българската държава е проявявала сериозно отношение към него като традиционен поминък. Положителният пример от страна на управляващите на национално и местно ниво е създаването на условия добруджанци да риболуват, защото имат умения и икономически интерес да го практикуват.

Полагат се усилия да се увеличи делът на получаваната от рибарите стойност на уловената риба. Това е ставало чрез отдаване на концесия за риболов в блатата. С нея се цели повишаване на жизнения стандарт на хората. В условията на румънско господство те са били лишавани от възможности за прехрана чрез рибарството. То осигурява на населението храна от списъка с храни от първа необходимост, на която цената е наблюдавана и контролирана. Въпросът с рибарството е свързан и с инфраструктурата около река Дунав и край блатата около реката. Това се отнася и за нейното опазване като природна даденост.

РИБОЛОВНИТЕ ТРАДИЦИИ  В ГРАД ТУТРАКАН ДО СРЕДАТА НА XX ВЕК (Валентин Петков)

В доклада се разглеждат традициите на местното население в град Тутракан, което  от векове се препитава с риболов. Той се практикува по различни начини и с различни  средства. Едни от най-популярните техники са традиционното въдичарство, риболовът с  помощта на мрежа или ловене в по-голям мащаб – с използването на т. нар. гарда.  Доразвивайки старите познания за рибното богатство на река Дунав, прилагайки уменията  на своите предци, рибарите от град Тутракан са съхранили материалните постижения на  българския творчески гений.