Много е важно да заслужиш свободата си, а не да ти я подарят

Веселин Аврамов – уредник в РИМ Силистра, пред аудиторията на концерта „Песен за България”, проведен от НЧ „Доростол” на 27 февруари 2020 г.: Сблъсъкът между християнсвото и мюсюлманството предопределя руско-турските войни, като тази от 1877-1878 г. (освободителна за България) е десета по ред между двете империи –Руската и Османската. Тя може да бъде разгледана не само като сблъсък между две световни религии – за господство, но и като възможност за надмощие по линия на географските полюси – север-юг, както са разположении двете империи.

Трябва да разгледаме „нещата” и от друга гледна точка. Например, до кървавото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. Русия няма намерение да се меси на Балканите. В този момент нейното внимание е към Далечния изток. Но след като въстанието е смазано, участието й в процесите на полуострова ни става абсолютно наложително. В тези години финансовото състоние при руснаците не е добро. Имат млад император, дошъл на престола през 1855 г. по време на най-трагичната война за Русия, известна като Кримската, която губи и точно този император подписва унизителен договор.

Така малко повече от 20 години по-късно войната се явява като реванш за загубата на предишната. Междувременно Русия развива няколко аспекта във външната си политика: първо – панправославие – всички православни народи – обединени под властта на руския император; второ – панславинизъм – всички славяни също под властта на руския самодържец. Така Русия започва да се развива „бащинско чувство” (патернаризъм) – „Дядо Иван” (Иван Вазов) – Русия става „бащата”, надзираващ „малките народи”.

България се припомня за пръв път през 1870 чрез фермана на Портата за „българска екзархия”. След Априлското въстание е Цариградската конференция и благодарение на т.нар. Велики сили, вкл. Русия, българите придобиват право на своя държава, което обаче трябва да се извоюва.

На практика във войната две години по-късно Русия воюва за българско княжество. В деня, когато обявява войната, първото нещо, което прави  Александър II, е да създаде Временно руско управление, за да създадат бъдещите управляващи. Българското княжество се ражда с руска помощ. В този смисъл не можем да отречем ролята на Русия в Освобождението. Сега е много модерно да се делим на русофили и на русофоби, но да отричаме ролята на Русия ще бъде престъпно. Българският народ дава хиляди жертви и напълно заслужава своята свобода. Това е много важно – да заслужиш свободата, а не да ти я подарят.

На руска „Масленица” в Силистра

В навечерието на Сирни Заговезни/Сирница/Прошка, празнуван по подобен начин в различните славянски страни, в Силистра за 4-и път бе отбелязан с етно тържество денят, наричан в Русия „Масленица”. Членове на Руски клуб Силистра (председател Нина Георгиева), в който участваха и негови активисти от Алфатар и Ситово, пресъздадоха отново стара руска традиция. Тя е актуална за последната неделя (тази година на 1 март) преди Великите пости, когато все още може да се консумира на трапезата масло, млечни продукти и риба. Затова и празникът е бил наречен Масленица, у нас - Сирница (ден, в който играят за здраве кукери и маски, хамка се халва и се иска прошка между хората в семейството).

Провежда се в цялата предидуща седмица, а на самата т.нар. Сиропустна неделя (Неделята на всеопрощението) е кулминацията на празника, пресъздаден по невероятен начин във филма „Сибирският бръснар”. Тя е свързана също със сбогуването със зимата и с посрещане на хубавите пролетни дни. 

Характерни за празника са народното веселие и богатата трапеза: до насита се ядат блини (палачинки) - казват, че са най-вкусни със  сметана, но обикновено се предлагат с различни видове сладка. В най-добрия случай на масата има и „Оливье” - вкусна руска салата. Пие се чай от запарка. Е, и водка...В силистренската масленица - за всички желаещи имаше и ситовска отлежала ракия.  

За празника всички си обличат в най-красивите си народни костюми. На главата жените си слагат корона, наричана „кокошник". А танците…, те са истинска наслада за душата. На празника „Масленица” има и един необикновен „герой" - сламено чучело, облечено в женски дрехи, носещо малка чантичка. В нея се слагат написани на лист неща, които трябва да изгорят - най-често това са лоши черти от характера и поведението на хората, без които животът във възраждащата се природа на новата година ще стане по-хубав. Накрая се драсва клечка кибрит - чучелото изгаря, а с него и всички злини.

