„Истинският Индиана Джоунс“ е родом от…крайдунавското село Попина

В близкото минало бе известна максимата „Писаха го във вестника, чух го по радиото, казаха го по телевизията“. И, тъй като тогава имаше по един официоз от всеки вид медия, широката част от публиката само клатеше глава с разбиране и не подлагаше на съмнение „новината“. В днешно време източниците на информация са най-различни, по-скоростни са и в никакъв случай не можеш да кажеш кой е най-достоверният извор откъм истинност за едно или друго събитие - местно, регионално или световно.

Затова и никак не е вярно, че „няма по-скучно от стар прочетен вестник“. Защото дори и след няколко години пропусната статия в нечие издание може да се окаже интересна, тъй като поднася по свой начин на читателя нещо непреходно и вълнуващо. А дали е вярно – всеки сам си „преценя“, казано на модерен жаргон.

Прочели ли сте написаното за българина Александър Александров – „истинският Индиана Джоунс“, според вестник „Уикенд“ от 25 ноември – 1 декември 2017 г. Впрочем филмите за кино героя – безстрашен и славен археолог от миналия век, постоянно се въртят по различни телевизии. Според автора на статията, „Българският разузнавач написва идеята за сценария, за да спечели пари за операция“. И въпросният шпионин се оказва от силистренското село Попина, където е роден през 1932 г., а умира на 66-годишна възраст през 1998 г., т.е. преди 45 години.

Разбира се, в разработката на Силвия Драгомирова акцентите са върху дейността на топ агента, чиито пътища се кръстосват фатално с някогашната „Държавна сигурност“ във връзка с разкрития по високите етажи на властта. Пиперлив момент е, че Александров е имал среща в град Александрия с митичния Никола Гешев, той пък герой от царско време (български полицай от периода между двете световни войни,  който в периода 1941-1944 г. е началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекция на полицията, отговорно за борбата срещу нелегалната по това време Българска комунистическа партия). За него се говореше, че не е бил убит малко преди 9.09.1944 г., а е доживял следдеветосептеврийския период, бидейки в Египет.

Любопитна подробност е, че попинецът родом е изучавал огромните статуи от камък на Великденскитке острови и се е опитал да разчете писмеността „ронгоронго“ (открита през XIX век система от глифове, изглеждаща като писмени знаци или като прото-писмо). Животът му на разузнавач го е срещнал, според статията, и с друга легенда – Ким Филби (един от ръководителите на британското разузнаване, комунист, агент на съветското разузнаване от 1933 г.), на когото е помогнал да се спаси, бягайки в Москва. Научаваме също, че е изкарал обучения в най-различни школи, включително в СМЕРШ (общото название на няколко независими контраразузнавателни организации в Съветския съюз през Втората световна война).

За добруджанското чедо се твърди, че няма запазена снимка, но по негов адрес се заявява в личностен план, че „Знае тънкостите на шифроването, проявява наблюдателност; мисълта му е бърза и владее светски обноски, все едно не е расъл на село, а в заможно градско семейство. И най-важното: притежава всеотдайност и жертвоготовност“.

Библиотечният филиал в Силистра основа литературен клуб на името на Свобода Рибарова

Ревностни читатели на Филиала към Регионална библиотека „Партений Павлович” сформираха Литературен клуб „Свобода Рибарова” - първият библиотекар в Силистра в съвременни условия. Това се случи в присъствието на директора на Библиотеката Галина Ряева. Иванка Христова, която в кариерата си е записала и години на работа в Библиотеката, прочете пред присъстващите есе на тема „Свободата е отговорност” (Свобода Рибарова).

В него тя описва своята първа паметна среща с библиотекаря, носещ името на централния площад в града, свързан с освобождението на града от първата румънска окупация. Някои от присъстващите читатели споделиха спомени за посещенията си в библиотеката, за топлите чувства и емоции, които са изпитали в своите ученически години при срещата си с „големия” библиотекар.

Преди 7 години в. „Силистренски бряг“ писа за Рибарова, чиито последни години преминаха в Старческия дом в града, (тогава тя почина на 98 години): „Книгите и библиотеката са моят живот! Като че ли съдбата определи това – да работя сред тях”. Дълголетницата Свобода Рибарова, (леля Боди, както я наричат нейните приятели), си отиде от този свят на преклонна възраст, две години преди столетието си. Години на обикновен житейски път, на премеждия и промени, но изпълнени с духовна същност. 18 от тях тя отдава на библиотеката. И става важна част от нейната история.

По-възрастното поколение силистренци добре я познава и помни. За мнозина от тях тя е човекът, който ги приобщава към света на книгата.  Рибарова посреща с радост българската армия през 1940
г. след възвръщането на Южна Добруджа към майка България, руските войници през 1944 г., както и промените след 1989 г. Живее далеч от политиката и успява да запази достойнството си на човек, гражданин и професионалист.

В далечната 1954 г. поема щафетата от своя баща – общественика и читалищен деец Матей Рибаров, и свърза за дълги години живота си с библиотеката. Тя е тази, която три пъти участва в пренасянето на библиотеката в по-подходящи помещения. И е щастлива, когато през 1963 г. книгите имат вече собствена сграда, просторна и светла. Отдава всичко от себе си на своите читатели“.

