В България като кръстопътно място и особено в градове като Силистра, създадени преди близо две хиляди години, има разнообразни наследия във вид на археологически, социални или културни артефакти, които са интересни както за изследователите, така и за посетителите на района – гости и туристи. И няма как да е иначе, когато в Крайдунавска Добруджа има „следи“ от най-различни цивилизации – римска, византийска, стара българска, османска, съвременна (почти четвърт век румънски период, близо половинвековие социалистически промеждутък, постсоциалистическо време).
През всичките тези векове на промени в политическия и в икономическия смисъл са рушени предишни архитектурни достижения, но са градени и нови, за да се натрупа в годините разнообразно „присъствие“ в архитектурния ансамбъл и в ландшафта. По този начин градът е станал интересен за всички, които го посещават, защото ги удивлява със старината си и ги привлича с новоизграденото, вкл. по отношение на паметници, паркове и исторически обекти.
Известно е, че езерото в Биосферен парк „Сребърна“ е най-разпознаваемото място в област Силистра, защото е уникално само по себе си и е познато име на туристическата карта. Създадена е и необходимата инфрактруктура – природонаучен музей и еко пътеки, както и зона за спортен риболов. Като най-ценна се определя Римската гробница, но липсата на нейно копие при влошаващо се състояние на стенописите й след многобройни посещения на хора не позволява тя да бъде масов притегателен център.
Безспорно е, че Дунавски парк Силистра – твърдим, че е първият по рода си по поречието на Долен Дунав, е „истинска перла в короната“, поради което всеки, дошъл до Силистра, не само го посещава, но и му се възхищава. Така ще бъде, поне докато завърши наблюдаваният срок по големия проект, довел до необикновеното му обновление – нататък ще зависи от визията за него от страна на местната власт (общината), както и от отношението на обществеността към своята екологична и социална придобивка.
Крепостта „Меджиди табия“, намираща се на единствения голям хълм над Силистра, е също сред обектите, правещ впечатление на гостите и туристите. За съжаление, през последните 30 години до този момент не бе намерена устойчива формула за поддържането и използването му като туристически лакмус. През 90-те години на миналия век отсъстваше трайно виждане как да действа, за да бъде съхранен и развит фортът. В началото на миналия век – до есента на миналата година, той бе в „ръцете“ на частник, предимно от когото зависеше стопанисването, поддръжката, експлоатацията и предлагането като туристически продукт. Със сигурност през изминалите почти 20 години интересът бе съхранен и продължен, дори в някаква степен развит, въпреки обстоятелствата.
Наскоро на т.нар. плац на крепостта, където някога войници с униформи на войски на различни държави са козирували на своите командири и са отдавали чест през бойните си знамена, бе проведено тържество по откриване на първата по рода си от много време насам голяма изложба за съдбата на крепостта и на Силистра в продължение на 4-5 века.
Върху 23 табла с богат снимков и текстови материал са представени факти за периода XV-XIX в., вкл. за някогашната красива крайречна крепост – спомен за нея показва единственото й запазено изображение на гравюра от 1773 г. Тя е представлявала своеобразен дунавски остров във вид на лък с окръжност 1 000 крачки, свързан с подвижен дървен мост във вид на „главни двери“, който всяка вечер е бил спускан, за да няма достъп до пространството му.
Нейното унищожение започва преди 200 години по време на поредната руско-турска война, когато взривове унищожават средновековната крепостна цитадела, а вторичното разрушение е при следващата военна офанзива при обсадата на града в средата на по-миналия век.
Изложбата е факт, благодарение на нова информация, събрана от екипа на Регионален исторически музей Силистра от музеи, книгохранилища и библиотеки от Франция, Австрия, Турция и др. страни. Данни и впечатления са споделени и от пътеписите на пътешественика Евлия Челеби от 1651 и 1657 г., пътувал в продължение на 40 г. из Османската империя.
