Готов е анализът на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента

 Във връзка с реализацията на проект № ACF/817 „Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” проведоха три изследвания за причините,  следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието,  основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола, които могат да бъдат изтеглени от интернет  страницата www.ekaravelova.org.

През 2022 г. в 14 области от страната се извърши качествено изследване на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента. Анализът сочи, че възприемането на различните форми на домашно насилие има значителни разминавания между живеещите в големи областни градове и в по-малки населени места. Докато участниците в големите населените места са доста критични към различните форми на насилие в българското семейство и възприемат причината за него двустранно, и основно през финансови и икономически причини, то в малките населени места има известна критичност към домашното насилие. При това се смята, че не е толкова изявено и проблематизирано.

От гледна точка на фактора възраст също е налице известно разминаване в разбиранията. Младите хора са по-склонни да виждат психологически причини за насилието  (вина, срам, гняв и комплекси, както и проблеми на личността с властта), докато при по-възрастните има прехвърляне на проблема най-общо към обществото. По отношение на причините и потребностите за насилието в семейството се посочват социалните от тях (ценности, възпитание, бедност, зависимости и т.н), индивидуалните (стрес, агресия и т.н.), както и институционалните фактори (законодателство, социална система и др.).

 Разбирането за полово-ролевите стереотипи и разделения в българското семейство на участниците от големите населени места е изравняване на функциите и властта в семейството предвид по-активната икономически роля на жената и политиките за равенство между половете. За разлика от тях участниците от малките населени места приемат, че жената винаги е имала по-голяма власт над мъжа, но понеже това се вижда и публично, влиянието върху процеса на обезвластяването на мъжа се преживява негативно от него. И при двете групи се твърди, че властта на детето в семейството се увеличава, а възпитанието му от еднополова двойка би било проблем за неговата идентичност.

 Разграничението смесена възрастова срещу ученическа група (възраст 16-18 г.) отчита, че е мода и въпрос на по-либерална глобална политика половата идентичност да е преживяване на самия индивид, а не толкова да е биологически определено или наложено отвън явление. Учениците приемат, че е възможно дете да бъде отглеждано от еднополови двойки, а нагласата на участниците от смесена възраст е, че трудно може да бъде адекватно възпитано и социализирано дете, което вкъщи не разпознава двата пола. 

 Нагласите за разбиране на българското семейство при групите голямо и малко населено място сочи пълно единомислие спрямо отъждествяването на интензивни промени на ниво ценности и взаимоотношения. Смята се, че патриархалните от тях се променят и основно властта в семейството отива към децата. Жената става икономически по-активна и успешна в изявата си на работното място и в обществото, което измества и притиска мъжа да усвоява допълнителни функции в партньорската му роля. Споделя се виждане за смяна на структурата на българското семейство – неговите граници са по-отворени, а ролите – освободени.

Възможността за пътуване в чужбина прави по-възрастното поколение много важно спрямо социализацията и формиране на ценности при внуците. То е и рисков фактор за сблъсък при децата на различни култури и ценности, които от една страна техните родители привнасят отвън, а от друга страна техни баби и дядовци възпитават отвътре. Единствено при групите от Пиринския край се споделя, че традиционните ценности са по-запазени и следвани от младите.

 При групата от по-възрастни промяната в структурата на семейството се възприема по-скоро като приспособяване към новите условия, а не като ценността промяна. Многото ангажименти и отсъствията на родителите създават емоционални проблеми и затруднения на децата, а от друга страна интересите, а не чувствата движат поведението на родителя спрямо семейството. Възприятието на учениците е за криза в българското семейство, което от една страна може да доведе до поведенческа девиантност и емоционални проблеми при тях, а от друга да ги направи по-ранно социално зрели, но без необходимата чувствителност спрямо потребностите и емоциите на другите.

 Девиантното поведение е постъпка или действие на човека или на група лица, което не съответства на официално установените или фактически възприетите в определено общество – култура, субкултура или група, норми и очаквания. Предложенията за преодоляване на проблема се ориентират около превенция, както и грижа за жертвата и насилника след инцидента или ситуацията на хронично насилие.

Приключи обобщението на проведените количествено и качествено изследвания за българското семейство със силистренско участие

 

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с  Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” продължава да работи по проект  „Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. В основата на проекта са изследвания за причините,  следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието,  основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола, като през м. януари 2023 г. приключи обобщението на проведените м.г. количествено и качествено изследвания.

 Какви са основните изводи от количественото изследване относно полово-ролевите стереотипи? Водещи са подчертаните очаквания и вярвания, че основен ангажимент на жената е грижата й в семейството при поставени от мъжа условия и правила. Интересна е нагласата, че насилието е проблем, който следва да бъде съхраняван вътре в семейството. Това свидетелства, че домашното насилие се възприема в по-голяма степен като личен проблем и в по-малка степен като обществен.