В библиотеката на Народно читалище „Пробуда“ село Калипетрово също има подобна формация – Литературен клуб „Евгения Марс“, който също е активен в провеждането на специални вечери, посветени на творци – национално известни и местни. Преди години Регионална библиотека „Партений Павлович“ отдаде дължимото на друга своя легенда – Диоген Вичев,, на когото „кръсти“ една от залите си, в която се провеждат най-различни събития. За Рибарова още в материал на Димитрина Христова във Версинаж преди 10 години: www.jordansilistra.blogspot.com/2013/03/blog-post_5038.html. И още по темата: http://jordansilistra.blogspot.com/2016/12/blog-post_40.html.

Радушно добруджанско посрещане в проявата „Нашият Дунав“ на Туристическо дружество – Силистра

В историята на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ – град Силистра влезе поредното издание на проявата „Нашият Дунав“, която бе в рамките на три дни от 23 до 25 юни 2023 г. Освен от страна на домакините, в нея се включиха представители на общо 12 дружества от страната – София, Варна, Пловдив, Велико Търново, Шумен, Айтос, Поморие, Благоевград, Павликени, Габрово, Разград, Федерация на туристите ветерани и др.

В първия ден бе съвместното пътуване до срещуположния на Силистра румънски град Кълъраш. Там бяха посетени две от секциите – етнографската и природо-научната, част от Музей на Долния Дунав към Окръжния съвет, както и зоологическата градина, която в северната ни съседка е втората по големина след букурещката.

Град Кълъраш е център на окръг в южната част на Румъния, свързан с река Дунав чрез два ръкава. В исторически план е познат като Личирещи от времето на управлението на Михай Витязул – княз на Влашко, Трансилвания и Княжество Молдова. Градът е на пътя към Константинопол, а после е важна точка във Влашко в рамките на Османската империя и е бил охраняван от конна кавалерия. И днес изображение на конник е в основата на герба на града. Твърди се, че в миналото тук е било станция за смяна конете.

През Средновековието населението по това време е било съставено от свободни хора със статут „конници“, които са се занимавали със земеделие и животновъдство, изпълнявайки и задачата да пренасят пратки от Букурещ до Истанбул. Районът е бил арена на всички войни между Руската и турската империя, тъй като е в близост до важната тогава отбранителна крепост при Силистра.

Зоологическа градина в Кълъраш е разположена на огромна територия в рамките на парка „Думбрава“ и е единствената в Румъния, възпроизвеждаща животни като ягуар, сибирски тигър и щраус ему. Част от тигрите са пристигнали от Цирк „Глобус”, където са били дресирани, за да участват в спектакли. Притежавани са също уникални видове като хипопотам и мечки гризли от Аляска. На разположение е впечатляващ брой видове животни, бозайници, птици, екзотични риби, екзотични влечуги и др.

Сред най-интересните екземпляри са красиви пауни, голяма колекция от различни видове папагали, грабливи птици (орел, ястреби, бухали), муфлони, лами, черни кози, понита. Най-новата сграда е акватерариумът с екзотични риби, влечуги, змии и крокодили – включително нилски.

Пет години след създаването си зоологическата градина преживява тежък период през зимата на 1985 г., когато е наводнена, тъй като в района е един от най-големите ледоходи по река Дунав през миналия век. Тогава 80% от животните са се удавили, но след 3 години градината навлиза в период на прераждане, дори става първата в страната с най-голямо разнообразие от животински видове.

От двете посетени секции на музея – природо-научната, която е посветена на рибите и птиците в река Дунав и региона, е по-интересна и заслужава внимание. Тя е настанена в една от най-старите стари сгради в града и заема няколко стаи. Интерактивна презентация, която е създадена по европейски проект върху устройство във вид на отворена книга, представя по най-запомнящ се начин експозицията. Експонирана отделно е глава на сом гигант, уловен преди няколко десетилетия в река Дунав. Витрини с препарирани по съвременен начин разнообразни птици представят почти изцяло фауната на окръга.

На втория ден от програмата на проявата, навръх Еньовден, бе посрещането с добруджански пити на туристите пред Природо-научния музей при поддържан резерват „Сребърна“. Там туристите бяха поздравени от председателя на силистренското дружество Виолета Атанасова, както и от кмета на селото Георги Иванов, който изпълни за всички песен от своя репертоар на солист към АНТП „Силистра“ при НЧ „Доростол“. Село Сребърна е домакин на две големи културни прояви: „Гозбите на Добруджа“ (кулинарен фестивал през м. октомври) и „Сребърна пее и се смее“ (хумористичен фестивал през м. май).

В истински летен зной последва походът по близо 5-километровата екопътека в рамките на резервата покрай езерото с акцент върху няколко по-високи точки за наблюдение на пеликаните и на другите птици в блатото. В края си маршрутът стигна до р. Дунав, където бе и най-голямото за туристите предизвикателство – роякът от комари, срещата с които ще остави траен спомен у редица туристи, оказали се чувствителни към атаката на ципокрилите. При връщането голяма част от участниците в похода разгледаха музея с витрини с богата експозиция от препарирани обитатели на резервата, изслушвайки разказа на екскурзоводката Яна Райнова. Със специални бинокли по-любопитните туристи наблюдаваха живота на пернатите в езерото.