Специален поздрав към присъстващите от руската общност тази година отправи Нина Димитрова - председател на местното ръководство на Национално движение Русофили, от чието име присъстващите получиха по една българска мартеница. В празника се включи и народният представител Александър Сабанов, който от години е близо до дейността на руския клуб. Деца от втори клас на ОУ „Св. св. Кирил и Методий” с класен ръководител Маргарита Бончева изнесоха кратка литературна програма на руски език. Песни за масленицата, за Баба Марта и за 3 март изпълниха членовете на Камерна певческа формация „Интер”.

За един рецитаторски конкурс, посветен на България, и за още нещо…

С любезното домакинство на Драматично-куклен театър Силистра бе проведен 30-ият Областен рецитаторски конкурс „С България в сърцето“, в който тази година се включиха близо 200 изпълнители на български стихотворения от детски градини, основни и средни училища в 4 възрастови групи (индивидуално и с групови рецитали). Той бе организиран от РУО на МОН и община Силистра с безценното от 8 години насам партньорство на ОУ „Отец Паисий“ Силистра.

Наградите осигуриха организаторите, заедно с Областна администрация Силистра и Книжарници „Везни 55“. Поздрави поднесоха зам.-кметът Мария Недялкова и директорът на дирекция в Общинска администрация Силистра Цветана Игнатова. В организационен и творчески план в конкурса участваха екипи на ДКТ и на Вокално студио „ДО РЕ МИ“. Специален поздрав - от гайдарите на Музикална школа „Великов“.

Актьорът Христо Христов с част от
победителите при децата от ДГ

В работата на двете журита се включиха: Златина Станева и Биляна Божкова – ДКТ, Йордан Георгиев – Областна администрация, Нурай Исмаилова – община Силистра, Ясенна Пецова – СУ „Н. Вапцаров“, и Христо Христов – ОДК. Организаторите отдадоха дължимото за всеотдайния труд през годините на инициатора и почти неотменен „двигател“ на проявата – учителката Ванушка Ангелова (ОУ „Отец Паисий“) – дългогодишен ръководител на Клуб за художествено слово при Център за работа с деца.

Групата с рецитал от Детска градина
"Щастливо детство" град Дулово -  първо място

Маргарита Любомирова - вляво, и Ванушка Ангелова -
на тях дължим началото на конкурса преди 30 години

В продължение на 22 години това извънучилищно звено е в основата на конкурса, започнал на 2 март 1990 г. като общинско мероприятие, за да придобие с годините областен характер. Г-жа Ангелова бе уважена с поздравления от организаторите, от областния управител Ивелин Статев и от първоначалния институционален организатор на конкурса – Маргарита Любомирова – до миналата година директор на Обединен детски комплекс, наследник на някогашния ЦРД. Поздравление и от РУО на МОН.

Водещите - сряд тях има призьори от конкурса в предишни издания

В обобщен план споделените спомени от първопроходците имат това съдържание: „Началото бе трудно, но все още бяха години, когато бе прието да си патриот. После настанаха други години, в които патриотичното чувство не бе модерно, но въпреки това конкурсът оцеля. Сега са времена, в които той избуя, разширявайки своя териториален и тематичен периметър. Своите усилия обединиха учителите и родителите, както и институциите. В името на идеята подрастващиза да застанат на сцената и да влязат в ролята на рецитатори. За да изживеят емоция, родолюбиво чувство, а ида съхранят свою свиден спомен за сценична треска, завършила с усмивка на задоволство или със сълзи от притеснение, че не всичко се е получило според предварителната нагласа. Дай, Боже, повечето от тях да съхранят това си отношение към словото, за да има бъдеще конкурсът.

ДГ "Иглика" Силистра с директор Елена Аврамова - символичен
домакин на проявата при най-малките рецитатори с победител Вая Ганева от ДГ "Нарцис"

А и от рецитацията да се мине към театралното дело, каквато традиция (на пръв поглед – малко възрожденска!) се е зародила в много училища в Крайдунавска Добруджа. Факт е, че не малка част от тях подготвят цели пиеси за своите патронни празници. При това най-често без професионална намеса, а по волята на вещи преподаватели, будни ученици и техни сподвижници“. 

Долу-горе като в зората  на народните читалища…във време оно.

Конкурсът приключи. Както винаги, има победители – друга е темата дали своеобразната надпревара не трябва да се превърне във фестивал, за да отпадне задължителното за всяко състезание напрежение. Може би е необходимо и регламентът да се огледа. Най-вероятно бива и да има своето разширение в други посоки – преглед на мултимедии, изява на лично творчество (есе, поезия, изобразително изкуство), за да се превърне проявата в истински събор на българщината. А и в него да придобият възможност да участват деца с различни таланти.

