На 1 ноември - Ден на народните будители, да си спомним за възрожденеца Рашко Блъсков, учител в Калипетрово

 

1 ноември e Ден на народните будители. Повод да си спомним за нашите славни книжовници, революционери, просветители, а сърцата ни да се изпълнят с възхищение от стореното от тях и с трепет на признание и чувство на национална гордост. Калипетровци се връщаме назад във времето и си спомняме  за основоположника  на първото светско училище в селото през 1850 г. – това е учителят и възрожденец Рашко Блъсков. 

Роден е преди повече от 200 години (около 1819 г.) в гр. Клисура и от малък проявява голяма любов към просветата, както и стремеж  към самообразование. Още от млад тръгва „по широкия свят” да служи по черкви и манастири, за да разпространява знание сред народа. През 1837 г. става учител в село Дълбоки, Старозагорско, а оттам се премества в провадийското село Черковна (1841-1847), после и в град Провадия (1848-1850).

Вдъхновен от възрожденските просветителски идеи, той се впуска в борбата против гръцкото църковно робство и става радетел за откриване на български светски училища. Поради тази причина остава без работа и изпада в затруднения да осигури прехраната на голямото си семейство. По една щастлива случайност в 1850 г. пристига в с. Калипетрово.

Или както той сам пише в автобиографията си: „Един ненадеен случай обаче дойде да ме отърве от тая беззащитна за мене страна, като ме прехвърли заведнъж от скалистите провадийски дълбочини до самия северен край на България, до бреговете на Дунава. Дойдоха в Провадия калипетровци да си купуват сол и още да видят роднините си от с. Черковна. Запознах се с дядо Вълчо Черковналиев ¾ калипетровец, комуто разказах състоянието си, като го попитах дали селата нямат нужда от даскал?“.

Той ми заяви: „Аз сам не мога да отсека нищо, затова като си ида в село, ще разкажа на комшиите и по-скоро ще ти пратя хабер. Не се мина много време и отговорът ми довтаса да вървя по-скоро в Калипетрово. Мене ми се роди звездата”. Рашко Блъсков взел със себе си и един от най-добрите си ученици -Семо Вълчев. Калипетровци ги посрещат  вън от селото с пълни с вино бакърчета. Пристигайки в селото, той заварва новопостроената  черква „Св. Димитрий”, но училището се помествало в бъчварската работилница на Марин бъчваря, който  изважда каците и варелите си отвън под навеса, където да упражнява занаята си. По тази причина постоянно се чувало „дум, дум” – гърми, не се стои.

След откриването на училището учителят възрожденец си поставя за главна задача построяване на такова училище, каквото е бил вече направил в с. Черковна и в град Провадия: „Призовах милостта на селяните за техните деца, събирах ги след черква, говорех им, молих им се да направим едно що-годе училище, но те бяха непреклонни”. Тогава дядо Вълчо Черковналиев ме помоли да потраем до есента, когато все някак ще му се намери лесното.

И ето, на калипетровския сбор, се случило следното. Новопостроената църква нямала чаша за комка. Тя струвала 1 200 гроша, а църковното настоятелство било изхарчило всичките пари. По съвета на Блъсков било решено да се използва присъствието на много гости от други села: Алмалий, Алфатар, Бабук, Айдемир, Попина и др. След тържествената литургия на сбора Блъсков държал реч. В същото време поп Стамат изнесъл тържествено от  олтара златната чаша, донесена от един златар от Шумен. Преминал сред множеството и я поставил в двора на една отрано приготвена покрита маса.

Сам поп Стамат пуснал в чашата една лира и тук Блъсков възкликва: „Е, мой читателю, на теб лъжа, на мен истина, ония ми ти селяни ще се изпотъпчат един-друг кой повече, кой по-напред да спусне в чашата пожертвованието си. И в един час чашата и дискосът се напълниха и препълниха с бешлици, бели меджидии, размесени със златни ирмилички, рубета и махмудийки. Согласно с поп Стамат взехме един тефтер и тръгнахме из селото от къща на къща да приканваме всички гости за милостиня”. До вечерта събрали 3 900 роша. С тия пари бил изплатен потирът от 1 200 гроша, а останалите отишли за новото училище.

Тогава обрадваните калипетровци почнали да носят камъни и дървета и до есента било създадено ново училище до самата църква и в онези времена като него нямало в целия Силистренски окръг, че и в цяла Северна България. След едногодишна дейност през 1851 г. се състояла и първата хорова декламация у нас. За изпитването на края на третата година  на външната стена на училището било изписано: „Калипетровско взаимнославянско българско училище, създадено с помощта на ученолюбиви селяни, лято 1850 г.”. Под самия надпис била изобразена с разноцветни бои  земята с две полукълба, което пък говори за научно-познавателния характер на училището. Не е малко за онова време, когато религиозният мироглед е господствал, да се осмелиш да покажеш кълбовидната форма  на земята. Над самата врата се мъдрели две стихчета: „Прийдите тука,  приемете наука”.

Изпитът протекъл с голяма тържественост. Гръцкият владика Дионсий произнесъл реч. „По тогавашен обичай трябваше и селяните да ни зарадват. Поставихме една върлина и на нея се запрехвърляха пешкири, платна, басми, ризи, сукна и толкова подаръци, че върлината се огъваше от тях”. В този випуск завършили много подготвени ученици, които после станали  учители в съседните села. В новото училище вече се преподавало на разбираем български език. Учениците получавали  съвременни светски знания по граматика, аритметика и география. Изучавали и два чужди езика – гръцки и френски.

