Памет за учителя новатор, приятеля и човека Жельо Маринов: един подир друг си отиват от нас уважаваните хора

Живеем в години, когато по една или друга причина от нас като общност и от живота на „този свят“ си отиват хора, които оставят трайни следи в съзнанието на близки и познати, както и в албума от спомени на обществото като цяло. През последните месеци един от тях бе Жельо Маринов, който за няколко поколения силистренци бе сред примерите за проява на човечност, съпричастност и приятелство при всякакви житейски обстоятелства. И макар да не бе сред хората, които приживе са очаквали похвални слова по свой адрес, със сигурност е добре да ги кажем „добрите думи“, но не онези – дежурните, а по-специалните, за да останат във времето и в пространството. Защото пелената на забравата е най-сигурното нещо, което се случва, след като се преселим в „другия свят“.

Жельо Маринов е роден в село Смилец и в зората на израстване в Крайдунавска Добруджа на професионални училища – емблеми на образованието, е завършил някога прочутия Селскостопански техникум в Силистра. После е продължил във ВУЗ, завършвайки специалност „Биология“, за да се превърне по-късно в любим, респектиращ и запомнящ се учител, при това безспорен новатор, в преподавател по Начално военно обучение и като специалист в системата на „Гражданска защита“, който е с ярка позиция по отношение на ненарушаването на връзката с природата.

Жельо Маринов е сред първите пещерняци изследователи в България, за което свидетелства в книга за първопроходниците в тази сфера. А през 1990 г. под негова егида бе една от първите след "демократичните промени" екоекспедиции от Силистра до Ветрен по река Дунав с цел изследване на водата в река Дунав, проведена по инициатива на „Българска демократична младеж“. Участващите в нея още си спомнят пробовземането от водата, за да се докаже или отрече радиация в нея. И сигурно яе нямало тогава, щом по примера на старите рибари младите му следовници си варят рибена рорба с дунавска вода.

В годините, когато и учителите спортуваха по-активно - на снимката са още познати "герои от предишни времена" - д-р Георги Панов - в един период кмет на Силистра, и учителят легенда Иван Байчев

Някога на Тодоровден 

Междувременно е бил командир на ученически бригади за помощ в селското стопанство, водил е много пъти ученици на екскурзионни летувания, както и на туристически походи. Включително в легендарни прояви, като Национален туристически поход „По пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица“. В качеството му на турист е запомнящо се силистренското участие в похода „Ком – Емине“ през 1981 г., посветен на 1 300-годишнината на българската държава. Бидейки част от силистренската група, в която влизат още учителите Тодор Николаев, Петър Иванов и Анастасия Петрова, както и 8 ученици и ученички – все гимназисти от ПГ „Климент Охридски“, той – най-опитният от всички, достига заедно с част от тях до връх „Бузлуджа“.

Гимназиално учителство в близко минало време

Класен ръководител звучи отговорно

По някои сметки обаче последното му екскурзионно летуване с група възрастни и ученици е в Рила през 2007 г. И в него той драсва завинаги диря в спомените на участниците в групата с онова уникално приятелство с овчарите от най-високата тогава кошара в България, намираща се край х. „Иван Вазов“ малко над 2 430 м. Едно почти среднощно посещение при овчарника той превръща в приключение за всички участници в него и особено за подрастващите, помчерпени с препечени филии хляб, и с варен боб. Както и за гарнитура - кратък урок "по тъмна доба" по доене на овце.

Преподаватели от няколко поколения го помнят като учител новатор, включително и заради отношението му към пристъпващите в професията педагози, които е приемал под своето „крило“, с желанието, въвеждайки ги в нейните дебри постепенно, „да спасява младите им души“. Примерно, смятал е, че младият специалист е добре първо да бъде помощник-класен ръководител, а едва после – вече придобил опит от своя наставник, да отговаря сам за клас. И отново за младите си колеги е правел необходимото да ги стимулира, но по деликатен начин: съветвал ги е, правел е и неочаквани услуги – в тяхна и на колектива полза.

И отново във връзка с учителството се е мотивирал с идеи за педагогически похвати – експерименти: смятал е, че в началото на кариерата си преподавателите трябва да започват с по-малко на брой часове, които впоследствие да се увеличават, докато се стигне до техния „връх на натоварване“. За последните години от учителството също е твърдял, че се полага намаляване на ангажиментите в училище предвид напредването на възрастта. По щадящ и внимателен начин се е отнасял към всички обучаеми по време на т.нар. начално военно обучение, особено по време на лагерите в края на 10 клас, стараейки се да запази от наказания провинили се ученици. Понякога в подобни условия някои от тях му отпускат „края“, а в „онези години“ за това е имало последствия (понякога необратими).

Среща на поколенията учители на ПГ/ЕСПУ/ПМГ

За колегата и приятеля Маринов историкът Тодор Николаев казва: „В негово лице винаги съм чувствал до себе си истинския човек“. Споделя, че той и още някои колеги, и с помощ от още приятели, заедно са възстановили изгорялата му къща, но самият Жельо никога не пожелал да ги ангажира да поправят семейния дом в родното му село, макар че не бил пожален от огъня при пожар. Той, кроткият добряк, готовият за услуга човек, който никога не стига до крайности, за себе се никога не иска да бъде в тежест никому.

Невероятно изпитание - туристическо, но и историческо -

походът "Ком  - Емине", 1981 г.

Сред събитията, за които и след близо 40 години се говори, е, че е станал кръстник…на кубинско семейство. В 80-те години на миналия век в Силистра все още имаше млади хора от латиноамериканската страна, които се обучаваха в завод „Добруджа“, но у някои има спомен, че е кумувал и на поне още три двойки младоженци. Разбира се, подобни преживявания са споделяни в естествената среда на колеги – приятели, у които в изобилие са били искреният ентусиазъм и умението да се върши работа, но с възможност да има и завладяваща забава. И няма как да е иначе, когато става дума за човек, който умее да привлича другите около себе си, дори със странностите си. Къде на шега, но в приятелска среда е споменавал, че иска, когато вече го няма на нашия свят, да „чуе“ една емблематична песен – „Руфинкината“, в изпълнение на колегата си Георги Ангелов – преподавател по физическо възпитание и спорт.

Пореден випуск отлита от ятото на Гимназията

Спомен за едно учителско приятелство: Жельо Маринов, Тодор Николаев, Георги Ангелов

Спомен от кумуване на кубинска стватба в Силистра

За Жельо Маринов, който не е обичал да „занимава“ другите със себе си и своето семейство (съпругата му и дъщеря му са юристи), си спомнят с тъга, но с добро и в още една компания – т.нар. Група за празни приказки. „Автор“ на наименованието й е един от нейните членове – музикантът Стоян Дечев. В нея поне от 15 г. няколко мъже от различни житейски сфери всяка събота се събират на определено място, за да си хортуват, както казват старите хора, споделяйки радости и проблеми, а и неминуемо да обсъдят, като истински старейшини, „международното положение“. Засега неосъществена остава мечтата им да завършат една отдавна замислена…чешма, която да остане за поколенията.

Един подир друг, като ветерани от отдавна проведени битки, си отиват от нас обичаните и уважаваните хора! Поклон пред паметта на учителя и приятеля Жельо Маринов.