 Изведените стереотипи са несъответни на икономическия напредък, както и на обществените условия, а и на стремежи, насочени към равенство на половете и изравняване на ангажиментите между половете. В ядрото на контрола стои разбирането, че насилието се възприема като личен, а не като обществен проблем. Контролът над контактите на жената от друга страна е резултат от вярванията, че мъжът е този, който взема решенията, докато основният ангажимент на жената са децата.

Прави впечатление, че полово-ролевите стереотипи са затвърдени при лицата в по-висока възрастова категория, като най-отчетливо това е при лицата над 50-годишна възраст, съответно най-ниски стойности при лицата под 28-годишна възраст. В този смисъл стереотипите могат да бъдат разглеждани двупосочно: като нещо, което „живее“, и се развива във времето и е опосредствано от опита във взаимоотношенията от една страна, а от друга – като ясно позиционирани в по-възрастното поколение. Така също по-подчертани са стереотипите при лицата с турска или ромска етническа принадлежност, като най-изявени са при ромите. Изповядващите исляма са също с по-подчертани стереотипи.

 Категорично в българска извадка физическото насилие е изключено като „норма“, не е налице толерантност в нито една възрастова категория, пол, етнически или религиозна категория. По-сериозният проблем е, че останалите форми на насилие са по-трудно разпознаваеми. Изводите относно географския профил на изследваните лица сочи, че селата са в процес на промени на нагласите към модерно семейство. Все още обаче „норма“ е патриархалното семейство. Тепърва се очертава динамиката към новото.

 В малките населени места хората срещат затруднения с финансите, поради което са по-толерантни към насилието. Учениците от своя страна извеждат като фундамент липсата на емоционална грижа и показват най-добро разбиране към това, което се случва. В големите градове насилието е добре познато на учениците и на хората, както и механизмите за справяне с него. По-малко познато е то в неговото разнообразие и последствията, включително правни в по-малките населени места.

 Други изводи наложени от анализа на проведеното качествено изследване сочат, че колкото по-висока е степента на образование, толкова по-нисък е процентът на лицата, които утвърждават екстремно високи полово-ролеви стереотипи. Едновременно с това, колкото по-високо е образованието, толкова по-ниски са стереотипите и толерантността. Така също най-голямата част от изследваните, които са толерантни към насилието никога не са били виктимизирани (виктимизацията е процес и резултат от превръщането на конкретно лице или определена общност от хора в жертва на неблагоприятните условия на социализация).

 В резюме авторите на анализа  подчертават, че намират огромен проблем в това, че респондентите се обявяват „против“ домашното насилие, когато се проблематизира публично. Липсва им обаче яснота какво представлява то по същество. Приемат, че „домашно“ го прави обстоятелството, че се случва в дома, но предвид  факта, че възприемат единствено физическото насилие като проблем, другите типове остават встрани. Като важен извод от анализа авторите сочат, че  информираността за насилието в българското общество е повишена, но обемът му е абсолютно същият, както преди и няма конкретен практически ефект за промяна на нагласите и стереотипите относно домашното насилие.

 

 

Снежен компромис в края на зимата

Формално сме в сезона, познат по нашата географска ширина като вездесъщата зима – понякога зла, друг път безсрамно вяла, но в повечето случаи – поне в миналото, благосклонна да ни дари с безценното си настроение. Е, и най-паче с всичките си характерни особености: студ на кутийки, изискващ дебели дрехи, настояващ за греяно вино (ракия) и предизвикващ към заседяване на тежки трапези в компанията на ненаситни за наздравици приятели.

А постфактум: естествено, ошашавящ с тлъсти сметки за плащане за облекло, стопански и пр. разходи. И със сняг, разбира се, че щях да забравя, защото вече няколко години я караме без него…някак си постно, наблюдавайки по никое време със свито сърце „зелените поля на своя роден край…“. Без малко и тази зима щеше да мине безславно-безснежна, безръкавична и безушанково-некалпачна.

Най-после през тази зима, преди неофициално да се сбогува с календара, небето се смили и поръси земята с чудодайната си пухкава белота. Слава богу, появи се току да изтече обичаният най-вече от децата в невръстна възраст месец, наричан в миналото Голям Сечко. Той, спомняме си от народното ни творчество, че сече всяка трудова дейност освен тази край софрата. Казват, че от значението му на старобългарски език трябва да разбираме, че е месецът на горящия дънер. Така или иначе, снегът се настани в сетивата ни, макар и само за ден-два, с онази уникална необикновена снежна човечност, от която ние, родените тук, имаме крещяща необходимост.