Калипетровци са горди с делото на Рашко Блъсков, който през 1857 г. назовава училището на името на първосъздателите на славянската писменост и българската азбука, светите братя  Кирил и Методий, както се казва и днес основното училище. Поръчва печат, върху който са изписани техните имена, годината е 1857  и са нарисувани църква и училище, върху чийто покрив пее петел ранобудник. Има и околовръстен надпис „На училището свети Кирил и Методий – село Калипетрово”. С това училището в Калипетрово е второто в българските земи (след Пловдивското), приело за свой патрон имената на светите братя Кирил и Методий. Днес училището е Духовно-просветен център „Доростолски митрополит Иларион”, открит през 2010 г. като част от територията на храмовия комплекс „Св. великомъченик Димитрий“, която е от 1847 г.

С това блаженото време за Рашко Блъсков свършва, чието просветното му дело продължава до 1964 г. ученикът му Христо Вълчев Черковналиев, преди да бъде ръкоположен за свещеник от митрополит Дионисий. Той подпомага силистренските първенци в борбата срещу Ибрахим паша - управител на Силистренската кааза, и бива първо заплашен, после

и прогонен от него. Налага се да се прибере  в Калипетрово по странични пътища, нахлузил фес над очите си. Страхувал се е да се прибере в селото, но родителската му милост надделява и той решава да се отбие у дома и да види може би за последен път нещастните си дечица и клетата си съпруга. Едва влязъл вкъщи, и селският кехая, изпратен от кмета – чорбаджи Иван, го предупреждава, че Ибрахим паша е заповядал да му закарат веднага  даскал Рашко от Калипетрово. Той излиза скрито из лозето си зад къщата и побягва към с. Айдемир, където е учител  Илия – най-големият му син. Оттам продължава за Малък Преславец, граз Русе и  преминава в Румъния. По-късно за известно време се връща отново в с. Черковна, Провадийско, и в Дивдядово, Шуменско.

В следващите години се установява в Румъния и после в градовете Болград, Браила, Одеса, Букурещ и др. Рашко Блъсков става  редовен сътрудник на българския възрожденски печат и книжовник. Пише и по проблемите на учебно-възпитателната работа в българското училище. Заедно с Христо Ботев издава вестник „Нова България”. През 1878 г. излиза сп. „Славянско братство”, редактира сп. „Наставник за учители и родители”. Съставител е на „Буквар за първоначални ученици”. Сътрудничи на „Цариградски вестник”.  Отива си от този свят на 16 декември 1884 г. в гр. Русе.

Историкът и негов  единствен биограф – проф. Николай Жечев, пише, че като книжовник, издател и разпространител на българската възрожденска книга и на българско слово, както и усилията му да избави народа си от чуждото  духовно угнетение Рашко Блъсков е сред заслужилите народни будители от епохата на Българското национално възраждане.

Въпреки че времето, което Блъсков прекарва в Калипетрово, няма дори едно десетилетие, то оставя трайни следи не само в него, но и в целия силистренски окръг. Приносът му за образователното дело в селото е високо оценен от обществеността в Калипетрово и на негово име е назована главната улица, както се казвало и вече несъществуващо училище.  

В знак на заслужена почит и преклонение пред делото му признателните калипетровци са отредили място, в центъра на селото за паметник на Рашко Блъсков.  През 2024 г. се навършват 205 години от рождението на Рашко Блъсков. Време е да бъде реализирана тази отдавнашна мечта на ученолюбивите и родолюбиви калипетровци.

   Милка Трендафилова

Музеите в Русе и Силистра изработиха по проект с 8 обекта в туристическа обиколка по места, свързани някогашната еврейска общност в града

 

31 октомври 2023 г. Национален клуб на БТА в Силистра. Представяне на културни маршрути за градовете Русе и Силистра, посветени на 80 години от спасяването на българските евреи: съвместен проект на Регионалните исторически музеи в Русе и Силистра. Екип по проекта: проф. Николай Ненов, Ренета Рошкева, Искра Тодорова, Силвия Трифонова-Костадинова  (Русе), Вера Милева и д-р Наталия Минчева (Силистра). Реализацията на проекта е от музеите в двата крайдунавски града с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В медийното събитие участва и дългогодишният журналист от Силистра Аврам Леви, който е в кръга на хората, от които екипът е събрал информация по темата.

Вчера специалисти двата музея, заедно с представители на Държавен архив и на академичната общност в града проведоха в Силистра първи по рода си тур по местата на памет, свързани с българските евреи. Обиколката по обособени към този момент осем „точки“ е във връзка с разработени културни маршрути, свързани със съхраняване на знанието за българските евреи на територията на градовете Силистра и Русе.

Идейната концепция разгърна експертния потенциал на екип от историци, етнографи, специалисти по комуникации и куратори от музеите в двата града, които в продължение на няколко месеца проведоха теренни проучвания на градските пространства, за да систематизират ключови топоси, обвързани с живота и дейността на общността. Паралелно с това бяха реализирани и поредица от интервюта с евреи и с хора на достолепна възраст.

Техните разкази от първо лице допълват теоретичните постановки, правейки съдържанието по-близко, разпознаваемо и достъпно за аудиториите. Тяхното повествование е динамично и адекватно спрямо възприятията на съвременната публика. Така формираните културни маршрути ще бъдат интегрирани в екскурзоводските услуги на музеите в Силистра и Русе, което ще обогати техния съдържателен репертоар.

Културните маршрути намериха своя визуален израз в създадените за целта дипляни, но за тях ще има място и в интернет. Информационните материали ще се раздават безплатно в музеите и благодарение на тях заинтересованите ще могат да обхождат местата и самостоятелно без участието на екскурзовод. Така в Силистра гражданите и гостите на града ще научат повече освен това, познато за сградата на синагогата - от десетилетия тя е с друго предназначение, а в миналото е била едновременно молитвен дом  и културно средище на общността. Както и за мемориалния комплекс, посветен на Елиезер Папо – спасител на града от чумата преди близо двеста години, в момента е един от 12-те най-почитани равини по света, останал в историята с ценни свои писания по религиозни и светски теми.