Добруджанската певица Ивелина Димова на турне в САЩ

За блога ВЕРСИНАЖ народната певица Ивелина Димова от Силистра, в момента ръководител на народния хор в АНТП „Силистра“, който е част от НЧ „Доростол“, заяви по повод своето участие в концерти в САЩ: „Заедно с диригента и композитор Георги Андреев тук сме 8 отбрани певици – гласове от Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” (бел. – Димова доскоро бе част от ансамбъла, преди се завърне в родния си град). В рамките на месец имаме концерти в Северна и Южна Каролина. В голяма част от тях програмата е фолклорна, а в три от дните участваме в уникалната оратория„A Melancholy beauty“, написана от Георги Андреев, и изпълнявана вече 2 пъти в Америка, както и веднъж в България“.

Според сайта www.violinsofhopesc.org, щатът Южна Каролина е домакин на съвместни прояви на специализираната академия за мащабни, хорово-оркестрови концерти, турнета и академии за музикално обучение за диригенти, хорови певци, вокалисти и инструменталисти в цяла Европа, Израел и Съединените щати „Varna International“ и колекцията от струнни инструменти от Тел Авив „Israel’s Violins of Hope“.

Ораторията на българския композитор е посветена на историята за спасението в България през 1943 г. от нацистката депортация в концентрационни лагери на 49 000 еврейски граждани. Българските народни певици участват заедно с няколко хора и оркестър от града домакин. Местни музиканти ще свирят на цигулки, оцелели след Холокоста, възстановени в Израел от производителите на цигулки Амнон и Авши Вайнщайн (баща и син).

Преди 11 години в сайта на Българското посолство във Вашингтон за ораторията „Меланхолична красота“ четем: „Триумф! Това е най-точната дума, с която може да бъде описана световната премиера на ораторията „Меланхолична красота” въ

в Вашингтон. Няма думи, които могат да опишат чувството, когато слушаш три американски хора да пеят на български „Хубава си, моя горо”...Благодарим Ви, маестро Андреев. Благодарим Ви, семейство Шарон и Калин Чоневи („Varna International“)! Благодарим Ви, ансамбъл „Филип Кутев” и приятели!”.

В юбилеен бал Ротари клуб Силистра отбеляза 20-ата си годишнина

 16 април 2022 г. Град Силистра. Ресторант „Дръстър“. Тържество „20 години Ротари клуб Силистра“, преминало с участието на представители от клубове от градовете Русе, Тутракан и Попово. Събраните средства са за проект на тема „Очен скрининг на деца от третите и четвъртите класове в силистренските училища“, след изразено съгласие на родителите им за изследване по класически традиционен начин. За изминалата време от клуба са реализирани десетки малки и големи проекти в хуманитарната сфера. Вложени в тях са над 100 000 лева, а отделно е положеният труд от ротарианци и приятели от няколко поколения.

Специални възпоменателни плакети получиха 10 от присъствалите на юбилея предишни президенти, включително настоящият Боян Боев (2020-2022), и един дългогодишен секретар – Йордан Георгиев (2009-2015 и 2017-2019). Това са инж. Веселин Андреев, инж. Стефан Райчев, инж. Пенчо Ковачев, инж. Евгени Георгиев, инж. Петър Георгиев, Георги Иванов, Свилен Съботинов, Николай Костов, Павлин Иванов, Димитър Димитров, Александър Сабанов.

Първият президент на клуба инж. Веселин Андреев поздрави присъстващите с юбилея – на 23 март 2002 година Ротари клуб Силистра става клонка от световното ротарианско дърво, получавайки т.нар. чартър карта. Това става благодарение на застъпничеството на Ротари клуб Варна (кръстник на силистренския клуб), тогава представляван от Наско Рафайлов, за когото е подготвена специална благодарност.

Пет години по-късно силистренци правят същия жест за създаване на втори ротариански клуб в Крайдунавска Добруджа – Ротари клуб Тутракан. Специално поздравление имаше и от Нина Крушева – асистент на дистриктния управител на българската ротарианска общност за зона „13“, в която са клубовете от трите крайдунавски града в Североизточна България. Неин предшественик на поста в продължение на няколко години бе Николай Костов от РК Силистра, който през ротарианската 2022-2023 г. за втори път предстои да бъде президент на силистренския клуб.

Областна администрация стана съпричастна на проявата с предмети за томболата на великденска тема, а поздравителен адрес отправи областният управител Катя Кръстева, спазвайки традицията на своите предшественици на поста. Музикален поздрав бе поднесен от Георги Иванов – паст президент на клуба и солист на Ансамбъл „Силистра“ при НЧ „Доростол“. Шоу гост на бала бе маг Дани Белев от Габрово, който, освен че представи великолепна програма със свои асистенти, съдейства и за провеждането на няколко благотворителни търга.

В тях и в другите благотворителни моменти бяха включени богата по съдържание кошница с продукти от месарница „Вилиян“ на Велико Керанов от Добрич; мини торти във великденски стил от сладкарница „Ванилия и шоколад“ Силистра; книги от Верига книжарници „Везни 55“ Силистра; дарове от „Лайънс клуб“ Силистра и от „Актуал“ Силистра (производител на колбаси и местни деликатеси от месо); уникално макраме – ръчна изработка с възли, наречени за здраве, и терариум с кактус столетник, дело на силистренския артист майстор-артист Вероника Добрева, и др. Музикален домакин, както и в много подобни прояви в предишни години – Център за музика и изкуства „Мегатон“ Силистра – Меги и Илия Илиеви, заедно със солисти от различни поколения.

Материали и снимки от предишните години, подредени на „Маса за спомени“, разказаха нагледно за миналия 20-годишен период. Специална книжка на хартиен носител представи голяма част досегашните и днешните членове на клуба, както и тяхната съвместна изява в служба на обществото.

Истанбулска инверсия или връщане към миналото на света по повод фестивала на лалетата

В днешно време, изключвайки годините на коронавируса, шествал по целия свят и все още част от дневния ни ред, както и периодите с военни действия на различни места, българинът може да бъде навсякъде по петте континента. Стига да има страстта да пътешества и възможността да си го позволи – в индивидуален план или с посещение в рамките на група, организирана на случаен принцип.

И без много сметки е ясно, че сред най-предпочитаните направления за туристическо пътуване за нас, българите, е Истанбул, град с чудовищни размери (150 х 50 км), безспорен мегаполис, грееща от векове звезда на ориента и съкровищница от наслоени богатства от няколко преходни цивилизации със съхранени остатъци от далечно, но славно за бивши империи минало. Както и с настояще, богато на разнообразни традиции, природни гледки, познати и не до там гурме вкусове и, разбира се, на запомнящи се преживявания.

Всяка година като пукне пролетта лакмус за отправна точка е т.нар. Фестивал на лалетата

Твърди се, че връхна точка за любуване по техен адрес е месец май, но напливът по същия повод започва още от края на март. Цветето с произход от Персия, а понастоящем на 80% произвеждано в Нидерландия (най-скъпо е лалето в черен цвят), е символ на османската империя. После и на наследника й – турската република, в която днес лалето се среща като изображение по джамии, дрехи, колони, сувенири.

Републиката е обявена от Кемал Ататюрк през 1923 г., който през 1927 г. въвежда латинска азбука вместо ползваната дотогава арабица, а през 1933-1934 г. става факт и конституцията, изработена с швейцарска кройка по предложение на университетски преподаватели от еврейски произход. Пътуването е възможност за бурен пазар от магнитчета до перилни препарати и дрехи, както и за кратки туристически турове предимно в европейската, но все по-често и в азиатската части на града. Който при това разполага не с един, а с 39 централни мегдана, колко е броят на административните райони на целия вилает. Хит без конкуренция в това отношение е сърцето на града, каквото на практика е историческият му полуостров.

Добрата новина е, че повечето хотели за туристи от ранга на средния българин се намират по места, които са близо до най-посещаваните обекти, включително до вездесъщия „покрит пазар“ (Капалъ чарши), примамващ със своите безброй сергии, обслужвани от атрактивни търговци. За останалите има достатъчно жокери в туристическите карти, екскурзоводските беседи, а вече и в интернет сайтовете. В един от тях относно лалето научаваме, че „Цветната фиеста е била доказателство за любовта на султана към жените от харема и по тази причина на празник в тяхна чест представяли най-красивите сортове лалета, за обяснят нежните им имена и техните значения, свързани с личното им отношение към своя любим господар“

(по www.savetravel.net).

Броени дни преди православния празник Цветница през 2022 г. няколко силистренски групи с две различни фирми – „Енджой холидейс“ и „Тикетс“

(във всяка от групите с по няколко членове на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра), се отправиха на три или четиридневни екскурзии до средището на 4 империи, известно като Византион и Константинопол. За нас, българите, то е Цариград – седалище на царе (императори). Така впрочем го знаят още руснаци, румънци, сърби и други народи.

По някогашна информация в годините преди и по време на Българското възраждане над 50 до 100 хиляди са били българите, получили в Цариград образование, учили се на занаят, издавали вестници и книги или развивали алъш-вериш, т.е. търговия, казано по днешному. Намирайки се между три морета – Черно, Мраморно и Средиземно, безспорната световната метрополия заема стратегическа позиция в маршрута на т.нар. Път на коприната, започващ условно от град Ханджоу в Китай (по някои данни отбиващ се и през Силистра, както преди години забелязах на карта в музея на град Лесковац в Южна Сърбия).

Парковете „Емирган“ и „Гьозтепе“, както и „Гюлхане“ са някои от местата, където туристите могат да се любуват на килимите от лалета, зюмбюли и други видове цветя. Специално за първия, който е от византийския период и е разположен върху 5 000 кв. м, се твърди, че в него има засадени 120 вида растения. По разположените върху райграса многобройни пейки с маси към тях може да се съди, че са предпочитано за семействата място в почивните дни.

Наблизо е и променадата край Босфора, така че има и бонус към времето за пикник и разходки. Подробност е, че на подобни места са изградени и специални малки постройки за молитви, както и достъпни тоалетни с платен, макар и минимален, вход. Не минава и без търговски момент: наличен е магазин, от който може да се купи разсад за всеки от видовете в парка. Забележима е и униформена охрана, която се среща по големите алеи. Прави впечатление отсъствието на бетон, дори постройките от павилионен тип са от дърво в три различни цвята – розов, жълт и бял. Създадени са и романтични кътове, включително и един с бяла метално-решетъчна колесница, излязла като от приказките. И кацнала сред цветята на една от землените тераси.

Градината с име на роза („Гюлхане“, т.е. павилион, парк или алея на розите) обикаля двореца „Топ капъ“ и някога е била момент от градините на султанския дворец, но от 1912 година част от тях са обособени като обществен парк. До него може да се стигне и по странична стръмна и живописна уличка с малки кафененца с изнесени маси и столове, върху които са подредени възглавници с…български шевици. В парка е Историческият музей на ислямската наука и техника, представящ от 8-и до 16-и в. как в ислямския свят мюсюлманските учени са дали своя принос към развитието на науката.

Като всеки град, в който е творена история в протежение на векове по различни цивилизационни модели,

в Цариград има множество образци за всеки от тях. По обясними причини най-посещаваните са от османския период – примерно, няколко джамии от общо около 3 150 в целия град. Без алтернатива е разглеждането на „Синята“ и „Света София“ – чудо на чудесата и храм на храмовете – някога църква, днес едновременно мюсюлмански храм и музей с безплатен достъп. При наличие на време и добро желание хубаво е да се влезе и в комплекса на джамията „Сюлеймание“, в която в отделни постройки са погребани султан Сюлейман Великолепни и съпругата му Хюрем (Роксалана), както и други от фамилиите на султана.

От миналата година насам, разположена в програмата е и струващата 100 млн. щатски долара джамия „Чамлъджа“. Тя е най-голямата в града и същевременно е съвременен шедьовър на архитектурата с височина от 72 метра (казват, цифрата е символна, защото толкова е броят на етносите в страната). Край нея се извисяват 6 минарета – по принцип джамиите могат да имат по 1, 2, 3, 4 или 6 кули. Сред забележителностите му е разстланият в джамията килим, за който се твърди, че е от тип „антисептик“ с диаметър 34 м (числото е еднакво са номера в табелите на автомобилите за Истанбул). И тук обаче са допуснати в храма търговци, на книги предимно. Отделно е важно да се знае, че тази джамия е изградена на най-високото място в града,  разположен на 7 хълма, наричан „втори Рим“. Неин съименник е телевизионната кула – със своите  64 етажа това е най-високата в момента сграда в Истанбул.

Предпочитани за посещение са също султанските сараи: скромният като архитектура „дворец с оръдейна порта“ („Топ капъ“), намиращ се между Златния рог и Мраморно море. Той е седалище на администрацията от 1465 до 1853 г. на 25 от общо 37 султана на Османската империя. Повече от 10 000 души са живеели на това място, от които 2 000 наложници в харема на султана и няколко хиляди еничари, диванът с везири (министерският съвет) – също. Както и наследникът му „Долмабахче“ (в превод „запълнена градина“) – той пък е най-голямата в цяла Турция дървена сграда, изградена с каменна фасада в европейски стил, предназначена за последните 6 османски султани до 1922 г.

Триото символни султански дворци допълва и лятната резиденция „Бейлербей“,

в която някога са настанявали чуждестранните гости на султана – сега заради разположението си е възможност за кратка фото сесия на брега на протока „Истанбул Боазъ“ (Босфора), дълъг 32 км с най-голяма дълбочина 110 м. Той е връзка между Мраморно и Черно море, разделяйки града на две части: Румелия и Анадола, т.е. съответно на европейска и азиатска части. Част от програмата „От другата страна на Босфора“ е пътуването до резиденцията, а после и до още една височина, от която се отваря нова широка гледка към живописни квартали.

За Босфора българите имаме и патриотична песен: основният мотив в стихотворението „Цар Симеон“ са преговорите на 9 септември 923 г. пред стените на Константинопол между Симеон Велики и византийския император Роман Лакапин. В българската история и преди този момент със запазено място са събития, свързани с този славен град, както и цял споменик за комплект „Български старини“.