Работата на музейните специалисти начело с директора д-р Николай Тодоров дава възможност на всички нас да видим с други очи своя град, както и да утвърдим представата си за него като за важен в миналото инфрасктруктурен, стратегически, транспортен, образователен и културен център.
Сведенията от таблата ни позволяват да си спомним, че след римляните, византийците и прабългарите, преди да дойдат османските завоеватели, тук е слушана волята на влашки войводи като Мирчо I, Дан II, Влад III Дракул и др. Знае се, че през 1417 г. с акт на султан Мехмед I Силистра става столица на огромния в онези времена Силистренски санджак (административна област в Османската империя). В XVI в. административният ранг на управление на областта е паша, а век по-късно става валия. Владението е стигало до р. Днепър, вкл. земите на Северна Добруджа, и почти до края на днешното Южно Черноморие.
Важната роля на града не е нова (предвид стратегическото му разположение), припомняйки си казаното от проф. дин Георги Атанасов – ръководител на археологическата експозиция на РИМ Силистра, по време на програмата „Нощ в музея 2015“.
А именно (по архив на блог „ВЕРСИНАЖ): „Там, където има мощни културни пластове, цивилизациите не умират. Фактът, че 11-и Клавдиев легион никога не я е напускал означава, че Дуросторум е бил столица на голямата провинция Долна Мизия, обхващаща цяла днешна Северна България и Добруджа. Досега се е смятало, че неин главен град е бил Томис (Констанца).
Силистра е била резиденция през II-III в. на управителя на областта, по-нататък – на първия епископ (Авксентий) – през IV-VI в.; после Дунавска резиденция на Омуртаг, след векове – втора българска столица и столица на независимо деспотство със свой герб – двуглав орел, който едва не стана герб и на сегашната община Силистра през 90-те години на миналия век. Реално нашият град е бил „столичен център“ поне 5 пъти в своята история. И с голяма вероятност през X-XI в. е бил най-големият град по днешните български земи“.
От историята се знае, че Добруджа е арена за войни през XV в., а след това и при руско-турските войни. През XVI в. районът с център на една от най-големите административни единици в румелийските провинции на Османската империя е видяна като „пустинята, която се нарича Аброзид (Добреджа)“. Първите данни за населението в Силистра са от 1530 г. от тогавашните регистри, но демографската характеристика е посочена и за други периоди. За отбелязване – през 1828 г. обитателите на „крепостта“ са били 28 000 души.
Изложбата дава сведения и за посещението на Силистра от страна на 30-ия султан на Османската империя – Махмуд II, предприел обиколка, за да инспектира крепостите от отбранителния четириъгълник на империята – Русе, Силистра, Варна и Шумен. Впоследствие започва изграждането по „западен образец“ на крепостта „Меджид табия“. Представяна е като най-старата, изградена от османците по правилата на полигонната система, за да бъде готова за останалия в историята като Източна/Кримска война пореден руско-османски военен сблъсък.
Край Силистра е имало 15 табии, вкл. крепостта като част от фортификационната система и основен форт (наричан „великото творение на архитекта полковник Крах“): 7 са самостоятелните укрепления „наоколо“ (Лиман, Ченгел, Дегирмен, Йълънлъ, Араб, Кючук Мустафа, Чайър), 2 на пристанището, както и 5 по билата на хълмовете.
С крепостта, създадена с нарочен султански ферман, и с войната, водена в нея, свързваме представените в изложбата имена като пруския военен теоретик и инженер – тогава лейтенант Хелмут фон Молтке (по-късно фелдмаршал), по чиито виждания е изградена крепостта, имана предвид като основен форт.
Като 25-годишния тогава граф Лев Толстой – военен кореспондент от руската армия, предпочел да бъде на бойните действия, вместо да остане като салонен военнослужещ в Букурещ. През м. юни 1854 г. той описва поетична гледка към Силистра от височината на един от хълмовете. След години прагматично използва спомените си от битката за силистренската крепост в романа си „Война и мир“, а според някои литературоведи – и в сборника си „Севастополски разкази“.
