вторник, 19 февруари 2013 г.

Спектакълът „От бесилото към безсмъртието” – от Видин до Силистра



         Спектакълът „От бесилото към безсмъртието” на театрала Стефан Стайчев се играе по един и същи повод в Държавен куклен театър – Силистра и в Общински театър – Видин, все в навечерието на 140-ата година от гибелта на Васил Левски. Тази вечер в най-северния север, утре – в града на трите граници. На практика в Силистра спектакълът бе възстановен, след като не бе игран 4 години, откакто бе закрит Драматично-куклен театър „Сава Доброплодни”, междувременно станал т.нар. отворена сцена към Творческо-продуцентски център „Йордан Йовков”-Добрич. Ръководството му обаче е отдало безвъзмездно целия комплект от декор и костюми, за да се върне спектакълът на силистренска сцена, където е създаден преди 10 години. „С него ДКТ-Силистра стана акцент в програмата „Пред олтара на Свободата”, организиран в продължение на години в община Силистра”, заяви директорката на театъра Златина Станева минути преди да започне повторната му премиера. Отново в главните роли силистренци видяха Кирил Стаменов в ролята на следователя философ Тевфик бей и Михаил Незалзов, който играе Левски. Светослав Георгиев е съдията Саид паша, а Елена Кешишева е монахинята Анка, наричана от миралая по адрес на Дякона  „твоята любима”, бъдещата послушница в метох Евгения, която се моли за него. И си спомня за любимата му песен „Великая ектения, достойн ест.
Във връзка със спектакъла в сайта http://radiovidin.bnr.bg четем споделеното от режисьора Стефан Стайчев: „Приятел от Турция ми преведе и изпрати записките на Тевфик бей за последните три нощи на Левски - документи, за които не се знаеше почти нищо в България. Но за съжаление дори добре познати факти от живота на Апостола се занемаряват и забравят...Николай Хайтов си подари живота за това да докаже, че гробът на Апостола е в църквата „Света Петка Самарджийска”.”
...На сцената бесило с висящ клуп. На дирека му мъждука газена лампа. На средата й стои изправено буре. В дъното зад прозрачна завеса – три килнати православни кръста. Отгоре в елипсовидна форма е портретът на Васил Левски – самият той е в костюм „алафранга”. Отляво дъсчена оградка. Отдясно също с провисната избеляла черга върху нея. Накратко – семпъл, но красноречив декор...
...Вятър бушува в първия музикален мотив в спектакъла. Звучи познатият рефрен „О, майко моя, родино мила...”. Най-вдясно просветва сноп светлина и стопля с лъчите си феса на миралая. Тевфик бей застава под бесилото в поза за размисъл. Следва фонограма на драматична декламация на актьор от старата актьорска школа. Предстоят три нощи, в които следователят на Османската империя в три поредни срещи ще разпитва Левски и ще го убеждава да се признае за виновен, за да се помоли на падишаха. Този, за когото властите в продължение на три години обявяват награда от 50 хил. жълтици за главата му и раздават ордени за неговите многобройни преследвачи, за да мигат на гърдите им. За медения песнопоец и за неуморния организатор на революционни комитети.
Вместо поклон след повторната премиера в Силистра,
поздр. адрес от депутата Антон Кутев
И чуваме: „Без вяра не може, без нея ти не си човек”. „Къде без нож в тези вълчи времена?”. „Не мога да разговарям с вързан човек.” „Апостолът на Свободата - това е длъжност”, казва Левски. „В София старото го знаят, а новото го крият”. „Всеки иска, но чака наготово”. „Размислете хубаво, че много сме лъгани”. „Свободата е пред вратата. Тя сама няма да дойде, за нея трябва да се борят много хора”. „Смъртта е по-висока – от нея всичко се вижда”. „Мислите глас нямат”. „В робството няма ни живот, ни свобода”. „Дела трябват, а не думи – те нищо не значат”. „Страхът ражда предателство и покорство”.
Творческият екип на Общински театър - Видин
Запомняме и признанията на опонентите един за друг. Левски за Тевфик бей: „Умен човек, има честни очи, които дълбоко в мене гледат;...аз съм готов, гответе се вие;...ако спечеля – печели цял народ, ако загубя – губя само мене си””. Миралаят за Левски: Хитър и прозорлив е,...ако не бях турчин и следовател, щях да тръгна след него;...и сърните пият вода от стъпките му; ...аз загубих, но и ти не спечели”.
           Над 150 пъти в цяла България е игран спектакълът „От бесилото към безсмъртието” при предишното му издание. Тогава с участието на актьорите Иван Анчев и Ивелин Атанасов, за съжаление, и двамата покойници.  И без мнението на пророк е видно, че и на сегашния вариант му предстои дълъг живот, за да могат до него да се докоснат представителите на още едно поколение млади българи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар