Местната власт ни кани на Празник в Алфатар, открива паметна плоча на поборник за свободата на Добруджа

         Кметът на община Алфатар Йорданка Узунска и председателят на Общинския съвет Златка Питакова канят всички жители и гости на общината на 4 септември 2013 г. от 10 часа на площад „Йордан Петров” в Алфатар по повод празника на града. В програмата, чието начало е в 10 часа, а краят на деловия момент е около 12 часа, после е народното веселие, влизат: приветствено слово от кмета на общината Йорданка Узунска, както и откриване на паметна плоча на Стефан Боздуганов - борец за свободата на Добруджа. Откриване ще има и на осмото издание на „Празник на житото и хляба” с освещаване на зърно за предстоящата сеитба. Предвидено е и поредното ревю на автентични костюми от трудовия делник на алфатарци; демонстрация на обичаи и ритуали с тематична насоченост „жито и хляб”; демонстрация по приготвяне на хляб и др.; изложба на жито, хляб и хлебни изделия. Концертната програма е от местни творчески колективи.

„В Алфатар и Добруджа помнят смелия войвода Стефан Боздуганов -  поборник за освобождението на родния край”, заявява в своя разработка краеведът Михаил Гавазов от Алфатар. И още: „През 2012 г. се навършиха 120 години от рождението на Стефан Боздуганов  и 70 години от кончината му. В негова памет трябва е хубаво да бъдат осъществени някои важни инициативи. В Алфатар, където е родното му място, на дома му да бъде поставена паметна плоча с надпис или барелеф, а една от улиците в града да носи неговото име. Справедливо е също силистренската общественост да почете паметта на героя. Той е живял и в Силистра (от архивните документи се вижда, че Ст . Боздуганов завършва жизнения си път на 1 юли 1943 г. в град Силистра), дори къщата му е запазена и до днес: намира се на ул. „Петър Вичев” до ЦДГ „Роза”. Един паметен знак и там ще напомня за героя.

За алфатареца Стефан Боздуганов - смелия войвода, поборник и борец за освобождението на Южна Добруджа, почти не се знаеше в миналото, или се подценяваше неговата дейност. Изворови материали и подробности намираме в т. 4 на „История на Добруджа”, издадена през 2007 г. Там е посочено, че в състава на първия ЦК на ВДРО (Вътрешна Добруджанска Революционна Организация), са участвали родените в Алфатар Стефан Боздуганов (безпартиен) и поручик Иван Донешки (комунист). Между осемте членове на ЦК на ВДРО е цитирано името и на Дочо Михайлов. От посочената книга научаваме също, че „В Задграничното бюро са включени В.  Петров, Ив. Маринополски, Ив. Хаджииванов, а Дочо Михайлов, Слави Алексиев и Стефан Боздуганов представляват ЦК на ВДРО в Добруджа”. Информацията продължава: Междувременно ВДРО успява да сформира 4 чети от по 10-20 четници, комплектувани от средите на добруджанската емиграция, добре въоръжени и екипирани със специална униформа. Те са разпределени за Тутраканска, Силистренска, Тервелска и Добричка околии. Четите се предвождат от съответните водачи (войводи)  – Кольо Янков, Стефан Боздуганов, Рашко Чорбаджиев, Стайко Колев. Сумите за издръжка на четите се осигуряват от ЦК на ВДРО и от „родолюбиви хора”.
         Свидетелства за идеите и борбата на Стефан Боздуганов намираме и в други източници. Това е книгата на Любомир Златев, издадена през 2009 г. в град Русе под заглавие „Вътрешната добруджанска революционна организация – ВДРО – 1923-1924 г.”: „През 1922 г. се формира „Таен секретариат” със задача да осъществява оперативно ръководство на нелегалната организация. За негов ръководител е  определен Сл. Алексиев (б. м.-от с. Калипетрово). „Дясна ръка на Алексиев в Добруджа става Стефан Ив. Атанасов (Боздуганов) от с. Алфатар, Силистренско, който в края на на ноември 1920 г. емигрира в Исперих. Тук той пребивава до 1 август 1921 г. като секретар на местното дружество „Добруджа”. След това се установява на постоянно местожителство в Русе. В полицейско дознание от 26 октомври 1933 г. той твърди, че в началото на 1923 г. със своята чета е обикалял близо два месеца района си. Обходил всички села в Силистренска околия, като в тях и в Силистра е създал „тайни комитети”.  „В края на 1923 г. Дочо Михайлов основава местен комитет на ВДРО в с. Алфатар, подчинен на районния комитет в Тервел под ръководството на Д. Дончев и на Р. Чорбаджиев”, като се подчертава „Алфатарската структура на ВДРО  има доста силно влияние сред местното население, което улеснява придвижването на четата, организацията и снабдяването й с храна и облекло”. На 10 ноември 1925 г. Боздуганов представя доклад на ЦК на ВДРО за поредната си обиколка в „I-ви Силистренски окръг” В същото време събиитяата продължават да следват своя неумолим ход. Известно е, че на фаталната дата 26 август 1926 г. в района на с. Никола Козлево Дочо Михайлов с още трима четници загиват в престрелка сн българската полиция.. Вина за смъртта им левицата на ДРО приписва на ЦК на ВДРО. Знае се, че между загиналите е и алфатарецът Тодор Господжаков, заедно с Гено Друмев, който също е с алфатарски корени от Сивковия род.

Освен готовността за саможертва в името на Майка България, добруджанските дейци са имали и друга не по-малка цел – ограмотяването на населението. Подложено не само на физически, но и на духовен геноцид, то се нуждаело от грамотност, знание и просвета. По този повод четем в „Протокол на полицейското дознание.../Русе/, 26 октомври 1933 г. Именувам се Ст. Ив. Боздуганов....Минаването на четата....беше със задача да прехвърлят 3 000 буквара, които съюзът „Добруджа” в София събра и които ние занесохме и пръснахме из българското население в Добруджа.Даже преди няколко месеца една група като се връщаше в България беше заловена от нашата административна власт и момчетата бяха интернирани за това си деяние...”

През настоящата година с гордост отбелязваме и честваме 100-годишнината от Балканската овйна. В тази връзка в интернет научаваме нещо много любопитно и това, че Стефан Боздуганов – още едва 20-годишен младеж се записал доброволец и е участвал в Македоно-одринското опълчение през 1912-1913 г. Сведението е на Дирекция „Централен военен архив” – Велико Търново.

Ето накратко още някои данни за родословието на героя. Стефан Боздуганов е трето-четвърто поколение от наследниците на знатен и героичен род. Пра-прадядодо – Атанас /1815-1868 г. / е от град Лясковец, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След разбиването й е заловен жив и обесен от турците в град Русе през 1868 г. Бащата на Стефан – Иван Боздуганов, е живял в Алфатар със семейството си. Като образован и активен общественик, той заема отговорни длъжности – касиер на първата кооперация „Нива” (1894 г.), бил е кмет на селото, а по-късно и зам.-председател на първата земеделска дружинка в окръга. Стефан е имал сестра на име Иванка, омъжена в Силистра.”