Защото всеки сняг е повод за хиляди спомени и за безброй прозрения през мрежата от топящи се мини кристали, независимо дали са парцали или почти невидими игли, които като хиляди жила на насекоми те осезаемо, но безболезнено-терапевтично по лицето, преди да отлетят в небитието, умирайки в състоянието, в което са се родили.  

Очакваният снежен зимен напън, който…пак ни изненада…този път приятно, защото предварително бе известно, че е за кратко на гости в най-северния север, бе повод в Силистра за хора от различни възрасти да потърсят подходящи места, за да усетят свежия въздух, полъха на мекия студ и блясъка на искрящата белота. Примерно, в Дунавската градина или само на 137 м надморска височина по-нагоре в района на Крепостта.

А за по-смелите и по пътя към парка „Орехова гора“, установявайки пътьом колко малко ни трябва: една заснежена пейка за неколцина приятели, глътка прясна вода, стихотворен завет от майстор на чешми. И минута усамотение пред пламъка на свещ в параклиса „Св. Димитър“, изграден на правилно място – край извор и пътека в гората, както и в близост до скрит в храсталака паметник на млад местен поборник за свободата на Добруджа.

Както написа един потребител на Фейсбук: снимайте се сега със снега, че следващият може да е през март (нищо, че прозвището му е „Сухи“), но може и да е следваща година…евентуално. Но все пак да не отписваме Малкия Сечко (на някои славянски езици е "Люти"), знаем, че е комплексар и винаги може да се напъне, за да бие батко си – просинеца. Многобройните снежни човеци вече се стопиха и от тях не остана нищо, освен клонките, набити вместо ръце.

Времето със снега беше толкова кратко, че не стигнаха минутите да спазим дрескода на импровизираното бяло човече, нахлузвайки му пробита тенджера вместо шапка, крив морков за нос, въглени за копчета и т.н. А може би така по-добре стана, за да не се влизаме в детайли, че понастоящем в условия на политкоретност току-виж някой би тръгнал да влиза в подробности, изграждайки допълнителни елементи, навличайки се беля на главата.

По-важното е, че възрастните си припомниха, а децата (някои за първи път), разбраха какво е да се спуснеш с шейна или найлон по заснежен склон, да изръсиш върху нечия глава наведена от тежестта на сняг клонка, да направиш снежна топка и да я запратиш по някой адресат (по възможност нежно, за да бъде реципрочен ответният удар). Не дай си боже и да паднеш, запомняйки отиващата си (уж) зима от предизвикан уплах, нежелана синина на скрито място или от нечий неприятен присмех. Макар че всичко това зиме е в реда на нещата!

До следващия сняг, когато му дойде мерак отново да се появи в живота ни!

Опитна станция по кайсията и земеделие - Силистра към Селскостопанска академия София навлезе в своето осмо десетилетие

Опитната станция по кайсията и земеделие (ОСКЗ) в Силистра е правоприемник на Овощарската опитна станция, създадена с Постановление №715 на Министерски съвет от 28 август 1952 г. и реално навлезе от настоящата година в своето осмо десетилетие. Според сайта на Селскостопанска академия - София (agriacad.bg), към която се води, Станцията е специализирано учреждение. Разработва, експериментира и внедрява нови сортове, технологии и методи за анализ и оценка за производство и реализация на кайсиева продукция. В Опитната станция се съхранява, поддържа и обогатява националният кайсиев генофонд от сортообразци на кайсията от местен и чуждестранен произход, няколко ботанически вида кайсии, включително далекоизточните, както и редица междувидови хибриди. Колекционният й фонд е включен в Европейския кайсиев каталог и представлява основа за широка селекционна програма.  

Прояви в община Силистра през м. февруари 2023 г.

ПРОГРАМА „ПРЕД ОЛТАРА НА СВОБОДАТА”, ЗАЕДНО С ОБЩИНСКИ КОМИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” И КЛУБ „ХРИСТО БОТЙОВ”

9 февруари, 17 ч., зала на община Силистра: 150 години безсмъртие на Апостола на свободата Васил Левски: среща разговор на тема „Нови документални свидетелства за живота и делото на Васил Левски“ с проф. д-р Пламен Митев – преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

10 ФЕВРУАРИ - 145 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ГРАД СИЛИСТРА ОТ ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО (1878 г.)

10.30 ч., град Силистра, Катедрален храм на Доростолска епарихя „Св. св. първовърховни  апостоли Петър и Павел”: молебен за здраве и благоденствие, отслужен от градското духовенство н
а българския народ и на жителите на община Силистра. 11.15 ч.: шествие начело с Градски духов оркестър от катедралния храм до паметната плоча на ул. „Хан Омуртаг” № 9, отбелязваща освобождението на града през 1878 г. 11.20 ч., паметна плоча на ул. „Омуртаг“ № 9: тържествена церемония със слова на д-р Юлиян Найденов – кмет на община Силистра и на на проф. д-р Пламен Митев; поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча.

