|
Групата от Силистра, участвала в тура
„Приказна Трансилвания“ |
В днешно време Трансилвания е сред най-популярните туристически
дестинации на Балканския полуостров, най-вече заради дългата си интер етническа
история, тъй като е населявана в далечното минало от тракийското племе даки,
после заедно с колонистите римляни, а по-късно вече от унгарци, австро-унгарци,
българи, сега от румънци и унгарци, и от др. общности и етнически групи.
За тези времена свидетелстват
забележителни градове със запазена характерна архитектура и широко спектърно
богатство от храмове на няколко християнски религии (ортодоксално православие,
евангелисти, реформатори, римо-католици, униати, евреи), някои от които са още
от 12 в., но в повечето случаи са действащи и понастоящем.
В първата част от пътеписа „Силистренски тур в сърцето на
Трансилвания“, част от разходката „Приказна Трансилвания“, посветена на три интересни места – Сибиу, Турда и Сигишоара, и осъществена от представителите
за Крайдунавска Добруджа на организаторите от Агенция „Сейв Бургас“, Ви разказахме за
най-интересното за първия от трите знакови града.
Пътят до Турда преминава край град Алба Юлия (намира се
на брега на р. Муреш и е административен център на окръг). Има място
и в историята на северната ни съседка, защото присъединяването на Трансилвания към Румъния е прокламирано с
декларация на 1.12.1918 г.
(от 1990 г. насам денят е национален празник на
страната) в този
град, чието име през унг. и лат. езици
означава „Бялата крепост на
Гюла“. Четири
години по-късно крал Фердинанд I и кралица Мария, на която името е свързано със
замъка в Балчик, са короновани в тукашната православна катедрала, построена
специално за случая.
|
Поглед към новия град Сигишоара |
Междинната крайна точка е град Турда, някога,
преди 12-13 века (801-1218
г.), в рамките на българското царство, източник на
приходи в тогавашната ни хазна, предвид използването на мина за изкопаване на
сол в години, когато подправката е била по-скъпа от златото. Днес тя е една от
четирите в Румъния, вече изчерпана, но превърната в СПА-санаториум за респираторни,
ставни, кожни и други характерни заболявания, както и в туристическа
дестинация. При това по европейски проект са изградени асансьори с височина на
13-етажна сграда, както и дървени стълбища, по стените на които са издълбани
годините на прокопаване на мината.
|
Домът на Мирчо II, бащата на Влад Цепеш |
Огромното пространство във форма на паралелепипед
разполага с езеро за разходка с лодки; с виенско колело, движещо се бавно; с
детски площадки; с кът за игра на тенис на маса; с анфитеатър и др. възможности
за прекарване на времето под земята. При това на постоянна температура от 11-12
градуса, постоянна влажност (78-82%), както и на безветрие (0,02 м/сек), но все пак не бива да влиза човек по тениска
и по къси гащи, ако иска да излезе здрав. С уговорката – не влизай, ако страдаш
от туберкулоза и от клаустрофобия.
|
Сигишоара - уникалната кула с часовник |
Първото използване на мината започва през 50-а
година пр. Хр. Тогава в тракийските времена Турдава, както е оригиналното име на селището, е била открита солница с
10-15 м. дълбочина. И така в продължение на 20 века, до 1932 г., когато излиза
от употреба, а 60 години по-късно оживява в ново „качество“. През 2009 г. с
голям европейски проект придобива настоящия си забележителен вид. А началото на
новия й живот започва реално през 1870 г., когато тук се правят първите бунгала
за приютяване на желаещи да изпробват целебните свойства на солта.
След българите в Средновековието, унгарците и
австрийците в продължение на 4 века копаят надълбоко и достигат до 125 метра, за
да я има днес тази уникална пещера, пълна с натриеви йони и абсолютно празна
откъм алергени. Истинска лечебност обаче се постига при престой по 2-3 часа на
ден в продължение на 10-14 дни.
