Във Великотърновския университет ще учат „Психология на българското семейство”

  Силистра СНЦ „Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ Силистра с председател инж. Христина Георгиева продължава работата си по реализация на проект на тема „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”. Той започна на 20.07. т.г. и ще бъде развит до 19.01.2024 г. в партньорство с катедрата по психология във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – град Велико Търново.

Проектът е по т.нар. тематичен приоритет №4, свързан с повишаване на приноса на гражданските организации за равенство между половете и предотвратяване на насилието по полов признак. ⁠ Изпълнението му е с финансова подкрепа на Финансов механизъм на ЕИП от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Основна цел на проекта е провеждане на изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола, както и връзката с равенството по отношение на пола.

На този етап е актуална дейност 1 – провеждане на теоретично изследване на историческото развитие на общите и локалните особености на националния характер и полово-ролевите стереотипи в българското семейство. Търсят се обобщения по резултати от него, отнасящи се до социалните роли на жената, мъжа и детето в рамките на семейството. На база на т.нар. мета анализ ще бъде изготвена „Хронологична карта на българското семейство“.

Тя ще включва отношенията мъж-жена и ролите им в различните социално-икономически обстоятелства; социалната архитектура и идеология; етнографските особености и историческите процеси в различните райони на България. Изследването ще бъде публикувано като монография и на база на него през следващата академична година предстои за изучаващите „Етнопсихология“ в учебната програма на ВТУ да бъде включен курс лекции „Психология на българското семейство”.

Дейността е с непосредствен принос за постигане на специфичната цел на проекта, тъй като теоретично изследва причините и следствията за насилието основано на пола и е в основата на формиране на обществени политики, както и на информиран дебат.

На бъдещ етап изготвената хронологична карта ще е основа на последващо качествено и количествено проучване на полово-ролевите стереотипи,  нагласите към домашното насилие и взаимоотношенията в семейството в 14 административни области в Република България. 

Монографията ще бъде издадена в  електронен вариант и ще бъде публикувана за свободен достъп на интернет страниците на ВТУ и на ЖС „Е. Каравелова” (2 публикации). Отделно ще бъде отпечатана на хартиен носител в тираж 200 бр., за да достигне до 50 библиотеки и висши училища в страната.

Силистренско СНЦ и институции работят по проблемите на домашно насилие

 В Силистра и областта продължават дейностите в пет направления на Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ по изпълнение на 4-месечен проект в периода 18.08.-17.12.2021 г. Той е финансиран от държавния бюджет за Република България по договор с Министерство на правосъдието и на тема „Превенция и защита от домашно насилие чрез надграждане в дейността на Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра“.

През последния период са регистрирани 8 извършители на домашно насилие, насочени със съдебно решение към Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра (ЦКПДН). Предвид ограниченията покрай коронавируса, консултациите се провеждат онлайн с тези от тях, с които е възможно осъществяване на мобилна връзка. Независимо от трудностите в това отношение с оформилата се целева група са проведени над 70 консултации в няколко посоки: психологически – 40, поне 15 – социални, и 8 – юридически.

Провелите консултациите специалисти към Центъра имат следните впечатления от тях:  запазени са нагласите на извършителите към участие в Програмата, т.е. всеки, който е включен в нея, първоначално е негативно настроен, предвид предварителните му очаквания да получи наказание. Постигнати резултати има отчетени при тези от тях, които осъзнават своето деяние и съответно показват желание за промяна. В този смисъл най-важната цел на Центъра е да насочи своето внимание към постигане на промяна в нагласата.

Търсят се заедно отговори на много въпроси, от който най-важният е как да се реагира в ситуация на конфликт, така щото да отстояваме себе си, но без прилагаме на насилие над другия. Индивидуалните консултации са насочени към установяване на причини и начини на изразяване на агресия, динамиката на партньорските взаимоотношения, преодоляване на симптоми на депресия, повишаване на съзнателността и собствената отговорност, самоконтрола и др. Обсъждани са разнообразни теми, свързани със семейни ценности, роли на родителя и партньора, видове насилие и ефекти от тях, различни стратегии за справяне с чувства на гняв и тревожност, развиване на умения за отстояване без агресия и др.

В пряката работа по програмите с извършители и жертви на домашно насилие продължава подкрепата от страна на институциите, имащи отношение към проблема. Запазена е тенденцията повечето от пострадалите лица – потребите на ЦКПДН, да са насочени към услугата от органите на МВР.

Във връзка с конкретната работа с пострадали – издадени са 6 заповеди за незабавна защита в резултат на подкрепа от страна на ЦКПДН и 7 заповеди за защита. В рамките на проекта се работи с 10 лица. Проведени са над 30 юридически консултации. Готови за отпечатване на хартиен носител са предвидените по проекта наръчници в джобен формат, съдържащи препоръки и насоки към пострадали и извършители на домашно насилие.

