Най-късият месец премина
апогея си и постепенно преминава в най-женския месец, когато предвид
характерната му природа всичко може да се случи: да има преспи до шията или
слънце в изобилие. В няколко поредни дни през Малък Сечко енергията на улицата
разсече възела на напрежението в обществото, за да се пуснат от въжето на
властта подалият оставка премиер и многоброят от народни представители. Редом с
тях в тръпка за място около държавната ясла са хиляди българи, най-често
приближени на властимащите – по партийна повеля или по роднинско-приятелска
линия. В никакъв случай – като продължение на волята на народна, изразена чрез
вота му в деня на изборите. Както е известно, по традиция у нас „едни печелят изборите – други
консумират властта; накрая първите никога нямат заслуга за успехите, но винаги
са виновни за лошите резултати от управлението”.
Започва на практика обратното броене в
извънредното търсене на новите ни представители във властта, които пак ние,
хората от народа, ще изберем, ако си направим труда да се разходим до избирателните
секции някъде през май, когато цъфтят божурите.
Едни стискат палци, за да устискат отново подходящи
места в листите на партиите си, а може и в други формации. Най-често сред тях
са „партийни ветерани” и братовчедки на „вечната Амбър”, вкл. и личности от
т.нар. национални листи, отдавна самопревърнали се в свещени крави на своите
политически структури. Малка част от тях ще се поддадат на напора на улицата,
вече обявила, че желае единствено нови лица около държавната софра.
Други ще се натискат до последно, за да изпреварят
прясно провалилите се в упражнението, наречено „управление на България”, както
и техните предшественици, въртели кормилото му през последните 23 години, макар
и в различни посоки.
Има и една трета категория от имена, които по волята
на съдбата ще попаднат там, където трябва, за да се учат в движение на нещото,
което движи страната, понякога и в направление, обратно на желаното.
Избирателният район, известен като 20 МИР – Силистра,
е сред най-малките в страната, тъй като е имал от 4 до 5 мандата в изборите за
обикновени народни събрания (от 36-ото до 41-ото).
Обикновено резултатите в него са реципрочни на цифрите в националната картина,
защото в Крайдунавска Добруджа живеем в пропорция, приблизително равна на
националната между българи, турци и роми, т.е. основните етнически съставки на
Република България.
За 42-ото Народно събрание борбата е за четири
мандата. При предишното раздаване на картите те бяха пет, разпределени както
следва: 3 за ДПС – д-р Митхат Табаков, Гюнай Сефер и Камен Костадинов; по един
за БСП – Антон Кутев, и за ГЕРБ – Стефан Господинов. Реално това са доскорошните областни лидери на две от
партиите – БСП (Кутев) и ДПС (Сефер), както и настоящият областен координатор на ГЕРБ (Господинов).
Кой от тях има шанс да остане в играта? Със сигурност
не би трябвало това да е Гюнай Сефер, защото наскоро той обяви наскоро в телевизионното шоу „Комисията Павлов”, че няма да се кандидатира за нов мандат. Любопитно е
дали за трети пореден път ДПС ще заложи на Камен Костадинов, независимо че не е
от Силистренския край? Д-р Табаков също е в графата „едва ли”, защото все още има
съдебни дела срещу него. Излиза, че е напълно възможно ДПС да се представи с
напълно обновена листа поне в горната й част. На последната си пресконференция
Стефан Господинов не отговори на нито един журналистически въпрос относно
политическото си бъдеще. Както се казва, по никакъв начин не отрази интереса на
представителите на медиите към своята персона. Антон Кутев също до този момент
не е завил категорично, че, той, софиянецът, вече опознал нравите и хората от „най-северния север”,
има възможност и желание да продължи дългото пътуване от столицата до Силистра,
за да защитава още по-компетентно тукашните проблеми.
Да хвърлим око върху листите от предишните избори, за
да разберем кой оцелява в борбата и за предстоящата кампания? При ГЕРБ сред
фаворитите тогава бе д-р Владимир Янков, впоследствие 3 години областен
управител, но след смяната му през есента на 2012 г. 70-годишният хирург вече не
е в политическата конюнктура на управлявалата формация. През 2009 г.
мажоритарен кандидат на БСП бе Светлана Великова, дотогава областен управител,
сега – общински съветник. Седмица преди Сергей Станишев да обяви, че няма да е следващият премиер на България, тя заявила пред
Изпълнителното бюро на Общинския съвет на БСП, че няма да е кандидат за листата. В продължение на години в БСП голямо
значение в подредбата на листите имаше мнението на областната организация.
Подобно на ГЕРБ, напълно е възможно този път и в столетницата водачеството,
както и местата на кандидатите да бъдат подреждани в централата на партията.