18 ФЕВРУАРИ, 150 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

10 ч., град Силистра, катедрален храм „Св. св. първовърховни апостоли Петър и Павел”: панихида по повод гибелта на Васил Левски, отслужена от градското духовенство. 11 ч., паметник на Васил Левски: възпоменателна проява с поднасяне на венци и цветя.

 ТРЕТИ МАРТ - НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 145 Г. ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО

                   3 март 2023 г., 10.30 ч., площад „Свобода“

Тържествена церемония: ритуал по издигане на националното знаме на Република България. Слово от  д-р Юлиян Найденов – кмет на община Силистра. Шествие с признателност към героите и прослава на свободата. Поднасяне на венци и цветя пред паметниците на Стефан Караджа – символ на Добруджа, капитан Георги Мамарчев – пръв граждански упрпавител на град Силистра, и граф Лев Толстой – патриарх на руската класическа литература, чиято съдба е свързана със Силистра. Площад „Свобода“: концерт на млади таланти от Силистра и на народния изпълнител Николай Славеев – глас от Родопите

              ДРУГИ ПРОЯВИ ПРЕЗ МЕСЕЦ ФЕВРУАРИ

1.02.,  Народно читалище „Пробуда” – с. Калипетрово: тематичен кът във фоайето на читалището, отразяващ вредата от алкохола, дрогата и тютюнопушенето. Изложба от детски рисунки на тема „Не на алкохола, дрогата и тютюнопушенето”.

2.02. 17 ч., Художествена галерия – град Силистра, първи етаж, ляво крило: Гостуваща изложба „Плакатът”  на Людмил Чехларов от фонда на Художествена галерия  – град Добрич.

2-28.02., 17 ч, Регионална библиотека „Партений Павлович” – град Силистра, първи етаж: откриване на изложба с автор  Румяна Гълчавова на предмети, ръчно изработени чрез квилинг (приложно изкуство). Втори етаж: Изложба, посветена на 150 г. от гибелта на Апостола на Свободата Васил Левски.

6-28.02., 14 ч., Езикова гимназия „Пейо Яворов” – град Силистра: общинско първенство по волейбол.

7.02., 17 ч., Художествена галерия – град Силистра, втори етаж, зали 12 и 14: Гостуваща изложба на румънски художници с куратор Дан Тудор Труйка.

10.02., Регионална библиотека „Партений Павлович” – град Силистра: Ден на отворените врати – безплатно издаване на читателски карти. Разпространение на дипляна, посветена на 145 г. от освобождението на Силистра през 1878 г.

10.02.,10.30-13.45 ч., Природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски” – град Силистра – фоайе на първи етаж, час на класа: отбелязване на 145г. от освобождението на Силистра през 1878 г.

10.02., 13.30 ч. „Народно читалище „Пробуда” – с. Калипетрово: презентация за освобождението на Силистра  пред учениците на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”.

10.02., 11 ч., Народно читалище „Дочо Михайлов” – с. Бабук: „Възкресението на един народ” – честване на 145 г. от освобождението на Силистра през 1878 г.

13.02., 13 ч., Професионална гимназия по механотехника  „Владимир Комаров“ – град Силистра: отбелязване на месеца на трезвеността. Информационна кампания „Независим от зависимостите” – посещение на специалисти от ПИЦ в 8 клас. Училищен кръг на националното състезание по безопасност на движение по пътищата.

14.02., 10 ч., Народно читалище „Родолюбие” – с. Айдемир: „Да посадиш и зарежеш лоза…” – съвместно мероприятие по случай Трифон Зарезан със земеделски кооперации, жители и винопроизводители от с. Айдемир. „Запечатай спомен” – обособяване на кът пред сградата на читалището за всички, които празнуват на св. Валентин.

14.02., 10  ч., Народно читалище „Светлина” – с. Смилец: общоселски празник „Любов и вино” – пресъздаване на обичая за Трифон Зарезан.

14.02., 11 ч., Народно читалище  „Паисий Хилендарски” – с. Айдемир: „Трифоне, Трифон Зарезане” – традиционно зарязване на лозята и конкурс за най- хубаво домашно вино.

14.02., 11 ч., Народно читалище „Ламбриново “ – с. Ламбриново: пресъздаване на народния обичай Трифон Зарезан – зарязване на лозя и програма с песни и танци в салона на читалището.

14.02., Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий” – град Силистра:  Празник на лозаря „Трифоновден“ в залата на читалището в кв. Гагарин.

14.02., 12 ч., Народно читалище „Дочо Михайлов” – с. Бабук – Клуб на инвалида и пенсионера: „Вино и любов” – пресъздаване на народния обичай за Трифон Зарезан и общоселско тържество.