Бронзов медал за силистренец от световно по баскетбол

Националният отбор на България по баскетбол за 15-годишни момчета, сред които и силистренецът Михаил Калинов (на снимката най-вляво), състезател на Баскетболен клуб "Доростол", спечели бронзовите медали от  FIBA U15 Skills Challenge, т.нар. баскетбол по умения (отборът е селектиран от Юлиян Аладжов и Румен Шопов), съобщиха от сайта на Българска федерация по баскетбол.

В последния си двубой българите се оказаха по-бързи, по-точни и с повече умения от връстниците си от Китай и спечелиха бронзовите отличия от шампионата след 101:114. Българските „лъвчета“ записаха само едно поражение за цялото Световно, включително и в квалификациите и завършва с актив от 10 победи. Загубата пък дойде от финалиста Монголия, който отстъпи пред Израел със 108:107. След сребърните отличия на батковците от националния отбор за юноши до 17 години от миналата година, България прибави още един медал в тази нова за ФИБА дисциплина. В двубоите по умения от Световното първенство тази година взеха участие следните играчи: Преслав Дурев, Александър Гавалюгов, Велизар Георгиев, Станислав Хинков, Александър Жилев, Михаил Калинов, Камен Каменов, Цветан Кирилов, Деян Колев, Теодор Трифонов, Симеон Варчев и Кристиян Желев.

Ректорът на Русенския университет бе избран за академик

„В навечерието на Деня на народните будители, Русенски университет „Ангел Кънчев“ открива 60-тата международна годишна научна конференция на Русенския университет и Съюза на учените - Русе с пленарен доклад на ректора на Русенския университет акад. проф. дтн Христо Белоев на тема: „Модернизация на висшето образование в България и роля на регионалните университети“, съобщиха чрез Фейсбук от най-големия ВУЗ в Северна България.

Конференцията се провежда в периода 28-30 октомври 2021г. като включва пленарна сесия и 28 паралелни виртуални тематично обособени сесии, в които изследователи от 17 държави в Европа и Азия, представят 314 научни доклада, обединени от водеща тема на научното събитие - „Нови индустрии, дигитална икономика, общество – проекции на бъдещето IV".

Междувременно ректорът Белоев сподели в профила си в социалната мрежа новината, че е избран от събранието на академиците на Българската академия на науките за академик в областта на инженерните науки. С допълнението: „Процедурата продължи почти една година. Това е висока оценка както за мен така и за научните екипи от страната и чужбина, които ръководя, за инженерната общност в страната, за Русенския университет и за град Русе“.

От сайта на БАН научаваме: „Академик Христо Иванов Белоев е роден през 1958 г. Той е водещ български учен в изследването, разработката и внедряването на съвременна земеделска техника и нови противоерозийни, енергоспестяващи и екологично чисти технологии за равнинни и наклонени терени. Ректор е на Русенския университет „Ангел Кънчев“. През 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН“.

Областният управител на област Силистра Ели Тодорова изпрати до академик Белоев поздравителен адрес във връзка с присвоеното му академично звание с пожелание за много здраве и по-натътшни успехи на поприщата, чрез които се изявява в науката и в обществото. Да припомним, че Русенският университет има свое академично звено и в Силистра чрез тукашния филиал с директор доц. д-р Румяна Лебедова, обучаващ студенти в две направления - педагогическо и инженерно.

Актриса, родена в Силистра, с артистичен урок за Вазовата „Една българка“

Актрисата Снежина Петрова, която е родом от Силистра (според фотографа Петко Герасимов по негов коментар във Фейсбук майка й е силистренка и навремето е била баскетболистка), влиза в театър „Азарян“ в ролята на учителка по литература със своя артистична версия на вълнуващ урок по разказа на Иван Вазов „Една българка“. „Този разказ, който имах шанса да преживея отново покрай моя голям син и покрай по-малкия, който сега е седми клас, го преоткрих не като разказ, а като притча, която има много скрит смисъл и послания“, каза за Радио София Снежина Петрова. Сценарист, заедно с актрисата е Десислава Шпатова, която е и режисьор на спектакъла, а композитор е Асен Аврамов.

В Уикипедия намираме информация за актрисатав следния вид: „Снежина Петрова Петрова е  родена в Силистра. Има роли в емблематични за българския театрален живот представления като „Три сестри“ – последното представление на големия режисьор Стоян Камбарев, което той постави в театър „София“ преди смъртта си; „Таня, Таня“, „Марат/Сад“ на Явор Гърдев, „Монолози за вагината“, „Археология на сънуването“, „Месец на село“. Участва в почти всички театрални постановки на режисьора Десислава Шпатова.  Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Снежина Петрова. Участва в една от главните роли в сериала „Четвърта власт“, излъчен преди няколко години“. 

