Награди за силистренци от тържеството за Деня на Русенския университет, озарено от академичното слово на доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиал Силистра

 

В края на 2023 г. екип от Филиал Силистра на Русенския университет издаде пореден „Паметен лист“, този път посветен на 110-ата година от рождението на учителя, краеведа, учения, преводача и общественика Пирин Бояджиев. Нарича се „Възрожденски дух и европейски хоризонти в творчеството на Пирин Бояджиев“. За него близо година по-късно като лидер на екипа доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиала, получи „Специална награда“ в частта от програмата за Деня на Университета, отредена за откриване на традиционната годишна експозиция на „Печатни и електронни издания на преподавателите на Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Тя е във фоайето на Ректората и включва 131 издания.  Фейсбук-профилът на Русенската Алма Матер уточнява: „Авторите на най-добрите от тях бяха наградени от ректора на университета проф. д-р Генчо Попов и от почетния ректор и председател на общото събрание академик Христо Белоев. Проведено бе и награждаване на най-добрите студентски творби от конкурса на тема „Русенският университет през моите очи“, обявен от ректорското ръководство, на който кандидатите представиха свои разработки във формата на кратки видео клипове и колажи. След проведено заседание на специално назначена комисия бяха отличени творбите на шестима участници“.

Да припомним по публикация във ВЕРСИНАЖ от декември 2023 г., че става дума как на шест страници са поместени предимно текстове от семинара, проведен на 10.11.2023 г. в Букурещ с подкрепата на тогавашния областен управител Минчо Йорданов. Защо в Букурещ с домакинството на покойния вече Лука Велчов – доайен на българите в румънската столица, в която Пирин Бояджиев е учил преди 9 десетилетия и където е живял до 1954 г. Знаменателно е, че училището, в което г-н Бояджиев е преподавал на г-н Велчов, е именувано „Христо Ботев“ по идея точно на него - почетния гражданин на Силистра, един от най-изявените представители на рода Бояджиеви.

В семинара участваха преподаватели от Филиал Силистра – доц. дфн Тодорка Георгиева, доц. д-р Румяна Лебедова – редактор на изданието, чиято предпечатна подготовка е дело на гл. ас. д-р инж. Милен Сапунджиев – преподавател инженерното направление на Филиал Силистра(бел.-той също получи награда н тазгодишния университетски празник, но като съавтор на учебник за електромобили); гл. ас. д-р Силвия Ангелова, Иван Занов – учител по история  и краевед, и др. В паметния лист са използвани снимки от фонда на Държавен архив – Силистра, както и от личните архиви на Милена Маркова – правнучка на Лефтер и Деспина Бояджиеви, както и на д-р Наталия Минчева, уредник в РИМ – Силистра, която също лично участва в проявата. 

Доц. Лебедова имаше честта да произнесе академичното слово по време на тържественото събрание, посветено на празника, проведено в „Канев център“ в присъствието на студенти, преподаватели и гости, включително от областните администрации на Русе и Силистра, както и на двама новоутвърдени носители на званието „Доктор хонорис кауза“ на Русенския университет“ – академици от Украйна. В слово, изпълнено с много послания и достойнство, тя заяви, че университетската среда и образование са едновременно памет, култура, стил на живот, отправна точка, споделени ценности и много други неща, каквито всъщност винаги оставят трайни следи във времето и пространството. Обучението в Алма Матер дава възможност за среща между представители на различни поколения, обединени от знания в условия на пулсации и ритъм, които взаимно се допълват. Част от тях е кръстосването на хуманитарни и технически познания, на наука и творчество в името на създаване на темели на здрав градеж, позволяващ ни да преодоляваме превратностите на съдбата.

Според доц. Лебедова тези 79 години от основаването на РУ „Ангел Кънчев“ са 79 кръга от спиралата на живота, в които се вписва университетският дух, така необходим на младите хора по пътя на тяхното израстване. Благодарение на него те се запознават с големите теми и идеи на живота, за да имат така необходимото интелектуално и духовно съзряване, за да сполучат с пълноценна реализация. Споделено бе и виждането за митологичния символ, какъвто е т.нар. световното дърво – образ, характерен за мито-поетичното мислене и съзнание, който е сакралното пространство за подредба на света, връзка между „двата свята“. Тезата ѝ бе развита по посока на разбирането, че короната на „дървото“ е огледален образ на нейните корени. 