Някои от тях не пропуснаха да отидат и до съседното село Ветрен, което е до река Дунав, където има интересно рибарско селище със заведения, предоставящи рибни специалитети. На същото място е и една от базите на ТД Силистра. Тук всяка година завършва и най-голямата водна проява в света – дунавската регата ТИД от Германия до Силистра.

Същия ден, но вечерта, с любезното домакинство на комплекс „Куин“ бе традиционната среща на туристите, участници в „Нашият Дунав“, когато на всяка група бе дадена възпоменателна грамота. Награди получиха и изявили се в двата дни туристи, включително преводач от румънски по неволя от Павликени, рожденик и именици.

На своите гости и на близо 150-те участници  домакините предложиха силна и стилна програма със специални добруджански танци от седемчленна танцова група „Игротворци пъргавели“ и на трио певци – всички те членове на Туристическо дружество – Силистра. Както и на деца – млади певци и танцьори от клуба на хореографа Симеон Симеонов при ДФФ „Добруджанче“ – част от силистренското читалище „Доростол“. Дуо „Дуросторум фолк“ със солист известната добруджанска певица Недка Симеонова бе музикален домакин на вечерта, на която водещи бяха  Галина Узунова и Йордан Георгиев.

В програмата имаше богата томбола, включително с 10 малки бутилки с добруджански еликсир – кайсиева ракия; викторина, предимно с въпроси за река Дунав; книги от местни автори, дарени от Книжарници  „Везни 55“, както и бутилки за течности, подходящи за туристи, предоставени за вечерта от Регионална библиотека – Силистра.

В последния ден от проявата гостите имат свободна програма, като някои от тях посетиха крепостта „Меджиди табия и Дунавския парк в град Силистра, както и други забележителности на областта. Последната подобна проява на силистренското дружество бе през 2019 г., когато домакини и гости отново заедно посетиха манастири в Румъния, както и град Констанца.

 

Радио Шумен представи баскетболното "чудо" на Силистра в лицето на Михаил Калинов

Анонс към интервюто в ефира на Рйдио Шумен (https://bnr.bg/shumen/post/101841192) на Сава Тончев с 16-годишния Михаил Калинов (бел. - внук на силистренската треньорска легенда от 60-те и 70-те години Аника Калинов) - капитан на отбор U16 на БК "Доростол", както и на националния отбор на България в същата възрастова група: "Само за няколко дни отборите на БК „Доростол“ - Силистра, водени от Светлана и Лъчезар Тодорови, спечелиха златните медали от държавните първенства за деца до 13 години и юноши до 16. На финала при юношите в срещата с Тунджа - Ямбол капитанът на националния ни отбор и спортист № 1 на Силистра за 2022 г. Михаил Калинов направи нещо невиждано у нас, отбелязвайки (бел.-във финален двубой) в коша на противника 58 точки!"

От разговора разбираме, че според Калинов мачът на полуфинала срещу "БУБА баскетбол" - София във финалния турнир във Варна е сред най-добрите, изиграни от отбора. За финала срещу отбора на "Тунджа", в който между другото Калинов е играл в Младежката лига, включително в чужбина, талантливият баскетболист казва: "Имах блясък (бел.-става дума за отбелязаните 10 тройки и общо 58 т.), мотивирах се за сериозен мач". Споделя, че рекордът му за най-голям брой отбелязани точки е 71 т. срещу бургаски отбор, а в сезона има и два мача с по над 50 т. във всеки един от тях.

Признава, че е по цял ден в залата и тренира, за да има подобрение както като играч, така и като психика. Оказа се, че е фен на Александър Везенков, когото харесва като играч, но и като човек с поведение извън терена. В допълнение: от 23 юни Калинов е на подготовка с националния отбор в Ямбол и му предстои европейско първенство от 4 до 13 август в град Питещ, Румъния. За баскетболната школа в Силистра (възпитаник е на Лъчезар и Светлана Тодорови) заявява, че сред най-важните неща е, че се обръща внимание на всеки, за да израсте като добър баскетболист.

В Силистра предстои поредно издание на проявата „Нашият Дунав“ на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“

В ход на финалната права е подготовката за поредното издание на проявата „Нашият Дунав“ на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ - град Силистра. Тя е в рамките на три дни (23-25 юни) и в нея ще участват представители на общо 12 дружества от страната – София, Варна, Пловдив, Велико Търново, Троян, Шумен, Айтос, Поморие и др. В първия ден е предвидено съвместно пътуване до град Кълъраш за посещение на Музей на Долния Дунав, в който има и секция, представяща моменти от времето на комунизма в северната ни съседка. Както и на зоологическата градина, която е втората по големина след букурещката в Румъния.

На втория ден – събота, навръх Еньовден, е посрещането с добруджански пити на туристите пред Природо-научен музей при поддържан резерват "Сребърна“, след което е походът по екопътеката до р. Дунав. Сред посрещачите на гостите ще е и кметът на село Сребърна Георги Иванов, който ще поздрави всички със своя характерна за общността песен. Вечерта от 19 ч. в комплекс „Куин“ е традиционната среща на туристите, за които е подготвена специална програма от домакините с участието на седемчленна танцова група „Игротворци пъргавели" и на трио певци, както и на деца – млади певци и танцьори от клуба на хореографа Симеон Симеонов.