И още спомоществователи сигурно е възможно да се намерят, защото в глобалния свят ще се наложи все повече от нас да са „с България в сърцето“. Ако искаме да оцелеем като нация, като държава, като хора с комплексен характер и жилав ген. Защото, както е известно – „…и ний сме дали нещо на света“. При това в много области и в различни епохи. Това, че светът извън нас не го знае, не го помни или не го признава може само да ни амбицира да бъдем…себе си.

Йордан Георгиев

С архивна изложба и патриотичен концерт НЧ "Доростол" Силистра стартира програмата си за 150-годишнината на читалищното дело в града

С архивна изложба и патриотичен концерт НЧ "Доростол" Силистра стартира програмата си за 150-годишнината на читалищното дело в града. 27 февруари 2020 г.: - 17,15 ч. - откриване на изложбата - фоайе на Младежки дом Силистра; - 17,30 ч. - зала 101 на Младежки дом Силистра. Събитието е в навечерието на Националния празник „Трети март“ – става дума за поредното издание на Фестивала „Песен за България“ с участието на състави на читалището (Смесен хор „Седянка“, Народен хор при АНТП „Силистра“, ГСГП „Златна есен“, ФК „Добруджа“, Балет „Лиденс“ и др.). 

Преди това е предвидено кратко тържество, посветено на тазгодишния юбилей на най-голямото в област Силистра читалище, съществувало в миналото и под други имена („Надежда“, „Трендафил”, „Родолюбие”, „Доростол”). Изложбата е първата проява от програмата за цялата година, а нейният финал е в навечерието на друг голям български празник – Ден на народните будители.

На 1 септември т.г. се навършват 150 години на първата в крайдунавския град духовна обител, характерна за българското Възраждане през 19-ия век. Инициативата е на видния български просветен деец Сава Илиев Доброплодни, на когото в града има изграден паметник през 1969 г., а до закриването си през 2010 г. местният театър носеше неговото име. Благодарение на будни силистренски интелектуалци още в началото към читалището е разкрита библиотека с читалня, прераснала впоследствие в общоградска, после в универсална, а днес е самостоятелна регионална институция, която от 60 г. е методическо областно пзвено. Действали са неделно училище и различни кръжоци. Организирани се вечерни курсове, беседи и театрална трупа.

Своя прощъпулник има бъдещето музикално дружество, чийто ярък представител днес е Смесен хор „Седянка“, продължител на 125-годишните музикални традиции в Силистра. През 1965 г. е основан Детски хор „Дунавски славеи“, който просъществува около 30 години. С дарения на заможни силистренци са предоставени самостоятелна сграда и оборудване. През 1943 г. към читалище „Доростол“ с отделен бюджет преминава местният Историческият музей, притежаващ богати археологически сбирки, създаден като училищно мероприятие през 1898 г.

От 1959 г. читалището създава Детска музикална школа в собствена сграда. Поставени са основите на самодеен куклен театър, който през 1981 г. става самостоятелна културна институция, а от 1997 г. до днес е куклен отдел към ДКТ Силистра. Преди 60 г. Читалище „Доростол“ получава висока държавна награда – орден „Кирил и Методий“ (I степен) по случай 90-ата си годишнина и е обявено за „Образцово НЧ“.

От 1966 год. към читалището е създаден Ансамбъл за народни песни и танци „Силистра“ с основател хореографът Стоил Енчев и с диригент на народния хор Станьо Бенев. В момента към ансамбъла е създаденият през 1977 година Детски фолклорен ансамбъл „Добруджанче”, който на два пъти – 1986 и 1996 г., е сурвакал за Нова година държавния глава на България. Съставът е гостувал успешно в много страни, вкл. в Япония със своя пръв ръководител Иван Иванов.

През 2010 г., в съответствие със ЗНЧ, е приет нов Устав и читалището се преименува в „Доростол-1870”. Понастоящем е организатор или партньор в организацията на различни културни събития: Събор на хоровете от крайдунавските градове (13-ото му издание е тази есен, съчетано с честване на 110-ата година на проявата); Фестивал на патриотичната песен „Песен за България”, Празник за реката и морето за 29 юни – Международен ден на р. Дунав, и др. Тепърва в юбилейната година ще се говори за успехите на Народно читалище „Доростол“.

Звездни мигове на Силистра, Айдемир и Калипетрово в Москва

В момента по площадите на Москва шевства великолепната Кукерска група на НЧ "Родолюбие" от село Айдемир, за да покаже съхранени български традиции, останали ни като наследство от т.нар. езически период. Благодарение на добруджанци и на техните събратя - кукерите от Столево, Карловско, московчани и гостите на фестивала "Московска масленица" научават повече за света извън пределите на голямата си страна.