Според поделеното по време на пресконференцията, стана ясно, че към 1945 г. в Силистра са живеели 297 души (сред тях 35 са деца и подрастващи до 16 г.), които при анкетиране от властта са заявили, че са евреи. Огромната част са се изселили през 1948 г. в новооснованата държава Израел. Според проучванията, в град Силистра евреи – преселници условно от днешните земи на Испания и Германия, има от 16 век насам.

В Силистра евреите са имали своя махала и Еврейска община, решаваща проблемите им и представляваща ги пред управлението на града. Няма данни до войните в първата половина на миналия век да са участвали на ръководни постове, но е известно, например, чуе е имало две начални училища в този период. С уговорката че в Държавен архив Силистра няма оставени документи, свързани с еврейската общност, освен няколко представителни снимки. До този момент не е проучен румънският архив за периода когато градът е Южна Добруджа са под румънска окупация.

Съхранена е информация, че основно тогавашните евреи – силистренци, са имали изяви в сферите на банкерството, житарството и търговията с колониални стоки, но в графата „социален статус“ се вписват и бедни евреи, работещи като прислужници в училище, като разсилни в синагогата и т.н. Известно е също, че евреите са имали и свое отделно гробище. Така или иначе обаче се  смята, че еврейската общност е била неизменна част от общия градски организъм, подобно на други две различни от българската среда общности – на турците и арменците.

 

Поредна победа в Русе на световен турнир по танци за Илия Добрев от Силистра с партньорка от Украйна

Силистренецът Илия Добрев и неговата партньорка Дария Посипай (на снимката в синьо) от Украйна победиха на турнира в град Русе: RS Standart WDSF Rousse Open '23, който бе проведен наскоро в най-големия български крайдунавски град (www.worlddancesport.org/Event/Competition/International-Open-Ruse-23751/Adult-Standard-60280/Ranking). На финала в състезанието с най-висок ранг конкуренцията им бе от представители на 6 страни, включително още една танцова двойка от България. Българо-украинската дойка се състезава от името на България, но провежда своята подготовка в Любляна - Република Словения.

Според сайта на в. 24 часа по публикация в предварителен план: Международния турнир по спортни танци WDSF, проведен в спортна зала „Арена Русе,” е 37-мо издание. Организатори: Спортен клуб „Настроение” и община Русе. Състезанието е Купата на кмета на общината и е в официалния спортен календар на Българска федерация по спортни танци и в официалния спортен календар на Световна федерация по спортни танци. Участвали са над 400 от 14 държави, включително и от Топ 50, като съдиите са от 15 националности. От българска страна участници са били състезатели, картотекирани във Федерацията за 2023 година.

През лятото в Китай бе световното първенство по спортни танци, в което Илия и партньорката му заеха 21 място от общо 62 двойки, а скоро след това в първия кръг от Големия шлем са на 20-о място от 124 участващи двойки. Отскоро Илия, чийто път започна в родния му град, е сред официалните представители на определен марков фрак, предназначен за бални танци.

За сборника „Борбата за свободна Добруджа в периода между двете световни войни“

„Борбата за свободна Добруджа в периода между двете световни войни“ е най-новата книга във вид на документален сборник, посветена на „Добруджанския въпрос като част от Българския национален проблем, възникнал след Освобождението през 1878 година“. Нейни съставители са Любомир Златев – историк изследовател от Русе, и Валентин Събков – негов колега от Варна (с родова линия от Алфатар). Екземпляр на книгата Събков връчи с посвещение на областния управител Минчо Йорданов.

               

Тя е поредната от последните години, разкриваща нови и различни от познатите моменти за освободителното движение в Добруджа преди възвръщането на нейната южна част към майката родина България. Както е известно, то се случи в резултат на Крайовския мирен договор, подписан  в Крайова на 7 септември 1940 г. Съдържанието на над 350-те страници в книгата е изцяло преведени документи от архивите на Република Румъния.

„

От 2011 г. работя по темата за дейците за освобождение на Добруджа и този път предлагам документи, събирани от мен с години и преведени на български език“, заяви след издаването на творбата Събков. При съставянето на сборника той работи заедно с Любомир Златев, който е последователен в своето народолюбиво дело по отношението на събития от българската история, в частност и на Добруджа. В предговора на сборника съставителите уточняват, че не са имали за задача да анализират съдържанието на документите.

Целта им е била по-скромна: да ги направят популярни сред колегията на историците, занимаващи се с проблематиката между Първата и Втората световна войни, в рамките на който период е и борбата на българите от Добруджа за освобождение на територията от румънска окупация. На вниманието на читателите и на специалистите по темата са предложени 153 документа.

По темите в книгата повече научаваме от интервю на Събков за Радио Шумен (https://bnr.bg/shumen/post/101867499/borbata-za-svobodna-dobrudja). В него той казва: „За Вътрешната добруджанска революционна организация, създадена преди сто години в Русе, където книгата е издадена, сведенията са почти заличени“. Припомня се, че цел на ВДРО е премахване на разбойничеството и противопоставяне на румънската денационализация. Към нея са изградени тайни комитети, сформират се и 4 чети, които пазят местното население от набезите на бандите в Тутраканска, Силистренска, Тервелска и Добричка околия.

Някои от членовете са привърженици на Военния съюз, а други – на БКП. Вторите през 1925 г. образуват във Виена Добруджанска революционна организация (ДРО), която съществува успоредно с ВДРО. Именно за дейността на създадената от комунисти структура са запазени сведения в българските архиви.

В края на м. октомври 2020 г. в откритото пространство пред Регионална библиотека „Партений Павлович“ в град Силистра бе представянето на сборника „Без борба – няма свобода“ с участието на неговия автор Валентин Събков. Литературно-историческата и патриотична проява бе част от програмата от повече от десет събития в област Силистра, посветена на 80-ата година от подписването на Крайовския договор, наложил преселение на близо 70 000 българи от Северна Добруджа в прародината на техните деди.

