Новите правила за правописа на българския език ще бъдат издадени както и досега в книга. Речниците на българския език обаче вече могат да се ползват и в електронен вариант, а езиковите справки да идват директно на мобилния ни телефон. Снимка “Труд”
От 1 септември т. г. влизат нови правила за правописа в
българския език. Промените са най-различни - от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни. Те са дело на езиковедите от Института по български език на БАН, които са оторизирани от държавата да следят и контролират развитието на родната реч. Промените са описани в увода на правописния речник. Той ще излезе сега, а самият речник догодина. Какви са промените, които трябва да спазват всички, и да се учат в училищата?
- В официалната кореспонденция учтивото обръщение “вие” ще се пише само с главно “В”, когато се отнася и до едно лице, и до много. Или ако се пише до началника на дадена институция, вече ще е “Пиша Ви, г-н Х”. И ако се пише до цяла група хора: “...Вие, уважаеми колеги...” Досега “вие” към много лица беше с малка буква.
- Въвежда се цяла нова глава замалките букви. Тук е другата голяма промяна при изписването на институциите в различни видове изречения. Например Съюзът на филмовите дейци ще се пише, както и досега с главно “С” и останалите букви малки. Във всяко следващо изречение “Съюз” обаче също трябва да е с главно “С”. Или друг пример - Българска академия на науките, спомената веднъж в текста, в следващите изречения тя вече е Академията. По този начин ще се изписват имената на министерства например, когато не са съществителни нарицателни, обясни Милен Томов от института. Например: Министерството на вътрешните работи съобщава... В следващото изречение се пише Министерство. Ако обаче служител на МВР напише “Отидох до министерството”, то вече се възприема като място, сграда и “м” е малко. Това правило не е ново, а е старо, винаги е било такова, но го припомняме, защото има много грешки в тази посока, обясни проф. Владко Мурдаров, шеф на Секцията по съвременен български език. Реално обаче старото-ново правило ще усложни писането и ще предизвика доста грешки, тъй като от години този тип думи се пишат с малки букви.
- Изрично се уточнява писането на големи и малки букви в абревиатури, които са имена на институции като БНБ и БНТ. При пълното им изписване само първата дума в тях ще е с главна буква, а всички останали - с малки. Това важи и за всички подобни наименования. Причината - езиковедите се опитват да защитят речта от агресията на чуждата реч. В нея, а и не само, има правило - всичко с главни букви. В резултат у нас се появило и изписване на месеците с главни букви.
- Изписани са правила за текстовете на снимки, таблици, графики и диаграми. Изискването е текстът да е горе, долу, в центъра и вляво. Но не и вдясно. Причината - наложена практика. Текстовете в тях ще изглеждат като малки заглавия - започват с главна буква, но без точка.
- Опростени са максимално правилата за запетайките. Не е променено по същество къде се поставят, но са изчистени обяснителните текстове, които сега се разбират само специалистите, каза проф. Мурдаров.
- Препоръчва се писането само с малки букви на вече наложени съчетания като питагорова теорема, рентгенов апарат, брайлова азбука и т. н.
- Въвежда се нова норма за писането на думи като е-правителство, е-търговия, м-пазар (мобилен пазар) и т. н.