Преди 62 г. (1958) Танцов състав от читалището в село Калипетрово участва също в Москва от името на България в друг голям форум - Световен фестивал на младежта и студентите, една проява, на която и нашата страна е домакин, но 10 години по-късно в София. Снимката на тогавашните калипетровци - майстори на танца, е сред най-ценните във фото галерията на първия етаж в НЧ "Пробуда". Сигурно и преди повече от 6 десетилетия публиката е аплодишрала вездесъщия мъжки калипетровски ръченик, днес изпълняван от съвременните последователи на традициите, завещани от гребенци и шиковци.

В Москва през 2010 г. аплодисментите на публиката заслужи и актьорското трио „Мима Дапкова – Иван Анчев – Петър Петров (Мустака)”, изпълнители на ролите в руската пиеса „Предложение за брак” по А. П. Чехов, поставена за ДКТ „Сава Доброплодни“ Силистра от режисьора Первели Николов-Вили (б.а. – Пешо, Иван и Первели вече са покойници). Тогава нашите театрали се завърнаха с по една колективна и индивидуални дипломи от осмото издание на фестивал, посветен на 200-годишнината на Гогол, и организиран от Московски театър на ул. „Перовска”. В неформалната обстановка на кабинета на директора на театъра Андрей Панченко израслият в Силистра именит певец Бисер Киров (също покойник) раздаде на всички автографи като истинска естрадна звезда „от 60-те години насам”, която дълги години след това продължаваше да свети на небосклона на 19-милионна Москва.

Добруджанските кукери от Айдемир и тракийските от Столетово представят България на празника "Масленица" в центъра на Москва

Кукерски групи от село Айдемир, Силистренско, и от село Столетово, Пловдивско, участват от името на България в в Москва фестивал "Московска Масленица". Масленица е еквивалент на българския празник Сирница - ден, в който за здраве и берекет играят кукери - последен ден преди да започне най-дългия за християните пост - Великденския. Вариант на призника от няколко години в Силистра провежда и местният Руски клуб навръх Сирни Заговезни (тази година на 1 март).

В същия ден в центъра на село Айдемир от 10 ч. е 45-ият Празник на кукерите и маските, дело на община Силистра, НЧ "Родолюбие" и кметство Айдемир. Празникът завършва вечерта на Паткина чешма с улелия (прескачмане на огън за здраве) и с фолклорна програма. Празникът в Москва е до 1 март (добруджанци имат изяви всеки ден до 26 февруари) и негов организатор е "Московски сезони". Миналогодишното издание на празника е посетено от пет милиона души.

На централните площади в руската столица - Площадът на революцията, Манежен площад идр. са изградени специални дървени бараки, на които ще се предлагат ястия (най-вече палачинки по руски, френски, холандски, датски, шведски, марокански, тайландски, японски и индийски рецепти), характерни за този ден. Край тях ще има представления от типа "уличен театър", ще бъдат провеждани карнавални шествия (в 13 и в 19 ч.) и т.нар. мастер класове, вкл. обучение на гусла (руски народен струнен инстирумент, на който е посветена и специална изложба с екземпляри от предишни векове) и др.

По публикация във Фейсбук профила на посолството на България в Москва: "Това е едно от най-ярките събития в Москва през този период на годината, предлагащо богата културна, образователна, гастрономическа и търговска програма. За първи път организаторите канят и български участници във фестивала. Със съдействието на Агенцията за исторически проекти „Ратоборци“ и Националното туристическо представителство на България в Русия в „Московская Масленица“ вземат участие и български кукери (от Айдемир и от Столетово)".

Има някаква символика, че и двете села, представящи България на празника Масленица/Сирница в столицата на Руската федерация, имат руска "връзка". Пловдивското село, в което има паметник на своя патрон от 2005 г., носи името на генерал Николай Столетов, участник в боевете при Стара Загора и командир на Шипченския отряд при защитата на Шипка през август 1877 година срещу Западната османска армия. Църквата "Света Троица" в с. Айдемир е построена от руски войници през 1829 при поредната от общо 12 руско-турски войни, арена на чиито действия е винаги Добруджа. Сред ценните предмети в храма са два свещника, направени от дулата на руски пушки. Църковната камбана е дарена от руски войници след друга Руско-турска война. Част от село Айдемир и бившето село Татарица, населено с руски староверци, известни още казаци и липовани.

