В България има много известни местности и населени места по един или друг повод – природен, исторически и прочие, които са дежурен обект на внимание както на случайния, така и на организирания турист. Покрай някои от тях свой живот имат и градове, които най-често в миналото са били средища с икономически, културен и като цяло с цивилизационен вътък още от времената на империи, оставили следи и информация за себе си в безкрайното пространство на времето.
Град Габрово и околността
му в най-широкия възможен смисъл е сред тези центрове, които могат да се
похвалят с подобни възможности да привличат хора и общности, първо заради
самите себе си, а после и във връзка с прилежащи обекти. Примерно това може да са паметникът на вр.
Шипка, комплексът „Бузлуджа“ – върхът, паметниците около него и спорната, но интересна и
привличаща внимание едноименна „чиния“ – завещание от периода на комунизма, доколкото го е имало у нас, оставено на отговорността на природата; Архитектурно-етнографският комплекс „Етъра“, Архитектурно-историческият
резерват „Боженци“, местността „Узана“ и други.
При повечето от тях ние, българите,
отиваме поне веднъж в живота си, понякога за да изразим съжаление как нищо не е
както е било преди, а друг път, за да изживеем забравена или изненадваща
емоция. Случва се по тези места човек да отбележи участие и в неповторимо
събитие, което ще остави задълго драска в съзнанието му.
В средата на лятото на
2022 г. членове на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра проведоха
поредното си планирано пътуване в Габровския балкан, за да усетят за пореден
път магията на възрожденското начало в „българския Манчестър“ и досега с
непреходната старопланинска природа, този път по повод празника „Узана поляна
фест“ (22-24
юли).
Разбира се, в тежката юлска жега настроението не винаги е еднозначно, но
натрупването на впечатления от едно-друго го подостря до максималната възможна
степен, за да подреди нов албум в споменика. Може би не в същия ракурс като
преден момент, но при всички случаи и в актуализирания покрай вече запаметени
страници ще се наместят бъдещи поводи за прелистване поне чрез публикациите в
социалните мрежи.
Един от най-дългите в
България градове, разположени общо взето покрай р. Янтра и в дял на Стара планина, е известен в миналото със своята икономическа мощ още от
годините на Възраждането, но за него хората знаят повече заради „габровските
шеги“, представящи образа на хора пресметливи в бита и поведението си. Логично при
това положение е посещението на Дома на хумора и сатирата, чиято цел е да
събира, експонира и популяризира хумора на народите в областта на визуалните
изкуства, литературата и фолклора, веселите празници и маскарадни традиции по
света. Той е повод и за уникалния карнавал, провеждан в чест на празника на
града през м. май – вече 57 години, кой знае защо наричан „петото годишно време“
(тази
година под мотото „Кот доди, гад доди“).
В момента самият дом не предлага експозиции, които непременно трябва да видиш, но дори само заради залата с огледалата си струва да го посетиш. Отделна е възможността да докоснеш носа за късмет на въздесъщата котка, чиято метална опашка сигурно също е отрязана, като в широко известния габровски майтап. Разбира се, бива да се снимаш безплатно във върла мараня пред ефектните и артистични железарски паметници на Дон Кихот и Санчо Панса, особено ако си се охарчил за това-онова от магазина за сувенири, където цените не лъжат. Иначе в Габрово има достатъчно поводи за фото сесии, примерно с паметника на Рачо Ковача.
С ръка на сърцето мога да кажа, че най-интересният в момента музей в Габрово е Интерактивният, посветен на индустрията. Вярно, изграден с много пари – поне 6 млн. евро по европейски проект, но си заслужава вниманието. При това е подходящ за любознателни хора от различни възрасти. Отделно той повдига самочувствието на габровци, че са били сериозен икономически център в миналото, а и днес до някаква степен. Под сурдинка казано, Севлиево – вечен съперник в междуградското пространство, не тстъпва в това отношение, но друга е темата за междуградското съперничество.