Празникът на Русенския университет ще се запомни от силистренци и по повод участието на Ивелин Илиев – учител в СУ „Васил Левски“ – град Дулово в награждаването на 27 възпитаници на докторантската програма на Университета. Това се случи след неговата успешна защита на образователна и научна степен „Доктор“ на тема „Педагогически условия за формиране на ключови компетентности у учениците чрез интегриране на знанията в дисциплините от хуманитарния цикъл“ в Русенския университет. Съпругата му Донка Илиева, в момента преподавател по БЕЛ в силистренската ЕГ „П. Яворов“, също е със защитена ОНС „Доктор“ от преди близо две години. Нейната тема е „Изречения за изразяване на непряка обусловеност (отстъпка) в българския език“ с научен ръководител доц. дфн Тодорка Георгиева от катедра Филологически и природни науки при Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Трета награда за дипломни работи получиха Георги Ройбов и Анна Колева с ръководител проф. дн Антоанета Момчилова, като следдипломни специализанти, обучаващи се за придобиване на професионална квалификация „Учител по физическо възпитание и спорт” към Център за продължаващо обучение при Филиал Силистра.

 

Ламбриновското читалище с нова впечатляваща "пъстра добруджанска трапеза"

Факт е поредното издание на Фолклорен празник "Пъстра добруджанска трапеза" в село Полковник Лабриново, община Силистра, проведен в единственото помещение на местното НЧ "Ламбриново".За първи път в традиционната проява - конкурс за най-голяма, най-малка и най-оригинална на вид тиква - царица на бостана и селския двор - участваха представени в своята неповторимост близо 30 броя от различни сортове, както и десетина кратуни - за украса и хармоничен противовес. Фолклорният празник е съвместно дело на Община Силистра с местните Кметство и Народно читалище. Поздрави до участниците от кмета на общината Александър Сабанов, от областния управител Илиян Великов и от други институции. Гост на проявата бе Димитър Трендафилов - председател на ОбС - Силистра, който участва във връчването на наградите.

Домакините - представители на поне три поколения, както и гости от Силистра, Проф. Иширково и Смилец, изпъстриха трапезата с разнообразни ястия - сладки и солени, приготвени на тиган, фурна и в стари керамични съдове. Така доказаха, че в добруджанската кухня има много варианти за добро впечатление, за подчертан вкус - едно за мезе, друго за разядка, трето като основно ястие. За десертите да не говорим - от много неща до достатъчно за всички. И, разбира се, мъжката част се бе подготвила с вино от новата реколта, преди да е започнало да свършва. Местният танцов състав изпълни пет хора, а бай Димитър извиси глас с протяжна песен за душата. На празник като на празник - с изложба, с наздравици и със словесна оценка на предложените за колективно ядене храни.

Рибарството в Силистренския край през прозореца на един от най-старите вестници в Крайдунавска Добруджа

     

Известна е максимата, че XXI-ото столетие е „век на информацията“, благодарение на новите технически възможности, без да омаловажаваме ролята на медийната преса. Представяме ли си колко е бил важен в Крайдунавска Добруджа вестникарският феномен преди 139 години, когато започва да излиза първият вестник „Време“ за „новини, книжовност и литература“? С него до ден днешен се завъртват в превратната съдба на град Силистра и региона  близо 70 „вестникарски заглавия“, на които през 2010 г. Силистренското дружество на СБЖ, включващо и двама журналисти от Тутракан, и Художествена галерия Силистра посветиха изложба на копия на първи страници на вестници със съдействието на Регионална библиотека Силистра.  

През последните десетина години повечето от тях са достъпни за четене в електронен вид в раздел „Е-Силистра“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“. Някогашните журналисти – повечето дописници доброволци, не са се вълнували особено от темата за рибарството, макар че е основа на вековен поминък по крайбрежието на Дунав, респективно на Черно море, блатата около тях и съпътстващите ги водни пространства. Според съвременния „Български тълковен речник“ думата рибар се отнася до „Човек, който лови риба и/или я продава“.

В тълковния речник няма обяснение за думата „риболовец“, макар тя да съществува в „Български правописен речник“. В старите български вестници се използва най-често думата „риболовец“, както и „риболуване“, а доста по-рядко е употребена думата „рибар“. Сегашното ин законодателство обаче казва: „Изразът „риболуване“ означава риболуване с мрежи, въдици или сакове, но не се прилага при риболов с влачещи се въдици“.