Пред приключване е проект на ЖС „Екатерина Каравелова“ – Силистра

В края е реализацията на 4-месечен проект на тема „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра 2023 г.“, който Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – Силистра, осъществява по договор № 93-00-77, финансиран от Министерство на правосъдието. Той е продължение на други подобни проекти, благодарение на които екипът на Сдружението осигурява защита, възстановяване и реинтерграция на пострадали от домашно насилие.

Темата е била свързана с домашно насилие по приложение към програма, разработена за превенция срещу домашното насилие. Тя е изпълнена от външен изпълнител, както и  по проекта. Програмата включва насоки, информация, инструменти за работа. Междувременно екипът на Сдружението е продължил своята регулярна дейност с извършители на домашна насилие, както и с пострадали.В рамките на проекта са проведени обучения със стотина ученици от горен курс от училища в четири общини в областта: земеделските гимназии в Силистра, Ситово и Средище, както и в Езикова гимназия – Силистра и Средно училище „Васил Левски“ – град Дулово. Те са преминали с участието и на педагогически съветници, и на училищни психолози.

Според обратната връзка, по темата не е работено активно през годините, но прави впечатление, че у подрастващите има някаква представа за насилието във физическата и в психическата му форма. До знанието им е доведено и че неглижирането на децата в семейството също е насилие, за да им стане ясно защо родителите трябва да им обръщат повече внимание.

Книгата "Милостта на времето" на д-р Йордан Касабов от Силистра тръгна към сърцата на своите читатели

На 23.10.2023 г. в зала „Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" в Силистра бе представена книгата "Милостта на времето" на д-р Йордан Касабов. Свои кратки въведения в темите, заложени в нея, предложиха на публиката доц. дфн Тодорка Георгиева и Йордан Георгиев (за техните разработки ВИЖ публикация в блог ВЕРСИНАЖ: https://jordansilistra.blogspot.com/2023/05/blog-post_4.html). Авторът получи поздравления от Регионалната библиотека; от НЧ „Пробуда“ – село Калипетрово (представянето на книгата там е на 23 ноември от 17 ч.  в библиотеката към читалището); от представителите на шиковската подетнографска група; от представители на други общности, включително алианската (авторът е родом от село Брадвари, в което основно живеят алиани, наричани още къзълбаши, на които е посветил други свои изследвания); поздравителен адрес с цветя от институцията „Областен управител на област Силистра“ и поздравления от районното мюфтийство. Книгата бе представена за пръв път през м. август т.г. по време на Международен форум „Българско наследство“ в град Балчик.

Йордан Георгиев,  редактор на книгата и автор на предговора: „Книгата е не само своеобразно продължение на предишни негови разработки, каквито са „Къзълбашите отвътре и отвън“, „Един народ – две вери“, „Богомилите – вечни и живи. Пратеници от древността“ и „Скритият бог – древна българска същност“, тъй като също в някаква степен в ракурса им са енциклопедичното изследване „Шиковското население в България“ и сборникът с разкази „Преживелици“. Новата книга на етнолога е сложна амалгама от находки, почиващи на източници от най-различен характер. Това я прави многопластова провокация с мотиви от история, митология, теология, етнология, философия, езотеризъм, хералдика и др.

Тя е и поредната, чрез която той подава на читателя изобилие от сведения, включително и от автори – негови задочни съмишленици или опоненти на тълкуванията му по разнообразието от теми. Най-често това е на база на работата на терен и на последващи анализи на направените открития. Понякога е достатъчно да разтълкуваш личното си име, както и имената на твоите родители и родственици, за да достигнем до неизвестни истини и за самите нас, каквито не сме подозирали, че съществуват в паралелен свят, независим от нашата воля“. 

Доц. дфн Тодорка Георгиева, Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ „Най-новото изследване на д-р Йордан Касабов – „Милостта на времето“ (2022) – е плод на непрестанните дирения на един вечно търсещ автор, чиято будна съвест и висока академична подготовка го тласкат да потърси отговори на премълчавани или неглижирани досега въпроси, свързани със съдбата на българското население, приело исляма по време на османското владичество. В книгата се разгръща тезата, че макар част от нашия народ да сменя вярата си, за да се спаси от дискриминацията, непосилните налози и кръвния данък, то тези хора са намерили начин да пренесат през вековете спомена за своя род и потекло. В защита на тезата авторът подбира три основни групи аргументи, разположени във възходяща градация: логиката, историческите факти и етнологията“.

За други книги на д-р Йордан Касабов четем в публикации в Интернет: „Скритият бог. Древна българска същност“; „Шиковското население в Добруджа“; „Богомилите – вечни и живи. Пратеници от древността“ (блог ВЕРСИНАЖ); „Един народ – две вери“ (сайт „Порталът на Силистра“).

Силистренският смесен хор участва на фестивал за източноправославна музика в Сливен

Смесен хор „Седянка“ при НЧ „Доростол“ – град Силистра (диригент Лидия Кулева), бе сред участниците в десетото юбилейно издание на първия по рода си в България Фестивал на източноправославната църковна музика „Николай Триандафилов – Сливенец“, организиран от НЧ „Зора 1860“ с подкрепата на община Сливен, представена на събитието от зам.-кмета Стоян Марков, и на Сливенската митрополия. ф

Фестивалът, чието първо издание е през 1994 г., е кръстен на името на Николай Триандафилов – Сливенец, който в периода 1847-1849 година издава в Букурещ първите три църковно-певчески сборници на църковнославянски език, заменили старогръцкия език, използван дотогава в богослужението. Благодарение на това си дело, продължено с издание на учебника „Гледало“, който е за византийска невмена нотация, Сливненец остава свързан завинаги с българската национална кауза.