Анета ПЕТКОВА
Речникът на българския език се прави само от 8 души
Само 8 души реално съставят големия и най-важен “Речник на българския език”.Пишат го вече десетина години и са стигнали до буквата “р”. Това е изключително обемна работа, която включва всички възможни думи от времето на Петър Берон - 1824 г., досега. В последните години трудът на езиковедите е изключително затруднен заради липсата на пари и съкращенията в Академията. След 1989 г. се правят първите промени в томовете на речника, защото идва нареждането от тях да се изчистят тезисите на бившия първи държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Преди това имало разпоредба към всяка буква, още от първата “а”, да има тезис на Живков. След новата заповед езиковедите почват да чистят 8 тома от речника и да дават нови обяснения в т. нар. речникови статии. “Чистенето” на практика е претопяване на старите и писане на нови. В момента работата по новите върви с 4 тома назад. Издадените са 13. Още един любопитен факт има с този речник - никой не иска да го издава, защото е скъп и непечеливш. В зората на демокрацията с това се нагърбва една по-малка печатница, която и до ден днешен го прави. Нито една институция, включително Министерството на образованието и Министерството на културата, обаче не проявява интерес да го закупи или поне да го съфинансира и разпространи. Дори издателството на БАН “Марин Дринов” не се заема с речника. Другите речници, които се пишат, също са подминавани от издателството на Академията и се печатат другаде. Десет години например чака за издаване Старобългарският речник, докато излезе на пазара. Също толкова стои и Речникът на книжовния български език на народна основа от XVII в. Единственият, който е отпечатан бързо и има печалба от него, е Етимологичният речник. Няма законово нарушение, но е странно нашият труд да не се оценява от самите нас, смятат учените. Една от причините била в старото ръководство на издателството. “Вече сме направили необходимите промени в издателството”, каза акад. Никола Съботинов, председател на БАН. Една от причините част от научните трудове, включително и изданията на Института по български език, да не се печатат от нас е и лошата база, която имаме, обясни той. От издателство често бавели работата и повечето от учените разочаровани търсели друга възможност. В “Марин Дринов” имат и проблеми с разпространението. Надявам се, че скоро нещата ще се оправят, каза акад. Съботинов. Сега например предстои излизането на диалектния атлас, който също е огромен труд и съдържа в себе си над 150 карти. За него от Министерството на културата щедро отпуснали 2 000 лева. Другото ново е, че речниците се качват в интернет, като за целта се правят специални програми.
Чуждият опит. Специалистите по лексикология и лексикография към Института по български език следят кои са новите думи, чуждици и промени, настъпили в речта ни. Те правят и предложенията за промени. Голяма част от новостите се събират от медиите, които първи реагират на промените в речта и дори ги налагат. Във всяка държава с тази дейност се занимават различни институции. Във Великобритания например това се прави от частна фирма. Всеки месец тя изпраща на своите абонати, основно издателства, по 100 нови думи. Клиентите сами решават какво да правят с тях.
Атачмънт и дискаунт сред новите думи
Около 5000 са новите думи за последните десетина години, които са включени в речника за новите думи . От тях 700 са новите значения, които имат те.
Част от тях са взети назаем от чужди езици и най-вече от английската реч, разказаха специалистите езиковеди пред “Труд”. Чрез английския например в нашата всекидневна реч постъпват думи от японския или от корейския език като “суджок”, която е медицински термин от източната медицина. Или по познатото “талибани” или “уахабити”. В спорта е пълно с неологизми като плейофи, кайтсърф и бодиборд. Или от музиката - рап, рейв, техно. Дори има цели изречения от нови наши думи като “В блога си постнах постинг за фиксинга на еврото”. Това, което спасява езика ни от тоталната инвазия на чуждиците, са местоименията, предлозите и съюзите. Всички думи и речникови единици са качени в Национален електронен корпус (http://www.ibl.bas.bg). В него има думи, събирани от 65 години насам, или към настоящия момент те са 400 млн. побрани в над 10 000 електрони документа. Такива корпуси имат всички големи езици. В него има система, която по дадена ключова дума може да се търси в различните документи, в различен смислов контекст. Всеки ден в езика нахлуват нови думи, много от които ги има на български, като атачмънт - прикрепен файл, или дискаунт - отстъпка, или копеймънт - допълнително заплащане. Или думата се натоварва с нови значения като “маршрут”, която идва от френски при нас се използва за “маршрутно такси”, а вече е само като “маршрутка” . Същата е трансформацията за кабелна телевизия, която вече е кабеларка. Българският език е много отворен и не слага категорични ограничения, обясняват езиковедите. Според тях не било и нужно, тъй като речта е жива и непрекъснато трябвало да се развива.
Ст. н. с. Светла КОЕВА, зам.-председател на Института по български език и специалист по компютърна лингвистика: Европа - с бяла книга за езиците
- Г-жо Коева, кога най-после речникът на българския език ще стане електронен и ще може да се ползва цялата информация от него официално и без проблеми?