В Интернет четем: „Забравете всичко, което знаете за музеите в България. Добре дошли в един музей от бъдещето, който разказва за миналото!“. И е вярно за музея „без аналог в България“. Едно на ръка е виртуалният гид и възможността сам да избираш от един момент нататък кое да видиш и колко време да му отделиш. Любопитното е, че музеят е от малкото, в които можеш да снимаш и да пипаш експонатите на воля. Дори можеш да потъчеш парче черга на мини стан, да покараш състезателен болид, както и да гръмнеш някоя канара, избивайки стената, за да видиш какво има отсреща. Както е указано предварително, „Отделено е и място за габровския хумор – можете да се заснемете в анимирани габровски шеги (в една от тях гониш котка да й режеш опашката; в друга тропаш хоро по терлици пак по известна хумореска, в трета си видна дама, клатеща глава пред ветрило) и да качите видеото в интернет.
Представено
е и едно завидно изобретение на музея: виртуален прозорец във времето, чрез
който може да надникнете в бъдещето и да видите как биха изглеждали светът и
Габрово след около две хиляди години. Разходката завършва в 3D киносалона на
музея с друго впечатляващо изживяване – триизмерен филм за Габрово (бел.-признавам
си, мен ме измъчи с качеството си). Част от кадрите показват
града от птичи поглед, както и други забележителности в околността – Етъра,
Боженци, Соколския и Дряновския манастири,
и други“.
И като
стана дума за Боженци, понякога пътят наистина непременно води натам, макар че
май вече не е това, което беше – някак запустяло, вероятно заради пандемията има
неусвоени или по-скоро освободени от присъствие пространства, предимно
заведения. Но въпреки това, както винаги, мястото е подходящо за приятна
разходка покрай архитектурни образци от минали етапи от развитието на цивилизацията.
В днешно
време всеки от нас е въоръжен чрез телефона си с всевиждащо око, запечатващо тутакси всеки миг,
оставяйки за спомен човешки образи на фона на красиви гледки от балканджийски
тип. Разбира се, за мнозина са най-важни печатите за книжката „100 национални
туристически обекта“, а за други – възможността да поседнат на кафе или чаша
бира.
Както е известно, близък подобен обект е „Етъра“, но входът срещу определена сума в него напоследък спира посетителя, помнещ други времена. Макар че тук архитектурният облик не е променен с десетилетия и винаги стопля погледа, разбутвайки в душата емоции и чувства. Мирисът на пресен пухкав геврек, начмиран симит е вечен спомен от детството, който остава незабравен и тук винаги иска да бъде проверен чрез вкусовия рецептор.
Близо 60
години по свой начин остава непреходно въздействието на възстановката на
български балканджийски бит, култура и
занаятчийство от преди един-два века. Не е случайно, че всяка година тук
в своеобразния музей на открито се провежда международен панаир на занаятите, а
на Лазаровден е арена за тематичен празник.
Без съмнение, град Трявна е сред неизменния трафик в графика, когато човек е по тези места, защото неговият уют е завладяващ. Улицата със занаятите и заведенийцата по нея те предизвикват да ги проверяваш всеки път какво ново и различно ти предлагат за покупка. Понякога това е и просто еликсир от борови връхчета, събрал духа на планината, за да ти бъде полезен, когато ще загубваш дъха си в тежките есени, изпълнена с нездравословни мъгли. Архитектурната непосредственост на градчето е забележима и запомняща се нотка, тъй като е характерна и галеща окото със своята мекота и символна традиция, напомняща за старите майстори. Почти вкопаната в земята църква също те прездизвиква да надникнеш в нейния здрач, и, ако имаш късмета, да чуеш монотоното и опиянняващо православно пеене, ще си тръгнеш окрилен.