Какво показва по въпроса прегледът на 191 броя на най-дълго излизалият през първата половина на миналия век силистренски вестник „Подем“, издаван в периода 29 декември 1940 г. до 8 септември 1944 г. В 16 от тях темата е актуална, представена под един или друг начин. С уговорката, че от целия тираж не са запазени два от броевете. Още в бр. 4 от 5 февруари 1941 г. темата за риболова излиза на преден план чрез материала „Дунавският риболов в Добруджа“. От него разбираме, че река Дунав продължава да е в основата на риболуването в района, защото „крайбрежието ѝ в Южна Добруджа е място, където се навъртват големи количества риба, предимно от есетровия род“. При румънското господство упражняващите риболовно занятие от различните етнически групи – българи, липованци, власи, турци, арменци и цигани, са били гонени от блатата. Те са получавали едва 35% от стойността на уловената стока в блатата и 60% от уловеното в реката. При българската власт делът е увеличен съответно на 80% и на 90%.

Предполага се, че в тия риболовни обекти количеството риба годишно ще надмине 250 000 кг, а заедно с ловената в досегашния русенски район – над 350 000 кг. Споменава се също, че стотици доскоро гладни семейства ще имат други възможности за повишаване на своя жизнен стандарт, тъй като държавата ще отдава на концесия „правото на риболов“ в блатата. Два броя по-късно, вестникът с дата 15 февруари 1941 г. – бр. 6, помества кратката статийка „На вниманието на Комисаря по прехраната“, част от която е посветена на рибен проблем, описан като „Нежелателна работа на пазара“: на селския и на рибния пазари цените на стоките се увеличават на всеки 15-20 минути.

Според написано в бр. 10 от 21 март 1941 г. рибата е продукт от първа необходимост сред общо 48 в целия списък. Посочени са цени на отделни видове риби, като най-скъпа е чигата – 45-50 лв за кг, следва бяла риба – 40 лв, шаран – 30-36 лв, сом – 30 лв, щука – 20 лв. Курсът към германската марка тогава е бил 3 300 лева за 100 марки. В бр. 12 от 4 април 1941 г. е обявено, че от следващия брой на вестника ще излиза подлистник за река Дунав. На практика става дума за статията „Катастрофални пакости на Дунава по българския бряг“, публикувана в 4 поредни броя – от 27 до 30.

В нея се казва как благодарение на капаните навътре в мочурливите места на румънския бряг тамошните рибари печелят милиони леи от улов. Авторът предлага „да се предприеме нещо“ в блатото в Сребърна в смисъл за слука на повече риба. Едно от предложенията е да ѝ се отвори път чрез подходящо съоръжение за връзка с река Дунав.

В бр. 27 от 18 юли 1941 г. следва заглавие „Богат риболов в Добруджа“: „През последните дни риболовът е богат, което даде възможност най-сетне гражданството да консумира по-евтина риба. Килограм дунавски шаран достигна цена от 12-15 лева. Богатият риболов ще позволи и приготвянето на големи количества сушена риба, каквато миналата година, поради слабия риболов, е била приготвена по-малко“.

Минават месеци на мълчание по темата и едва в бр. 62 от 20 март 1942 г. на база на Статистически справочник на Главна дирекция на статистиката за 1941 г. се вижда, че в днешните области с центрове Добрич и Силистра 1 927 души се занимават с лов и риболов, което е 0,6% от 318 772 души население в областта.

На 13 март 1942 г. в Силистра е учредена Работническа потребителска кооперация „Победа“, създадена за общи продажби с район на действие град Силистра, Айдемир и Татарица, включително в средите на рибарите. Казва се, че отдавна се е чувствала нужда от създаването ѝ, както и че се очаква голяма полза от нея.

За Никулден, тогава честван по стар стил като празник, включително в чест и на рибарите, се говори във вестника едва на третата година от неговото излизане. За това научаваме от бр. 101 от 18 декември 1942 г.: „Празникът на силистренските моряци и рибари ще се проведе едновременно с тържеството на търговците, включващо молебен в църквата, общо събрание със слово и поздравления, и накрая в 12 ч. – в ресторант „Доростол“ – малка закуска“.

Никулденски празник в село Сребърна е пресъздаден в обширен репортаж, поместен в бр. 102 от 25 декември 1942 г. Авторът споделя, че на местните рибари им е било мъчно, че за празника са се отсрамили пред гостите си с малък улов. Коментира се, че „Земеделието и предимно риболовът са главният поминък на населението. Езерото изобилства с риба, свързано с Айдемирското блато…Риболовната кооперация „Добруджа“ в селото от две години развива отлична дейност тя разполага с 600 000 лева капитал и благодарение на нея риболовът в селото ще се модернизира“. За 21 дни приходът ѝ е над 1 600 000 лева. В много по-късен брой – бр. 149 от 19 ноември 1943 г., се уточнява, че сребърската Трудово-производителна риболовна кооперация е единствена по рода си сред близо 20 други селски земеделски кооперации в района на Силистра. Цялата група кооперации е получила 13 банкови кредити за 4 714  000 лева, при това от една и съща банка. За сравнение бюджетът на община Силистра за 1944 г. е 18 719 000 лева.

