вторник, 26 юли 2022 г.

Добруджанци от ТД „Дочо Михайлов“ обходиха във върло лято м. „Узана“ и Габровския балкан

 В България има много известни местности и населени места по един или друг повод – природен, исторически и прочие, които са дежурен обект на внимание както на случайния, така и на организирания турист. Покрай някои от тях свой живот имат и градове, които най-често в миналото са били средища с икономически, културен и като цяло с цивилизационен вътък още от времената на империи, оставили следи и информация за себе си в безкрайното пространство на времето.

Град Габрово и околността му в най-широкия възможен смисъл е сред тези центрове, които могат да се похвалят с подобни възможности да привличат хора и общности, първо заради самите себе си, а после и във връзка с прилежащи обекти. Примерно това може да са паметникът на вр. Шипка, комплексът „Бузлуджа“ – върхът, паметниците около него и спорната, но интересна и привличаща внимание едноименна „чиния“ – завещание от периода на комунизма, доколкото го е имало у нас, оставено на отговорността на природата; Архитектурно-етнографският комплекс „Етъра“, Архитектурно-историческият резерват „Боженци“, местността „Узана“ и други.

При повечето от тях ние, българите, отиваме поне веднъж в живота си, понякога за да изразим съжаление как нищо не е както е било преди, а друг път, за да изживеем забравена или изненадваща емоция. Случва се по тези места човек да отбележи участие и в неповторимо събитие, което ще остави задълго драска в съзнанието му.

В средата на лятото на 2022 г. членове на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра проведоха поредното си планирано пътуване в Габровския балкан, за да усетят за пореден път магията на възрожденското начало в „българския Манчестър“ и досега с непреходната старопланинска природа, този път по повод празника „Узана поляна фест“ (22-24 юли). Разбира се, в тежката юлска жега настроението не винаги е еднозначно, но натрупването на впечатления от едно-друго го подостря до максималната възможна степен, за да подреди нов албум в споменика. Може би не в същия ракурс като преден момент, но при всички случаи и в актуализирания покрай вече запаметени страници ще се наместят бъдещи поводи за прелистване поне чрез публикациите в социалните мрежи.

Един от най-дългите в България градове, разположени общо взето покрай р. Янтра и в дял на Стара планина, е известен в миналото със своята икономическа мощ още от годините на Възраждането, но за него хората знаят повече заради „габровските шеги“, представящи образа на хора пресметливи в бита и поведението си. Логично при това положение е посещението на Дома на хумора и сатирата, чиято цел е да събира, експонира и популяризира хумора на народите в областта на визуалните изкуства, литературата и фолклора, веселите празници и маскарадни традиции по света. Той е повод и за уникалния карнавал, провеждан в чест на празника на града през м. май – вече 57 години, кой знае защо наричан „петото годишно време“ (тази година под мотото „Кот доди, гад доди“).

В момента самият дом не предлага експозиции, които непременно трябва да видиш, но дори само заради залата с огледалата си струва да го посетиш. Отделна е възможността да докоснеш носа за късмет на въздесъщата котка, чиято метална опашка сигурно също е отрязана, като в широко известния габровски майтап. Разбира се, бива да се снимаш безплатно във върла мараня пред ефектните и артистични железарски паметници на Дон Кихот и Санчо Панса, особено ако си се охарчил за това-онова от магазина за сувенири, където цените не лъжат. Иначе в Габрово има достатъчно поводи за фото сесии, примерно с паметника на Рачо Ковача.

С ръка на сърцето мога да кажа, че най-интересният в момента музей в Габрово е Интерактивният, посветен на индустрията. Вярно, изграден с много пари – поне 6 млн. евро по европейски проект, но си заслужава вниманието. При това е подходящ за любознателни хора от различни възрасти. Отделно той повдига самочувствието на габровци, че са били сериозен икономически център в миналото, а и днес до някаква степен. Под сурдинка казано, Севлиево – вечен съперник в междуградското пространство, не тстъпва в това отношение, но друга е темата за междуградското съперничество.

В Интернет четем: „Забравете всичко, което знаете за музеите в България. Добре дошли в един музей от бъдещето, който разказва за миналото!“. И е вярно за музея „без аналог в България“. Едно на ръка е виртуалният гид и възможността сам да избираш от един момент нататък кое да видиш и колко време да му отделиш. Любопитното е, че музеят е от малкото, в които можеш да снимаш и да пипаш експонатите на воля. Дори можеш да потъчеш парче черга на мини стан, да покараш състезателен болид, както и да гръмнеш някоя канара, избивайки стената, за да видиш какво има отсреща. Както е указано предварително, „Отделено е и място за габровския хумор – можете да се заснемете в анимирани габровски шеги (в една от тях гониш котка да й режеш опашката; в друга тропаш хоро по терлици пак по известна хумореска, в трета си видна дама, клатеща глава пред ветрило) и да качите видеото в интернет.

Представено е и едно завидно изобретение на музея: виртуален прозорец във времето, чрез който може да надникнете в бъдещето и да видите как биха изглеждали светът и Габрово след около две хиляди години. Разходката завършва в 3D киносалона на музея с друго впечатляващо изживяване – триизмерен филм за Габрово (бел.-признавам си, мен ме измъчи с качеството си). Част от кадрите показват града от птичи поглед, както и други забележителности в околността – Етъра, Боженци, Соколския и Дряновския  манастири, и други“.

И като стана дума за Боженци, понякога пътят наистина непременно води натам, макар че май вече не е това, което беше – някак запустяло, вероятно заради пандемията има неусвоени или по-скоро освободени от присъствие пространства, предимно заведения. Но въпреки това, както винаги, мястото е подходящо за приятна разходка покрай архитектурни образци от минали етапи от развитието на цивилизацията.

В днешно време всеки от нас е въоръжен чрез телефона си с всевиждащо око, запечатващо тутакси всеки миг, оставяйки за спомен човешки образи на фона на красиви гледки от балканджийски тип. Разбира се, за мнозина са най-важни печатите за книжката „100 национални туристически обекта“, а за други – възможността да поседнат на кафе или чаша бира.