В своя публикация Фейсбук профилът АРТ Силистра припомня на силистренската културна общественост, че през 2020 г. има няколко повода за общоградски прояви в чест на различни годишнини от прояви и събития. Всички те са част от Областен и общински културни календари и скме в очакване на конкретните програми, предвидени за отбелязване на кръглите годишнини.

Благодарение на първия Събор на хоровете от крайдунавските градове, проведен преди 110 г. на 23 май 1910 г., Силистра има право да се нарича "хоровата столица на България", предвид проведените 12 издания на проявата край р. Дунав, където днес е единственият у нас Паметник на песента. В навечерието на Деня на будителите се очаква за е 13-ото издание на Събора, съчетано с финала на честването на 150-ата годишнина от основаването на предшественика на НЧ „Доростол" (прощъпулникът на читалищното дело е „Надежда”).

Още по темата за Събора: В началото на миналия век Силистра има вече стабилни музикални позиции, тъй като хоротово пеене има за начало 1994 г., благодарение на чеха Карел Махан. С подкрерата на цялото население и по инициатива на Петър Бояджиев - председател на създаденото през 1908 г. Музикално дружество „Седянка” през 1910 г. градът става домакин на Първия събор на хоровете от крайдунавските градове и това събитие по своето значение придобива национален характер. В дунавската градина се явяват хорове от Силистра, Русе, Тутракан и Видин. Прозвучава мощно изпълнение на сборен хор от 400 души. В журито са Добри Христов, Николай Ив. Николаев, Н. Абаджиев, Павел Щорс. 

Първенството е присъдено на русенци. Вторият събор се провежда след 56 годишна пауза - през 1966 година, когато е изграден посветеният на хоровата проява паметник. Участват 22 състава с над 1 400 участници от Силистра, Русе, Видин, Лом, Свищов, Никопол, Оряхово, Тутракан и Ново село, Видинско. Само двама души от първите съборяни доживяват втория събор: Ценка Арнаудова от Силистра и Димитър Сакакушев от Русе. Третият събор е през 1970 година с участието на 22 хорови състава и 1 500 хористи. До края на века съборът на хоровете има девет издания, които са празници на хоровото изкуство в България. От 1984 г. грандиозната певческа среща става международна. Тук участват хорови състави от Украйна, Румъния, Полша, Германия, Италия, Австрия и други. Междувременно съборат става известен и като проява на хористи от крайдунавските страни, т.е. участниците не са само от градове край р. Дунав.

На 1 септември 2020 г. се навършват 150 години на читалище „Доростол” Силистра, създадено през 1870 година по инициатива на видния български просветен деец Сава Илиев Доброплодни, на когото в града има изграден паметник през 1969 г., а до закриването си през 2010 г. местният театър носеше неговото име. През годините силистренското читалище съществува под различни имена („Надежда“, „Трендафил”, „Родолюбие”, „Доростол”, „Доростол-1870”).

Благодарение на будни силистренски интелектуалци към читалището се разкриват читалня, неделно училище, кръжоци по художествено слово, литературен, музикално дружество, организират се вечерни курсове, беседи, създават се библиотека, театрална трупа, хоров състав. С дарения на заможни силистренци са предоставени самостоятелна сграда и оборудване, с богат книжен фонд. Към читалище „Доростол” се открива зала с библиотека, която прераства в обединена общоградска библиотека. През 1943 год. към читалище „Доростол“ с отделен бюджет преминава местният Исторически музей, притежаващ богати археологически сбирки, създаден като училищно мероприятие през 1898 г.

От 1959 г. читалището създава Детска музикална школа, в собствена сграда, поставят се основите на самодеен куклен театър (през 1981 г. става самостоятелна културна институция у, а в момента е куклен отдел към ДКТ Силистра - от 1997 г. насам), читалищната библиотека прераства в самостоятелна Универсална научна библиотека и се превръща в окръжен център за библиографска, краеведска и методическа дейност. Преди 60 г. Читалище „Доростол“ получава висока държавна награда - орден „Кирил и Методий“ (I степен) по случай 90-ата си годишнина и е обявено за „Образцово НЧ“.

През 1965 г. е основан Детски хор „Дунавски славеи“, който просъществува около 30 години. От 1966 год. към читалището е създаден Ансамбъл за народни песни и танци „Силистра“ с основател хореографът Стоил Енчев и с диригент на народния хор Станьо Бенев. В момеинта към ансамбъла е създаденият през 1977 година Детски фолклорен аснамбъл „Добруджанче”, който на два пъти - 1986 и 1996 г. е сурвакал за Нова година държавния глава на България. Съставът е гостувал успешно в много страни, вкл. в Япония със своя пръв ръководител Иван Иванов.