В програмата още: богата томбола, викторина, връчване на грамоти за участие от страна на Виолета Атанасова – председател на ТД Силистра, и др. В последния ден от проявата гостите имат свободна програма, като някои от тях ще посетят крепостта „Меджиди табия“, Дунавския парк и други забележителности на областта.

Последната подобна проява на силистренското дружество бе през 2019 г., когато домакини и гости отново заедно посетиха манастири в Румъния, както и град Констанца. Проведен бе и традиционният поход около резервата в Сребърна, както и тържество в ресторант „Сердика“. За тогавашната проява четете на адрес: www.jordansilistra.blogspot.com/2019/06/blog-post_76.html („От Силистра до Констанца покрай манастири и римски обекти“). За нея свидетелства и снимка от град Констанца.

Екип от НПО от Силистра и от Великотърновския университет на посещение в Европейския парламент по тема за домашното насилие

В Национален клуб на БТА в Силистра бе проведена пресконференция с участието на инж. Христина Георгиева – председател на Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, и на юристката Галя Иванова – програмен координатор на продължаващия от м. юли 2021 г. и момента проект „Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”. Той е осъществяван в партньорство с екипи от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Наскоро няколко души, сред които и г-жа Иванова – останалите са университетски професори и доценти, гостуваха в Европейския парламент в Брюксел. Там те имаха среща с трима депутати – представители на България: Елена Йончева, Радан Кънев и Илхан Кючук.

В рамките на тези срещи екипът представи резултатите по проекта до този момент на база създадена монография с проучвания и 2 наръчника, като са направени и предложения за промяна в образователната и социалната политика в Европейския съюз, респективно и България, за предотвратяване на насилието, основано на пола, и във връзка с равенството по отношение на пола. 

На депутатите бе предоставена проект на декларация, с която да заявят своята готовност за работа в насока формиране на политики на Европейско и национално ниво за ограничаване на домашното насилие и насилието основано на пола, чрез провеждане на политики за превенция на насилието, подкрепа за пострадали, работа с извършители и законодателни промени насочени към ограничаване на насилието и стимулиране на борбата с него.   

Предстои до края на 2023 г. провеждане на срещи в законодателния орган Народно събрание на Република България – преди всичко с комисиите по правни въпроси, образование и науката; по труда, социалната и демографска политика за обсъждане на подходящи политики за предотвратяване на домашното насилие и насилието основано на пола. На срещите ще бъде представен анализа от изследванията по проекта. С комисията по правни въпроси ще се обсъдят предложения за промяна в законодателството в контекста на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. 

На срещата с комисията по образованието ще се обсъдят предложения, свързани с политики, насочени към ранна и последваща превенция, чрез работа в училищна и университетска среда, която генерира бъдещото поколение. На срещата с социалната комисия ще се обсъдят предложения за промяна на политиките в социалната сфера. Основната цел на срещите е ограничаване на насилието и превенцията на формирането на „зловредни“ нагласи, които да бъдат причина за дискриминация, базирана на пола, респективно на домашното насилие. 

След приключването на проекта в дългосрочен план се очаква иницииране на законодателни промени в България и извеждане на успешни образователни, социални и правни мерки за ограничаване и предотвратяване на домашното насилие/насилието, основано на пола.

Художник от Истанбул, роден в Силистра, посвети свое произведение на земетресението в Турция

В профила си във Фейсбук роденият и израсъл в Силистра художник Джошкун Сами написа: „В периода на провеждане на панаира на изкуството в Турция създадох рисунка на стената на щанда на галерията. Посветих я на хората, загинали при земетресението в Турция през м. февруари 2023 г. Творбата „Има ли някой навън” е туш върху хартия с размери 150х370 см”.

Преди известно време - през м. октомври 2022 г., Джошкун проведе в своя изложба, наречена „Бавно завръщане“, в Художествена галерия- Силистра. Да припомним какво каза тогава за него директорът на Галерията Йордан Колев: „Той е роден пред 1973 година (бел. ред.-в семейство на учител и на медицинска сестра, които продължават да живеят в роднися му град Силистра). Учил е в паралелка по изобразително изкуство в предшественика на сегашното Средно училище „Никола Вапцаров”, където преподавател му е бил Милен Богданов. След завършването си заминава за Истанбул, където се дипломира във факултет по живопис, а по-късно и в Университета за изящни изкуства „Мимар Синан“, където защитава първо бакалавърска, а после и магистърска степен. Живее и работи в Истанбул”.

45 сезона Юбилейна среща на Випуск 1978

 Госпожи и господа гимназисти от края на 70-те години на миналия век! Изминаха 45 сезона от онзи миг, когато момичета с въздълги рокли и с модерни за времето си прически, както и момчета за пръв път с развети на воля перчеми, облечени според тогавашния тренд си казахме „Довиждане!“ с нашата гимназия. И всеки тръгна по начертан от личната му орис път, за да изживее азбуката на своя живот, в който неизменно има срещи и раздели, възторзи и разочарования, научени уроци и прекършени надежди.