Дегустация на добруджанско вино край Кайнарджанската чешма - най-голямата в България

Юлияна Дечева - изп. директор на Фондация "Америка за България", бе сред участниците в дегустацията на различни видове добруджански еликсир - носители на медали от конкурси в страната и в различни страни в чужбина

Слънчев октомврийски ден на 2021 г. на площада на някога централното, а днес малко село Краново, намиращо се в крайграничната територия на община Кайнарджа, бе проведено откриване на първата в каньона екопътека „Крановски скален лабиринт“. Проектът за изграждането му е на Българска асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ) и е осъществен с подкрепата на едноименната община и на представители на местния бизнес. Дългогодишният общински кмет Любен Сивев участва в ритуала заедно със специалния гост на тържеството Юлияна Дечева от Фондация „Америка за България“. Фондацията е финансов благодетел на проекта, един от общо 31, подкрепени в проведения миналата година конкурс „Туризъм по р. Дунав“.

Събитието, посветено на откриването на Крановската екопътека, завърши по запомнящ се начин – с дегустация на вино от избите „Кайнарджа“ и „Пинк пеликан“, осъществена от Божидар Боев от името на двете избипред прочутата Кайнарджанска чешма. Със своите 75 линейни метра тя е най-дългата в България и разполага с 46 корита, пълнени с вода от 7 чучура. Известна е по целия свят заради подписания край нея през м. юли 1774 г. мирен договор между Руската и Османската империи.

Чешмата, изградена на практика в края на 19 в. и обновена половин век по-късно, е в основата на комплекс с вписан в него Туристически посетителски център, благодарение на който Кайнарджа е част от Световна „Мрежа на мира“. Край сградата на експозицията са единственият в страната паметник на Екатерина Втора и бюст-паметникът на пълководеца граф. Румянцев, както и паметна плоча, свързана с преселението на българи в Русия след поредните руско-турски войни през 18 и 19 в., водени на територията на Добруджа.

Четвърт век "Програма достъп до информация", в 20 от тях - представителство и в Силистренския край

М. октомври 2021 г. Навършиха се 25 години от началото на застъпничеството за свободен достъп до информация в България! През 1996 г. е създадена навършилата тази година четвърт век Фондация "Програма достъп до информация" с изпълнителен директор д-р Гергана Жулева. От тях в 20 от годините Фондацията е имала свой "застъпник" (областен координатор) и в област Силистра. В периода 2001-2012 г. - в лицето на Йордан Георгиев - тогава кор. на в. "24 часа", член на СБЖ - носител на наградата "Координатор на годината (2010)". От 2012 г. дейността намери своето продължение чрез Калина Грънчарова - дългогодишен главен редактор на вестник "Тутракански глас", също член на СБЖ от дружеството в Силистра.

През годините заради своя активност по използване на Закон за достъп до обществена информация номинации в различни категории са имали силистренците Костадин Костадинов, Росица Стефанова, Карен Кузуян, Димитър Пецов (носител на две награди "Златен ключ"), Свилен Димитров (взел награда, като представител на гражданска група), и др. Внимание за свои успехи в прилагането на ЗДОИ от 2000 г. насам са имали общини като Алфатар, Главиница и др. Няколко са семинарите, проведени в Силистра по ЗДОИ в близкото минало, предназначени за представители на администрации - държавни и общински, за неправителствени организации и журналисти.

Случаи, свързани със ЗДОИ от Крайдунавска добруджа, са включени в сборника „Купувам/продавам брега на Дунав” (10 години ЗДОИ, 60 истории на журналисти), както и многократно интервюта, представяния, обзори, репортажи и др. в панела "Информационен бюлетин" в  сайта на ПДИ (www.aip-bg.org).

До библиотеките в региона са достигали тематични издания, сред които годишници и сборници, като "Съдебна практика", "Съдебни дела", "Проблеми по прилагането на Закона за достъп до обществена информация", "Достъп до информация и обществено участие", "Достъп до информация и местни медии", "Новите стандарти в достъпа до информация", издадени в периода 2001-2021 г. Нееднократно е участието както на областния координатор, така и на граждани от Силистра в националните прояви "Награди на ПДИ" и учредения през 2003 г. Международен ден на правото да знам - 28 септември.

По повод юбилея си ПДИ написа във Фейсбук: "За тези години неотклонно следваме мисията да спомагаме за упражняването на правото на информация. Застъпваме се за подобряване на състоянието на достъпа до информация в България чрез наблюдение на практиките, изготвяне на становища и участие в дебати, предоставяне на правна помощ, водене на стратегически дела. Окуражаваме упражняването на правото на достъп до информация чрез образователни кампании и кампании за повишаване на познатостта.

В резултат на 25 години неотклонна работа, неизменна позиция в защита на правото на достъп до информация, прозрачността и отчетността на управлението, днес ПДИ е разпозната като модел за обществено доверие, като Консултативен център за прозрачност. Участието ни в международни мрежи и инициативи за по-високи стандарти в областта, както и за споделяне на застъпнически опит, бяха пример за много колеги по целия свят да отстояват каузата на достъпа до информация. Благодарим на всички колеги, партньори, съмишленици и приятели, на нашите координатори в страната, за дългогодишното сътрудничество и подкрепа!"