Във фестивала участваха седем състава от различни градове, включително от града домакин – Смесен хор „Добри Чинтулов“ с диригент Георгиос Филаделфвес – грък от Атина, живеещ в града на стоте хайдути, възпитаник на Софийската музикална академия. Други участници: Смесен хор „Бургас“, Камерен хор „Иван Спасов“ от Пловдив, Вокална формация „Мелос“ от Севлиево и Дамска хорова формация „Лира“ от Нови пазар.

Те бяха поканени за догодина да станат част от юбилейното 20-о издание на Международен фестивал на православната музика в Поморие в който през години силистренските хористи са участвали няколко пъти. За представянето си в сливенския фестивал хоровете подаръци от организаторите, включващи плакети с лика на създателя на фестивала академик протопсалт Методий Григоров; сборника „Хорово изкуство и музикално възпитание“ и др.

По време на своето пребиваване в Сливен силистренските хористи бяха посрещнати радушно от бивша своя хористка – Таня Памукова, която заедно със своя съпруг разведе добруджанци по знакови места извън града – местността „Карандила“, която е част от Природен парк „Сивите камъни“. Част от групата посети Регионалния исторически музей, в който най-известната част е колекцията от оръжие от времето на Българското възраждане, включително произведено в Сливен. Както и останките от крепостта „Туида“, където бе проведен фестивалът за клубове за народни хора, наречен „Приятели чрез танца“. В същия ден в града бе проведен и Международен планински маратон „Хайдушки пътеки“.

Калипетровка възпроизвежда изкусно народни носии в неподправен вид

В днешно време споделянето на умения е възможно по най-различни начини, включително и през интернет. Както го прави и Добринка Петрова чрез своята Фейсбук-страница „Работилница Доби Арт“ (www.facebook.com/profile.php?id=100057514955565&locale=bg_BG). С уговорката, че на първо време с посвещение на „Ръчно изработени сувенири, покани, картички“- Сигурно е обаче, че като набере смелост ще започне да поства и свои разработки, посветени на възпроизводство на народни носии в неподправен и неподвластен на времето вид. Както също сачаци, сачани кърпички, везба на престилки, скуфии (попова капа), накити по подобие на старинните съртовски, буенешки шапки и др. Защото при всички случаи си заслужава да поканиш в своя свят и други хора, които да въведеш в тайнството на съкровената си мисия – в случая вярност на традицията и автентичността, т.е. в достоверността на традицията.

На 18.10.2023 г. в рамките на програмата „Дни на Калипетрово – 2023“, посветени на празника на селото – Димитровден, във фоайето на Народно читалище „Пробуда” – с. Калипетрово е откриването на самостоятелна изложба на самодейката Добринка Петрова. Наскоро тя спечели второ място на фестивал в Балчик с носия на над 120 години, запазена от нейните предци от село Краново, където, подобно на петнадесетина селища в Североизточна България, е живяло население от малката подетнографска група „шиковци“, която е част от голямата етнографска група „полянци“. 

За калипетровката етнологът д-р Йордан Касабов заявява, че е истински майстор на народни носии по стари модели, както и на различни аксесоари с мотиви от народното ни творчество, представено от него в книгите му „Шиковското население в Добруджа“ и „Скритият бог“. Както в някаква степен и в най-новата му творба, наречена „Милостта на времето“, заложена в календара за представяне на 23 октомври от 17 ч. в зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека – Силистра.

Дни преди изложбата, която е поредна за самодейката от читалищния състав в нейните изяви на многообразен фолклорист, но е първа по рода си в самостоятелен вид, д-р Касабов посети ателието на Добринка, тъй като в някаква степен той е неин ментор. И по тази причина ѝ подари още една от книгите си: „Богомилите – вечни и живи. Пратеници от древността“, тъй като е богата на събирани десетилетия наред илюстрации, съдържащи многовековен код, неотклонно следван в изработката на народни носии и предмети за бита с типично за българите съдържание.

Добринка Петрова признава, че едва от десет години се занимава с традиционно ръкоделие, както и с изработка на женски носии, на мартеници и сурвакници, но не крие, че преди това е имала интерес към тази дейност. Казва, че обича да посещава музеи, включително етнографски, където дори само мирисът на старините я замайва и упойва. А и, както се оказа, в нейното ДНК това е заложено, защото и двете ѝ баби са имали умения да творят народно изкуство, но не са успели да ѝ го предадат пряко в непосредствено общуване. 

И, ето, десетилетия по-късно то се проявява на дело, с надеждата, че и дъщеря ѝ ще наследи желанието и уменията, защото славната българска везба трябва да бъде запазена за поколения във възможно най-неповторимото си изражение. „В наши дни не е лесно да се намерят платове, тъкани „едно време“, за да станат с тях истински като преди изработените сега носии, но се намират в интернет материали, за да се получат, както са изглеждали в миналото“, споделя Добринка.

На специалисти като д-р Касабов тя показва как чрез канава се наподобява шевица от престилки и фусти, изработени от нашите баби и прабаби, които някога са работели със специални шаблони. Любопитна подробност е, че Петрова е проучила своя род до пет поколения назад по бащината си линия и до 2-3 поколения в рода на майка си. И по тази причина знае за уменията на някои от тях, които явно е наследила с неписаната заръка да ги възпроизведе, а и да научи и други на тях, за да се съхранят някогашни умения, завещани от вековете. 

Убедила се е от практиката, че освен познания, свързани с „материята“, трябва добро въображение за правилно възпроизводство на разузнатото от разгледаните „модели“, както и силни очи. Всяка жена, която иска да твори в тази област – примерно в сферата на изработката на сачак (ръкоделия с мъниста), е наложително да е упорита и последователна, да е въоръжена с търпение, да не се отказва и да се усъвършенства. 