Нека да преговорим чрез имена на филми родния алфабет поне до едно място.

„А“ като „А бяхме млади“ – това е положението, 45 години по-късно сега сме само хубави. Надявам се и по-мъдри, опрощаващи и дружелюбни.

„Б“ като „Бесни страшни пенсии“ – честито на всички, взели държавната стипендия – да си я харчат на воля, доколкото им е размера – той винаги има значение са самочувствието и за удоволствието от живота! Останалите да се надяват да я стигнат.

„В“ като „Внедрени в час“ – говорим за всички, които най-често тялом бяха в класната стая, а духом някъде на по-интересно място, но днес са тук и в двете състояния.

„Г“ като „Голямото междучасие“ – алюзия за краткото време за пуф-паф в беседката в Дунавската градина – за едни, за други – да си напишат набързо домашното, за трети – да преговорят в коридора за следващия учебен предмет.

„Д“ като „Дървото на живота“ – както е известно, то има три извора: съдбата, мъдростта и природното ни начало, наричано кипящ котел.

„Е“ като „Един картоф, два картофа“ – с намек, че не сме били на бригада само на събиране на картофи, но където и да сме били не сме се изложили.

и „Ж“ като „Животът е прекрасен“ – щом сме тук и сме заедно. Който е приел и е имал желание и възможност да уважи поканата – добре е дошъл на поредната среща на Випуск 1978 на Политехническа гимназия „Климент Охридски“ – град Силистра! 

С надеждата, че е на среща със спомена за младостта, на рамо с куфара на преживяванията, натрупани през изминалите години. Разбира се, и с надеждата, че тази вечер ще влее в албума на паметта приятни моменти, запечатани завинаги в все още будното ни и ясно съзнание. Всичко това – с помощта на нашия приятел ди-джей Венко, който отново прие предизвикателството да се грижи за индивидуалното и за колективното ни настроение. Естествено, той ще го подостри само на тези от нас, които са си го пренесли временно тук в ресторант „Булкрис“.

Добре дошли казваме на класните ръководители Стоян Калушев и Ресмие Наимова; на любимите ни учители Николай Манолов и Тодорка Стоянова. Задочно поздравяваме Иванка Тодорова и Надежда Сарафова, които днес не са сред нас, защото са имали причини да пропуснат срещата. Споменаваме с любов и благодарност учителите, сред които и класните ръководители Климент Стефанов, Стефка Стeфанова, Жельо Маринов и. Както и всички наши скъпи съученици, към които съдбата не бе благосклонна и на този етап те вече не са между нас. Вечна им памет!

Това е осмата ни среща от първата през 1988 г. и никога не сме проверявали кой е тук…

Примерно кой е за първи път на среща на випуска – да вдигне ръка…(малко, но качествени). 

Кой не е пропуснал нито една среща – да вдигне ръка (мнозинство – може да вземане решения, пардон, да преминем към изпитвания). 

Кой от тук присъстващите вече е държавен стипендиант – да вдигне ръка (както се казва – честито, хаирлия да е, колкото – толкова – да си ги харчите от сърце). 

Кой има честта вече да се нарича баба и дядо, но в тесен семеен кръг….(такааа, и да се разберем – тази вечер няма хора от третата възраст, нито баби и дядовци – има пораснали гимназисти, които са дошли да се веселят).

Добре дошли! Предварително да благодарим на всички: Веселина, Йордан, Росица, Румяна, Минчо, Маргарита, Виолета, които положиха усилия, за да се проведе тази среща, за да остави поредни спомени у всеки от нас! И наздраве!

 

Силистра видя и чу виртуоза Васко Василев

На снимката: четиримата музиканти на фона на зрителите в салона на ДТК Силистра след края на концерта

На 8 юни 2023 г. почитателите на музиката в Силистра бяха щастливи да посрещнат в салона на Драматичния театър световно известния цигулар Васко Василев, който по линия на майка си - също музикант, има силистренски корен. 90-минутният концерт премина с участието на още на двама музиканти от Испания - от Севиля и Малага, и на техен колега от Аржентина. Квартетът изпълни музика от различни периоди, жанрове и автори. Първите думи на Василев бяха: "Здравей, Силистра. Това е най-очакваният от мен концерт". По-нататък той обяви, че го посвещава на своите баба и дядо. Сред зрителите бяха и десетки адвокати от цялата страна, които са в Силистра за участие в първата в града пролетна адвокатска конференция.

Във Фейсбук АРТ Силистра написа по повод снимки на няколко дейци на образованието и културата от крайдунавския град с Васко Василев часове преди неговата изява: "С големия български цигулар Васко Василев в кафе "Театър" -Силистра. Срещата бе емоционална, защото се оказа, че бабата на Васко и химика и дългогодишен учител Николай Манолов са били колеги в Първа гимназия в града. Тя по български език (по допълнителна неформална информация е била в един период и директор на ученическото общежитие), а той по химия. Василев веднага направи видео връзка с баба си и двамата с г-н Манолов се видяха и побъбриха приятелски. А за да бъде емоцията още по-голяма се разбра, че сестрата на г-н Манолов и майката на Васко - Красимира Талигарова, са били съученички в един клас".