Както е известно, близък подобен обект е „Етъра“, но входът срещу определена сума в него напоследък спира посетителя, помнещ други времена. Макар че тук архитектурният облик не е променен с десетилетия и винаги стопля погледа, разбутвайки в душата емоции и чувства. Мирисът на пресен пухкав геврек, начмиран симит е вечен спомен от детството, който остава незабравен и тук винаги иска да бъде проверен чрез вкусовия рецептор.

Близо 60 години по свой начин остава непреходно въздействието на възстановката на български балканджийски  бит, култура и занаятчийство от преди един-два века. Не е случайно, че всяка година тук в своеобразния музей на открито се провежда международен панаир на занаятите, а на Лазаровден е арена за тематичен празник.

Без съмнение, град Трявна е сред неизменния трафик в графика, когато човек е по тези места, защото неговият уют е завладяващ. Улицата със занаятите и заведенийцата по нея те предизвикват да ги проверяваш всеки път какво ново и различно ти предлагат за покупка. Понякога това е и просто еликсир от борови връхчета, събрал духа на планината, за да ти бъде полезен, когато ще загубваш дъха си в тежките есени, изпълнена с нездравословни мъгли. Архитектурната непосредственост на градчето е забележима и запомняща се нотка, тъй като е характерна и галеща окото със своята мекота и символна традиция, напомняща за старите майстори. Почти вкопаната в земята църква също те прездизвиква да надникнеш в нейния здрач, и, ако имаш късмета, да чуеш монотоното и опиянняващо православно пеене, ще си тръгнеш окрилен.

В Балкана манастирското начало си има свое запазено място в опознаването на България. Соколският манастир „Успение Богородично“, наричан още Габровско-Соколски или Габровски, е действащ девически манастир на Българската православна църква. Незабравима е неговата атмосфера, благодарение на уникалния храм, каменната чешма с 8 чучура, дело на Кольо Фичето в памет на убити бунтовници. Както и със спомена за пребивавалите тук Васил Левски, Капитан Дядо Никола, четата на Цанко Дюстабанов и със завещаното ни знание от просветителите ни през 19 в. Манастирът е бил и болница по време на Руско-турската, освободителна за нас, война през 1877-1878 г.

Друга обител в района е също винаги привличаща туриста за пореден път да бъде уважена с посещение. Става дума за средище на българската просвета и култура в лицето на Дряновския действащ мъжки манастир „Свети Архангел Михаил“, основан от цар Калоян и разположен в клисура, също заредена с история от древността до днес. Според Уикипедия, „Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г. тук влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в актуалния за района революционен окръг, а и в България. Обградени от турците, тя води 9-дневна битка и повечето от четниците загиват за свободата“. През 2019 г. туристи от ТД „Дочо Михайлов“ бяха свидетели на традиционната възстановка на тази славна битка.



И така, постепенно да си дойдем на думата – тазгодишният повод силистренски туристи да изберат Габровската дестинация бе конкретен и нацелен специално. Изразена бе възможност за участие в празника „Узана поляна фест“ с отсядане в комплекс „Еделвайс“, от който се открива прекрасна гледка към цялата местност от висока гледна точка. При това на хвърлей място от вр. Исполин – изкачен от добруджанци още преди години при предишно посещение по тези географски ширини. И сега обаче не бе пропуснат Географският център на България.

При всички случаи инициаторите за празника, чиято цел е посветена на екологията и на природата, както и на общуването, включително със средствата на музиката, са намерили най-подходящото място. Добрата новина е, че община Габрово и нейните партньори са направили и добра организация, за да посрещнат гости от близо и далеч. Защото туристът иска да повърви на воля, да поседне – задължително и на трапеза (е, както винаги, цените могат да бъдат и по-умерени), но, както се казва, от дегустация ще го докараме.

И от духовна храна, естествено, каквато тази година осигуриха състави с различно звучене и сред тях тези от съкровищницата на фолклорните шедьоври – примерно от загадъчните, но безаналожни образци като „Тригайда“ и „Булгара“. И най-важното, покрай комерсията, която обикновено шества у нас и по света във връзка с подобни прояви, организаторите са намерили начин да привлекат по ефектен и приятен способ деца и подрастващи с различни форми за игра и забава. Дори за домашни любимци като кучетата, с които са дошли не малко семейства, има пространство за изява. Ако си падаш по йога – и това ти дават възможност да опиташ при явил се на празника гуру. Желаещите да опитат вятъра могат да пуснат хвърчила, а мераклиите да ритат топка в състезателен ритъм – да се включат в турнира на малки вратички върху естествен тревен килим.

Силистренските туристи, независимо че са деца на равнината, са от тези, които не пропускат и пешите походи по подобни места. В случая избраната дестинация си заслужи вниманието и хилядите крачки срез борови гори в иначе жежкия юлски ден. Защото стопаните на х. „Партизанска песен“ са винаги гостоприемни и не пропускат да предложат вкусни ястия – защо не покрай сланината да не хапне човек и супа от горски гъби – дано са брани от доказани познавачи!

По-любопитните туристи биха променили маршрута, отбивайки се и в комплекс „Балканци“, защото гледката си заслужава – виждаш планински върхове и пред погледа като на длан са градове и села, през които вече си минал с транспортно средство. А и кухнята си заслужава, защото гурме удоволствието за туриста е мехлем след дългия път в шубрака и под дебелите сенки на дърветата, някои от които помнят пушкалата на въстаниците, а вероятно и на партизаните от по-ново време.

Хубавото на всяко туристическо пътуване е общуването „на чашка“ избрано питие, донесено от Добруджа или предоставено срещу определена лепта от собственика на съответното място за нощувка. Е, понякога мезето може да се окаже…препълнена с кайсии купа, макар и не от най-вкусните, но това само добруджанец може да коментира доброжелателно, макар и професионално-укорително. Важното е, че всеки, на когото му се смее го прави в приятна компания. Друг просто вдига приятелски наздравици и в погледа на сътрапезниците си търси съюзници за разпускащо настроение. Някои ще си тръгнат и с китка балкански билки, за да се превърнат след време в чай, припомнящ поредното пътуване до добрия стар български хайдушки Балкан.

Проектът за психологията на българското семейство на ЖС "Екатерина Каравелова" и ВТУ върви към анализ на националното изследване

Силистренското Женско сдружение „Екатерина Каравелова” продължава в партньорство с Великотърновския университет проекта, част от който е провежданото изследване в България за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на домашното насилие, както и на насилието, основано на пола.