Първите си уроци е приела от нейна съседка – тогава възрастна жена, която ѝ е показала своите умения, както ги е научила от предишните поколения. А според д-р Касабов, вездесъщата наша родна везба идва от времето на Втората българска държава и, колкото и странно да звучи, е развита във вековете на Османската империя. Макар тогава да е било забранено на българките, и изобщо на християнките, да се обличат цветно и модерно за времето си.

Премиера на ДКТ Силистра с романтична линия в историческа пиеса, свързана с крепостта „Меджиди табия“ – единствената запазена от Кримската война

В салона на Драматично-куклен театър – Силистра бе проведена пресконференция във връзка с предстоящата премиера на пиесата „Родината, или Силистра“, която е по текста на нейния автор Намък Кемал от началото на 70-те години на XIX в. В пресконференцията участваха Златина Станева – директор на ДКТ Силистра, Невена Митева – режисьор на постановката – дългогодишен директор на театъра в град Габрово, изпълнителите на двете главни роли – актьори от София: тя е Филина Петрова и е възпитаник на НАТФИЗ, той е Иван Георгиев - завършил е Нов български университет, като и за двамата играта е дебют на сцената в Силистра, постановчикът на танците актьорът Стефан Станчев и др.

Кубиляй Ерделикара от Истанбул сред актьори от ДКТ Силистра по време на гостуването си в крайдунавския град

Биографични подробности за автора: в края на османската империя дядото на автора е на султанска служба в София, където е областен управител, а баща му е началник на султанските имоти в Пловдив. Десетилетия по-късно училището за обучение на турски език в Силистра е носило неговото име в периода 1944-1959 г. Повече по темата в публикация от преди 4 години в Блог ВЕРСИНАЖ: www.jordansilistra.blogspot.com.

Биографични подробности за автора: в края на османската империя дядото на автора е на султанска служба в София, където е областен управител, а баща му е началник на султанските имоти в Пловдив. Десетилетия по-късно училището за обучение на турски език в Силистра е носило неговото име в периода 1944-1959 г. Повече по темата в публикация от преди 4 години в Блог ВЕРСИНАЖ: www.jordansilistra.blogspot.com. Творбата е с действие в Силистра по време на Кримската война през 1854 г. и е в основата на турската драматургия.

Премиерата на пиесата още не е била факт, но вече е имало покана за участие на фестивал в Истанбул за октомври 2024 г., отправена от режисьора Кубиляй Ерделикара, който е гостувал в крайдунавския град и е гледал репетиция на пиесата, изказвайки се положително за нея, като е и консултирал екипа по някои въпроси. В отговор на въпроси г-жа Митева разясни подхода към пиесата и следваните сюжетни и естетически линии. В нейната основа е романтичната връзка между младеж – воин доброволец, дошъл от с. Манастир (Битоля) да защитава крепостта „Меджиди табия“ в Силистра по време на войната между Османската и Руската империи, и местна девойка в средата на по-миналия век.

Спектакълът обаче, в който има и много танци, на практика са „извадени линии“ за любовта и децата, за каузата „родина“ и нейната защита, за честността в отношенията между хората („любовта може да победи дори войната“, което според постановчика е в кореспонденция със съвременния момент от световната история). Самият бой за крепостта не се „показва“ – той „присъства“ чрез коментарите на героите. В разнопластовия спектакъл, в който водещо е романтичното отношение на воина доброволец към войната, има много етюди, включително „плуване“ в река Дунав.

Това разясни в контекста на разговора Невена Митева, която в кариерата си има постановки върху 167 пиеси, включително в „извънстандартно пространство“, каквото е Етнографски музей „Етъра край Габрово“. Директорката на театъра Златина Станева сподели трудния път, извървян от зараждането на идеята преди 3-4 години, до нейната реализация по текст, който е трябвало да бъде специално превеждан от старотурски и „изчистван“, за да бъде превърнат в настоящия драматично-романтичен спектакъл.

Допълнителни трудности е имал екипът по осъществяване на историческата обстановка чрез сценография, костюми, оръжие, езикови и битови подробности - помощ в този смисъл от Валентин Петков – НД „Традиция“, Огнян Георгиев – архивар и др. Според Станева, в нейната директорска кариера, през която досега е работила върху 70 постановки – драматични и за деца, тази е най-трудно подготвената, включително и от финансова гледна точка – до момента разходите са за 35 хил. лева.

Предвид тези и други обстоятелства, свързани с наложени по административен път ограничения по бюджета, няма да бъдат реализирани до края на годината предвидените две постановки като нови заглавия в репертоара – по една френска и италианска комедии. Тя се изпълнява от софиянката Филина Петрова, привлечена специално за спектакъла, за да изиграе „консервативно момиче, което в историята на пиесата се трансформира в боец и бунтар срещу обществените норми“.

Преди да дойде в Силистра тя е играла в НДК в спектакъл по „Железния светилник“ на Димитър Талев – постановка на режисьора Бойко Илиев, като в него се превъплъщава в ролята на Катерина, чиято съдба и поведение са не по-малко драматични. За актрисата най-трудно е било да влезе в логиката на поведение на своята героиня, в нейните маниери, движение по сцената и пр. Ролята я е замислила за мъжко-женските отношения през призмата на съвремието ни.

Партньорът ѝ на сцената е също млад актьор, на когото е било еднакво трудно да влезе в „кожата“ на своя герой, защото става дума за пресъздаване на различна култура при това в исторически аспект, предвид тогавашните схващания за живота. И той смята, че с тази роля предизвиква себе си, още повече идвайки от София в Силистра, излизайки от зоната си на комфорт в големия град. Привлечен е и от възможността да започне актьорската си кариера с главна роля в уникална пиеса, която не е играна у нас, макар да е имала по света много поставяния, включително в Русия.