На снимката: Пеньо Пенев - журналист, Николай Манолв - учител, Васко Василев, Марин Минев - културтрегер

В 14 града бе разпределено времето от 30 май до 13 юни т.г. на акустичното турне на световно известния цигулар Васко Василев (класическа и поп музика), който е силистренец по род по линия на майка си Красимира Талигарова – пианистка, възпитаничка на школата по пиано с ръководител Лиляна Стринска към Музикална школа Силистра. Той учи в Централното музикално училище към Московската консерватория (там е сред други даровити деца от различни страни), след което в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в град Пловдив. 

На снимката: Яна Райнова разказва на музикантите  заедно с Васко Василев за резервата в Природо-научния музей в Сребърна  

В този период от седем години печели международни конкурси, като „Жак Тибо“ в Париж, „Карл Флеш“ в Лондон и „Паганини“ в Италия. През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера – Лондон, където като солист редовно свири с над 300-годишната си цигулка „Амати“, от която по света има само десет екземпляра.

Свирил е със световно известни изпълнители като Майкъл Джаксън (дирижирал му е два концерта), Мадона, Стинг, Пласидо Доминго, Лили Иванова, Лучано Павароти, Рони Уудот  от „Ролинг Стоунс“ , Дзукеро, Ванеса Мей и други. Има издадени 10 албума, първият от които през 2000 г., и една биография. Фотографът Христо Русев е автор на книгата „Васко Василев - зад сцена“, от която си закупиха мнозина силистренци веднага след концерта. 

На снимката: Николай Манолов и Васко Василев по време на видео разговора между двамата учители - ветерани

На 21 години Васко Василев печели титлата „Суперсолист“ на Лионската опера. Като дете с необикновен талант, е забелязан още на 8-9 години по време на Асамблея „Знаме на мира“, организирана от тогавашната министърка на културата Людмила Живкова. В кариарата си свири за множество известни личности, сред които Тодор Живков и Николае Чаушеску, разбира се, по-късно и пред много други важни персони от Западния свят, включителбно кралски и бизнес особи.

По време на пребиваването в Силистра екипът на Васко Василев посети и Поддържан резерват "Сребърна", където разгледа музея, за което впоследствие чрез Фейсбук благодари на  екскурзоводката Яна Райнова за поканата. Казанлък, Свиленград, Кърджал и и София са последните 4 концерта от турнето в България, започнало на 30 май в град Враца.

Адвокат Татяна Тихчева от Силистра с втора част на "Из лабиринтите на моята памет"

 В днешно време, когато на дневен ред у нас и по света са проблеми от най-различен характер, а културните процеси са свити на заден план, подобно на втори фон в картина всяка нова книга, независимо от нейния жанр е своеобразен духовен празник. И, разбира се, възможност чрез нея да се влезе без покана в нечий свят, пресъздаден от автор с желание да остави свое съкровено – искрено и лично, словесно послание на поколенията. Преди пет години бе представена книгата „Из лабиринтите на моята памет“, дело на  познатата в Крайдунавска Добруджа юристка Татяна Тихчева от Силистра – известен адвокат, съдия и дълги години общественик. За първата част на книгата - репортаж от нейното представяне преди пет години четете в материала „В творческата вечер на адвокат Татяна Тихчева оживя близкото минало на окръг Силистра“ на адрес в интернет: www.jordansilistra.blogspot.com/20
18/03/blog-post_67.html.

Художествена галерия Силистра, м. март 2018 г.

     Тогава написах, че книгата „е уникална за нашия край, защото е съчетание на различни жанрове – семейна и служебна мемоаристика, документалистика, краеведство и очеркизъм. В над 400 страници са пресъздадени моменти от обществените дела в някогашния окръг Силистра от 1964 до 1981 г., както и преди това в Тервел. Намерена е и житейска пресечка с едно важно за Южна Добруджа събитие – възвръщането към майката родина България през 1940 г. Творбата е написана в ясен стил, с елементи на погледнати от различни страни разсъждения, включително и за политическото време“.

Твърдя убедено, че бях сред хората, които още на момента заубеждавахме г-жа Тихчева, че трябва да напише и втора част, за да удължи „лабиринтите“. С надеждата, че продължението ще ни подари още трайна информация за хора, събития и процеси от следващите 40 години. По този начин двутомникът ще се превърне в хроника без аналог, написана отговорно и правдиво, поне от позицията на автора. Вярвам, че съвременниците ни имат необходимост от подобни четива, за да почерпят знания за отминалото време. Или да сверят своите впечатления от изминалото време.

И, ето, втората част на „Из лабиринтите на моята памет“ е факт и е в ръцете на читателите. Вярна на своя нрав, и този път Тихчева е открита и пряма в избраното от нея повествование. Разбира се, с уговорката, че споделеното на нови близо 300 страници отново е в първо лице ед. ч. С други думи – написаното е на принципа „така помня – така пресъздавам преживяното с хора и институции“. На практика книгата обхваща периода от началото на осмото десетилетия на миналия век до наши дни – първите години в третата декада на 21 век.