В по-горе споменатия предишен брой от 18 декември е обширната статия „Морето и България“, в която се говори за корабоплаването и за „нашите морски богатства“. Всяка година от морето се улавят 35 000  тона скумрия, чироз, паламуд, калкан, кефал и други видове. Твърди се, че по Беломорския ни, т.е. български, бряг, имаме отлични условия за риболов – общо 10  000 тона годишно. Става дума за морска и за езерна видове риби, различни от черноморската – барбуни, мерлузи, сардини, змиорки, раци, скариди, октоподи и т.н.

Следват близо 20 броя на вестника, в които няма нито дума за рибари и риболов. Едва в бр. 121 от 7 май 1943 г. се отваря отново приказка на тази тема, като поводът е организирано от Дирекция на пропагандата посещение „нашето китно Беломорие“ на 40 български журналисти. На база на техните впечатления е направен изводът: „Риболовът вече се поставя на добри основи. Риболовната кооперация „Бяло море“ с риболовци от старите предели на Царството е в голям възход под вещото ръководство на д-р Чирпанлиев“. След още 15 броя – в бр. 136 от 20 август 1943 г., е публикацията с тревожно съдържание „Защо няма достатъчно риба?“ по повод дефицит от улов по цялото крайбрежие на река Дунав. Обяснението: годината е започнала с похабен материал и с полугодни уреди. Причина е и ниската цена на рибата, която не задоволява производствените разходи на риболовците. Отбелязва се, че „Въпреки засиления надзор  не се изнася (рибата) на рибното тържище, а се укрива и се продава на потребителя на цена по-висока от  нормираната“.

От бр. 148 от 12 ноември 1943 г. чрез материала „Богат дунавски риболов – 92 кг моруна“ разбираме, че съдбата се е усмихнала на липованеца Аким Кирилов, който от гигантския си улов вади и 16 кг хайвер. Авторът възкликва: „Все таки, това е случайно щастие“.

В оставащите 53 броя на в. „Подем“ до финалния под №191 от 8 септември 1944 година повече темата за рибарството не е разглеждана под никаква форма. Вероятно това е така, защото са актуални въпросите, свързани със събитията през Втората световна войната и нейния ускорен ход. Макар че теми, свързани с историята, културата, битовата проблематика, икономическите несгоди на населението са все така проследявани с патриотични чувства, подвластни на конюнктурата на времето.

Йордан Георгиев

Габрово - някогашен занаятчийски и промишлен град, днес спирка пътьом към туристически цели

Архив ВЕРСИНАЖ от 2016 г. („Габровски „шоколад“ и господарски „кефове“ вместо награди за туристи от Добруджа“): Тази година началото на т. нар. екскурзионно летуване бе в Габрово – един град на 155 години, който като селище има история, започнала от първите му колиби през XIII-и век. После като пазител на проходите през Средновековието със статут на дервенджийско селище, в който влиза и изискването местните жители да нямат грижа за настаняване на османски военни гарнизони. По-нататък става център на промишлеността с над 80 предприятия в края на XIX-ия век, като първата княжеска придворна фабрика се нарича „Калпазанов“ и е с верую „Труди се, постоянствай, не бой се!“. Тя е за шаяк, сукно и гайтани, основана през 1882 г. За да има днес едно от най-будните ни населени места от годините на Възраждането своето колебливо икономическо развитие, гарнирано с характерен за повечето български градове демографски срив“.

Габрово дава началото на светското образование в България с мощната за времето си и все още актуална Априловска гимназия, създадена през 1872 г. (тук първото новобългарско училище е от 1835 г.). Не е случайно, че първите ни просветни министри са габровци. В местния Исторически музей под формата на игра с 12 елемента в своеобразен пъзел децата и подрастващите участват, отговаряйки на въпроси с жокери по пътя към намиране на необявено по съдържание „съкровище“.

И още от архива на ВЕРСИНАЖ на габровска тема в материал от 2022 г.: „Добруджанци от ТД „Дочо Михайлов“ обходиха във върло лято м. „Узана“ и Габровския балкан“.