В Балкана манастирското начало си има свое запазено място в опознаването на България. Соколският манастир „Успение Богородично“, наричан още Габровско-Соколски или Габровски, е действащ девически манастир на Българската православна църква. Незабравима е неговата атмосфера, благодарение на уникалния храм, каменната чешма с 8 чучура, дело на Кольо Фичето в памет на убити бунтовници. Както и със спомена за пребивавалите тук Васил Левски, Капитан Дядо Никола, четата на Цанко Дюстабанов и със завещаното ни знание от просветителите ни през 19 в. Манастирът е бил и болница по време на Руско-турската, освободителна за нас, война през 1877-1878 г.
Друга обител в района е също винаги привличаща туриста за пореден път да бъде уважена с посещение. Става дума за средище на българската просвета и култура в лицето на Дряновския действащ мъжки манастир „Свети Архангел Михаил“, основан от цар Калоян и разположен в клисура, също заредена с история от древността до днес. Според Уикипедия, „Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г. тук влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в актуалния за района революционен окръг, а и в България. Обградени от турците, тя води 9-дневна битка и повечето от четниците загиват за свободата“. През 2019 г. туристи от ТД „Дочо Михайлов“ бяха свидетели на традиционната възстановка на тази славна битка.
При
всички случаи инициаторите за празника, чиято цел е посветена на екологията и
на природата, както и на общуването, включително със средствата на музиката, са
намерили най-подходящото място. Добрата новина е, че община Габрово и нейните
партньори са направили и добра организация, за да посрещнат гости от близо и
далеч. Защото туристът иска да повърви на воля, да поседне – задължително и на
трапеза (е, както винаги, цените могат да бъдат и по-умерени), но,
както се казва, от дегустация ще го докараме.
И от духовна храна, естествено, каквато тази година осигуриха състави с различно звучене и сред тях тези от съкровищницата на фолклорните шедьоври – примерно от загадъчните, но безаналожни образци като „Тригайда“ и „Булгара“. И най-важното, покрай комерсията, която обикновено шества у нас и по света във връзка с подобни прояви, организаторите са намерили начин да привлекат по ефектен и приятен способ деца и подрастващи с различни форми за игра и забава. Дори за домашни любимци като кучетата, с които са дошли не малко семейства, има пространство за изява. Ако си падаш по йога – и това ти дават възможност да опиташ при явил се на празника гуру. Желаещите да опитат вятъра могат да пуснат хвърчила, а мераклиите да ритат топка в състезателен ритъм – да се включат в турнира на малки вратички върху естествен тревен килим.
Силистренските туристи, независимо че са деца на равнината, са от тези, които не пропускат и пешите походи по подобни места. В случая избраната дестинация си заслужи вниманието и хилядите крачки срез борови гори в иначе жежкия юлски ден. Защото стопаните на х. „Партизанска песен“ са винаги гостоприемни и не пропускат да предложат вкусни ястия – защо не покрай сланината да не хапне човек и супа от горски гъби – дано са брани от доказани познавачи!
По-любопитните туристи биха променили маршрута, отбивайки се и в комплекс „Балканци“, защото гледката си заслужава – виждаш планински върхове и пред погледа като на длан са градове и села, през които вече си минал с транспортно средство. А и кухнята си заслужава, защото гурме удоволствието за туриста е мехлем след дългия път в шубрака и под дебелите сенки на дърветата, някои от които помнят пушкалата на въстаниците, а вероятно и на партизаните от по-ново време.
Хубавото на всяко туристическо пътуване е общуването „на чашка“ избрано питие, донесено от Добруджа или предоставено срещу определена лепта от собственика на съответното място за нощувка. Е, понякога мезето може да се окаже…препълнена с кайсии купа, макар и не от най-вкусните, но това само добруджанец може да коментира доброжелателно, макар и професионално-укорително. Важното е, че всеки, на когото му се смее го прави в приятна компания. Друг просто вдига приятелски наздравици и в погледа на сътрапезниците си търси съюзници за разпускащо настроение. Някои ще си тръгнат и с китка балкански билки, за да се превърнат след време в чай, припомнящ поредното пътуване до добрия стар български хайдушки Балкан.