Малцина са авторите, които на регионално ниво пресъздават противоречиви от днешна гледна точка социални и морални моменти от годините на т.нар. късен социализъм, „перестройката“, „възродителния процес“, „голямата екскурзия“, навечерието и началото на политическите промени през 1990 г., първите няколко демократични избори за парламент и местна власт, мъките на „прехода“, както и съпътстващите го промени в начина живот, законодателство и др. Възможно е дори книгата на Тихчева дълго време да остане единствената, запечатала впечатления от тези динамични промени, изпълнени с политически и обществени дела, както и в чисто човешки план. Възможно е на места направените разсъждения да се сторят за читателя изцяло лични, т.е. субективизирани, но при всички случаи, типично за истинския юрист, те са подплатени с логични мотиви и стойностни заключения.

Подобно на първата книга, и в нейната втора чест си дават задочна среща конкретни личности, повечето от които са познати за широката общественост в Силистра и в областта, в частност и в Дулово, където Тихчева работи в продължение на 23 години. Както също от селата Брадвари и Сребърна, където е живяла с Бойчо – своя дългогодишен спътник в живота. По обясними причини повечето от хората, за които става дума, за от сферите на правораздаването – адвокати, съдии, прокурори. Изобилстват обаче и хора извън този кръг, но с които по една или друга задача юристката е имала ангажименти – професионални и чисто човешки, много чест в името на решаване на житейски проблем.

Като на длан са обаче и представители на различни актуални и днес институции – общински администрации, социални и земеделски служби, и пр. Разбира се, и хора от разнообразни етнически, политически и социални групи – граждани и селяни; българи, турци, къзълбаши и цигани; комунисти, земеделци, седесари и безпартийни, с които са е имала под една или друга форма „работа“. Някои от тях са клиенти на авторката. И не последно място – в книгата своя характер показват нейни партийни сподвижници и политически опоненти.

В свой неподражаем стил Тихчева представя всички по най-директен характер, изказвайки впечатленията си, които понякога имат дух на присъда, но в повечето случаи са с оправдателен характер. С увереността, че всеки има право на свое поведение, но бива да се съобразяваме с всички, с които общуваме, за да не се нараняваме един друг с неподходящи думи и грозни постъпки, а да си влизаме в положението. Прави впечатление, че авторката скрупульозно и откровено връща лентата назад, разказвайки с подробности преживявания в знакови моменти от българската история. Като в истинска пиеса имаме възможност от първия  ред да наблюдаваме реакции и поведение на хора от не една и две обществени, административни и икономически слоеве. Книгата е възможност за нашите съвременници с определено напреднала възраст да сравнят свои спомени от еднотипни събития.

Не е за подценяване и частта в книгата, където с къси разкази са представени житейски случки, семейни проблеми, гостувания в чужбина – Германия, Румъния, Ирландия, Северна Македония и др. Чрез тях става ясно, че юристката Тихчева е наблюдателен и впечатляващ се турист, помнещ подробности и предизвикващ интерес към преживяното от нейна страна. Всичко това ни убеждава, че си е заслужавало в късния период на третата си възраст Татяна Тихчева да се поразрови из паметта си и да възпроизведе на белия лист свои спомени, които да облече в увлекателно и полезно със своето съдържание книжно тяло.

Две народни певици - родственици от село Калипетрово, с общ сборник с народни песни

От печат в Силистра излезе книга с песни на народните певици Васила Вълчева и на нейната племенница Митанка Петрова. "На преклонна възраст съм и изпълних завета на "добруджанската омирка" Баба Васила, която ми завеща 2 000 свои песни", заяви Петрова пред публика в Калипетрово по време на литературна вечер в Духовния център на православния храм в селото, посветена на най-новата книга на Милка Трендафилова, съдържаща 130 авторски народни песни.

Васила Вълчева е родена през 1906 година и живее до 1981 г. Потомка е на род от Сливенско, който още през XVII-XVIII в. идва в Добруджа от Сливенския край. Фамилен спомен е, че сред предците е войводата Кара Танас, на когото е посветена и специална песен. Баба Васила, както е повече известна, е едно от 7 деца с родители, посветени в музиката – баща кавалджия, майка – певица. Самата тя отглежда 8 деца, от които три свои от първия си брак, четири – деца на втория й мъж, и едно преродено. Две години от живота й преминава в Молдовата заедно с хиляди други добруджанци, отвлечени от румънските власти.

Певческият й талант е забелязан през 1960 г. на първия добруджански събор в Тервел и първите си песни записва през 1962 г. в БНР със Стралджанската група. В столицата е честван 60-годишният ѝ юбилей. Наградена е с орден „Кирил и Методий“ – II степен. Прозвището ѝ „Омирка“ е дадено от писателката Елена Огнянова – фолклорист и етнограф. Най-дълго с нея работи Михаил Букурещлиев – композитор, диригент и фолклорист.

Благодарение на него на Института по музикознание при БАН Вълчева предава описания на обичаи, приказки и записи на 1 300 народни песни. Той издава сборника „Народни песни от Добруджа“ с 333 нейни песни. Понастоящем в Калипетрово има клуб, наречен на името на Васила Вълчева, както и едноименен конкурс „С песните на Васила Вълчева“, чието начало е през 1997 г.