14.02., 17.30 ч. зала „Диоген Вичев” на Регионална библиотека „Партений Павлович” – град Силистра: отчитане на Двадесет и втория национален поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов“, провеждан под патронажа на кмета на община Силистра. Награждаване на отличените автори.

16.02., 15 ч., Професионална гимназия по механотехника „Владимир Комаров” –  град Силистра: училищен кръг на НС „Най-добър млад автомонтьор и водач на МПС”.

17.02., Народно читалище „Просвета” – с. Проф. Иширково: 150 години от гибелта на Васил Левски – презентация с викторина за живота и делото на Апостола на Свободата с деца от кръжок „Млад рецитатор”, тематични кътове и изложба.

18.02., 11 ч., Народно читалище „Пробуда“ – с. Калипетрово – Клуб  №1 на инвалида пенсионера: „Празник на виното” – дегустации на вина, конкурс за подрязване на лози, беседа от специалисти за превенция, болести, вредители при отглеждането на лози.

18.02., 13 ч.,  Народно читалище „Светлина“ – с. Смилец: „Дела трябват, не думи” – 150 г. от гибелта на Васил Левски – подреждане на кът и прожекция на документален филм „Черна легенда” за съдбата на Апостола на Свободата.

18.02., 16 ч., Народно читалище „Дочо Михайлов” – с. Бабук: „Времето е в нас и ние сме във времето” – литературно-музикална програма и презентация, посветена на 150 г. от гибелта на Васил Левски.

19.02., 10 ч., Народно читалище „Пробуда” – с. Калипетрово: Поднасяне на цветя пред паметника на Васил Левски в гр. Силистра по повод 150 г. от неговата гибел.

19.02., 10.30-13.45 ч., Природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски” – град Силистра – първи етаж, час на класа: отбелязване на 150 г.  от гибелта на Васил Левски – презентация.

19.02., 17  ч., Народно читалище „Паисий Хилендарски” – с. Айдемир: 150 г . от гибелта на Апостола, урок по българщина – поетичен фестивал „Левски – наше знаме”, доклад „Делото на Левски – непреходно и вечно”, изложба на тема „Какво знаем за Левски?”.

20-28.02, 10. ч., Народно читалище „Светлина“ – с. Смилец: работилница за направа на мартеници, презентация „Легенда за Пижо и Пенда”.

21.02, 9.40 ч., Професионална гимназия по механотехника „Владимир Комаров” – град Силистра: отбелязване на Международния ден на майчиния език.

22.02., 7.45-10.35 ч., Природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски” – град Силистра: Отбелязване на Ден на розовата фланелка – участват ученици от различни училища в града.

22.02., 9.40 ч., Професионална гимназия по механотехника „Владимир Комаров” – град Силистра: инициативи  за отбелязване деня против тормоза в училище.

26.02., 10 ч., Народно читалище „Родолюбие” – с. Айдемир: „Да прогоним злото заедно” – провеждане на Четиридесет и седмия Празник на кукерите и маските.

26.02., 16.30 ч., Народно читалище „Просвета”  - с. Проф. Иширково: Сирни заговезни, Кукеровден и Кукерско хоро – общоселски празник.

26.02.-1.03.., Народно читалище „Родолюбие” – с. Айдемир: Провеждане на благотворителен базар, на който ще се продават мартенички, изработени от деца, участващи в кръжоци към читалището.

27.02., Спортно училище „Дръстър“ – град Силистра: общински кръг на състезание по безопасност на движението по пътищата.

27.02.-1.03., Народно читалище „Пробуда” – с. Калипетрово: „Приказка в бяло и червено” – забавно ателие за изработване на мартенички  от Вокална школа „Звездица” и клуб „Доброделки”.

М. февруари, Природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски” – град Силистра: предотвратяване употребата на психоактивни вещества (5-7 клас), час на класа, беседа с представители на Превантивно-информационен център Силистра.

М. февруари, Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий” – град Силистра: открит турнир по тенис на маса в зала на читалището.

Млади силистренци участваха в "Уикенд на идеите 2023" (Иновационен форум “Джон Атанасов”)

Силистренско участие е имало в проявата "Уикенд на идеите 2023" (Иновационен форум “Джон Атанасов”) с организатор „Тийноватор“, която е пето издание на инициативата, проведена на 28 и 29 януари т.г. в София Тех парк, научаваме паралелно от публикации във Фейсбук-профилите на двама изявени силистренци - Николай Неков и Александър Тодоров (заедно с Калоян Радулов двамата са ментори на силистренската група). Заедно с 620 младежи (16-18 год.) от цялата страна в своеобразното състезание взе участие и футболната звезда Димитър Бербатов.

