Силистренец, родом от Айдемир, стана „пръв между певците“ в църквата в Силистра

 

На 10 октомври 2021 г. в православния храм на Силистра – Катедралната църква „Свети първоапостоли Петър и Павел“, по време на архиерейската литургия за 20-ата година от възстановяването на Доростолска епархия поздравът „ДОСТОЕН!“ прозвуча по адрес на 84-годишния силистренец Йордан Христов, видя ВЕРСИНАЖ.

Поводът бе удостояването му с честта да бъде занапред протопсалт „пръв между певците“ (главен певец) – длъжност в ритуалите в православното вероизповедание.

Той е дългогодишен четец и певец в храмове в Българската православна църква както в Силистра и в Айдемир, така и в София. Според Доростолския митрополит Яков, по негови думи, споделени пред журналисти, в страната с подобна роля не са много хората, на които им е отредена. Обикновено се дава за големи заслуги в полза на православното дело - за умения, усърдие и постижения.Изненадан ли от оказаната му чест ветеранът сред певците в Доростолска епархия: „Може да се, каже че за мен това беше изненада, тъй като лично аз не съм очаквал и не съм се надявал да бъда оценен по такъв начин и да получа това морално удовлетворение от църквата в Силистра. Завършил съм семинария и Духовната академия през 1959 г., след което дойдох в Силистра, но по стечение на обстоятелствата преминах на друга работа (в някогашното предприятие „Булгарплод“ в отдела за износ)“. В допълнение: в този период младият духовник е посещавал предимно църкви в моментите, когато е в командировка в други градове, защото в семейството му вярата винаги е била на първо място и е изживява дотолкова, доколкото е било възможно.

От по-нататъшния разказ на г-н Христов става ясно, че след пенсионирането си на 60 години, от почти 25 години е в катедралната църква. В семейството няма традиция за служба на църквата, но майка му е посещавала храма в село Айдемир, откъдето е семейството, и той е ходел с нея. Свещеник Иван Пинтев, предшественик на легендарния отец Руси, настоял малкият тогава Йордан да отиде да учи в семинарията, макар самият той да е имал интерес към електротехниката и съответно е желаел да учи в подобно училище, но тогава е било трудно да се влиза в паралелки с такъв профил. Имал е възможност да стане свещеник, но не се случило по различни причини.

Г-н Христов направи паралел влизането в църква с „онова време“ по следния начин и с подходящите аргументи, обяснявайки, че тогавашните възрастни хора са ходели повече на църква, в сравнение със сега, макар че било забранено. В днешно време младежта не е свикнала, децата не изучават вероучение, а освен това техните родители са някогашните пионери и комсомолци и не са научени за да го предадат и на своите чеда.

Негово мнение е, че е най-добре децата да бъдат кръщавани още като малки, тогава кръстникът, наричан още възприемник, да насочва във вярата и да въвежда в „реда“, с помощта на родителите и на близките във фамилията. Разрешено е децата да се пречистяват до 7-годишна възраст без изповед и пости и е хубаво и те да приемат свето причастие (бел. а. – наред с кръщението, то е основно тайнство в християнската църква, въведено от Иисус Христос по време на Тайната вечеря, когато той дава на учениците си хляб и вино, символизиращи тялото и кръвта му). Съществува разбиране, че причастието е възможност за по-голям контакт с бога.

По отношение на  „книгите“, от които се чете  и пее: „Има няколко основни предимно на църковно-славянски език, от които се пее, сред които е  „миней“ (б.а.- богослужебна книга с песнопения и четива за неподвижните празници от годината, подредени по календарен ред от 1 септември според началото на църковната година)“. Службите са подредени и има „запис“ в своеобразен сценарий кога се изявява свещеникът, кога идва ред на певеца. Певецът може участва и в различни треби, т.е. в църковна служба или обред от частен характер, например кръщене, брак и др. вид ритуал.

Бъдещето е в младите хора, които да се посветят на тази дейност, смята възрастните певец, защото вярата е заложена в човека и когато той намери правилния път е хубаво да върви по него. Сред тях е младият силистренски китарист Иван Русев, който учи в Академията в Пловдив, и някой ден като завърши музикалното си образование ще е добре да се върне в Силистра, за да продължи това дело, включително като диригент на църковния хор.