Племенницата й Митанка Петрова по професия е учител – завършила е висше образование в Геолого-географския факултет на Софийския университет, а преди това и педагогика в Шумен. Повече от седем десетилетия е самодеец в НЧ „Пробуда“ в село Калипетрово. Участвала е на различни събори, има записи в БНР – София и Шумен, както и за телевизионни предавания в БНТ и РТВЦ Русе. Пяла е в много страни, а със съпруга си Петър Петров, който също е учител, но по биология и музика (свирел e на цигулка), са били дует в младите си години. В момента води църковния хор на село Калипетрово.

Книгата, издадена от Митанка Петрова в бутиков тираж, е с разнообразно съдържание: песни за мирогледа на българина (митични песни, балади  легенди; обредни и празнични песни според народния календар); песни за бита и характера на добруджанеца (песни, свързани пряко с живота на човека от люлката до гроба – исторически, хайдушко-юнашко-войнишки; за робството, царе, герои и войводи; любовни, седенкарски, сватбарски, семейни, трудови; хумористични; детски). В текстовете срещаме също гатанки, скороговорки, детски игри, стари думи и нотирани песни. Наличен е и богат снимков материал от семейния архив.

В Калипетрово бе представен авторският сборник с народни песни на Милка Трендафилова

 В характерен за село Калипетрово стил – дружески и задушевно, премина поредната културна проява на НЧ „Пробуда“ и Духовен център „Митрополит Иларион“ при Православен храм „Св. ВМЧК Димитрий“ – представянето на десетата книга от творческата биография на местната авторка Милка Трендафилова – сборникът песнопойка „Иван Тодорка думаше“. Библиотекарката Ирена Владимирова представи книгата със 130 авторски народни песни. Етнологът д-р Йордан Касабов, който е консултант на книгата и автор на увода в нея, допълни представата за нея с необикновеното й съдържание.

Към повода за литературната среща свой принос с изказвания имаха представители на Клуб „Иван Байчев“ – Силистра, Литературно сдружение „Реката и приятели“ – Силистра, Съюз на независимите български писатели, от Литературен клуб „Евгения Марс“ – Калипетрово, и др. Специален гост бе Клемон Боло-Суков от Бургундия, Франция, който е докторант в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ (Пловдив), и в момента е на обиколка за проучване на народни традиции в Крайдунавска Добруджа.

Народната певица Митанка Петрова, която е родственица на знаковата за Калипетрово изпълнителка на народни песни Васила Вълчева, обяви пред публиката, че е изпълнила завета на славната си вуйна – да издаде заедно със свои песни голяма част от творчеството на „добруджанската омирка“, на чието име в Калипетрово се провежда конкурс за млади певци. На нея Трендафилова е подарила 4 от своите песни, две от които бяха представени на аудиторията. Други 7 също имат свои мелодии, но все още не са изпълнявани пред слушатели.

Кристиана Еникова – млада народна певица от Музикална школа „Звездица“, и самодейците от ФГ „Калипетрово“ (двете формации са към НЧ „Пробуда“) с музикален педагог и художествен ръководител Валентин Сарафов поздравиха присъстващите с хороводни песни. Поздравления към Трендафилова отправиха инж. Николай Неделчев – областен управител на област Силистра, и Никола Узунов – кмет на село Калипетрово.

От Трендафилова участвалите в представянето научиха, че в заглавието са имената на свекъра и свекървата на авторката. Както и, че песните са създадени по нейно вътрешно вдъхновение, като някои са писани по 4-5 една след друга. Песните обхващат целия цикъл на човешкия живот – от раждането до погребението. Има песен обаче и за коронавируса. Част от творбите са на основата на наблюдения по конкретен случай в село Калипетрово. Има и такива, които са посветени на конкретни личности – революционерите за свободата на Добруджа Дочо Михайлов и Стойчо Алексиев, който е и съосновател на днешното читалище в Калипетрово; на протопрезвитер Добрич Чаков – председател на църковното настоятелство, и др.

За авторката „Народната песен е светилище на духовността“ и за нея в предисловието си тя заявява: „На седенки, белянки и седянки, сватби, празници и погребения; по жътва и сборове – все песен се е пяла. Тя е в кръвта ни и е като хляба – никога не омръзва и като него вечно ще я има“. А отделно от народа се знае, че „Ако не се е случка случила, не се е песен запяла“. Както се казва, във всяка песен има житейска история и послание, поради което тя се превръща в повод за съпреживяване, при това нееднократно, а всеки път когато се изпълнява.

Всяка песен в сборника има свое заглавие, което е отново в духа на песенната традиция на българите. Разбира се, в част от песните има повторяемост на мотиви, сюжетни линии и форми на изразяване, което е характерно по принцип за опитите за съвременно подражание на вече наложен стил на изразяване в песни, измислени от автори. В същото време обаче те са доказателство, че в песенното ни творчество има стил, който е запазена марка, без да е задължително всеки стихотворец да съумява да я следва.

В „Отзив“-а за книгата етнологът д-р Йордан Касабов отбелязва: „Трендафилова много добре познава народното творчество в своята моногамна група, излязла от ендогамията на своето усещане, поради което често в сборника се усеща изригването на характерни белези на човешки съдби, предадени с изключителна душевност, резултат от това, че авторката е наясно с народопсихологията на своята общност, която е с конкретен белег в родното й село“.