И двамата актьори твърдят, че в Силистра виждат публика, радваща се и реагираща спонтанно на спектаклите, докато в столицата, където е наситено с културни събития, хората проявяват безразличие, защото нямат усещането за празничност. Специално е „участието“ при подготовката на пиесата на авторката на художествени творби Йозлем Зейналова от Силистра - художник и дизайнер на накити от стъклени японски мъниста. Тя предоставя личния си празничен костюм, предназначен да гостува с него на сватби в мюсюлманската общност. Костюмът е един от трите, обличани от изпълнителката на главната роля, и я прави да изглежда като истинска принцеса.

Трябва да отбележим, че в танцовата част на „Родината, или Силистра“ са привлечени и трима от най-добрите в момента в Силистра фолклористи танцьори – Александър Караколев, Йордан Димитров и Недялко Неделчев, които са и талантливи млади хореографи. „Родината или Силистра“ е театрално произведение в четири действия, написано през 1872 година от Намък Кемал (1840-1888), научаваме от Уикипедия, от публикация в www.eprints.nbu.bg и от други сайтове в интернет.

Творбата на автора – писател, философа и националист, който е родом от Текирдаг, е от първите типични примери за романтичен театър в турската литература. В същото време е най-противоречивата и критикувана пиеса на автора, превърнала в негова емблема – достатъчен повод да се говори за името и творчеството му. Включително и заради факта, че по повод творбата му писателят е арестуван и депортиран във Фамагуста (о. Кипър, по ирония на съдбата прославен в стихове от поета Никола Вапцаров).

Според литературоведитеq пиесата е целяла да мобилизира в обществеността чувствата на патриотизъм и героизъм. Сюжетът се развива около любовта на младо момиче и нейния любим младеж, която влиза в костюма на войник и се присъединява към отбраната на Силистра, за да бъде с него на бойното поле и да сподели същата съдба. Силистренската крепост е една от най-важните в Североизточна България по време на Османската империя, но и преди това – в римския и византийския периоди, както и във вековете на двете български царства.

Според писателя, случаят е взет от времето на турско-руската война през 1828 г., но е приложен към Силистренската битка в годините на Кримската война от 1853 г. Първоначално пиесата има за място на действието манастир, а по-нататък е пренесено в града. Битката за Силистра е пресъздадена като модерната и днес възстановка в Париж по време на изложение в края на 19 в. Още две любопитни интерпретации, нямащи връзка с пиесата, но отново отнасящи се до Силистра през същия период. В годините на Кримската война военен кореспондент е бъдещият патриарх на руската класическа литература Лев Николаевич Толстой, който след време пише своите уникални „Севастополски разкази“, но се твърди, че ползва „впечатления“ от силистренския си период. Както и, че според краеведа и писател Петър Кънев, е имал…изгора от Алфатар. Тази любовна история също „плаче“ за сцена, стига да има кой да напише пиеса по текстовете на алфатареца.

И още за „Родината, или Силистра“ – след нейната публикация пиесата е известна повече само като „Силистра“ (предвид цензура и забрана, понятието ватан – отечество, родина, се оказало опасно). Едва по-късно разпространението става с първоначалното име. Иначе в пиесата са описани турските патриоти, които защитават до последен дъх силистренската крепост. Това е единствената творба, видяна приживе на сцена от нейния създател Намък Кемал, при това преди да замине за Галиполи като държавен служител. Първото представление е на 1 април 1873 г.

Още една връзка: долу-горе в същия период в Силистра се играе първата театрална постановка, за което свидетелства паметна плоча на сграда на ул. „Христо Смирненски“ (в близост до катедралния православен храм в града). Пиесата е играна стотици пъти, вкл. в градове като Измир и Солун. Още една любопитна забележка: според турски историци и литератори, в пиесата се търсят „расови черти“ от образите на Ботев и Каравелов, от каквито герои е имала нужда тогавашна Турция.

За първи път в турската история е развита чрез пиесата идеята за национализма, като противовес на османския султанлък, разбира се, т.е. пиесата е „знаме“ на националните движения не само на останалите народи в империята, но и на турското национално консолидиране. Когато е играна в Истанбул, тя предизвиква демонстрации по улиците (да си спомним спомагателната революционизираща функция на възрожденското „театро“ у нас). През 1855 г. Намък Кемал заминава за София, където дядо му е областен управител, а баща му е управител на българските имоти в Пловдив. Много пъти Намък Кемал е бил заточван, а произведенията му са били забранявани и това ги прави още по-въздействащи.

Той е автор на стихотворения, вдъхновили по-късно основателя на Турската република Мустафа Кемал. Бъдещият Ататурк, който също е записал свой български период, бидейки на служба в София, имал любовна история с българка – генералска дъщеря, отношенията с която остават неосъществени в брак. Използваните силни метафори поразително напомнят на българските възрожденски метафори (бедната и страдаща майка родина, нейните чеда, които трябва да я защитят, забитият нож в сърцето и др.).

Наричат Намък Кемал „поет на родината“. Родният му дом е на юг от Одрин, на запад от Истанбул и днес е музей, поразително напомнящ копривщенска къща. Неговият портрет на човек на перото е като че ли самият български революционер Любен Каравелов, а съратниците му изглеждат като наши възрожденци комити. В жестовете си младотурските революционери сякаш „повтарят“ езиковите жестове на българското четничество и въстания. Те също трябва да се изправят срещу един империализъм - този път европейския, срещу победителите в Първата световна война. Това е също война на слабите срещу силните (Турция по това време е неграмотна и бедна страна) и в нея също се появява идеята за необходимостта да се живее под покровителството на по-силния (за Турция това е САЩ или Англия).