То е по проект № ACF/817 „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.   През 2022 г. студенти от цялата страна събират емпирични данни, т.е. от практиката, за насилието във всички 28 области на страната. Те ще бъдат обработени, за да послужат за измерване на нагласите и дефицитите по отношение на домашното насилие. 

В 14 области от страната с характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор вече изследването е проведено чрез пряк контакт с хора, като е използван т.нар. метод на фокус групите, както още на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента. 

Какво показват суровите резултати по темата? Примерно, областен град в централна България: участниците в изследването приемат като най-съществени разлики в разбирането за семейството преди и сега девалвацията на ценностната система, стреса в живота, липсата на общуване, усещането за безнаказаност и влиянието на новите технологии. 

Основните фактори, провокиращи насилие, според тях са финансовите, различните видове зависимости, насилието с проява като агресор и жертва, ревността, желанието за надмощие, липсата на комуникация, образование и възпитание, безпаричието, психопатната личностова структура, нарцистичното поведение.  

И още: малко населено място в един от най-бедните райони на страната: според участниците в изследването разликите в разбирането за семейство от преди и сега са в отрицателна посока, тъй като „през годините имаше срам, сега липсва”. Нивото на развитие на родителите е ниско, супер горделиви са и имат изисквания (претенции). Децата са по-агресивни, растат в „свободия” и разполагат с по-голяма „власт“. 

Образованието не е критерий за възпитание. Децата нямат уважение към нищо. Между поколенията е имало респект, сега го няма, така авторитетът на родителя „увисва”. Структурата на семейството сега е различна – неясна е и е разчупена. Жената има повече отговорности, а мъжете често са безработни, поради което имат по-ниско самочувствие, но често им е удобна тази „роля“.  Основните фактори, провокиращи насилие според участниците, са свързани с възпитанието. Мъжът често става враждебен и нападателен заради усещането си непълноценност, а и поради…народопсихологическа традиция. 

Има и „тиха“ агресия, прилагана по-често от жените към мъжете. Докато при физическата агресия има видими резултати, „при тихата резултатът е в…кръчмата“.  Изследването в национален мащаб ще приключи през есента на 2022 г., като до началото на следващата година се предвижда анализ на резултатите с последващо публикуване в два наръчника. 

Предстоят също провеждане международна научна конференция за по-широко обсъждане на проблемите, свързани с насилието, основано на пола и на равенството по отношение на пола, работна среща в Европейския парламент. Работни срещи са предвидени и в НС на Република България за обсъждане на подходящи политики за предотвратяване на домашното насилие и на насилието, основано на пола.  

За  проекта четете на адреси в интернет


- http://jordansilistra.blogspot.com/2021/08/blog-post_11.html: Силистренско сдружение стартира проект, насочен към проблеми в семейството

- https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/10074211: Силистренско сдружение стартира проект, насочен към проблеми в семейството; 

- https://silistranews.net/2021/10/28/vav-velikotarnovskiya-universitet-shte-uchat-psihologiya-na-balgarskoto-semejstvo: Във Великотърновския университет ще учат „Психология на българското семейство”; 

- https://silistranews.net/2022/06/08/zhs-ekaterina-karavelova-i-velikotarnovski-universitet-realiziraha-proekt: ЖС „Екатерина Каравелова“ и Великотърновски университет реализираха проект

Предстои представяне в Силистра на песнопойка на легендарен народен певец от Добруджа близо 125 години след нейното издаване

На 10 август 2022 г. от 17,30 ч. в Регионална библиотека "Партений Павлович" - Силистра е представянето на малко познатия у нас СБОРНИК ОТ СТАРИ НАРОДНИ ПЕСНИ, ЗАПИСАНИ В СЕЛАТА НА СИЛИСТРЕНСКО - СЪБРАЛ И ИЗДАВА ЮРДАН НИКОЛОВ СЛЕПИЯ (КАЛИПЕТРЕНЕЦ). СИЛИСТРА (1898 г.). За него участващите в събитието ще научат от три доклада: Йордан Георгиев - журналист изследовател („Безценните песни на българския народен гений“); д-р Йордан Касабов - етнолог („Приносът на народен певец от Добруджа за битийността на българската душевност през 19 век“); доц. дин Тодорка Георгиева от Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ и от Научен център „Дазий Доростолски“ („Старинни езикови черти в една народна песен от Силистренско“).

Сборникът Сборникът е представен единствено в поредното издание през 2021 г. на Форум „Българско наследство в град Бачик по покана на председателя на едноименната фондация Маруся Гостова. Пълното съдържание на сборника е на адрес  (http://jordansilistra.blogspot.com/2020/11/19-1898.html)в Блог ВЕРСИНАЖ, а  за него повече на адрес www.portal-silistra.eu/index.php/news/9977 в сайта Порталът на Силистра.


В ход е подготовка на изложба „Ретро 3 в 1 – в името на спомена“ с домакин Регионална библиотека Силистра

 В днешно време за мнозина колекционерската страст е отживелица, защото, видите ли, интернет е незаменим, тъй като на един клик разстояние в компютъра са едновременно библиотеката и книжарницата, пътеводителят и музеят, виртуалният албум и телефонът заедно с камерата за запис. И всичко останало, разбира се. По-възрастните, а и по-младите, у които любопитството към света за живота преди тях не е изтрито като излишен файл, знаят, че е незаменимо като преживяване да пипнеш с ръце нещо старо, разказващо истории и събуждащо спомени за  хора и събития.

В Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра предстои да стане актуална семпла на пръв поглед, но необикновена по съдържание и внушения изложба, наречена „Ретро 3 в 1 – в името на спомена“ (нейното откриване е предвидено на 10 август 2022 г. от 17 ч.). Тя показва значки с разнообразно съдържание, някои от които са на по повече от пет десетилетия, мини календарчета от същия отрязък от време, както и образци на покани за театрални спектакли от преди 30-40 години, свързани с тогавашния репертоар на Силистренския драматичен и куклен театри.