За поредната си забележителна годишнина, макар и в условия на отсъствие на възможности за съвместна публична изява, ПДИ подготвя своеобразен "заветник" от поздрави, два от които са от Крайдунавска Добруджа.

Единият е на Йордан Георгиев, координатор за област Силистра в периода 2001-2012, носител сред 28 координатори на наградата „Координатор за 2010 година“. "Двадесет и пет години ПДИ – все едно сме направили в различно темпо по 25 мигвания едно след друго и едновременно с това, като че ли е минала цяла вечност. В началото бе надеждата, че ще бъдем потребни ударно и за кратък период, защото имаше вяра как всички веднъж и завинаги ще разберат за какво иде реч. Но не би! Животът ни наложи своите извечни повели – през известно време да се връщаме в първи клас, за да започваме обучението отначало. Интернет междувременно промени много от посоките и възможностите за общуване с институциите. Важното е, че ПДИ остана вярна на себе си – да наблюдава изтънко процесите, да съблюдава стриктно и безпристрастно спазването на ЗДОИ, неуморно помагайки на всички, тръгнали да постигнат вездесъщата цел – администрацията да стане по-прозрачна и нейната връзка с обществото да е с всеки изминат ден все по-невидима, т.е. възможна и осъществима. За много години, ПДИ! Борбата продължава, хоризонтът е далече, но важното е, че го виждаме в все по-ясни очертания!".

Другият е на настоящия от 2012 г. насам областен координатор Калина Грънчарова: "Четвърт век измина от деня, в който в България стартира с активна дейност Фондация "Програма Достъп до Информация"! Време, в което тя се превърна в незаобиколима институция с мисията си за подобряване на достъпа до информация и така прави живота – политически или обществен, открит и прозрачен. Поздравление за екипа на ПДИ! Продължавайте неотклонно да следвате поетия верен път!". 

Добруджанец родом от Силистра продължи напред в "Гласът на България"

Младият певец Антон Марков е поредният силистренец по род, който влезе във формат - риалити шоу за изпълнители, ставайки част от #ОтборЛюбо (Любо Киров) в конкурса "Гласът на България". Той премина успешно препяствието, наречено "кастинги на тъмно". За него коментарът на бъдещия му ментор бе, че тембърът му се различава от всичко до този момент.

И още: "Когато човек пее от сърцето и душата си, той го прави, сякаш никога повече няма да може да пее”. Баща му на Антон...също е Антон и преди години бе кандидат за кмет на община Силистра, а понастоящем е юрист в София. Баба му по бащина линия е видната педагожка и общественичка Лилия Маркова.

Антон Марков продължи традицията на свои предшественици - също силистренци/добруджанци родом, да бъдат част от подобни възможности за развитие и популярност. Например, Ели Раданова, участничка в "Мюзик айдъл - 3", впоследствие изявила се и на сцената на Държавния музикален театър в София в световно известния спектакъл "Чикаго"; Христина Миленова - ТИТА, участник в "Екс фактор" в трио "Сикстийн", в момента е сред най-разпознаваемите лица на певческия бизнес у нас, включително с великолепно представяне в поредно издание на друго риалити шоу - "Като две капки вода"; своя път към певческата професия извървя чрез "Екс фактор" като част от трио "Тринити" и тутраканката родом Божана Спасова, в която продължава да пее в него и след завършването на Музикалната академия.

Яна Сабанова участва в "Гласът на България - 4" и преди година и половина Дарик радио я обяви за "Свеж полъх в новата българска музика". Разбира се, и други талантливи представители на Силистренския край са се явявали на кастинги, но по една или друга причина не са успели да преминат "ситото", за да се покажат сред най-добрите. 

А може би това не е бил техният път, който трябва да извървят, утвърждавайки се в играта, известна като "шоу бизнес". А както е известно, той има своите писани и неписани правила, а е необходима и доза "късмет", за да влезе човек в този коловоз - състезание във "формат. 

Защото има и други пътища, по които може да се стигне до забележителни сценични изяви - единият от примерите е поп певецът Йордан Марков, чийто път също тръгна от Силистра, преминавайки с голям заряд през фестивала "Пирин фолк", както и през много конкурси в страни като Русия и Казахстан, после и през Музикалната акедимя. 

Самият той днес е организатор и участник в концерти, в които се включват и поканени от него звезди от музикалния небосклон, представители на различни поколения. Прави му чест, че не забрави и родната Силистра, където от няколко години организира певческия конкурс "Дунавски звезди", заедно с община Силистра и привлечени за идеята партньори от бизнеса.

Кайнарджански потайности из Сухоречието на Добруджа

В световната литература творбите за потайности и мистерии са неумираща във времето класика, защото съчетават в себе си познавателното и приключенското начало, втъкано вече и в канавата на повечето от туристическите продукти. Благодарение на наследие от миналото, разкрито и припознато от съвременниците ни, днес имаме любими дестинации за пътувания, осигуряващи поминъка на знайни краища и на забравени от бога места на географската карта.