Кратък разрез в миналото показва, че в парламентарните
групи на социалистите само юристката Ана Миленкова (1991 г. 1994 г.) и специалистът
по земеделски науки Георги Николов (доскоро директор на Земеделския колеж в
Силистра) са били избирани в по две поредни
народни събрания. Соцдепутати са били още инж. Васил Калинов, избран през 1994
г. заедно още с инж. Георги Георгиев от Тутракан; Любомир Божков и софиянецът Иван Генов (1997 г.), и двамата юристи, както и
бизнесменът Добромир Гущеров (2005 г.). От СДС депутати са били юристката Велислава
Гюрова (1991 г.) и покойният Христо Димитров (1997 г.). От НДСВ през 2001 г. наши депутати
станаха нашенката Силвия Нейчева и софиянецът Борислав Цеков, също юрист. За
малко след Нейчева депутат бе и инж. Христина Георгиева. В продължение на
няколко мандата силистренски депутат от ДПС бе Кемал Еюп. През 2001 г. с него в
парламента влезе и Юксел Хатиб на мястото на Филиз Хюсменова. Хюсеин Хамди също
записа депутатски опит, но в предишния 40-и парламент.
Какво показват сметките в
Силистренския край по темата – какъв трябва да си по професия и други
характерни качества, за да представляваш народа в парламента? Най-добре е да си
политически лидер, тогава шансовете ти са по-големи (Калинов, Божков, Еюп,
Сефер, Димитров). Явно е, че е хубаво да си юрист, защото поне в близкото
минало това имаше значение (Миленкова, Гюрова, Божков, Генов, Цеков). В
по-редки засега случаи инженерството също се оказва подходящ трамплин към
сградата с надписа „Съединението прави силата” (Калинов, Георгиев, Георгиева). В още по-редки моменти
провървява на филолог (Хюсменова), на икономист (Нейчева) и на представител на
земеделската наука (Николов).
Журналистите също се котират (Агов, Коларов). Случва се, когато не те познават изобщо или не си тукашен,
това да доведе до нечия сполука, защото, нали знаете: „добруджанци са гостоприемни, тук няма кадри, всеки
специалист е добре дошъл и т.н.” (Генов, Нейчева, Цеков, Гущеров). Дали има значение, че
кандидатът има две висши образования – история/география и право, си знае
единствено Камен Костадинов. Бивало е обаче нищо да няма значение за
кандидатите откъм образователен ценз, защото електоратът даже не е питал за него
(Димитров, Господинов). Идеалният вариант се оказва, когато кандидатът е
известен и богат, дори и да не е родом от Крайдунавска Добруджа (Красимир
Премянов, Асен Агов, Любомир Коларов – спечелили, но не ползвали мандати в
Силистра; Гущеров). За отбелязване е, че 5 жени са били наши представителки в
парламента, при това от 4 политически
сили – БСП, СДС, НДСВ и ДПС (Гюрова, Миленкова, Нейчева, Георгиева, Хюсменова).
И още един любопитен факт: през 2001 г. сочените за фаворити водачи на листи в
лицето на Любомир Божков – БСП, и Петър Чаушев – СДС, не успяха да спечелят
мандати за себе си и за своите партии. Както е известно, гласовете им се преразпределят в други избирателни райони. Случвало се е и наши депутати да са влизали в парламента, благодарение на добавка от Разград или чужбина, например.
Хубаво е да отбележим, че някои
от народните ни представители правят кариера и извън парламента. Васил Калинов
бе един мандат посланик на България в Азербайджан; преди това е член на ИБ на
ВС на БСП и негов ковчежник; избиран е за депутат и в област Монтана. Силвия
Нейчева бе зам.-министър на външните работи. Кемал Еюп бе няколко години начело
на Комисията срещу дискриминацията. Филиз Хюсменова бе министър в
правителството на Симеон Сакскобургготски, настоящ евродепутат е и е зам.-председател
на ДПС. Камен Костадинов е член на изпълкома на БФС. Добромир Гущеров също бе
член на ИБ на ВС на БСП. Борислав Цеков бе секретар на Националния омбудсман, а
преди това – зам.-председател на ПГ на НДСВ, зам.-председател на отделилата се
група „Новото време”, по-късно и неин лидер. Кметове съответно на общините
Тутракан и Главиница станаха Георги Георгиев (в предишните два мандата на
местната власт) и Хюсеин Хамди (действащ градоначалник от 2011
г. насам). Любомир Божков в момента е прокурор във Висша касационна
прокуратура. Иван Генов е лидер на ПП „Българската левица”. Ана Миленкова и
Велислава Гюрова са юристки в София.
Предстои новият избор на нашите
представители в парламента, органът, илюстриращ формата, наречена парламентарна
демокрация. Най-малко три политически сили имат традицията и възможностите да
се преборят за това право на добруджанци – ДПС, ГЕРБ и БСП. В динамичната и
уникална политическа ситуация е напълно възможно към него да посегнат и други
представители на партии, вкл. и благодарение на т.нар. граждански квоти, стига
да бъдат възприети от традиционните и новите партии.