Събирани са от трима наши съграждани: Татяна Тихчева – дългогодишен секретар на Окръжен съвет Силистра, впоследствие юрист в Силистра и Дулово, от журналиста Йордан Георгиев и от дългогодишната специалистка в сферата на земеделието Нина Димитрова. Представена е и малка  част от архива на Драматично-куклен театър Силистра, който миналата година заради пандемията не успя да чес
тва 150-ата годишнина на театралното дело в крайдунавския град, и настоящото участие в изложбата е само прелюдия към нещо по-голямо, предвидено за близките месеци.

С тази изложба нейните автори казват на всички, които ще я посетят, че и в миналото е имало хора, посветили своя труд на обекти – държави и градове, на събития и, естествено, на личности, организации и институции, защото те са двигателят на случващото се в обществото. За да има съхранено знание и познание за хора, юбилеи, стандарти и отличия, които остават във времето, независимо че историята затрупва всичко предишно, с увереността как някой след нас разбутва пряспата, за да изкара на повърхността стария темел на живота.

Бърз преглед на значките – различни по размер, форма, начин на окачване и пр. особености, придобивани от посещения в над 10 страни: Русия, Украйна, Полша, Чехия, Словакия, Узбекистан, Виетнам, ГДР, Румъния, Унгария, Латвия и др. (сред представените не малко са и тези от България, разбира се). Предвид периода – от 60-те години до началото на демократичните промени през 1990 г., е обяснимо защо са основно от т.нар. някога социалистически страни.

Те напомнят за общуване чрез политически партии (КПСС, БЗНС, СДС, ДПС) и техните младежки последователи (ВЛКСМ, ДКМС), за изложби и прегледи – технически и културни, както също за състезания у нас – на любителско и на професионално равнище, в редки случаи и на олимпиади („Москва 80“). И това е разбираемо, защото става дума за пропаганда, но и за информираност, от каквато е имало необходимост тогавашното общество.

По-младият посетител ще научи, че някога е било гордост да носиш значка за членство в една или друга организация, за постижение в някоя житейска сфера (престижни са били в онези години звания като „Ударник“, „Отличник“, „Носител на орден или на медал“ и пр.). Хората в пенсионна възраст ще си припомнят участия в партийни конгреси и в политически форуми на регионално и на национално нива.

В съзнанието им ще изплуват ликовете на лидери на световни политически тежнения, влияли на разбиранията на цели поколения в продължение на десетки години. У някои това ще предизвика умиление, у други смесени чувства, че са били последователи на нещо, което впоследствие е отречено от масовото разбиране за обществен строеж, заменено с „друго“, което тепърва очаква оценката на историята.

Хубавото на подобни изложби е, че човек има възможност да посети страна или град (Силистра и Дулово са редом, примерно до Москва и Владивосток, до Дрезден, както и до световно известни столици; до населени места – побратими от ГДР, Румъния, Унгария; от нашенските Разград, Русе, Благоевград, Плевен, Батак, Плиска и др.), в които не е бил или си е пожелавал отново да бъде там, където му е било интересно и е срещал добронамерени за общуване хора. Всеки от разгледалите изложбата може да извърви пътя в мисълта си до върхове на планини като „Руен“, „Вихрен“, „Перелик“, „Мусала“ и др., на който не се е качвал или от които има спомени.

Идеолозите на световния комунизъм Маркс и Ленин, Георги Димитров и Димитър Благоев не ги броим, защото дълго време конюнктурата го е изисквала да блестят на нечий ревер. За мнозина обаче е било израз и на гордост, че с бодри крачки са вървели след тях с надеждата, че животът непременно ще става по-хубав, при това за всички, и най-важното – в обозримото бъдеще.

Прави впечатление, че в предишни години със значки са уважавани юбилеи на големи предприятия и изложби в областта на техниката, както и на спортни клубове и организации. Как иначе човек би си спомнил, че преди много години на ревера си е закачвал ликовете, примерно, на естрадната прима Лили Иванова и на легендарния сръбски актьор Гойко Митич – главен герой в индиански филми, произведени в Германската демократична република.

Отделно в частта на календарчетата в прослава са били футболни отбори (от София: „Левски“, „Славия“, „ЦСКА“ и „Локомотив“, също „Берое“ Стара Загора и др., както и любими в онези години футболисти (примерно, Борислав Михайлов – един от героите от САЩ 1994 г). И особено звездите ни в художествената гимнастика през 80-те години (Илияна Раева, Лили Игнатова, Анелия Раленкова). Не са били забравени елитни борци и лекоатлети (Иванка Христова и Христо Марков – олимпийски шампиони, Йорданка Донкова – световна рекордьорка), кануисти (Николай Бухалов и Любомир Любенов – олимпийски шампиони), щангисти (Янко Русев), Петър Попантгелов - скиор, и десетки други. Световното първенство по футбол през 1878 г. също е сред уважените с календарче, показващо световната купа.

За всички тях през годините, когато са били на върха на спортната си кариера, сме стискали палци да побеждават, представяйки България по най-достоен начин. Защото отколе спортът и културата - особено в сферата на народното творчество, са били и в някаква степен си остават и днес непреходна визитна картичка на страната ни по света.

Организациите „Спорт ТОТО“ и „Лотария“ са основни изразители на преклонението на народа пред най-добрите ни спортисти, като това е не само поклон пред тях, но и реклама на една структура, призвана да подпомага българския спорт чрез лептата на обикновените хора – участници в „играта“ за прогнози и за хазартна сполука, благодарение на пръста на съдбата.

В раздела за календари прави впечатление как с годините личности, включително кандидати за кметове, както и собственици на фирми се рекламират по този елегантен начин – с ефекти на хартиен носител, в които име, лого и номер на телефон са достатъчни, за да стигнат до интереса на много хора. Не са оставени назад и топ-звезди на диско и популярната музика, включително от чужбина.

Намек за скромни възможности в сферата на полиграфията са черно-бели календари, но за добро впечатление изработени върху лъскав материал, останал неподражаем във времето със своето излъчване. Не са били много придирчиви в някои случаи авторите на календари, спирайки се на обикновена хартия – в онези години технологично не винаги е било възможно да се постигне резултат, който да удивлява.

Хората тогава обаче не са имали непременната претенция и за тях е било важно да притежават екземпляр, свързан с (не)преходен любимец в някоя област на живота, за да съчетават полезното – информацията, и приятното – изображението на знакова фигура (личност или отбор).