За провеждане на събитието са се събрали отбори със своите ментори към програмата, за да започнат работа по оформяне на идеи и стъпки за осъществяване на проекти за бизнес, представяйки ги за пръв път пред оценъчна комисия (жури). Става дума за общо 86 търговски проекта с определена идея, изискваща средства за нейното развитие с цел разрешаване на проблеми от различни житейски области. Най-общо проектът на гимназистите от Силистра е свързан с протеинови барове и шейкове от лешници. Николай Неков за ВЕРСИНАЖ: "На 20 май предстои финалният етап, когато екипите ще се представят с проектите си пред инвеститори в София".

Според сайта на БНР, пред Радио София Зорница Митова, която е управляващ директор на програмата, е заявила, че преди пет години началото е с участници от 4 столични училища, а петилетка по-късно са се включили представители на 30 български града. БНР съобщава също: "Програмата е безплатна. Тя е подкрепена от училищни ръководства, НПО и държавни институции, фондове и компании".

Да припомним, че проектът „Вавакада”  на Владислав и Даниела Костова от Силистра бе големият победител тази година с награда от 10 000 лв. в шестото издание на „Академия за местни предприемачи“ – програма за подкрепа на стартиране и развитие на малък бизнес в тютюнопроизводителните региони – Кърджали, Хасково, Благоевград, Силистра и Шумен (www.rinkercenter.org). 

Проект на млади силистренци пръв на национален конкурс за предприемачи

„Проектът „Вавакада”  на Владислав и Даниела Костова от Силистра е големият победител тази година с награда от 10 000 лв. в шестото издание на „Академия за местни предприемачи“ – програма за подкрепа на стартиране и развитие на малък бизнес в тютюнопроизводителните региони – Кърджали, Хасково, Благоевград, Силистра и Шумен“, научаваме от www.rinkercenter.org. 

За проекта повече в предишна публикация във Версинаж: https://jordansilistra.blogspot.com/2023/01/blog-post_79.html

Проектът е на брат и сестра Костови, които съчетават високотехнологично 3D принтиране и принципа на кръговата икономика в родния си град. Бизнес моделът им е с напълно затворен цикъл - от събирането на пластмасови бутилки, през шредиране и гранулиране на събраната пластмаса, производство на филамент и изработка на нови арт материали от рециклирана пластмаса.

„Академия за местни предприемачи“ е третият панел от програмата „Забавно лято, грижовна есен“, финансирана от „Филип Морис – България, осъществявана от Център Ринкър на Фондация Bcause С емоционална церемония и приповдигнато настроение на 26 януари приключи конкурсът, предшестван от обучение.

Шест екипа от 13 допуснати до финала сред 57 кандидати предприемачи спечелиха безвъзмездно финансиране в общ размер от 31 000 лв. за реализиране на своите бизнес идеи по места. Това е рекорд за програмата – за първи път се финансират шест проекта – интересът към програмата расте, конкуренцията е голяма, а журито е все по-затруднено в избора си. В три поредни уикенда предприемачите участваха в лекции и упражнения, усвоявайки бизнес знания и стратегии. Екипите дискутираха своите идеи, опознаха се и станаха част от разрастващата се общност на „Академия за местни предприемачи“.

Етнологът д-р Йордан Касабов издава нова книга с разностранни изследвания на терен

Етнологът д-р Йордан Касабов посети приемната на областния управител инж. Николай Неделчев, за да го запознае с казус по свой земеделски проблем, който според него може да стане актуален и за други хора в Силистренския край. С представителя на държавната власт той обсъди темата, представяйки наличната информация и получавайки консултация по възможните хипотези за излизане от ситуацията.

Д-р Касабов подари на инж. Неделчев най-мащабния су труд - етноложкото изследване "Шиковското население в Добруджа". Той обяви, че под печат е новата му книга "Милостта на времето", която е своеобразно продължение на други негови предишни научни трудове, като „Къзълбашите отвътре и отвън“, „Един народ – две вери“, „Богомилите – вечни и живи. Пратеници от древността“ и „Скритият бог – древна българска същност“.

Във въведението към новата си книгат д-р Касабов заявява „…успяхме да съберем, проучим, изследваме и напишем редица материали и книги за същности, които малко или много не сме познавали …“, както и, че „…ще направим опит да покажем какво имаме и какво сме пропуснали…“. По известни или по неподозирани поводи ние, хората от българския род, имаме бели петна в паметта си за вече далечното минало на народа ни и предимно от тъмните години на най-големия отрязък от време, в който не сме имали самостоятелна българска държава.

В контекста на темите в книгата са разгледани различни религиозни течения – богомилство, бекташийство, шиизъм, суфизъм, хетеродоксно дервишество и др., вписани в канавата на сложната философска и житейска действителност в Османската империя, в частност и на древната българска територия, където са съжителствали като османлии (поданици на падишаха) не една и две етнически групи.