Сигишоара е друг румънски град, получил
световна известност включително и защото от 1999 г. е под закрилата на ЮНЕСКО
при ООН. Най-укрепената част на стария град се намира на височина, на която има
уникална стара часовникова кула, превърната в музей на няколко етажа. Укрепителната стена от по
4 м. е от 14 в. и разполага с 14 бойни и отбранителни кули бастиони, някога
собственост на отделните гилдии, превърнали съоръжението в доста сериозна
фортификация. Градът е имал и „малък затвор“, с уговорката, че в най-укрепената
част са живеели до 160 семейства.
Градът е известен като родно място на Влад
Цепеш Дракула, дори се посочва къщата, в която е уж роден, но няма
доказателства за това. Този факт не е попречил тя да бъде използвана за кръчма.
Баща му Мирчо II,
син на Мирчо Стари, е бил част от Ордена на дракона, създаден от Сигизмунд
Люксембургски.
Според Уикипедия: „Мирчо Стари е поставен за воевода на
Влашко в 1386 г. от българският цар Иван Шишман, недоволен от неговия
предшественик Дан I, поради което вдига войските си и го убива. Оттогава двамата
имат общи интереси и стават най-последователните противници на османското
нашествие на Балканите.
Причастен към съдбата на отсамдунавските български земи,
Мирчо прогонва за кратко турците от Силистра и Добруджа, заявявайки го в грамотите
си, които по обичай са написани на старобългарски език. Към 1406 г. Мирчо е „владелец“ на Силистра,
но не и на цяла Добруджа, както разбираме от титулатурата му в някои негови Влахо-български грамоти. Властта му в
Добpуджа е кратка, до 1411 г.
С прехвърлянето си от един турски господар към друг запазва някакво влияние южно
от Дунав до 1417 г. B 1407-1408 г. Мирчо
разбива турците при Дръстър и ангажира срещу себе си акънджийските отряди,
докато царят заедно с Фружин вече действа в западните български предели. В 1411 г. e прогонен от Добруджа от
войските на Сюлейман Челеби.
Мирчо става съюзник на опасния Муса
Кеседжи и го подпомага в завоюването на Балканите през същата година“.
|
В солницата Турда |
Средновековната кула е с механизъм от 17-18 в.
и с 15 атрактивни фигурки – барабанчици, палач, ангели и др. Някога часовникът
е служел и като своеобразно информационно бюро: ангелите изобразяват деня и нощта, барабанчиците
показват в кой момент се изпълняват смъртни присъди, а появата на палача „казвала“ своевременно на народа извън стария град, че смъртната казн вече е факт. Останалите фигурки показвали дните от
седмицата чрез представяне на божествата – техни патрони. В града има два
пасажа (покрити
пътеки) за предпазване от дъжд – на учениците, дълъг над 300 метра и водещ до някогашното училище, което е построено на още по-високо място, както...на старите жени.
Град Сигишоара е под румънски флаг
от 1918 г. и освен историческата си „стойност“, на практика успешно експлоатира
и легендите за Влад Цепеш, особено след комерсиализацията на „образа“ му през
миналия век. Макар че реално се губи значението му на проевропейски настроен
водач и борец за православната вяра, който реално в 45-годишното житие битие е
бил три пъти владетел в продължение сумарно на 10 години. За да остане в
историята, макар и с противоречива слава, независимо че действията му са се
вписвали в тогавашните традиции в Европа.
Приключва добруджанският тур в Трансилвания или
в поне малка част от нея, където се преминава през населени места с укрепени
евангелски църкви, запазени и до днес, а някога служещи и за крепости. Дори
британският принц Чарлз е бил изкушен да закупи в този район 300-годишна къща, превръщайки я
в имение с туристическо предназначение.
Защото и днес тук горите нашепват забравени
легенди за наказания по примери от разнообразна еничарска палитра от форми за отмъщения, а зиме
вълците пеят магически песни, припомняйки стари времена, когато борбата
за тези земи е била кървава и непрестанна като за всяка непреходна човешка
ценност.
Йордан Георгиев,
Силистра – Сибиу – Сигишоара – Силистра