Любопитно и полезно занимание е да разлисти човек покани за театри от преди няколко десетилетия, когато са били в обръщение по линия на Драматично-куклен театър Силистра, включително и на неговите предшественици: Драматичен театър „Сава Доброплодни“ и Куклен театър Силистра (да припомним, че драмата и куклите са едно цяло от преди 25 години след обединение през 1997 г.). От запазените екземпляри става ясно, че в повечето случаи някога пиесите са били придружавани и със специални книжки, представящи с текст и снимки постановката и изпълнителите на ролите.

Самите покани са облечени в обвивка с логото на театъра. Има съхранени и афиши – покани, някои от които са цветни. Прави впечатление, че „Български пощи“ са позволявали определени покани да бъдат изпращани като картички само със залепена марка, която на практика е защипвала двете страни на поканата. Така са си обменяли покани впрочем театрите от цялата страна, личи от намерените свидетелства за подобни форми на общуване от цялата страна. 

Мило звучат и послания на различни театрални дейци в специални послания до тогавашните силистренски театрали, включително до директора Емил Кьостебеков, в чието време през 1996 г. бе чествана 55-ата година на професионалния театър в града, на която бе посветен и албум

Уникална и красива по своему в няколко различни вида – по-луксозен и по-обикновен, е покана за „Бал на артистите“ от 1990 г. по повод 27 март – Международен на театъра, както и нейна посестрима за бенефис на актрисата Дора Бозева.

Изложбата „Ретро 3 в 1 – в името на спомена“ е една възможност в години, когато по различни причини бяха забавени оборотите на събитийността в световен мащаб, както и общуването в обществото, да се върнем в съзнанието си назад във времето, когато стремежът да бъдем на гребена на вълната беше част от дневния ред на почти всеки човек. С надеждата да дойде период, в който ще събудим чувството си на привързаност към хора и действия, благодарение на които усещаме, че сме живи и се здрависваме по поводи, създадени за всеки от нас.

 

четвъртък, 21 юли 2022 г.

Гост на Силистра от Сливен разказа във Фейсбук впечатления от крепостта "Меджиди табия"

Разказ на Захари Захариев (Zahari Zahariev) от Сливен. Според профила му  във Фейсбук, тази публикация нямаше да бъде възможна без беседите на Веселин Аврамов от Регионален исторически музей Силистра, който така увлекателно и искрено говори с любов за града и неговата история: Меджиди табия е единствената непревземаема крепост на Балканите, каквато няма и в Турция. Силистра е опасана от 9 табии. Руснаците не могат да се приближта до табиите, камо ли до Силистра, която е на 3,5 км. Така градът става непревземаем. Турските султани въвеждат артилерията в Европа и обичат гюлетата (топ и гюле са турски думи). В табията пехота няма, в нея спят 300 войници - единствено артилеристи. Съоръженията са със стени от варовик с дебелина от само 82 см, но никъде не са пробити. Причината е, че са направени от арки, които поемат удара на гюлетата и ги разпръскват настрани. Арката има и свещено действие - който мине под арка, намалява греховете си: по света няма нито църква, нито джамия, чийто вход да не е арка, а в Меджиди табия арките са общо 82.

Войните между Русия и Турция (бел. ред.-се водят и в Добруджа). През 1721 г. руският цар Петър I обявява Русия за империя. И понеже е наследник на Византия, вече има мотив да си върне земите на византийците. Започват една след друга 10 руско-турски войни. В първите четири Османската империя е силна и бие руснаците. В следващите 6 Русия настъпва срещу Османската империя - пследната е Освободителната (бел.ред-за България) война (1877-1878 г.). Любопитно е, че тези 6 войни се водят край Силистра, така градът става ключето във всяка от тях. Ако падне Силистра - руснаците печелят войната. Ако не падне - губят я.
Първа руско-турска война. На власт в Русия е императрицата Екатерина Велика, която изпраща две армии срещу Османската империя. Първата е командвана от ген. Суворов - бащата на руската военна мисъл. На негов паметник в града (бел. ред.-дарение от побратимен район в град Санкт Петербург) има стих до императрицата, записан в книгата на рекордите "Гинес" като най-кратък военен доклад, гласящ: "Слава Богу. Слава Вам. Туртукай (Тутракан) взят. И я там".
Втората армия на граф Петър Румянцев, който е интимен (бел. ред.-по това време) приятел на Екатерина Велика, трябва да превземе Силистра. Той атакува 2 пъти града, но не успява да го превземе. Разгневен, пише писмо до императрицата, че Суворов му е объркал плановете с превземането на Тутракан. Екатерина Велика му отговаря с едно изречение: "Победителите не ги съдят". (Спечелиш ли една война, никой няма да те осъди).

При третата атака графът превзема Силистра. Но на 15 км от града е 40- хилядна турска армия. Вместо да влезе триумфално в Силистрау, графът посреща турските войски при Кючук Кайнарджа (Малка Кайнарджа), днешното село Кайнарджа, където цялата турска армия е обградена. Тя се предава и е подписан Кючук-Кайнарджанският мирен договор от 1774 г. (в момента чешмата с паметници на Екатерина и на Румянцев са част от комплекс към Посетителски туристичцески център, вписан в международната мрежа "Места на мзира") Това е първата победа на Русия във война с Османската империя, от която получава скромни терироии - Крим, Грузия.
Втора руско-турска война (1787-1792). Командван от адм. Ушаков, рурският черноморски флот атакува османците при нос "Калиакра" и им смачква флота. Край Силистра е отупана сухопътната турска армия. Този път е сключен т.нар. Яшки мирен договор и цяла Молдова става руска, както още целокупно крайбрежието от Крим до Грузия. След тази война Екатерина Велика създава т.нар. гръцки план и ако той бе осъществен, днес в България щеше да се говори на гръцки език.
Планът предвижда Екатерина да изпрати 200-хилядна армия и да омачка османската армия (отново) край Силистра, да превземе Истанбул и възстанови Византия. Пръв император на Византия е трябвало да стане нейният внук Константин (името не е случайно!) - планът е замислен още от люлката му, за да стане византийски император, но на 5 януари 1796 г. императрицата умира.
Трета руско-турска война. За четири години на руския престол идва Павел Първи, който е слабоумен. Бързо го свалят от власт и идва любимият внук на Екатерина - Александър I Романов, тогава на 16 години, който иска да бъде втори Александър Македонски. Проблемът му е, че в Европа има още един император, който иска да е втори Александър Македонски - става дума за Наполеон Бонапарт. А Франция и Русия не могат да се гледат (бел. ред.-в този период). Наполеон е далеч по-умен и стабилен. Той предлага на руския император да си поделят Османската империя: за Русия - Балканите, за Франция - африканското крайбрежие и Ориента. Да, но руснак да дели с някой друг плячка? Александър отказва. На руския император му трябва слава и по тази причина започва поредната руско-турска война. Къде? Добре дошли в Силистра!
През 1806-1812 г. след Истанбул, втори по сила (бел. ред.-по стратегическа важност, може би) град в Османската империя е Силистра. Това е единственият град в империята, чиято дебелина на крепостните стени е 3,82 м, върху които да се разминат две колесници. С огромни жертви руснаците не могат да я превземат, макар 11 руски генерали да се сменят за период от 5 години.