Разпознавателните тълкувания, свързани с властвалите в продължение на три века т.нар. еничари, голяма част от които българи християни, са сред най-интересните и с научен принос в книгата, тъй като разширяват общоприетата представа за ролята им в кръга на султанското управление. Разкрита е философията им на съществуване, както и важното им многофункционално значение в периода на служба и преобразяването им след нея.

 

Незабравима духовна вечер в Крайдунавска Добруджа с двама народни певци, родом от приморския край на „добрата земя“

В най-официалната зала на община Дулово бе проведена дългоочаквана и необикновена по съдържание духовна вечер, посветена на двама известни и надарени добруджанци – народни певци, но и творци – автори на книги. „За песните на моята душа“ е първа книга на родената в село Ведрина в Приморска Добруджа Галина Дурмушлийска, но с живот, преминал през Добрич – най-големия град на българската Добруджа, по-нататък и през „ниската земя“ Нидерландия още докато беше Холандия, за да намери своето място в Балкана, заживявайки в град Котел преди 18 години. 

Книгата „Разпалени въглени“ е поредна в творческата биография на Добрин Добрев, родом от крайграничното добруджанско село Росица, но с творчески път, започнал в град Добрич, преминал през София, за да представя от дузина години българщината в Кипър чрез създадения от него Български културен център „Възраждане“.

Не са много срещите, в които по неизвестна стойностна рецепта от само себе си се омесват думи и песни. Дуловската в дъждовната януарска вечер бе една от тях, за да остане незабравима и с участието на акордеониста Цветан Донев, когото пък животът също е пращал да влиза в ролята на мост между култури – в неговия случай при събратята ни от Бесарабия и Таврия, на които да преподава българска музика. И в двата литературни  момента става дума не само за мемоарна литература, но и за съдбовни житейски срещи, макар че личният живот присъства в тях и особено в книгата на Дурмушлийска. За Добрев звездният час е певчески конкурс през 1986 г., когато е забелязан от великата добруджанска певица Верка Сидерова, за да продължи 12-13 години да живее в нейния дом и под нейното крило.

За Галина, където и да е била по света, Добруджа (според нея това е „най-хубавото и най-богато място“) е била неизменна лична спътница, включително и в сънищата, като спомен за „жита и макове, цъфнали през пролетта“. Някак афористично прозвуча признанието й, че цял живот „разтваря себе си“ в написано в тетрадки (вече цял куфар), а книгата си представя като разказ за своите песни (кой коя песен й е подарил, за какво се пее в нея и как я е променяла, за да звучи по нов начин). Знаменателно е и посланието й: „Нищо не съм изпяла, без да премине през мен“, както и пожеланието „българите да останем горди и щастливи хора“. От споделеното ще запомним и фразата „в песните ми не се пее за смърт и клетви“.

„Добруджанци сме от някъде“, отбеляза певицата, напомняйки на публиката, включваща доста момчета и момичета в тийнейджърска възраст, че в българската част на Добруджа добруджанци са „местни и преселци“. Но и дори предците на тукашните са…преселени от други краища. За себе си казва, че прародителите й са от Лозенградско, следователно са тракийци, но тя се чувства добруджанка. С особено чувство на благодарност спомена баба си, от която е научила много житейски уроци, още повече, след като е получила изключително внимание, като първо във фамилията момиче на фона на шестима братя, сред които и нейният баща

Книгата на Галина Дурмушлийска, към която има и специален диск с песни, е представяна вече на няколко места в страната, но издадените във вид на обща книга в силистренска печатница „разпалени въглени“ на Добрин Добрев е сборник, съдържащ „Спомени. Разкази. Публицистика“, получи в Дулово своя прощъпулник. В него читателят ще намери виртуална среща с велики българи, като Стоянка Мутафова, Радой Ралин, Калинка Згурова и Галина Дурмушлийска, разбира се.

И не на последно място – Верка Сидерова – личност колос в българската песенна съкровищница, една жена, знаеща 6 езика, превърнала се в меценат за самия Добрев, включително и със спомена, че още в началото му предлага да прочете…Достоевски. Стана дума и за неговия старт в творческия му път – някогашните вестници „Средношколско знаме“ и „Пулс“, както и за наградата „Владимир Башев“, на която е носител. В потока на речта на госта участниците в творческата вечер научиха и за неговото разочарование от работата му в Министерство на културата, което се превръща в повод преди 12 години да замине за Кипър, където оттогава насам живее и твори.

В рамките на разговора бе отворена и темата за различната душевност на отделните нации – примерно на нидерландците, сред които десетина години е живяла Дурмушлийска, учейки ги на български народни песни (бел.-създаденият от нея хор „Росица“ преди няколко години гостува в Силистра с настоящия си диригент). Както и на кипърците, за които Добрев твърди, че са много близо до нас, българите. Вероятно и по тази причина хиляди наши сънародници намират там препитание и форми на изява. И все пак, и според двамата – в България се ражда музиката, но нашата душевност се чете различно зад граница. Бих казал извън контекста, че това е валидно все повече и у нас, съдейки по предавания по иначе ненашенски по собственост телевизии.