Не само заради патриотичната нотка обаче за нас почти задължително е посещението в построената през 1898 г. в еклектичен стил т.нар. Желязна църква, записана в Национален регистър на паметниците с културно-историческо значение в Турция, поради което и реставрацията й е със средства от държавата. Тя е от малкото по рода си по света с градеж с превозени с кораби от Виена чугунено-цинкови елементи, произведени от фирма „Ваагнер“, както пише и на лицевата страна на църквата. Официално тя носи името „Св. Стефан“ и редом с десетки други подобни, дело на гърци и арменци, днес е една от перлите на християнските храмове в единствения в света град на два континента.

Наличието на други по-съвременни православни църкви вероятно е свързано и с пребиваването на 1,5 млн. руски белогвардейци след Октомврийската революция през 1917 г., от които обаче след 1923 г. са останали 20-30 хил., тъй като останалите заради близостта с Ленин на бащата на нацията Кемал Ататюрк (единствен в страната национален герой, срещу когото не е допустим злослов) са предпочели да емигрират в Западна Европа и САЩ.

Строежът на църквата е върху терен, дарен от висшия османски държавник Стефан Богороди, роден в град Котел като Стойко Цонков Стойков

Любопитна подробност: той прави опит да представи пред турските власти идеята за автономно княжество в Добруджа, дадена му от българи от Букурещ през 30-те години на 19 в., но предложението не постига успех.

Срещу входа на църквата е метохът, свързан с борбата за самостоятелна българска църква, като най-горе на лицевата фасада на триетажната сграда, предназначена за отсядане в нея на поклонници – цариградски хаджии, стои надпис на старобългарски език. Той гласи: „Български народен имот с Божие позволение и помощ и с високо царско благоволение по времето на най-великия цар султан Абдул Меджид ефенди и на патриарх Антим се съгради първо метох на българската църква от всички. Родолюбивият височайши княз Стефан Богориди пред Бога и хората свято подари това място на българския народ, с тяхна всеобща помощ и средства се съгради този български метох под надзораа…стана през 1850 година…”.

Малко известно е на силистренци, че в двора на българската църква, в чийто подземен етаж фотографска изложба показва как е изглеждала преди последния ремонт, са погребани и няколко дейци на някогашната Доростоло-Червенска епархия, част от която до 2001 г. в продължение на 130 години е била днешната самостоятелна Доростолска епархия – една от първите в римската провинция по долното течение на Дунав. За съжаление, нищо не ни говорят имената на Григорий, Василий, Михаил, Николай и Николай Михайловски, изписани отстрани на мраморната плоча, за да ни стане ясно защо са редом до надписа „Незабвенному духовному отцу и брату“.

Разбира се, има и още български старини в града с три моста, тунел и други забележителности

 Кои са другите паметни наши „сгради, документи, снимки и произведения на изкуството“ (според публикация в liternet.bg): в сградата на Българската екзархия това са икони, хоругви, части от иконостаси и църковна утвар. Градът е свързан и с църковните ни дейци Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки, Екзарх Йосиф I, на които дължим църковната независимост от Вселенската патриаршия. Сградата на българското училище от Възраждането е разрушена през 1993 г. поради недоказан собственик (съществува обаче българско неделно училище и днес), а българската болница ни е отнета през 1988 г. поради недобросъвестно стопанисване.

При всяка екскурзия от словоохотливи екскурзоводи човек може да научи това-онова и за манталитета на съответната нация

 Например, в днешна Турция за закъснение един-два пъти с по 15-20 минути няма да те гледат „с квадратни очи“, т.е. лошо, и съответно не е голям проблем, но ако започне да ти се случва често и ти стане навик – вече се смята за некрасиво. Малка отправка по темата – в най-големия град на Европа метрото работи денонощно по време на байрамите. Иначе камиони и тежки автомобили пътуват само по единия от трите моста, свързващи европейската и азиатската части. В европейската вече е забранено изграждането на небостъргачи, каквито има на достатъчно места в града. Заради самоубийства не се допуска пешеходец по мостовете.

И още едно отклонение – 5 млн. са автомобилите в движение в Истанбул, което го прави сложно и забързано. Практика е шофьорите да надуват клаксон при почти всяка маневра, макар не винаги да дават мигач преди предприемането й, и отделно – внимание (!) при пресичане на пешеходна пътека, защото преди нея е непредвидима реакцията на водача на преминаващата кола. Иначе за завист са добрите пътища още от границата до мегаполиса и вътре в мрежата от пътни артерии, включително с добре поддържани паркови пространства край някои от тях.

Едно от местата, предвиждано в туристическите програми, е кафенето на морския офицер Пиер Лоти

Това е псевдоним на френския писател Луи Мари-Жулиен Вио. Пътешествията му до Близкия и Далечния изток са източник на вдъхновение за много от произведенията му, изпълнени с ориенталска екзотика. Според Уикипедия, Лоти има и българска „връзка“ в творчеството си: „По време на Балканската война той пише статии в подкрепа на Османската империя, защитавайки добродетелите и хуманността на турците и определяйки войната като „хищническа“. Най-много е охулвал българската армия. В отговор, през ноември 1912 г. патриархът на българската литература Иван Вазов пише стихотворението си „Под гръма на победите“ (с посвещение „на Пиер Лоти“)“.

Случайно или не от височините на любимото заведение на французина се открива най-хубавият изглед към Златния рог, при който сутрешният изгрев е магнетичен и романтичен. До него е залепено и голямо гробище, разположено стъпаловидно по сериозен наклон, по който пълзят кабинките чрез стоманеното въже на релсовото превозно средство, тъй като до кафенето се стига с т.нар. фуникулер. Кафепитието – независимо дали е еспресо, но най-добре „а ла турка“ (с каймак или без каймак, дълго или възкъсо) е повод за някои гидове да припомнят, че навикът за пиенето му с вода при османците е от времето на султан Сюлейман Великолепни.

Преди 4 века с нея ставала проверка дали кафето е отровно, което се случвало по следния начин: с лъжичка се капвало кафе в поднесената вода и ако цветът в сместа се окажел син или зелен, най-добре било за изпроводяк да си кажеш последната молитва. В днешно време традицията да се поднася вода към кафе е с идея…просто за промивка на устата. Турският чай е сериозна алтернатива на кафето в южната ни съседка, при това цената му навсякъде е достъпна.

Както пише в предварителната програма, районите „Фенер“ и „Балат“ са стари квартали в европейската част на Истанбул на брега на Златния рог, някога населено основно с гърци и евреи (оказа се и с българи). Разходката в квартал „Балат“ е за всички, които искат да стигнат до съвсем различен Истанбул: тесни наклонени калдъръмени улички с ярко оцветени къщи в османски стил, които придават автентична и донякъде романтична атмосфера на района. Исторически паметници свидетелстват за богатата история и развитие на района. В квартала могат да се видят забележителности като Гръцкия православен лицей, Църквата „Св. Георги“ и Вселенската патриаршия (за съжаление, беше затворена при нашето посещение) и др.

Гидът услужливо обясни, че заради старата си архитектура, защитена със закон, придобиването на имот в този район не само става на висока цена, но и евентуалният наложителен ремонт струва в пъти повече от вече дадената сума за притежаването му, тъй като се изисква съответният дом да изглежда както е било при построяването му, дори и това да е станало преди векове.