Като Джеймс Бътлър – „защитникът на Силистра“ – става дума за крепостта, който, като наблюдател на военните действия на страната на османците, е първият британски военен, намерил смъртта си в Кримската война – в случая при Силистра на 21 юни 1854 г. Общо между 724 и 1 200 са неговите сънародници – офицери, сержанти и войници, имащи трагичната му съдба в тази война само в рамките на м. юни – м. септември с.г.
Разбира се, и като Илия Блъсков – на него дължим ценни спомени – свидетелство за времето, вкл. за т.нар. хумби. През годините те са имали различни предназначения – били са арсенал, мандра за кашкавал, нощен бар и др., а първоначално са предвидени за бомбоубежища, които Блъсков нарича „гроб с живи хора“. Дори си спомнял как веднъж в една от хумбите се е крил заедно с гръцкия владика, гръцкия консул и с видни местни чорбаджии.
Негово е и заключението във връзка с битката за крепостта „Меджид табия“ по време на Кримската война (1853-1856): „14 юли 1854 г. – последният ден, в който руската освободителна войска си отдръпна крака от нашето отечество. И пропаднаха вдън земя всички наши благи надежди за едно славно бъдеще. И подви крак българският врат под вражеския хомот“. Въпреки това, в изложбата е предложено и прозрението „…във време на война се печелят добри пари“, дори от обикновения народ. Подобно заключение прави и етнологът д-р Йордан Касабов в книгата си „Шиковското население в Добруджа“, където също има доказателства и примери по този въпрос.
Изложбата в крепостта разглежда и няколко други теми, за които говорят фактите: първото българско училище в Силистра е създадено от Тодор Панайотов през 1852 г. в махалата „Волната“, по-късно – особено в средата на 70-те години, това се случва в околни близки и далечни села. За отбелязване – през 1869 г. Евлампия Стоева основава първото девическо училище.
Молба до гръцкия владика Дионисий, после и до Цириград, е в основата на изграждането на православен храм „Св. св. първоапостоли Петър и Павел“ в Силистра, предшествана от акция по Великден на 3 април предната година, с цел откъсване от влиянието на гръцката патриаршия. След учредяването през 1870 г. със султански ферман на Българска екзархия пръв митрополит на Доростоло-Червенска епархия става архимандрит Григорий.
Отбелязано е също как обявяването в Парижкия договор през 1856 г. на свободно плаването по река Дунав под контрола на международна комисия отваря икономически възможности за градове като Силистра, за да се превърне за определен период от време в едно от водещите пристанища. По този начин се откриват и нови икономически възможности за развитие на района.
Дадени са сведения и за тясната връзка Котел – Добруджа, Русе – Силистра, Дряново - Силистра и др. тъй като от Балкана и от по-големия крайдунавски град идват будни българи, които в този период се заселват по тукашните земи и развиват народополезна дейност в различни сфери.
Изложбата в бившите спални помещения на Силистренската крепост, останала почти непокътната от османския период, показва в обобщен вид достатъчно основания местният жител да прояви любознателност и да потърси пътя към желязната порта на форта, за да научи нови и да си припомни стари истини за древния град.
Независимо от стойността на сегашната си роля на областен и общински център със затихнало развитие в периферията на страната, Силистра продължава да бъде духовната столица на Добруджа. С надеждата, че ще дойдат по-добри времена, за което трябва да работят поколения добруджанци, милеещи за родния си край. При това без алтернатива - заедно със съществуващите структури – властови, образователни и културни институции, както още със стопанските и неправителствените организации.
Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ Силистра проведе нови дейности по проекта „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра – качествени услуги за пострадали и извършители на домашно насилие“, който е в реализация за времето от 8 юни до 8 ноември 2020 г. на основание договор с Министерство на правосъдието. 
