45 сезона Юбилейна среща на Випуск 1978

 Госпожи и господа гимназисти от края на 70-те години на миналия век! Изминаха 45 сезона от онзи миг, когато момичета с въздълги рокли и с модерни за времето си прически, както и момчета за пръв път с развети на воля перчеми, облечени според тогавашния тренд си казахме „Довиждане!“ с нашата гимназия. И всеки тръгна по начертан от личната му орис път, за да изживее азбуката на своя живот, в който неизменно има срещи и раздели, възторзи и разочарования, научени уроци и прекършени надежди.

Нека да преговорим чрез имена на филми родния алфабет поне до едно място.

„А“ като „А бяхме млади“ – това е положението, 45 години по-късно сега сме само хубави. Надявам се и по-мъдри, опрощаващи и дружелюбни.

„Б“ като „Бесни страшни пенсии“ – честито на всички, взели държавната стипендия – да си я харчат на воля, доколкото им е размера – той винаги има значение са самочувствието и за удоволствието от живота! Останалите да се надяват да я стигнат.

„В“ като „Внедрени в час“ – говорим за всички, които най-често тялом бяха в класната стая, а духом някъде на по-интересно място, но днес са тук и в двете състояния.

„Г“ като „Голямото междучасие“ – алюзия за краткото време за пуф-паф в беседката в Дунавската градина – за едни, за други – да си напишат набързо домашното, за трети – да преговорят в коридора за следващия учебен предмет.

„Д“ като „Дървото на живота“ – както е известно, то има три извора: съдбата, мъдростта и природното ни начало, наричано кипящ котел.

„Е“ като „Един картоф, два картофа“ – с намек, че не сме били на бригада само на събиране на картофи, но където и да сме били не сме се изложили.

и „Ж“ като „Животът е прекрасен“ – щом сме тук и сме заедно. Който е приел и е имал желание и възможност да уважи поканата – добре е дошъл на поредната среща на Випуск 1978 на Политехническа гимназия „Климент Охридски“ – град Силистра! 

С надеждата, че е на среща със спомена за младостта, на рамо с куфара на преживяванията, натрупани през изминалите години. Разбира се, и с надеждата, че тази вечер ще влее в албума на паметта приятни моменти, запечатани завинаги в все още будното ни и ясно съзнание. Всичко това – с помощта на нашия приятел ди-джей Венко, който отново прие предизвикателството да се грижи за индивидуалното и за колективното ни настроение. Естествено, той ще го подостри само на тези от нас, които са си го пренесли временно тук в ресторант „Булкрис“.

Добре дошли казваме на класните ръководители Стоян Калушев и Ресмие Наимова; на любимите ни учители Николай Манолов и Тодорка Стоянова. Задочно поздравяваме Иванка Тодорова и Надежда Сарафова, които днес не са сред нас, защото са имали причини да пропуснат срещата. Споменаваме с любов и благодарност учителите, сред които и класните ръководители Климент Стефанов, Стефка Стeфанова, Жельо Маринов и. Както и всички наши скъпи съученици, към които съдбата не бе благосклонна и на този етап те вече не са между нас. Вечна им памет!

Това е осмата ни среща от първата през 1988 г. и никога не сме проверявали кой е тук…

Примерно кой е за първи път на среща на випуска – да вдигне ръка…(малко, но качествени). 

Кой не е пропуснал нито една среща – да вдигне ръка (мнозинство – може да вземане решения, пардон, да преминем към изпитвания). 

Кой от тук присъстващите вече е държавен стипендиант – да вдигне ръка (както се казва – честито, хаирлия да е, колкото – толкова – да си ги харчите от сърце). 

Кой има честта вече да се нарича баба и дядо, но в тесен семеен кръг….(такааа, и да се разберем – тази вечер няма хора от третата възраст, нито баби и дядовци – има пораснали гимназисти, които са дошли да се веселят).

Добре дошли! Предварително да благодарим на всички: Веселина, Йордан, Росица, Румяна, Минчо, Маргарита, Виолета, които положиха усилия, за да се проведе тази среща, за да остави поредни спомени у всеки от нас! И наздраве!