През 2010г., в съответствие със ЗНЧ, е приет нов Устав и читалището се преименува в „Доростол-1870”. Понастоящем е организатор или партньор в организацията на различни културни събития: Събор на хоровете от крайдунавските градове; Фестивал на патриотичната песен „Песен за България” (тази година е на 27 февруари в Младежки дом Силистра - начало 17,30 ч.1 като преди това е откриването на Изложба, посветена на читалището за дейността му в миналото и днес) и др.

Силистренка с фолклористично изследване за великата обсада на Малта и българската връзка

В зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра филоложката и автор на няколко книги Снежанка Генчева представи резултата от своя пореден изследователски проект книгата „Тези чисти българи. Български народни песни с мотив „Девойка спасява Малта”. Сред присъстващите бяха доц. д-р Румяна Лебедова и доц. дфн Тодорка Георгиева от Русенски университет „Ангел Кънчев”, Светла Ангелова – директор на Регионална библиотека „Партений Павлович” Силистра, етнологът д-р Йордан Касабов, журналистът и колега на филоложката от Университета Йордан Георгиев, граждани и приятели на автора.

„Търсенията ми са свързани с българския фолклор. Песента е създадена в Одринска Тракия (след българо-румънската Крайовска спогодба от 1940 г. техни потомци живеят и в Крайдунавска Добруджа). Тя пътува през България до Руската империя и обратно“, каза авторката за Общинско радио Силистра Снежанка Генчева.

Пред аудиторията тя представи съдържанието на книгата си, на която е отделила няколко години от своя живот, както и средства на семейството си, вкл. посещавайки Турция, Малта и др. страни, за да намери „доказателства“ за своите версии за т.нар. от нея „скрито съобщение за важни исторически събития“ в песента, известна с 61 публикувани версии от средата на 19 в. до днес, някои от които са записани в Силистренския край.

Книгата е пратена на различни адресати, вкл. на Малтийския орден, както и на президента на Република България Румен Радев, от когото получава любезно поздравление. От творбата читателят, дори да не е посветен в тайното съобщение, може да научи много интересни факти, свързани с битки на рицарите за  малкия остров с армадите на някога велики държави и империи, вкл. Османската, Наполеон и др. Сред тях блести с драматичността си великата обсада през 16 в., една от поредните в рамките на няколко века.

Снежанка Генчева е завършила специалност „Българска филология“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” с дипломна работа на тема „Надгробните надписи – отражение на митологични представи”. Тя е изследовател на българското народно творчество, обичаи и традиции. В своите проучвания включва фолклора като сигурен и коректен извор за преосмисляне и решаване на натрупаните противоречия и заблуди в историографията.

Автор е на книгите „Рицари и юнаци. Йоанитите” (при нейното съставяне попада на темата за Малта и българската връзка с обсадата на този остров, която първа у нас развива в последващия си труд), „Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386” и „За слънцето и хората. Песни и обичаи от община Ситово”.

Още по темата от самата Генчева в нейния Фейсбук профил: „Песните с мотив „Девойка спасява Малта” имат ясно определим момент на създаването им – 1645 г., когато е големият поход срещу държавата на рицарите йоанити…Не знаем кога и кой е изпял или изплакал първата песен за кърджалията Стоян Индже войвода и с колко мъка, болка и страдание е била пропита. Но най-много текстове са създадени в годините, предшестващи странджанската буна, когато от Странджа до Добруджа цяла Източна България с малки изключения е разграбвана и опожарявана, от неговата дружина като част от конницата на Кара Фейзи. Както и по време на самата буна, а и в близките години след това – докато пепелището на караевренската кула още тлее в спомените на очевидците…

Сравняването на двата цикъла показва ясно вече споменатите единство на сюжета, устойчивост на образите и цялостност на композицията и оформлението на песните за Малта в противовес на многообразието от сюжети, обстоятелства и композиционни решения в тези за Индже….

В първата част на изследването показваме удивителното единство на композицията и сюжета с числа и проценти. Във втората – устойчивата употреба на ключови думи, изрази и образи, които носят специална информация. Ако си позволим неоригинално онагледяване – това са основата и вътъкът, които правят песента с мотив „Девойка спасява Малта” цялостно, завършено произведение на един автор.

Кой е той?Името му засега не знаем. Но въз основа на податките в текста той може да бъде описан…Османската армия и рицарите на св. Йоан са противоборстващи сили в няколко велики обсади…Това налага въпроса: физическото описание на кой град все пак е представено в разглежданата народна песен...”.