Сред неизменните предложения за вечерно разтоварване в Истанбул е възможността човек да стане част от програмата „Блясъкът на Босфора“

Става дума за нощен круиз с кораб по Босфора с включена вечеря и шоу забава (най-често ориенталски танци, а понякога и други, изпълнявани от дервиши), както и дискотека. Разходката в морето е уникална възможност за среща с ослепителните светлини на почти всички сгради по крайбрежието, включително джамиите (в случая с електрически надпис – послание във връзка със свещения месец Рамазан).

И тъй като корабът често сменя местоположението си, преди да се закотви за известно време на друго място, в един момент човек остава с усещането, че се намира в средата на огромен калейдоскоп, постоянно разбъркващ в различни композиции своите шарени стъкълца. Така в един момент отправна точка е мост, в друг – монолитна сграда, в трети – мюсюлмански храм в едър план. Допълнителна екстра за обогатяване на визуалния албум от Истанбул е дневната разходка с корабче по Босфора, когато пред погледа изпъкват други запомнящи се архитектурни акценти.

По неписано правило във всяка екскурзия има очаквана или не „черешка на тортата“

В предвеликденския силистренски „случай“ от посещението в Истанбул това бе оставено за финал: насладата от зрелищното светлинно-звуково и огнено шоу на пеещите фонтани в търговски комплекс „Water garden”. В предварителен план всеки от туристите знаеше, че заобиколеният терасовидно с магазини и заведения за хранене басейн е разположен в сърцето на комплекса върху 5 000 кв. м., а над него са едни от най-високите сгради в града.

Надминава очакванията обаче богатата като време и съдържание програма от танцуващи по ритъма на световни хитове от различни години водни струи, облени в светлини, често в допълнение с избухващи огньове, все едно невидима ръка запалва кладенец за добив на нефт някъде в средата на пустинята. Казват, че подобни съоръжения дори в Дубай не са толкова зрелищни, колкото от видяното в сърцето на най-големия гастрономичен и развлекателен център в Европа, както така твърдят рекламните брошури.

И има защо – наистина е изключителна хореографията от огъващи се като тръстика високи и тънки водни кули, пресичани в динамика от музикални ефекти от светлини в съчетание с лазерни лъчове. Алкохолът, разбира се, по тази географска ширини не е на мода по обясними причини, но все пак в един от ресторантите се предлага бира, стига жадният турист да има време да го открие и да намери свободно място в него, разбира се.

Всеки град, зареден с история и културни пластове, предлага безброй възможности за трупане на впечатления, които човек да отнесе със себе си, обещавайки да се върне отново, за да прочете и други „приказки“. Примерно, струва си посещение в един нов туристически бисер, какъвто е приличащата на потънал палат „Цистерна на базиликата“ („Йеребатан сарнъджъ“), но в момента той в ремонт. Това е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду открити няколкостотин в града. Действаща подобна е обаче в близост до Капалъ чарши, в която по най-съвременен начин със звук и светлина разказват историята на Истанбул от векове назад до наши дни.

Приключва екскурзията до Истанбул,

като във влака от спомени и впечатления са натоварени в различни вагони гледки и настроения, придобити по време на краткото, но наситено с програми пътуване. Какво ни остава – връщане назад към ежедневието, с отсрочка – кратка спирка по пътя към него е отсядането за час-два в Лозенград – днес Къркларели. Време е за последна шетня по магазините: за прехвалени сладкиши – непременно баклава (хит е тази с мляко), за някой-друг геврек (е, не е баш същият на вид и вкус като истанбулския) и за още нещо, което заслужава да размени човек срещу обезценената турска лира. И отново да изпие едно турско кафе, облегнат на поредната ширнала се въздълга възглавница, обшита с нашенска шевица, макар и изработена в неоригинални цветове.

И като стана дума за пари, според практиката най-натоварващо за кесията на туриста в Турция е тегленето на пари от банкомат, по-изгодно е плащане с карта, а по принцип е хубаво това да става с обменена валута (общо взето начесто са бюрата за обмен). Отделен момент е умението човек да се пазари по местата, където няма определени цени. Защото от векове насам по тези краища на света е чест и уважение да се стрелят един с друг с цени продавачът и купувачът, докато стигнат до съгласие, т.е. до взаимна изгода според гледната точка на всяка една от страните.

Йордан Георгиев, април 2022 г.

За двадесет години Ротари клуб Силистра вложи над сто хиляди лева в различни хуманитарни сфери

 

През ротарианската 1989-1990 година в България ротарианството е възстановено след старта си през ротарианската 1933-1934 година и  съществувало до средата на 40-те години, когато е забранено. „Ротари клуб – Силистра” е чартиран на 23 март 2002 година, след като е признат от „Ротари Интернешинъл“, но е създаден 1-2 г. по-рано. Пръв президент на клуба е инж. Веселин Андреев. Подобно на 90-те клуба в страната с над 2 000 ротарианци, силистренският клуб по българското законодателство е регистриран по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и е част от самостоятелната ротарианска област „Дистрикт 2482 България“, създадена през 2007-2008 година. Инж. Наско Начев от град Пловдив е първият дистрикт-гуверньор, т.е. управител на областта, която е една от над 500 подобни в целия свят, в които се развива ротарианското движение.

През 2022 г. силистренският клуб навърши 20 години.

През 2005 г. с изложба в библиотеката в Силистра бе отбелязана петата година от основаването на клуба, през 2012 г. бе реализирана програмата „10 години Ротари клуб Силистра”, а през 2015 г. бяха проведени различни събития за 15-ата година от създаването на клуба. Ротари клуб Силистра изпълнява целта на Ротари: да насърчава и развива идеала за служба на обществото, като основа на достойно начинание.

В основата на клуба са работещи в сферата на икономиката, управлението на ведомства, в производствени дейности, търговия и застрахователно дело; понастоящем членове са юрист и журналист. Клубът защитава идеята на подобни организации: членската му маса да представя професионалния и бизнес профил на общността, в случая на град Силистра. Ръководи го Борд на директорите и е представляван от президента на клуба за съответната година.

Президенти на клуба в Силистра до този момент са били инж. Веселин Андреев, инж. Иво Андонов, д-р Марин Пейчев, инж. Стефан Райчев, инж. Петър Чаушев, Димитър Ангелов, инж. Петко Горбанов, инж. Манол Тодоров, Велико Великов, Атанас Великов, инж. Пенчо Ковачев, инж. Евгени Георгиев, инж. Петър Георгиев, Георги Иванов, Свилен Съботинов, Николай Костов, Павлин Иванов, Димитър Димитров, Александър Сабанов, Боян Боев (първо е бил интерактор и е внук на предишен президент – Димитър Ангелов).

Макар и като неполитизирана организация, в периода на своето съществуване Ротари клуб Силистра е имал присъствие в различните видове власти и ведомства: народен представител в 44-ото НС бе Александър Сабанов (преди това е председател на ОбС Силистра 2008-2011), д-р Марин Пейчев (председател на ОбС Силистра 1995-2007), инж. Иво Андонов – кмет на община Силистра (1999-2011), като в неговия екип зам.-кметове бяха ротарианците инж. Веселин Андреев, инж. Емил Гойчев, инж. Тихомир Борачев и Алев Ахмед.