- Ще ви отговоря на този въпрос. Но преди това ще ви разкажа какво се прави в момента и то се отнася за целия Евросъюз. Компютърни лингвисти от всички държави разработват четири научни проекта за работа с различните езици и използването им свободно чрез информационните технологии от всеки човек. Целта е да се направят достъпни езиковите ресурси и технологии, които в момента съществуват. Става дума за компютърна обработка на езика - например програми за машинен превод, за автоматично извличане на най-важната информация от текста, както и за по- простички програми като тези за предложения за корекция на правописа или на граматиката. Някои от тях под различна форма съществуват и сега. Целта е да се направят по-добри. Голямата идея е езиковите технологии така да се доразработят и да се използват, че да се преодолеят езиковите бариери в съвременна Европа, без да се губи нито един език и без да се дава приоритет на друг. Всеки, който използва интернет, да може да го прави на своя език, дори когато работи с информация, написана на друг. Има статистически данни, че ако преди няколко години доминиращият език, на който са били публикациите в интернет, е бил английският, в момента далеч не е така. Защото останалите доминират едновременно. В смисъл че има публикации на все повече езици.
- Може би по-голяма част от хората просто работят или ползват само своя език, но това едва ли прави английския по-малко употребяван?
- Много от потребителите на интернет не могат да използват свободно английския. Има и доста голям процент, които предпочитат да получават информация на собствения си език. Например при електронна търговия е доказано, че тя върви много по-добре, когато се извършва на родния език на потребителя. С програмите, които се разработват на европейско равнище, ще стане възможно човек да ползва тези сайтове на своя език. Така ще е по-лесно да си резервира билети по интернет, места за ресторанти или хотели, когато отива в чужбина.
- А електронният речник на българския език има ли го, работи ли вече?
- Има компютърни речници на българския език. Този, които може да се изтегли от страницата на Института по български език, е официален и може да се ползва от всички, включително и от учениците. Може да се прави и проверка на правопис и на граматика. От близо година и половина разработваме програма за свободната проверка на документи в интернет.
- Какво представлява?
- Тя е за човек, който няма текстообработваща програма или е на почивка и трябва бързо да провери нещо. Качена е на нашата страница. Има и електронен вариант на граматичния речник. В него думата не е просто в електронен формат. В него като има 85 000 основни форми, а като словоформи - около 1,5 млн. Компютърният речник е много по-различен от простия електронен речник. В него една основна форма може да генерира различни форми и да им се припишат различни граматични характеристики. От една дума са препраща към всички свързани с нея. Речникът се ползва при програмите за компютърна обработка, например при превод - ако има текст, който трябва да се преведе на един или няколко чужди езика. Например думата “син” - има няколко значения, може да е прилагателно или съществително. Изолирана от контекста, програмата не може да го разпознае и преведе, така както на нас ни е нужно. Или “бели” - от “бял” или от “беля лук” . В тези случаи целта на този компютърен речник е да направи програмата такава, че при автоматичния превод да се даде най-близкият до контекста текст, както и да се определи граматиката. В момента в “Гугъл” има голяма вероятност нещо да бъде преведено добре и това може да помогне човек да разбере текст на чужд език. Наред с това обаче се разработват и множество европейски проекти, които са насочени към автоматичния превод.
Знаете ли, че в Европа има бяла книга за езика?
- Не. Защо, ще “изчезват” езиците ли?
- Тя е за това да се покажат богатството, характерите му особености и как навлизат новите думи. Ние например сме написали, че има думи, които трудно се приемат особено от възрастните хора. Защото тяхната вътрешната структура противоречи на фонетиката и морфологията на българския език и по-възрастните хора може да не ги разбират. Основното предназначение на белите книги е да покаже, че езиковите технологии могат да бъдат прилагани навсякъде. Въпросът е, че езикът трябва да се поддържа, защото иначе всички ще говорят развален английски в просто сегашно време.
- Защо според вас езиковите правила затрудняват все повече и повече учениците?
- Лично моето мнение е, че правилата трябва да са ясни и прости, да са разбираеми, а не да се преподава лингвистична теория, позната само на специалисти. Това не е трудно да се направи.