Айдемирци с генерална репетиция в Москва за Празника на кукерите и маските на Сирница

Кукерската група на НЧ „РОДОЛЮБИЕ- 2006“ село Айдемир ще прослави Силистра и България на фестивала „Масленица“ в Москва (20-27 февруари). България ще се представи също с фолклорна група от с. Столетово, редом до маскарадни групи от Италия, Унгария, Дания и др. Поканата до самодейците ни е от Клуб за исторически реконструкции „Ротобор“ към правителството на Москва. Очаква се фестивалът да събере над 5 милиона зрители на сцените, разположение на Манежния площад. Айдемирци са участвали успешно в мащабни прояви от този род в България - в Калипетрово, Перник, Ямбол и др. Домакини са и на предстоящия на 1 март 45-и Празник на кукерите и маските в селото, който е част от Областен и от Общински културни календари.

Айдемирци ще участват не само в дефилета по центъра на руската столица, но и ще представят в майсторски класове автентични добруджански ритуали, песни и традиции. Те ще имат възможността да се срещнат с кмета на града домакин Сергей Собянин и с посланика на Република България Атанас Кръстин.

Езическият обичай „Масленица“ (негова великолепна възстановка е пресъздадена във филма „Сибириада“) е пряк събрат на българските Сирни Заговезни. Вариант на празника от няколко години показва местният Руски клуб Силистра навръх празничния ден - тази година, да напомним, на 1 март. В древни времена този ден е един от онези, които помагат да се разбере, че с времето се сменят сезоните. Празненствата винаги са били придружени от огън - горящи огньове (у нас - улюлюнга, улелия), колела и плашило. 

Празникът прилича на нашия Кукеровден, когато се гонят зли духове и зимата с танци, и игри в чест на пролетта и доброто. Тези два празника, провеждащи се на различна географска територия, предшестват строгия пост, който настъпва след Сирница/Масленица.

Силистренско читалище с патриотичен концерт за 3 март

За поредна година Народно читалище "Доростол" Силистра ще проведе концерт с патриотични песни в навечерието на 3 март - Ден на освобождението от османско иго, национален празник на Република България. Концертът е част от Общински културен календар Силистра за м. феввуари. Специално за проявата в зала 101 на Младежкия дом Смесен хор "Седянка" възстановява емблематични творби от репертоара си от предишни години, за да подсили настроението в концерта. 

В програмата: тематични народни и стари градски, както и разработки за хорове по произведения на известни в миналото български композитори. По този начин читалищните дейци от навършващото тази година 150 години най-старо силистренско читалище ще поздрпави и изпълнителите на любителско творчество, които на 1 март имат празник.

На същата дата в Драматично-куклен театър – Силистра: • за деца от подготвителни групи - от 10 часа; • за ученици от I до XII клас - от 13,30 часа, е Областният рецитаторски конкурс "С България в сърцето", посветен на 30-годишнината от първото му издание, на Националния празник 3 март и на 142-та годишнина от Освобождението на България от османско иго, на 147-та годишнина от гибелта на Васил Левски и на 172 години от рождението на Христо Ботев.

Два проекта реализира ЦСОП Силистра

В Силистра е един от 28-те в страната Центрове за специална образователна подкрепа. Това е държавна институция за обучение на деца от І до Х клас с проблеми в интелектуалното развитие и множество увреждания. Неговото начало е на 1.08.2017 г. след преобразуване на Градско помощно училище „Софроний Врачански“. В Центъра в момента се обучават 36 деца, обгрижвани от персонал с обща численост 16 души, вкл. учители, възпитатели и специалисти.

В момента пред приключване е работата по два проекта, финансирани от Министерство на образованието, което позволява обновление на базата с нови специализирани кабинети. Отделно със спонсорството на Ротари клуб Силистра на база на средства, събрани от предишен благотворителен бал, както и на лепта по частен път за „соларна стая“, е направено обновление по идея и с труда на екипа на директорката Сийка Минчева.

Отчитането на проектите ще стане на 2 април т.г. със специално т.нар. откриване. И след тях обаче остава проблемът с външния вид на сградата (публична държавна собственост) - паметник на културата, което определя особения й статут, изискващ специфични процедури при евентуално саниране.

Сборна певческа формация на Смесен хор „Седянка“ и на Вокална група „Интер“ – и двете формации са от състава на Народно читалище „Доростол“, бяха първите гости извън работещите в Центъра и родителите на децата, посетили ЦСОП в обновяемия му вид. Хористите се представиха с китка патриотични песни в деня на Левски – 19 февруари. Според възможностите си, децата също предложиха на гостите своя програма.