За кратко време ротарианци бяха д-р Юлиян Найденов – кмет на община Силистра от 2011 г. насам, както и двама секретари на община Силистра в различни периоди – инж. Людмил Стоянов и Ростислав Павлов. Общински съветници: Йордан Георгиев – 4 мандата, инж. Стефан Райчев – 2 мандата.  По три мандата кметове съответно на селата Сребърна и Айдемир са Георги Иванов и инж. Денчо Георгиев. Членове на Ротари клуб - Силистра - бивши и настоящи (инж. Евгени Георгиев, инж. Димитър Велчев, инж. Пенчо Ковачев, Атанас Великов) също са били общински съветници, някои годините преди да бъде създаден клуба или преди да станат част от него.

Георги Николов бе окръжен прокурор; полк. Димитър Желев – дългогодишен началник на Военно окръжие Силистра; Стефан Великов – началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“, Йордан Кулев – началник на Митница „Силистра“.

В редиците на клуба имаше и юристи от различни поколения и сфери: нотариус в лицето на Румен Тодоров, адвокати – Валери Великов и Михаил Добрев. Собственик на издателство бе Велико Великов. Част от клуба бяха бизнесмени с влияние като Явор Георгиев и Марин Калушев, ръководителят на голяма земеделска структура – Атанас Великов, продължителят на част от славните традиции на „Камъшит“ Юрий Стоименов, Петьо Станев и Харалан Хараланов – специалисти в сферата на транспорта, инж. Славян Нарлев – производство на мебели, инж. Николай Йорданов – месопроизводство, инж. Върбан Върбанов – електротехника, Стефан Ненчовски – винопроизводство, инж. Димитър Димитров – „Лесил“, инж. Кольо Неделчев – търговия на мебели и домашна техника, инж. Мирослав Миткин – търговия.

Членове на клуба, а някои от тях и негови президенти, са били начело на големи държавни предприятия,

като инж. Димитър Велчев („Пътнически превози“), инж. Петър Чаушев (завод „Добруджа“) – по време на неговия президентски мандат в навечерието на Коледа през 2005 г. бе първият благотворителен бал на Ротари клуб Силистра, д-р Марин Пейчев – дългогодишен директор на ХЕИ Силистра (сега РЗИ), инж. Петко Горбанов („В и К“ ООД), инж. Манол Тодоров („Фазерлес“), инж. Петър Георгиев – ТП „Държавно горско стопанство“, д-р Стоян Киров – началник на Второ вътрешно отделение, д-р Теодор Иванов – началник на Отделение по патолого-анатомия и съдебна медицина (и двамата в МБАЛ Силистра), Павлин Иванов – директор на Регионално депо за твърди битови отпадъци Силистра, и др.

Ротарианци начело на неправителствени организации: инж. Пенчо Ковачев – президент на Баскетболен клуб „Доростол“, инж. Мирослав Миткин – президент на Спортен клуб по стрелба с лък „Динамикс“, Йордан Георгиев – председател на Дружество на СБЖ в Силистра, Свилен Съботинов – президент на Шахклуб „Силистра“, инж. Евгени Георгиев и инж. Димо Мирчев са председателствали Камара на строителите Силистра, а инж. Иво Андонов и инж. Манол Тодоров – Силистренска търговско-промишлена палата, Георги Иванов – председател на НЧ „Възраждане“ – село Сребърна.

В първите години секретар на клуба е адвокат Михаил Добрев, а след него в няколко поредни мандата на тази длъжност бе журналистът Йордан Георгиев. Впоследствие и други няколко души събраха опит с характерните за поста ангажименти, за да станат после повечето от тях президенти. В своята история клубът е имал достойни ковчежници като Димо Съботинов и Димитър Желев, Галин Нарлев (в момента е Свилен Съботинов, който е второ поколение ротарианец). Ангажирани с ролята на друга важна длъжност, каквато е церемониалмайсторът, са били инж. Пенчо Ковачев и Стефан Великов и др., а адвокат Николай Папазов е в настоящия момент.

Характерни за ротарианците по целия свят са т.нар. 4 авенюта (направления) на служба. Клубната дейност е фокусирана върху заздравяване на дружбата и осигуряване на ефективна работа в клуба и неговите начинания (проекти). Професионалната служба насърчава ротарианците да служат на другите чрез своите професии и да прилагат високи етични стандарти.

Важен момент в работата на Ротари е т.нар. Четиристранен тест,

към който се придържат ротарианците в своя бизнес и професионален живот. Създаден е от ротарианеца Хърбърт Дж. Тейлър през 1932 г. и е преведен на повече от 100 езика. Той се отнася за  всичко, което мислим, казваме или правим, а именно 

„Това ли е истината? Справедлива ли е спрямо всички, които засяга? Ще създаде ли това добронамереност и по-добри приятелства? Ще бъде ли от полза за всички, които засяга?“.

Службата на обществото включва проектите и дейностите на клуба за подобряване на живота в общността. Международната служба обхваща действията, предприемани за разширяване на хуманитарната дейност в системата на най голямата в света хуманитарна организация „Ротари Интернешинъл“ и съответно взаимодействие в името на световното разбирателство и на мира.

На 23 февруари 1905 г. в град Чикаго (САЩ) адвокат Пол Харис организира първата среща на Ротари. Днес на негово име има награда и нейни единствени носители от Силистра са инж. Веселин Андреев и д-р Марин Пейчев. Силистренският клуб е носител на награда по линия на Българската библиотечна асоциация за успешна съвместна дейност с Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра в периода, когато директор бе Лидия Димитрова. Дългогодишният секретар на клуба Йордан Георгиев е единствен носител на „Грамота от Ротари Интернешинъл“, присъдена му за принос за развитие на общността с подписа на тогавашния му президент от Япония. Както и за работата си като автор с материали за ротарианското списание за България, списвано на кирилица – преди на хартиен носител, сега в електронен вид.

Ротарианската „Нова година” започва на 1 юли,

когато встъпва в длъжност избраният две години по-рано нов президент, който по традиция представлява клуба в рамките на една година, но вече има и изключения, когато един ротарианец повтаря мандата си още на следващата година (в РК Силистра Веселин Андреев бе начело 2 години, Боян Боев – също – в момента, а Николай Костов предстои да повтори президентския пост, заеман преди 5 години).

През 1985-1986 г. Ротари надхвърля за пръв път 1 млн. членове, а в края на 80-те години на миналия век към Ротари се присъединяват и първите представителки на „нежния пол” – така под емблемата на Ротари Ева застава до Адам в „службата на обществото”. В своята 20-годишна история Ротари клуб Силистра е имал една жена в своите редици в лицето на Ваня Мижоркова, която в първите години води и протоколите на клуба.

През ротарианската 1910-1911 г. е проведен първият конгрес на Ротари,

а след 5 години в Куба е чартиран първият клуб в неанглоговоряща страна. През ротарианската 1916-1917 г. е създадена Фондация „Ротари”, а през 1923-1924 г. е приета емблемата – символ на Ротари, в основата на която e изображение, илюстриращо „цивилизацията и движението”. През 1922 г. всички клубове приемат единен дизайн в своето лого: зъбно колело с 24 зъбци и 6 спици с добавен клинов канал. Неизменни атрибути за всяка сбирка са също чукът и камбаната, както и ротарианската молитва. В продължение на години силистренското лого съдържа и стилизирана пантера по мотив от древна римска генералска колесница, намерена в крепостта Дуросторум  при Силистра.