В същото време Наполеон събира 600-хилядна армия край Париж и тръгва бавно в посока Русия. Руснаците се виждат в чудо. Тяхната армия е тук (бел. ред.-в Добруджа, при Силистра), а французите наближават Русия. Руснаците бързат да приключат войната край Силистра. И тогава хрумва най-хубавата идея на Александър Първи, уволнявайки 11 генерали и назначавайки дипломата с военно образование Михаил Кутузов, който, заради много тежка рана на главата и загуба на око, винаги носи матроска шапка с изисан девиза му: "Не само с оръжие". (А и с хитрост, дипломация).

Кутузов пристига и дава заповед още същата вечер цялата руска армия да атакува Силистра. За първи път във военната история се вдига една цяла армия срещу крепост през нощта. И успява. Започват преговори с Високата порта. Сключен е Букурещкият договор между Руската и Османската империи. Първата заповед e руската армия да се върне обратно в Русия. 40 дни по-късно Наполеон я напада и на челото на трите руски армии срещу него е именно Кутузов. Той позволява на френския император да влезе в Москва без да опожари града и след това през зимата на 1812 г. в ръцете му остава 30-хилядна армия. Когато питат Кутузов кои са двете негови най-големи победи, той винаги казва: при Силистрия (Силистра) и над Наполеон.

Четвърта руско-турска война (1828-1829) г. Срещу Силистра Русия изпраща 90-хилядна армия начело с ген. Дибич. Проведени са 4 неуспешни атаки с 19 хиляди убити руснаци, но не могат да превземат Силистра. През февруари 1829 г. в палатката на генерала влиза българин - капитан. Представя се на генерала и му казва - ще разрешите ли 12 българи да атакуваме крепостта и да я превземем. Генералът го изхвърля - та той е загубил близо 20 хиляди войници. Обаче вечерта българите се покатерват по стената, превземат една от кулите, обръщат оръдите към града и стрелят един път: 55-хиляден турски гарнизон се предава.
Името на капитанът е Георги Мамарчев - Буюкли (на тур. - мустакат), родом от град Котел. Обявен е за герой и получава скъпоценна сабя лично от император Николай Романов. И нещо невероятно - връчват му и най-високия руски орден, притежаван някога от българин - "Света Анна", тъй като се дава само на пълководци на армии от по над 50-хиляди души. Нашият човек го получава за...12 души. Силистра пада и цялата руска армия тръгва на юг към Одрин. За първи път руски войски минават Балкана и ген. Дибич става граф Забалкански, тоест минал зад Балкана.

Георги Мамарчев се отбива до родния си град Котел. Сестра му Мара Мамарчева го посреща с осемгодишния си син - Съби Стойков Попович. Един месец са неразделни вуйчото и неговият племенник. Самият Съби пише в автобиографията си: "Аз толкова уважавам вуйчо си, колкото не уважавам баща си". На 19 години той сменя името си Съби с Георги. Така става Георги Стойков Попович - Раковски. Раковски е племенник на Георги Мамарчев- Буюкли.
Русия вече не търси територии и решава да се гаври с Османската империя. И как: по договор империята трябва да плати 5 милиона златни руски рубли, което е 4 тона злато. За да ги плати, Османската империя иска 7 години отсрочка. Руснаците се съгласяват, но като гаранция задържат Силистра и околните села. Така Силистра става първият свободен български град в този период. Първият кмет на свободен български град е именно Георги Мамарчев-Буюкли. Той е патриархът на българските кметове. И докато е кмет, той става ръководител на Велчовата завера (1835 г.).
С плащането на дълга още през април 1837 г. султан Махмуд II пристига лично в Силистра. Задачата му е една: 4 войни султаните губят заради тази древна римска и после българска крепост. Като негов съветник се движи пруският лейтенант Хелмут фон Молтке, направил впоследствие невероятна кариера. Неговата задача е да направи Силистра първата непревземаема крепост в Европа. Молтке решава на всяка височина около града да изгради по една оръдейна крепост (форт), което на турски е табия. Така 9 табии заобикалят Силистра, където оръдия държат врага на разстояние от 5 км. По този начин градът (бел. ред.-крепостта) става абсолютно непревземаем(а). Като вижда този план, султанът заповядва около Шумен, Варна и Русе да се изградят табии по подобие на същите в Силистра. В този четириъгълник се съсредоточва 150-хилядна османска армия. Това е причината по време на Освободителната война руснаците да не минат Дунава при Силистра, а избират Свищов, за да заобиколят четириъгълника.
Хелмут фон Молтке 15 години по-късно се връща в Прусия и, ставайки дясна ръка на пруския канцлер Бисмарк, прави от пруската столица Кьонигсберг (днешен Калининград в Русия) друга непревземаема крепост с 11 оръдейни крепости (табии). Бисмарк има идея да обедини Германия с желязна ръка, но няма военно образование, тъй като е дипломат. Човекът, който ще води пруската армия за обединение на Германия, е Хелмут фон Молтке. Той е началник на щаба, победил Австрия и Франция. В Огледалната зала на Версай - сърцето на Франция, пруският крал Вилхелм Първи ще бъде обявен за общогермански кайзер - император. С помощта на Хелмут, чиято кариера започва край Силистра.