Обучението в ЦСОП Силистра е на база на съставени от Екип за подпомагане личностното развитие индивидуални програми, а целите са съобразно конкретните възможности и нужди на неговите възпитаници. Основавайки се на практическия опит и на съвременните знания за обучението и развитието на децата с увреждания, усилията на колектива са насочени към създаването на  среда, която да стимулира социалното, емоционалното и физическото развитие.

Доц. Георги Вълчев в Силистра: Свободата е отговорност, за която всеки ден се водят малки битки

В зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ бе проведена публична лекция на доц. Георги Вълчев – зам.-ректор по учебната част в Софийски университет „Климент Охридски“, която е част от програмата „Пред олтара на свободата“. Тема на лекцията: „Пантеонът на българското Възраждане и българското общество днес“, изнесена пред представители на различни поколения, вкл. ученици от силистренски гимназии, както и пред членове на Клубове „Млади възрожденци“.

Гостът е зам.-председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“ и  според него у нас се сменят приоритетите в исторически план, а по въпроса за свободата – тя е отговорност, за нея се воюва всеки ден в малки битки („помни жертвите – пази свободата“). Поборникът, политик и писател Захари Стоянов очертава пантеона на българските възрожденци със свой най-последователен проект.

Своя списък с героични образи – сред тях са Васил Левски, Г. С. Раковски и Стефан Караджа, той започва с малка публикация във в. „Работник“ с акцент – въстаници – посегнали на живота си (сред тях е вписан младият и образован революционер Ангел Кънчев). Разбира се, непроумявайки модерните идеи на Запада в края на 19 в., той залага на стари схеми, подобно на представяне на църковните светци (корелацията „жития – биографии“). В името на изграждане на плътни образи чрез средствата на очерка в стил „Любен Каравелов“. Ярък резултат – „Записките по българските въстания“, биографиите на Васил Левски и на Христо Ботев.

Междувременно започват и честванията на българските възрожденци – „плеяда от спомени“. Имената им влизат в публицистиката и в училищните пособия. В първите десетилетия на 20 в. обаче „възрожденският фокус“ се губи, за да избуи отново след Първата световна война – тогава Възраждането отново излиза на дневен ред. По-нататък образец става царят Борис Трети и излиза на преден път Средновековието – бляскавите моменти на тогавашна България.  В този период са рисувани и мащабни картини, посветени на българските царства в далечното минало. В т.нар. Съветски период – за близо две десетилетия моден става интернационализмът. През 60-те години на миналия век обаче отново се връщаме към Българското възраждане.

„Не е достатъчна само политическа свобода“, твърди доц. Вълчев. Има осъзнаване, че развитието на обществото е резултат от непрекъсната борба. По тази причина и днес имаме нужда да излизаме от „капаните на своето време“, но преди това трябва да ги проумяваме. „Живеем в хаос, който ражда нервност и омраза“, твърди гостът, преподаващ история, философия и културология.    

Той смята, че добрата образователна система е в основата на новото ни…Възраждане, и по тази причина ролята на учителя пак трябва да стане централна. Наскоро учителският синдикат при „Подкрепа“ изведе извода, че в Закона за образованието трябва в центъра да бъде учителят, а не както е отредил преди 4 години – в основата да бъде ученикът. Мотивите: образованите хора ще генерират друг тип поколения.

Изказано бе и съждение, че заобикалящите ни навсякъде камери означават липса на доверие между и в хората, а това довежда нещата до абсурд. В момента хората живеят в „разделено общество“, в което са „насъскани един срещу друг“ – липсва т.нар. синергия, т.е. умението и необходимостта  да работят заедно.

Връщайки се на темата за Васил Левски – доц. Вълчев смята, че той е най-завършеният политик на България: прозорлив – разочарова се от четническата тактика за освобождение на България и създава Вътрешната революционна организация – политически субект – партньор – мощен политически фактор; умеещ да прави допустими компромиси в отношенията БРЦК – ВРО. И въпреки това – не трябва да се съизмерваме с него и не бива да го превръщаме в легитимация на днешното политическо безсилие, макар че портретът му виси на стената в кабинетите на почти всички хора, които управляват от името на народа.

И за финал, на брифинг пред журналисти университетският преподавател заяви: „Трябва да проумеем, че в пантеона на нашето Възраждане са хора, изтъкани от плът и кръв, от тревоги, от надежди, от упование, от униние от време навреме, но  това са хора, които се борят за бъдещето на България“.