През ротарианската 1962-1963 г. в град Мелбърн (щат Флорида, САЩ) е създаден първият Интеракт клуб – хуманитарна организация за младежи от 14 до 18 години, спонсорирана от ротарианския клуб – негов създател. В Силистра Интеракт клуб бе чартиран през 2010 г. с пръв президент Иван Куцаров. В продължение на няколко години клубът бе успешен партньор на ротарианците от клуба, но смяна на поколенията за момента замрази неговото състояние. Запомнящи са обаче мандатите на президентите Даниела Костова, Росен Ангелов, Моника Генчева, Ирена Иванова, на Вяра Добрева като секретар и др.

Под тяхно представителство и ръководство клубът беше сред най-действените в страната, включително с провеждане на турнири и конкурси, както и с пряко участие във всички събития. На няколко пъти бе осигурено участие в международен обмен в специални лагери за млади хора – синове и дъщери на ротарианци. В системата на Ротари Интернешинъл има и организация за възрастовата граница „18-25 години“, наричана Ротаракт, каквато в Силистра засега не е създавана. През ротарианската 1979-1980 г. започва борбата на Ротари против детския паралич, която продължава и днес – така ликвидирането на полиомиелита по света е една от постоянните програми на Ротари Интернешинъл). Ротари клуб Силистра също е бил съпричастен към инициативата и е дарявал средства за специалния фонд.

В своята история клубът е провел над 25 бала по повод големите празници Коледа и Великден с цел набиране на средства за реализация на проекти,

отнасящи се до по-големи социални групи – в сферите като градоустройство, спорт, култура, учебно и социално дело, и пр. До този момент 13 са изданията на проведеното от клуба събитие, наречено Ротарианска винария за вътрешна дегустация, включително с гости от Румъния и от други ротариански клубове.

Неведнъж Ротари клуб Силистра е бил партньор и в провеждането на прегледа на производители на домашни вина „Силвин – Силистра“, дело на Асоциацията на лозарите и винопроизводителите от област Силистра. Членове на клуба са участвали в подобни прояви и на други клубове, включително и най-вече с клубовете, оформящи т.нар. „Зона 13“, в която влизат ротарианските структури на Русе (2 клуба), Силистра и Тутракан. В своята история Ротари клуб Силистра записа и свой член, заел за 3 години поста „Асистент на дисктрикт-гуверньора“ в лицето на Николай Костов, който впоследствие стана и председател на подкомитет на дистриктно ниво.

Ротари клуб Силистра се гордее и с проведените на различни места в града няколко ротариански пикника с гости от други градове, за да бъде изразено отношение към традиционни за района спортове като баскетбол, стрелба с лък и тенис на маса, в които младите добруджанци имат успехи на национално и на международно ниво. За участие в тях са канени и изявени спортисти, като Пламена Миткина – национален състезател по стрелба с лък и треньор на националния отбор на България на олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Последното засега събитие от този род бе през есента на 2021 г., проведено в иновативен вариант със съдействието на съпруги на членове на клуба, както и на приятел на клуба в лицето на Иван Иванов, по чиято инициатива в отделна акция бе помогнато в битов смисъл на семейства в нужда от Силистра и Айдемир.

В основата на работата на всеки ротариански клуб е провеждането на проекти с разнообразно съдържание. 

Общата за целия период лепта надхвърля 100 000 лева.

През цялото време неизменен е бил стремежът да се подкрепят идеи с практическа насоченост и да се реализират проекти, които са видими и ползвани от повече хора, при възможност за по-дълго време. По изключение е отдавано дължимото и на по-малки групи наши съграждани или на отделни личности, за да им бъде изразена съпричастност под една или друга форма.

Сред адресатите на благотворителни жестове в размери от 300 до 13 000 лева през годините са били МБАЛ Силистра АД (медицинска техника  за няколко отделения: „Детско“, „Неонатологично“ и „Второ вътрешно“); Детска млечна кухня Силистра; Дом за деца, лишени от родителски грижи „Димчо Дебелянов” Силистра (включително в продължение на 10 години – подарен празник „Първи учебен ден“); Регионална библиотека „Партений Павлович” Силистра; Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев”. Прощъпулникът бе в Строителна гимназия „Пеньо Пенев” Силистра – на нейна територия бе реализиран първият в историята на клуба  проект през 2002 г. – подмяна на табла за баскетбол, 20 години по-късно – продължението е обновление на баскетболната и спортната площадки на гимназията, включително с осветление.

Обект на внимание са били и други училища в Силистра: Професионална земеделска гимназия „Добруджа”; Езикова гимназия „Пейо Яворов” (на няколко пъти, включително в момента клубът е партньор в дългогодишен проект); ПМГ „Св. Климент Охридски“ (награди за математическа олимпиада „Вергил Крумов“ – инициатива конкретно на инж. Димитър Велчев) Баскетболен клуб „Доростол”, Хип-хоп група „Кецките”; няколко ЦДГ; Старчески домове в Айдемир и в Силистра; танцовата двойка „Спортисти №1 на Силистра“ – Илия Добрев-Адриана Ангелова; поп певецът Йордан Марков; формация „Малък театър зад чина” с р-л Мира Бонжева, Лайънс клуб Силистра, ЦСОП Силистра, СНЦ Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ Силистра, ЦРД (ОДК), кулинарната проява „Гозбите на Добруджа“ в село Сребърна и др.

Ротари клуб Силистра активно работи по някои от 6-те препоръчани направления, вече едно от които е на екологична вълна.

Сред първите по-мащабни изяви на ротарианците от Силистра бе посредничеството на голямо дарение от Българо-френския Ротари комитет на тема „Мляко за 2 хил. деца – всеки ден и завинаги“ в община Главиница, който, за съжаление, по различни причини не успя да стане устойчив. В първите години над 60 деца участваха в конкурса по изобразително изкуство „Моята река и пролетта“, реализиран с партньори от Силистра. Отделно 40 деца рисуваха в ателието „Аз боядисвам великденски яйца“, а 50 силистренци бяха част в проведения турнир „Великденски борец“ в чест на Възкресение Христово. В аналите на клуба са още литературният конкурс „Силистра – приказка за яка крепост“ и два поредни конкурса 2013-2014 г. за снимки със залези над река Дунав.

В историята остават записани няколко акции за засаждане на дървета (последната е от м. март 2022 г. – алея от 6 явора в зелена територия по ул. „Черно море“); 12 години преди това – няколко десетки от род „пауловния“ в парка „1 800 години Силистра“, в която бяха оформени алеи, преди община Силистра да реализира голям проект в него. Участие на силистренски ротарианци имаше и първото десетилетие на века в голяма залесителна акция в Румъния по покана на ротарианците от клуба в Кълъраш. В дунавски парк Силистра бе обновен шадраванът ветеран, по-късно наречен „Небесен“, намиращ се до дъба, обявен за „Дърво на Европа 2016“, който е засаден през 1910 г. Закупуване и монтаж на еко чешми в няколко училища в Силистра: ПМГ „Св. Климент Охридски“, ПГСУАУ „Атанас Буров“, СУ „Никола Вапцаров“ и ОУ „Иван Вазов“.