В друг свой пост за Махмуд II Захариев казва за неговото властвате (1819-1839), когато започват реформите в империята, т.нар. танзимат (реорганизация в обществото): премахване на еничарския корпус, въвеждане на редовна турска армия и др. Махмуд II е владеел 12 езика. Бил е поет, писател и художник (27 негови картини и до днес са в галерия в Анкара). Личният му химн (невероятна класическа музика) е създаден от брата на италианския композитор Доницети.
Пета руско-турска война. Имаме германски проект на Молтке с турско финансиране и някой трябва да построи тези 9 табии. Правят го 3 000 български дюлгери през 1841 г. (бел. ред.-благодарение на тях са изглрадени църкви в региона). Уста (баш майстор) е Ганю Неделчев от град Трявна, а негов ученик е Никола (Колю) Фичето. След 6 години табиите са готови. Султанът пристига и казва: "Това е крепост, която ме заслужава". За това край Силистра се намира единствената османска крепост, която носи името на султан. Друга османска крепост с подобна "чест" в империята няма.
Русия до този момент превзема 4 пъти Силистра. Но сега с девет табии градът стаява непревземаем. В 1853-1854 г. руснаците обаче вярват, че могат да го направят за пети път. Разиграва се невероятна кървава сцена. От 2 000 души руска пехота срещу Араб табия, охранявана от 250 артилеристи, се връщат само трима. За 10 месеца загиват 12 руски генерали и 30 000 войници умират (след четвърт век в Освободителната война загиналите са по-малко - 27 000). Най-голямата загуба e Карл Андреевич Шилдер, който също тук намира смъртта си. Днес на негово име е наречена Военно-инженерната академия в Москва. Негов адютант е полк. Едуард Тотлебен, който ще превземе гр. Плевен. Именно той ще напише, че Силистра е ковачница на руски генерали. Превземеш Силистра - ставаш генерал. Не я превземеш - Бог да те прости.

Жертвите от двете страни са толкова големи, че Турция моли Англия да изпрати офицери да защитават Силистра, защото турските офицери са избити. Англия изпраща двама души: по-важният е обявеният за защитник на Силистра майор Джеймс Бътлър, който се бие при Араб табия, където загива. Това е първата английска жертва в Кримската война. Но това е и първият военен кореспондент в света. От Силистра той пише статии за английските вестници как се отбранява градът. В английската преса излизат 28 публикации. Маркс и Енгелс в Ню Йорк също пишат 4 статии за Силистра как трябва да бъде превзета. Енгелс, понеже има военно образование, се подписва с прозвището генерал. Статиите излизат в "Ню Йорк Хералд Трибюн". Самият Лев Николаевич Толстой пише, че когато се е разхождал из Кайнарджа е ходил върху 7 пласта трупове. Признава, че никога не би написал романа "Война и мир", ако не е бил военният му опит край Силистра (Кримската война).

В друга своя публикация Захариев споменава отново Толстой (По време на Кримската война Лев Николаевич идва в Силистра като преводач в щаба на руската армия. Перфектно владее български: неговата дойка е българка. До такава степен се влюбва в българите, че винаги сред 8-те езика, които владее, посочва на първо място българския. По време на Освободителната война лично набира 800 доброволци да се бият за свободата на България. (Тогава вече е граф Толстой и е изтъкнат писател). "Пожелавам си да бъда погребан при хубавите българи, които познавам от Кримската война", това му е писано в завещание.

Умира в Русия (бел.-ред.-според версия, на път за България, закъдето бил тръгнал). Погребват го в Ясна поляна край Москва. Когато публикуват завещанието му, става ясно: иска да е погребан в България, а мощите му са в Русия. От музея на Толстой след време идва Дмитрий Медвечук, който носи две шепи пръст от гроба на Толстой. Едната шепа е оставена в Дунавския парк на Силистра. Това е градът в дълги години с единствен паметник на Толстой извън Русия (бел.-ред.-вече има и в Ясна поляна, Бургаско). Другата шепа пръст е заровена в Меджиди табия (мястото до входа e отбелязано с кръстен знак).

Русия губи Кримската война. Османската империя е победителка, но е в такава криза, че е пред разпад. И се оказва, че Кримската война има едно огромно значение за българите. Единствените, които печелят, сме ние като народ. Коя е причината? До Кримската война Русия е силна. И всеки български освободителен опит е замислен с идеята тя да се намеси, за да отупа османците и да ни освободи. Аха, ще дойдат братушките, ще дойде дядо Иван. Това прави от българина "революционен мързел": ние чакаме някой друг да ни сервира свободата. След Кримската война започваме да подготвяме сами своето освобождение. И, като няма на кого да се надяваме, идват Левски, Раковски, Ботев, Каравелов - всички те големи революционни имена. Така ставаме самостоятелно мислещ народ.

И в друг свой пост Захариев разказва за Силистра, примерно по повод Евлия Челеби - мъдрец сред мъдреците, оставил 8 тома пътеписи (обиколил e цялата империя, сиреч целия цивилизован свят по онова време). Посетил е на два пъти Силистра, разказвайки за 60 плаващи воденици за мелене на брашно по р. Дунав (Силистра изкарва не само зърно, а и брашно за османската столица). Освен за зърно Силистра е основен център за месо на империята. Най-големите стада са били именно в Добруджа и в Лудогорието (Делиормана). За една година в Силистра са клани 1 милион глави добитък. Всички животни пристигат в града и тук се обработват в местните касапници. Силистра е изпращала по 500 хиляди качета осолено месо за Истанбул. Между водениците има много красиви дървени мостчета и оттогава наричат Силистра "Малката Венеция". Челеби самият пише, че ако не се е родил в Истанбул, би желал да се роди в Силистра.

Днес в трите музея - Добрич, Силистра и Русе, има повече османски монети, отколкото в цяла Турция. Причината е търговията на цялата империя, която е минавала тук. През 17 век в Добруджа се ражда обичаят за пробиване на монети - когато пробиеш една монета, тя вече не е пара, а се превръща в накит, пендар. И този пендар става част от българската национална носия, а жената се превръща в ходеща реклама за финансовото положение на мъжа. Едва към 19 век, когато цялото българско общество се замогва, този обичай става общобългарски.