Крановски скален лабиринт

Известно е, че Балканите и в частност районът на Добруджа са били винаги център или периферия на световни събития, включително битки между народи за територии и за присвояване на културни достижения. За нас, българите, предвид много причини, докато ги преоткрием, припознаем, проучим и впоследствие разкажем убедително за тях, други народи извървяха своя път, достигайки до обозначаването на атрактивни места, привличащи интереса на хора от цял свят.

През последните 2-3 десетилетия за мнозина стана ясно, че каньонът в Добруджа между Силистренско, Добричко и Варненско, известен като Сухоречието – някога район на пресъхналите през Средновековието реки, наричани предимно Голям и Малък Канагьол, както и на техните притоци, би могъл да бъде лакмус за експедиционни и екскурзиантски турове, защото тук има уникални природни и исторически дадености, завещани от нашите деди. Те обаче чакат своето окончателно опознаване от страна на специалистите от различните области, за да бъдат препоръчани на всички да ги посетят и да им се радват, като на нещо свято и несрещано никъде другаде.

В слънчев октомврийски ден на 2021 г. на площада на някога централното, а днес малко село Краново, намиращо се в крайграничната територия на община Кайнарджа, бе проведено откриване на първата в каньона екопътека „Крановски скален лабиринт“. Проектът за изграждането му е на Българска асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ) и е осъществен с подкрепата на едноименната община и на представители на местния бизнес. Дългогодишният общински кмет Любен Сивев участва в ритуала заедно със специалния гост на тържеството Юлияна Дечева от Фондация „Америка за България“. Фондацията е финансов благодетел на проекта, един от общо 31, подкрепени в проведения миналата година конкурс „Туризъм по р. Дунав“.

Николай Панайотов, който е изпълнителен директор на БАСЕТ, благодари за институционалното и личностното съпричастие през целия процес на подготовка и реализация на проекта, връчвайки грамоти на инициатори, партньори и участници проекта, сред които са местният кмет Христина Тодорова, както още нейни съселяни и хора от други общини.

Пейзажи срещу екопътеката "Крановски скален лабиринт"

Новата туристическа перла на Крайдунавска Добруджа е смятана за емблематична за Сухата река, позната от древността, с надеждата тя да бъде превърната в бъдеще в едноименен трансграничен ландшафтен парк с различни атракции, защото според специалистите в района има още подходящи места за преобразуването им в обекти за посещение. Някои от тях са в районите на селата Войново и Стрелково, вече са били социализирани по предишни проекти, но са останали в някаква степен встрани от погледа на туристите от близки краища и от по-далечни страни. Макар на практика да са от същия вид – пещери и скални манастири, и спокойно могат да бъдат навързани в общ туристически продукт.

Участниците в събитието преминаха цялото разстояние от село Краново до началото на екопътеката – около 1,5 км, като после се разходиха по целия маршрут, включващ сравнително екстремни изкачвания по обезопасени с укрепени дървени парапети и стълбички пътеки, както и разглеждане на отделните елементи на скалната природна даденост. Запомнящи са всички от тях, но най-вече тези с имена, включващи и помещения – пещери, именувани по нечие въображение с цел визуално запомняне: „Вратата“, „Двете брачни халки“, „Цитаделата“, „Спатията“, „Корабът“, „Двуетажната пещера“ и др.

Екопътеката е от кръгов тип и дава възможност на всички, които преминават по нея, да тръгнат от едната й страна и да излязат на същото място, но от другата й страна. И за финал да поседнат на импровизирана беседка с каменни плочи и дървесни трупи. В намеренията на община Кайнарджа влизат планове тук да има изградено каменно огнище, както и чешма, за да стане мястото подходящо за пикник.

Според специалистите, тук се намират уникални за Европа вдълбавания в скали над равна повърхност. Предполага се, че след ледниковата епоха е възможно точно тук да са били първите на Стария континент места, където хората са заживели в самоорганизирани общности. От високите места се открива невероятна за фото сафари панорама към по-близки и по-далечни скални образувания, които в бъдеще също може да бъдат превърнати в алтернативни анимационни моменти.

Това е първата устроена екопътека в Добруджа, като трябва да отбележим, че преди повече от десетилетие и половина за посетители пак по проекти са пригодени пещерите (тип комин, за което напомнят и останалите в топонимията наименования), известни като Малката Баджалия – при село Войново, и Голямата Баджалия  (светилището на проповядвалия по тези места бог Залмоксис – ученик на Питагор и последовател на Орфеизма), намираща се при с. Стрелково. Подобни има и на други места по Сухоречието от Силистра до Добрич, което е с дължина поне 65 км. Изработени в идеен план в близкото минало са били и три допълващи се маршрута, които ги включват в своите дестинации, но те не бяха развити. Сегашната придобивка, представляваща 3-километров маршрут на две нива, е разположена на десния бряг на Суха река и е модел за усвояване на природното наследство за нуждите на екологичния туризъм. 