Проведени са многобройни посещения на събития със съпричастна благотворителна лепта,

Участие в залесяване от страна на ротарианския клуб в Кълъраш, Румъния (при общуването с тамошния клуб запомнящи се остават годините, когато начело на него са били Еужения Илиеску, Габриел Шебе, Адриян Добре и др.). Другата международна изява бе посещение на група ротарианци от Силистра в Ротари клуб Бурса в Турция. Следи с непреходен характери има от участие в събития в българските градове Варна (Ротари клуб Варна е кръстник на Ротари клуб Силистра), Тутракан (Ротари клуб Силистра е кръстник на Ротари клуб Тутракан през 2005 г.), Добрич, Русе Каварна, Поморие, Балчик, Попово и др. Траен спомен остава от успешни участия – няколко първи места, на силистренски ротариански екипи в кулинарни състезания с благотворителна цел в други населени места.

Още: проекти „Светещи пътни знаци“, спортна площадка в блоково пространство между улиците „Сан Стефано“ и „Ген. Колев“; организиране на: крос „По стълбите към победата“ (до крепостта „Меджиди табия“), баскетболни празници в Дунавския парк, демонстративни състезания по стрелба с лък, изложба с космически храни на НАО „Галилео Галилей“.

Съучастници в разнообразни събития

са били гост изпълнители като Център за музика и изкуство „Мегатон“ и Вокален състав „ДО РЕ МИ“, Трио "Елмина", балет "Аксел"и др. от Силистра, Вокална група „Вива тийнс“ от Тутракан, Рап група „Бяк стейдж”, поп певците Йордан Марков, Христина Миленова – ТИТА, Виктория Георгиева – впоследствие участник в „Евровизия“, Ели Раданова и Владо Димов („Мюзик айдъл“); ансамбли от силистренски читалища („Силистра“ и „Ритъм“), Ивелина Димова – народна певица (солистка от Ансамбъл „Филип Кутев“ София); изпълнителката на руски песни Елена Тютюнджиян; пианистката Ингеборг Нейова и оперната певица Красимира Михалева; Смесен хор „Седянка“; саксофонист от Русе, ди-джей Краси Иванов, ди-джей Мистър Христов (Христо Христов – актьор), ди-джей Венко Начев, ди-джей Еди и др.; сцени от драматични и куклени постановки на Драматично-куклен театър Силистра, както и деца с програма от ДГ „Нарцис“ и др. Гости на събития на Ротари клуб Силистра с благословии в традициите на българското православие са били митрополит Иларион и митрополит Амвросий – в различни години духовни водачи на Доростолска епархия. На клуба е гостувал етнологът д-р Йордан Касабов, за да представи свои родолюбиви книги.

Преди години ротарианецът Атанас Великов дари 35 библиотеки в Силистренския край с книгата „Налице и наопаки” (с автор Йордан Георгиев) по линия на програмата „Глоб@лни библиотеки България”. От името на целия клуб компютърна конфигурация бе предоставена на библиотеката в крайдунавския град по повод осъществено дарение от тогавашния евродепутат Илияна Йотова – настоящ вицепрезидент на Република България.

Спонсорирана бе и забележителната разработка „Мостът Силистра – Кълъраш“ на Господин Иванов от Силистра. В условията на пандемия през есента на 2020 г. бе проведено оригинално събитие, в което средства бяха събирани от участници в сеанс „Арт терапия“ с ментор художничката Елена Маркарян, какъвто година по-късно бе проведен в още по-масов вариант в партньорство с бар „Бохеми“ в полза на Регионална библиотека Силистра с цел  закупуване на комплект бактерицидни лампи за най-посещаваните зали. Сред емблематичните прояви е ротарианското посредничество за безплатни прегледи за диабет.

На фолклорна вълна бяха проведеното на два пъти в различни години „Ретро ателие“

за снимки („Съвременни българи в стари добруджанска носии“, 2013 г.) и в проведеното на открито събитие през есента на 2020 г., с помощта на Фамилия Симови от Сребърна, както ревюто на севернодобруджански облекла от колекцията на Калина Михайлова от село Шуменци, показани от балет „Аксел“. Незабравим е споменът от поздрава на лазарките от НЧ „Възраждане“ – село Сребърна (2015 г.), както 10 години преди това от коледарите на един от силистренските ансамбли.

Във филиала на регионалната библиотека на ул. „Александър Стамболийски“, съвместно с регионалната структура на „Глоб@лни библиотеки България” бе проведено IT-състезание за членове на Интеракт клуб и техни приятели, съчетано с международна благотворителна акция за събиране на книги за деца на 6 основни езика на страните от ООН.

Знаменателни са и няколко спортни прояви: баскетболен турнир на обновеното игрище в Дунавски парк Силистра (в предишни години са закупувани екипи на баскетболни отбори на БК „Доростол“); турнир по футбол с участието на отбори от ФК „Доростол“ на обновеното по проект на община Силистра игрище в близост до сградата на МВР, реализиран с набрани от Клуба средства; състезанието по бягане по стълбите към крепостта с патриотично посрещане в крепостта „Меджиди табия“ и с награждаване от тогавашния дистрикт-гуверньор Атанас Атанасов от Шумен, който отделно е гостувал със своя лекция за подготовка на проекти.

Сред традиционните партньори на Ротари клуб Силистра са Областна администрация Силистра и община Силистра,

които неизменно са съпричастни към ротарианските инициативи, независимо от това кой представлява двете институции (за отбелязване е, че гостуващи дистрикт-гуверньори неведнъж са били приемани за срещи в тях). Спорадично са се отзовавали на поканите представители на Общински съвет Силистра, както и от някои ведомства.

Силистра бе домакин на среща на дистрикт-гуверньорите на ротарианските общности на Румъния и на България – съответно Раду Попеску и Атанас Атанасов (2012 г.). Представители на Ротари клуб Силистра участваха в срещата с бизнеса, организирана в Силистра с участието на президента Румен Радев (2021 г.). Включване на ротарианци е имало няколко пъти и в обучителни семинари в роли на ментори в проекти на СНЦ „Паралел Силистра“; както и в проект за социално предприемачество на Русенския университет по покана на Емил Коцев от Русе – дистрикт-гуверньор 2017-2018.

В годините на своето съществуване Ротари клуб Силистра е имал невероятно отзивчиви приятели, сред които са р-т „Стара къща“, където бе седалището на клуба до 2005 г., и оттогава насам – комплекс „Дръстър“ – домакин на всички по-масови събития, организирани от Клуба. Благодарност и към медиите, отразявали неговата разнообразна дейност: държавните БНР, БТА и Радио „Шумен“, както и Общинско кабелно радио Силистра; радиостанциите „Мелодия“ и „Менес“, частните вестници „Събеседник“, „Дръстър“, „Успех“, „Силистренски бряг“, „Силистра ПРЕС“, „Силистренска трибуна“ и др. Съпричастност РК Силистра е получавал неведнъж от сайтовете „Репортер“, „Паралел 44“, „Портал Силистра“, „Кворум Силистра“, „Силистра нюз“ и др. През годините неизменен партньор е и Блогът „Версинаж“.