Всъщност едно добро познанство, превърнато в трайно приятелство  с педагожката от Дулово Йовка Вълчева, която в продължение на две десетилетия живее и работи в островната страна, доведе в добруджанския град двамата певци, за да се срещнат със своите почитатели. Събитието е подпомогнато, както му се полага, от община Дулово, представено в него от заместник-кмета Доротея Тотева. А често в живота се казва, че няма случайни неща: тя се оказа ученичка на Дурмушлийска в прогимназиалното училище. 

От името на общината двамата гости получиха заслужени подаръци и цветя, както и от областния управител инж. Николай Неделчев – специални поздравителни адреси, както и ефектни цветни аранжировки. Сред гостите, участници в творческата вечер, бяха и представители на Смесен хор „Седянка“ – емблематичен представител на хоровото пеене в Крайдунавска Добруджа, надяващ се да бъде осъществен дългоочакваният 13-и Събор на хоровете, предвиден за края на м. април 2023 година.

 

 

 

Румънец написа книга – пътешествие за родния Кирнодж и за неговия побратим Тутракан

Най-новата книга, посветена на отношения между населени места от България и Румъния, бе представена в Кирнодж, окръг Кълъраш – населено място, което е побратимено с град Тутракан. Творбата „Кирнодж – Тутракан: мост над Дунав“, дело на Аурел Котобан (Релу Котобан), е двуезична – на български и на румънски езици. Според автора, „…тя цели да се превърне в хроника на досегашната трансгранична дейност, продължаваща вече 12 години между двете общности, които са географски разположени лице в лице по двата бряга на р. Дунав“. На практика изданието е художествен албум с много цветни снимки на качествена хартия.

Представянето премина в присъствието на стотина души – българи  и румънци, освен от страна на домакините, но и от Букурещ, Кълъраш, Гюргево, Тутракан и Силистра. Община Тутракан бе представена кмета д-р Димитър Стефанов и от зам.-кмета Дарина Иванова, а Историческият музей – от директора Петър Бойчев. Сред участниците бе и Калина Михайлова от село Шуменци заедно със своя съпруг отец Михаил Михайлов от Русенска епархия (наскоро в Кирнодж с нейно участие бе подредена изложба от добруджански народни носии), а продължение инициативата ще има и в град Кълъраш през м. февруари т.г. със съдействието на тамошния Окръжен съвет.

Както и гости от Доростолска митрополия начело с нейния протопрезвитер Добри Чаков, протосингел на епархията с център Силистра. По достойнство бяха представени различни румънски институции на окръжно и на местно ниво (Окръжен съвет Кълъраш, кметство Кирнодж, православен храм, пощенска и гранична служби, жандармерия, училища, радиостанции и телевизионни оператори, писатели и др.), повечето от които до този момент неведнъж са участвали в събития, уреждани между населените места – побратими. Румънски и български свещеници заедно проведоха богослужение за успех на творбата и за благодарност към всички, които са помогнали за издаването на книгата.

Книгата ги представя с тяхната история, архитектура, паметници, културни институти. Разказано е за посещения на видни личности, а читателят ще научи и нова актуална информация, включително за забележителностите от двете страни на реката. Още от автора Релу Котобан, който премина през програмата на Център за продължаващо обучение към Филиал Силистра на Русенския университет: „В книгата, в която  са поместени резюмета на няколко езика: френски, руски, английски и японски, се говори за хората, за настоящето, но и за бъдещето. Благодаря на присъстващите, на всички съпричастни към дейностите, представени в книгата. Благодарност и към преводачите Кирил Синев от Русенска епархия и на  Стефка Капинчева от Тутракан, както и на преводачите на резюмето. Книгата е пътешествие и покана за преоткриване на две прекрасни места: Кирнодж в Румъния и Тутракан в България“.

В някаква степен новата книга на Котобан е продължение на предишните му книги, които също са на езиците на двата съседни народа: „Акатист на св. мъченик Дасий“ (Доростолски мъченик, който е пръв по настоящите български земи) и „Православие без граници“. Със своята дейност техният автор е своеобразен съвременен апостол за нормално общуване между хората, които в миналото имат свой общ живот под една или друга форма, а в настоящето, независимо че ги делят граници, могат да си бъдат полезни помежду си и да създават заедно интересни събития във всяка сфера на живота. На 9 февруари т.г. в Обреден дом – Тутракан книгата „Кирнодж – Тутракан: мост над Дунав“ ще бъде представена и пред българската публика.