„Осъществяването на тази идея е първа стъпка към изграждане на бъдещ парк, включващ и други туристически пътеки по поречието на Суха река в общините Добричка, Тервел и Крушари. Идеята на организаторите е той да прерасне и в трансграничен българо-румънски ландшафтен парк „Суха Река – езеро Олтина, което е на 5 км в северната ни съседка”, гласеше предварителната заявка от името на инициаторите от БАСЕТ.

 

Да припомним, че преди повече от 10 години Областна администрация Силистра спечели на национално ниво конкурса за отлична туристическа дестинация ЕДЕН в Европа с проекта „Седем състояния на водата – Дух, Здраве, Вяра, История, Красота, Традиция и Бит“, част от който бяха и красивите пейзажи по Суха река, както и скалните манастири по нея. Проектът бе представен в Брюксел и чрез него област Силистра стана една от първите в страната, влизайки в европейския проект „Най-добри европейски дестинации“ (ЕДЕН).

 

Събитието, посветено на откриването на Крановската екопътека, завърши по запомнящ се начин – с дегустация на вино от избите „Кайнарджа“ и „Пинк пеликан“, пред прочутата Кайнарджанска чешма. Със своите 75 линейни метра тя е най-дългата в България и разполага с 46 корита, пълнени с вода от 7 чучура. Известна е по целия свят заради подписания край нея през м. юли 1774 г. мирен договор между Руската и Османската империи.

 Пещери по Сухоречието

Чешмата, изградена на практика в края на 19 в. и обновена половин век по-късно, е в основата на комплекс с вписан в него Туристически посетителски център, благодарение на който Кайнарджа е част от Световна „Мрежа на мира“. Край сградата на експозицията са единственият в страната паметник на Екатерина Втора и бюст-паметникът на пълководеца граф. Румянцев, както и паметна плоча, свързана с преселението на българи в Русия след поредните руско-турски войни през 18 и 19 в., водени на територията на Добруджа.

 Баджалията при село Стрелково

По време на откриването на екопътеката и на импровизираните срещи са обсъдени възможностите за ползотворно бъдещо сътрудничество между различните институции относно експлоатацията на екопътеката, както и във връзка с потенциала създадените местни туристически продукти и атракции в района. Сред тях са тракийските светилища при селата Стрелково и Войново; етнографският комплекс „Чобан махала“ в село Каменци, в което е и манастирът „Възнесение Господне“; летището и учебен пилотски център  „Кайнарджа” на фирма „Ребус“, местността „Братила“ край село Васил Левски, Ангелушевото кладенче с лековита вода край село Срацимир и др.

 

В други краища на Крайдунавска Добруджа също има забележителности, някои от които са известни и извън пределите на България: езерото „Сребърна“, религиозните храмове на няколко вероизповедания в град Силистра и пак там – крепостта „Меджиди табия“ и Римската гробница, както и Дунавски парк с Архитектурно-археологически резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“; в град Тутракан – 4 музея, руините от крепостта „Трансмариска“ и Рибарската махала; в Дуловско – аязмото при село Руйно, където също има скални манастири; езерото с лилиите в село Малък Преславец, Главинишко, манастирите край селата Айдемир, Силистренско, и край Сеново, Тутраканско, а в бъдеще време и в Попина, Ситовско.

Добруджански научни акценти на международна конференция в Лудогорието

Силистренският историк и археолог Георги Атанасов, доктор на историческите науки, взе участие в Международна научна конференция „Светият отец Антоний от Крепчанския манастир: 1 100 години монашество в Българските земи“ (най-значимият средновековен паметник в целия Поповско-Опаченски район на Търговищка област), която преди няколко дни бе проведена в Народно читалище „Пробуда – 1922“ в град Опака, намиращ се до град Попово в област Търговище. Като представител на Регионален исторически музей Силистра, докторът на историческите науки изнесе свой доклад на тема „Топографски континуитет и културен дисконтинуитет в скалните обители в Добруджа и Северна България от Античността до Късното средновековие“.

Сред основните учени, включили се в проявата, бе и друг добруджанец – проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет, който е родом от село Гарван. Редом до него бяха представители на университетите в София и Пловдив, НАИМ при БАН, НБУ - София, регионалните музеи в Русе и Търговище, както и гости от Австрия (Виена), Гърция (Атина, ефория „Халкидики и Атон“), Русия (Москва, Санкт Петербург) и др. страни. Представен бе и филм на Бойко Василев от БНТ.

Според публикация на dobrotoliubie.com, „Обектът в Опака е археологическа ценност от национално значение и се намира под закрилата на държавата, който от 2020 г. е предоставен за управление на едноименната община. Тук е открит и най-ранно датираният надпис на кирилица в света. Скалният манастир, който е открит за науката от Карел Шкорпил в началото на ХХ век, е разположен на два етажа в скалния масив Хендебуруну над левия бряг на река Калакоч дере. Манастирският комплекс включва килии, манастирска църква и църква-гробница, изсечени в скалата. По стените на църквата в гробницата и около някои от килиите има врязани кирилски надписи, „рунически“ знаци и рисунки.