Смесен хор „Седянка" изпълни химна „О, Добруджански край“ в концертната програма на първия Международен фестивал „Земя на славни предци“ в Нови пазар

В Лудогорието бе проведен първият Международен хоров фестивал „Земя на славни предци“ – дело на НЧ „Христо Ботев“ и на общината, чието мото е повлияно от исторически мотиви, характерни за региона, свързани с началото и развитието на Дунавска България. На поканата за участие на организаторите, подкрепени от спонсорите са „СПРИНГ ФОРС“ ООД – изворна вода „Китка“ и РПК „Септември“ от град Нови пазар, както и от православен храм „Св. Параскева“, се отзоваха 236 хористи от 11 формации. Сред тях домакините с няколко състав, както още от Шумен, Варна, Разград, Карлово, Несебър и Силистра – представен от Смесен хор „Седянка“ с диригент Лидия Кулева при НЧ „Доростол“ с председател Маргарита Любомирова, която бе заедно с хористите. Международния характер на проявата даде състав от град Браила, Румъния, представител на специализирано в артистично отношение учебно заведение.

Фестивалът се вписва в историята на хоровото дело в Нови пазар, която наближава своя век и половина. С него се цели да се запази традицията и да се съхрани хоровото изкуство за идните поколения, а Нови пазар да се превърне в своеобразна сцена за български и чуждестранни църковни хорове, любителски хорове и камерни състави. Пет от съставите станаха част от програмата с църковна православна музика, а девет се включиха с произведения от различни музикални стилове, включително с песни с патриотично съдържание.

На финала на общия концерт заедно на сцената всички хористи изпълниха песента „От тук започва България“ по музика на Хачо Мисакян и текст на Антонин Горчев, който лично присъства в салона на читалището, където бе концертът. Награждаването на участниците имаше честта да направи Калоян Хинчев – временно изпълняващ длъжността кмет на община Нови пазар. По-късно отново той в партньорство със самодейка посреща с пита хористите за участие в празничния коктейл.

Свещеник Андрей Стефанов благослови фестивала, а хоровете изпълниха вкупом вечната „На многая лета“. На другия ден – 1 октомври, в Деня на музиката и поезията бе тържественият концерт на територията на Голямата базилика в Национален историко-археологически резерват „Плиска”. Отново заедно хористите изпълниха пространството с думите и музиката на химна на град Шумен „От тук започва България“, след което всеки хор предложи на вниманието на останалите произведение по свой избор от своя репертоар.

За отбелязване, че както в общия концерт на 30 септември, така и в неделния ден Смесен хор „Седянка“ се представи с песента „О, Добруджански край“, посвещавайки я на Деня на освобождението на Силистра от румънска окупация през 1940 г. И тогава преди 83 години на този ден на площад „Свобода“ в крайдунавския град пред арката за посрещане на българските войски тогавашните хористи от Музикално дружество „Седянка“ пеят с въодушевление за пръв път химна на Добруджа.

Според сайта Шуменонлайн, „Тазгодишното издание на фестивала беше посветено на отбелязването на 140-годишнината от обявяването на Нови пазар за град, на празника на града, който е на 14 октомври, и на празника на православен храм „Св. Параскева“. Инициативата на проявата е Милка Данаилова, диригент с дългогодишен опит в ръководенето на училищни и читалищни хорове от Нови пазар, понастоящем ръководител на дамска хорова формация „Лира“ към читалището. Името на фестивала е вдъхновено от факта, че Нови пазар е в близост до множество забележителности – само на 6 км от първата българска столица Плиска, в близост е и до втората Велики Преслав, както и до Мадарски конник – Мадара, който е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, Крепостта „Овеч“– Провадия и Шуменската крепост“.

140 години от рождението на музикалния деец Петър Бояджиев от Силистра - 125 години на Музикално дружество „Гайда” - 115 години на Музикално дружество „Седянка”

През 2023 г. се навършват 140 години от рождението на човек, на когото Силистра дължи част от славата си на музикален град, а именно на педагог, композитор и диригент Петър Бояджиев (1883-1961), превърнал се в личност с могъщо присъствие и принос в културния живот на духовната столица на Добруджа.

Той завършва е Педагогическото училище в града, започнало дейността си в началото на последното десетилетие на XIX в. От малък проявява музикалните си способности и му купуват пиано. От баба си и родителите си наследява любовта към народната песен. По настояване на леля си Анти, вдовицата на д-р Иван Енчев, и с финансовата й помощ постъпва в Консерваторията на Букурещ в класа по композиция на проф. Кириак.

На 28 юли 1908 г. Петър Бояджиев и неговите съмишленици, съграждани - инструменталисти и певци, подновяват Музикално дружество „Гайда”, създадено през 1898 г., с името Музикално дружество „Седянка”, включващо хор и оркестър, чийто наследник днес е Смесен хор „Седянка” при НЧ „Доростол”. Дружеството си поставя отговорни задачи – да събира, изучава, разработва и обнародва народното песенно творчество, преди всичко от Добруджа. Подобно на идеите при създаването на хоровете пеене в Силистра през 1894 г. в още младото тогава педагогическо училище.

Приет е Устав, в който залягат принципите на демократичност и висока съзнателна дисциплина. Под умелото ръководството на Петър Бояджиев „Седянка” става център на силистренската музикална общественост, продължавайки вече създадените традиции. За кратко време успява да издигне хора на нивото на най-добрите състави в България. Той написва и химн на дружеството по текст на столичния адвокат Вл. Тумангелов, който звучи и днес.

По негова инициатива през 1910 г. Силистра става домакин на голямо музикално събитие – Първи събор на хоровете от крайдунавските градове - впоследствие Събор на хоровете от крайдунавските страни, от който вече има проведени 13 издания - последното от тях е през м. април 2023 г.

Текст по публикация от АРТ Силистра - Фейсбук