Лекоатлетическо семейство от Силистра с медали от маратонско състезание между небето и морето

Баща, майка и техният син - медалисти от изпитанието между небето и морето - маратона "Емине ултра". На старта бяха близо 700 души от цялата страна, включително от Силистра. На 4 км от Силистра участваха трима души и двама на 12 км. При жените на 4 км - първо място за Яна Георгиева. При мъжете на същата дистанция - шесто място за нейния съпруг Огнян Петров Алипиев. При децата до 12 години на 4 км - второ място за техния син Огнян Огнянов Алипиев. При мъжете на 12 км Хари Агопян завърши на 55-о място, а Деян Джамбазов е 88-и.

Дафинка Станева с първа прозаична книга – сборник с разкази, посветени на любовта в нейния житейски смисъл

На 6.11.2024 г. в концертната зала на Художествена галерия – Силистра бе представена първата книга с разкази „Наследство от обич“ на  Дафинка Станева. Тя е автор на пет стихосбирки, краевед с 6 тематични  книги и преводач на  творци от Русия, Украйна и Беларус. Дългогодишен общественик е в община Кайнарджа, където в миналото е била председател на Общинския съвет и зам.-кмет на общината. Основател на Посетителски информационен център „Историческа чешма – Кючуккайнарджански договор 1774 г.“. Член е на писателските съюзи на България и Русия.

Проявата бе осъществена със съдействието на НЧ „Отец Паисий" – село Кайнарджа и в нея по покана на организаторите прозвучаха поздрави с патриотично съдържание на младата, но вече утвърдена певица Елизабет Недкова от Музикална студия „ДО РЕ МИ“ с ръководител Бонка Скорчелиева. Два от най-добрите разказа в сборника бяха представени от актьора Михаил Незалзов от ДКТ – Силистра и от Иван Колев от Литературно сдружение „Реката и приятели“. Станева получи задочни поздравления чрез специални адреси от областния управител Илиян Великов, от кмета на община Кайнарджа Любен Сивев и от Общински съвет Кайнарджа. Общината я възнагради с определена парична сума с поръчение да осъществи следващи свои творчески планове. Специално за представянето на книгата на Станева гостуваха писателят добруджанец Георги Балабанов, който е заместник-председател на Съюза на независимите български писатели и автор на предговора към книгата, Атанас Стоянов – управител на Издателство „Матадор – 74“ – град Добрич, и Кирил Бързаков – председател на Добричкото дружество на СНБП.

„В книгата са пресъздадени по художествен начин истории от живота, разкривайки дълбоки житейски и обществени ценности“, каза авторката в предварителен план. В своето кратко изявление тя потвърди тази своята мисъл, като я допълни с няколко други запомнящи се съждения. От нейните и на други участници във вечерта изказвания за книгата на публиката ѝ стана ясно, че в книгата са засегнати различни теми. Те са обединени от ключовата дума „любов“ – с уговорката, че може би в българския език тя е заредена с най-много на брой значения.

Героите на Станева са действени и обичащи съзидатели, чрез чието на пръв път романтично поведение прозира добротата, преминаваща през различни малки и големи човешки драми. Това на практика е споделяне на житейски опит чрез поведение и постъпки на хора от различни възрасти в сравнително близки до днешното времена. Борба за любов, милосърдие, прошка, възторг, страдание, както и други вечни проявления на човека са намерили място в книгата, доказваща, че наследството може да бъде не само материално, а и нравствено, защото библейско е посланието „любите друг друга“.

Авторката заяви пред присъстващите, че не харесва представеното на света в рекламен вид, т.е. безбурен, слънчев, лесен. Затова нарича своите разкази „антирекламна проза“. Доколко успява да убеди читателя, че е създава възвисени герои със светли характери, попаднали в нейния писателски „прожектор“, е въпрос на добита лична представа.

По интересен и задълбочен в много посоки начин прозвучаха разработките върху книгата на Станева от страна на Румяна Стефанова – дългогодишен учител и общественик от Средище, и на нейната колега Велина Великова от училището в село Голеш. В случая обаче те бяха по-скоро подходящи за тематична литературна конференция, но е похвално тяхното старание да отправят своите провокативни разработки към почитателите на Станева, изпълнени с многопластови замислящи послания. Нейно е и тълкуването: „Дълбоко вярвам, че литературата като част от изкуството – надежда, светлина и утеха за човека, не е изгубила своята мисия – да очовечава човека“. В подобен план бе емоционалното и подплатено с много примери от сборника изказване на дългогодишната преподавателка по български език и литература Катя Тодорова от Клуб на учителите пенсионери „Иван Байчев“.