В началото на 70-те години на ХХ век, като археолог от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, проф. Казимир Попконстантинов изследва епиграфския материал по стените на манастира, след което публикува два надписа на кирилица, които са с изключителен научен интерес. Първият, регистриран от Шкорпил, е разположен в пет реда, общо 134 букви, изсечени, по думите на изследователите, с уверена ръка, гласи: „„+ В името на Отца и сина и Светия дух. Тук почива праведният отец Антони +. А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойния Михаил. Амин“.

Той е единственият засега средновековен писмен паметник с такова съдържание, носещ в себе си клетва предупреждение към този, който оскверни църквата гробница, като я използва и за хранилище (хамбар). Надписът няма преки указания за времето на изписването му“.

За времето на неговото създаване говори друг надпис, открит от Попконстантинов при проучването на манастира. Състои се от девет реда и е достигнал до нас значително повреден. Запазените са 59 букви. Четат се сигурно първите три реда. Това, което е запазено от него, гласи: „В 921-ва година през месец октомври почина раб божи Антон…“

По проект през 2007 г. манастирът е социализиран, като до него е изграден подход чрез стълба с парапети. Ск

алната обител край Крепча крие възможности за развитие на културно-исторически и поклоннически туризъм, тъй като той има стратегическо местоположение, намирайки се в близост до пътя Попово-Русе и до Червенската ранно византийска крепост от 6 в.“.

По време на форума са изнесени доклади от 25 учени по темата за монашеството у нас, а повод за него е годишнината от кончината на отец Антони - основател на Крепчанския средновековен скален манастир, който обаче е малко познат на научната общност. Очаква се информацията, изнесена в научните доклади и съобщения на специалистите, да се отрази върху популяризирането на културното наследство на региона и съответно да допринесе за развитие на общината, включително за привличане на инвестиции.

По информация от сайта на БПЦ, „Русенският митрополит Наум поздрави присъстващите за благородната инициатива за популяризирането на историята на Крепчанския скален манастир, изнасяйки доклад на тема: „Християнското монашество и неговата рецепция в България след Покръстването“. Негов Светейшество патриарх Неофит също изпрати свое поздравително послание до участниците в конференцията. Пред него и всички докладчици проф. Попконстантинов изказва предположение, че „свети Антоний от Крепча“ е един от ранните отшелници в североизточните земи на Първото българско царство, а надписът на кирилица в скалната обител е най-старият известен в света.

Изследванията на проф. Попконстантинов привличат вниманието към скалния манастир край поповското село Крепча, където са открити двата надписа на кирилица. Русенска митрополия възстановява светата обител, която сега е посветена на Всички български светци“.

Картини от една импровизирана изложба в Младежки дом Силистра

В днешно време писането и рисуването по стени, стобори и огради има различни проявления – от най-обикновени драсканици на пошли текстове с непреходно съдържание, през неясни по смисъл и изображения графити до истински произведения на изкуството – свежи пейзажи или исторически табла – модерни напоследък сюжети, поръчани от меценати, заредени с патриотични чувства по една или друга причина. 

А в миналото в Силистра бяха актуални няколко стенни произведения на изкуството – едното вдясно до кино „Москва“ – изправена в цял ръст добруджанка, чийто автор не помня, другото на източната стена на сградата на общината, дело на тогава млад силистренски творец, а и оня вечен „Икар“ във фоайето на Младежкия дом да не забравим. 

Пак там обаче от близо 30 години по вътрешните стени по стълби и коридори някога подрастващи начинаещи художници са оставили своите творчески следи във вид на пейзажи от различни сезони, птици – папагали и водни обитатели, както и хрумки, които човек може да запомни от едно гледане.

Сигурно някой помни кой ги е рисувал, защото на някои места само са изписани малките имена на евентуалните невръстни в онова време художници, примерно творили през 1994 г. Дали са били част от кръжоците към Центъра за работа с деца? Било ли е сътвореното от тях поискано от ръководството на дома, който в един момент дори беше общинско търговско дружество? Помнят ли художниците, че са оставили след себе си рисунки, благодарение на които са спестени пари на общината, защото не се е налагало боядисване на стените през всичките тези години?

Все едно, и днес те ни напомнят, че изкуството е вечно. Независимо дали става дума за наивни драски на художник наивист, за изработени по всички правила изящни линии или за постигнати ефектни попадения, на които би завидял всеки, който може да държи четка и палитра в ръка. Вгледайте се в тази импровизирана изложба в Младежки дом Силистра – едно място, помнещо звуци, ритми и слово, създадени от хиляди самодейци от състави към читалища и други духовни средища в Крайдунавска Добруджа.

Йордан Георгиев, директор на Младежки дом Силистра в периода м. октомври 1987 - м. юни 1989 г.