Силистра е единственият град на Балканите и един от трите в Европа, в които има хумби (бел. ред-в продължение на година една от тях бе превърната в дискотека със стрелбище в нея, а върху друга е изграден сегашен съвременен комплекс). Става дума за подземни тунели с обща дължина 18 км. В Силистра е била през 18-19 в. третата по големина джамия в Османската империя след "Света София" и "Синята джамия" в Истанбул. Визира се "Байръклъ джамия" - градът е на завой на р. Дунав (бел. ред.-във вид на лък) и отдалече се вижда минарето на храма с височина 42 м. Събирала е 3 500 души. Съборена е през 1942 г. при кмета на града Иван Дочев - през 30-те години на миналия век е
един от основателите на Съюз на българските национални легиони
.

вторник, 19 юли 2022 г.

За нещата от живота чрез пиеса за трима стари клоуни на сцената на ДКТ в Силистра

 

За по-любознателните руски сайт представя пиесите и книгите на румънеца с кариера във френската литература (www.livelib.ru/author/346948/top-matej-vishnek).

Честита лятна премиера – „Търси си стар клоун“ („Дребна работа за стар клоун“) на трупата на ДКТ Силистра! Пиесата е адаптация от режисьора Кристиян Георге, работещ в град Галац, Румъния, който е автор още на сценографията и на музикалното оформление. Авторът е румънско-френският драматург, поет и журналист Матей Вишниек, който живее в Париж. Смятан е за абсурдист и за най-значителния драматург от румънски произход след Йожен Йонеску. 

На финала: цветя от народния представител Ивелин Статев, от кмета д-р Юлиян Найденов и от областния управител Катя Кръстева, заедно с нейни специални поздравителни адреси до режисьора Кристиян Георге и до екипа на ДКТ, осъществил пиесата. И една торта от две дами - Таня и Нели, благодарение на чието менажиране силистренци гледат пиеси и от други театри.



С пиесата, чийто прощъпулник на силистренска сцена бе на 17 юли т.г., през 2013 г. НТ „Иван Вазов“ София отбеляза 70-ата годишнината на големия български актьор Марин Янев. Играна е също е и в Ботевград, а вероятно и в други градове у нас. Според театралната критика, „Вишниек се вдъхновява от филма на Фелини „Клоуните“ и решава да разкаже историята на трима търсещи работа стари клоуни. През смях и през сълзи те се опитват да ни научат, че животът е много кратък миг и е важно как ще го изживеем“ (www.bntnews.bg).

Впечатлението от пиесата е, че е разтърсваща по съдържание, при това е странна и представена в силистренския вариант в смесен в жанрово отношение вид (в съчетание на актьорска игра с куклени аналози и с помощта на мултимедия). Иначе: „Действието се развива в чакалня – широк коридор без прозорци (бел.-важен символ в пиесатанякъде на третия, четвъртия или петия етаж, с два изхода и два реда стъпала, които водят някъде надолу (бел.-в нашия вариант стълбището е едно и води нагоре към затворена врата). В началото се появява Николо (Станислав Георгиев), който сяда на стол и веднага започва да дреме – близо до импозантната врата в центъра на помещението. Вратата е симетричната ос на тази пиеса. Облечен е във взет назаем вехт костюм и носи износен старомоден куфар, натъпкан с кой знае какво, захвърлен по средата на сцената….и т.н.“.

В предварителен план румънският режисьор заяви пред журналисти (по Общинско кабелно радио - Фейсбук): „Пиесата разказва как хората се борят за живота и как трябва да се научат да живеят, защото в даден момент в нашия живот всичко просто свършва и затова трябва да се научат да живеят и да го приемат. Героите в пиесата са имали чудесен живот, но не са доволни от това, което са направили и искат да направят нещо друго. Трябва да приемем нашия живот и да го живеем по чудесен и пълноценен начин, за да не съжаляваме накрая. Отново пред медиите директорът на театъра Златина Станева уточни: „Премиерата е извън рамките на традиционната репертоарна политика да поставяме предимно български и класически комедийни спектакли“.

И още за постановката, на която Георге е автор също на музикалното оформление и на семплата, но изразителна черно-бяла сценография с единствено ярко червено червено петно в нея – загадката зад вратата в края на стълбището. А именно: Пиесата е трагикомедия, тъй като не е само драма, поради което зрителите ще се и смеят. В случая клоунът е идентичен с твореца, бил той и актьор, който цял живот оставя на сцената себе си, работата си, труда си, духовната си същност. В един момент, когато физическите и емоционалните сили го напуснат, той става абсолютно ненужен на обществото, както и в пиесата се вижда. Трима блестящи клоуни, които са били във вихъра на своята работа, в един момент стигат до там, че влизат в конфликт, защото само един от тях ще получи ролята, за която се явяват на интервю за работа, за да оцелеят. В днешно време, когато стана ясно, че няма средства за финансиране на сценичните изкуства, ние сме в същата ситуация. Много е трудна работата на твореца (Златина Станева).

Невероятен по въздействие в стил Шекспир е някъде след средата на пиесата е монологът на Пепино (Михаил Незалзов) – за съжаление не го намерих в оригинала на пиесата (самата тя се намира на страниците на www.liternet.bg/publish27/matej-vishniek/drebna.htm в превод на Огнян Стамболиев). Монологът е от малкото изключения от динамичния задъхващ диалог между тримата герои и раздумката с техните кукли – своеобразното им вътрешно „Аз“. Чудни клоуни са Николо и Филипо (Александър Павлов) – негови съперници и партньори на сцената. В пиесата участва и Стефан Станчев. Модерна или поне невиждана на силистренска сцена е режисьорската разработка – трудна за пресъздаване, но получила се ефектна за зрителя, на когото му се дава възможност от време на време да си „почива“ от  ударни словесни и сценични моменти. 

Макар и „различна“, най-новата премиера на силистренския ДКТ Силистра има място в неговия репертоар и дано намери своя път към зрителяв днешното сложно откъм взаимоотношения между хората време. Трактовката би трябвало да направи впечатление и на театралната критика, ако изобщо надникне в малката, но уютна зала на силистренската Мелпомена. Да не забравяме, че Силистра е на един сън от София, независимо дали пътуваш с личен или с обществен транспорт. Друг е въпросът, че тук има театрална традиция от сто и петдесет години, през 80 години от които е налична и професионална трупа.