Добруджанецът проф. д-р Любомир Пенев: „Винаги съм искал възрожденските къщи да са олтар на българщината“

Възрожденските къщи са духовен мост между поколенията. За подобна старина, пресъздадена от съвременник, при това добруджанец родом в лицето на проф. д-р Любомир Пенев от БАН в София, разказа наскоро в ефира на БНТ 2 филмът „Домът на българския дух“. Той е дело на РТВЦ Благоевград по сценарий на Ирина Николова и с режисьор Румяна Ангелакова. С него е представен уникален в архитектурно и в етнографско отношение дом, създаден на основата на стара богаташка къща в Добринище.

Чрез разказа във филма е пресъздаден и добруджански елемент – т.нар. добруджанска одая, а в мини етнография комплекс има съхранени и старини от село Попина – семейни реликви на рода Нетезилови, описан в книгата „Три добруджански рода“ с автори самият Пенев и краеведът Господин Великов от с. Проф. Иширково. Наскоро професорът биолог бе в Силистра, гостувайки на Фолклорна група „Добруджа“ при НЧ „Доростол“ по повод благотворителния си жест за осъществяване на ТВ-записи на добруджански песни и обреди.

Подобни дарения софиянецът, родом от Добруджа, е правил и на други художествени колективи от Силистренския край. Отделно заедно със сестра си, нефроложката д-р Даниела Костадинова – до преди година директор на МБАЛ Силистра, са дарители на стипендия в ПМГ „Св. Климент Охридски“ в Силистра, която и двамата са завършили. Тя е на името на тяхната майка Дачка Савова, в миналото в продължение на години партиен ръководител и деец в сферата на културата.

Във филма проф. Пенев е наречен „спасител, борещ се с опустошителната сила на времето, тъй като в продължение на години е освобождавал от агония възрожденски къщи, вдъхвайки им нов живот“. Една от тях е в Добринище и разказва истории от цяла България, приютени в нея. Какво казва за начинанието си самият Пенев: „Къщата е била една от богаташките в Добринище. Била е кръчма до септември 1944 г., но е служела и за живеене. В двора някога е имало ледник – дълбока яма със слама, като ледът за охлаждане бил докарван от р. Места“.

Понастоящем след реставрацията под един покрив има елементи от къщи от македонския и добруджанския краища, от Чипровци и Жеравна. „Те представят като пъзел живота на хората от времето на Възраждането“, се казва в дикторския текст на филма. Обзавеждането на одаите е по образци от къщи музеи от съответните райони или е правено по книги, писани за тях. Така са обединени в едно илюстрации на дърводелско, резбарско и тъкаческо изкуства.

Сред шедьоврите е и добруджанската стая, като в нея, отбелязва Пенев, синята покривка за леглото е дело на родната му баба от село Попина. Показан е също чифт гъдулки (едната е  голяма – със 7 струни, а другата е малка, наричат я копанка, която е с три струни). Те пак са попински, както и рибарски наследия от дядо му Ангел Нетезилов – вдъхновен майстор на каруци.  В негова памет е оборудвано помещение, като за целта от селото край р. Дунав в Добруджа са пренесени тезгяхът и запазени инструменти на добруджанеца – изкусен дърводелец и коларо-железар. Семейни реликви като буре и стари нощови също са част от обзавеждането на къщата в Добринище.

Уникален своеобразен артефакт от преди повече от век е дъска от витло на дунавска воденица, каквито някога е имало постоянно на вода върху дървени кораби – нещо като шлепове, намиращи се близо до брега на реката. Знаменателно е било, че воденичарите са живеели на практика там, като са се придвижвали при необходимост с лодка на сушата, а рибената чорба правели с дунавска вода.

Проф. Пенев сподели любопитен факт по предание между поколенията, а именно, че през 1873 г. на път за днешна Румъния Васил Левски пренощува покрит с черги за една вечер в Нетезиловата воденица, собственик на пра-пра-прадядо му Велико. Апостолът е бил скрит в голям сандък, наречен лин, ползван за съхраняване на зърно и брашно. Разказът на Пенев продължава за шейната на дядо му – тя също е част от своеобразната етно изложба в Добринище. Някога в продължение на 30 години за Йордановден тя е била специално украсявана с медени звънци и хубави черги, за да стане част от традиционния ритуал за хвърляне на кръста в р. Дунав при село Попина.

„Когато вляза тук и видя тези неща, те ме топлят. Повечето хора искат да се върнат в детството си, и тъй като няма как да стане физически във времето, затова пък може да е емоционално…Винаги съм искал тези къщи да бъдат олтар на българщината с всичките й възможни измерения – било то тъкан, дърворезба, конструкция на чардак или ограда,  каменна зидария или ковано желязо, правени с толкова любов и изящество. Поне аз лично по никакъв начин не мога да ги сравня с чара на съвременната къща, колкото и да е богата и модерна“, споделя своето съкровение проф. Пенев на финала на филма.