Силистра и Тутракан се представят на научен форум в Балчик, научаваме от афиш на организаторите на 6-ия Форум "Българско наследство".
В тазгодишната програма с 5-минутни резюмета на свои научни съобщения, изследвания и разработки ще представят дузина души от Силистра и Тутракан - двама доценти и трима носители на научна степен „доктор“, както още филателисти и краеведи от Силистра; музейни специалисти и краеведи от Тутракан. Една от секциите още в първия ден е посветена на тема, която е актуална (на нея предстоят две събития и в Силистра - на 28 септември в Регионална библиотека - паметна среща на творци, и на 1 октомври - научна кръгла маса по инициатива на Филиал Силистра на Русенския университет).
С откриване на две изложби, както и на водосвет, в основата на които са представители на област Силистра, започна 6-ото издание на Форум "Българско наследство" в град Балчик, предвиден в рамките на няколко дни, като основните събития са днес и утре, научаваме от споделени публикации в социалната мрежа.
Едната изложба е филателна и е посветена на Добруджа, като за нея, както и в други издания на форума в черноморския град, заслуга има секретарят на Филателно дружество Силистра г-н Христо Христов. Областната структура на "Български пощи" Добрич е в партньорство с организаторите за провеждане на тази народолюбива проява.
Другата изложба е с фолклорно-етнографски характер, тъй като Калина Михайлова от село Шуменци след изложбите си в Русе, Силистра и други градове в България, а и страна като Белгия (Брюксел ), показва част от своято колекция от народни носии, този път изключително от раклите на нашите баби от Северна Добруджа. Във водосвета участва и отец Михаил от тутраканската част на Русенска епархия.
Форума откри основният двигател и инициатор за неговото провеждане - Маруся Костова, която е главен редактор на в. "Балчишки телеграф". Специално издание на сп. "Форум" отразява работата на международната научна среща от миналата година, когато също имаше участници от област Силистра - авторите на книги д-р Йордан Касабов, Йордан Георгиев, Снежанка Генчева и Анастасия Якова.
В програмата: научни съобщения и разработки за 80-ата годишнина от Крайовския договор с участието на доц. д-р Румяна Лебедова, на доц. дфн Тодорка Георгиева - от РУ "Ангел Кънчев" - Филиал Силистра. От Тутракан с доклади за преселението на българите от Северна Добруджа на форума в Балчик са Анастасия Якова, Адриан Василев и Георги Василев.
Както и спектакъл първия ден, а в следобедните часове на втория - научна конференция, посветена на Георги Сава Раковски с идеята за нов прочит на неговото възрожденско, революционно и книжовно дело - сред участниците със свое мнение ще бъдат д-р Йордан Касабов - етнолог от Силистра, и Валентин Петков - силистренецът от НК "Традиция". Сред присъстващите имаше и представители на читалищата в Зафирово и Черногор.
Тоня Борисова, участник в проявата: "В много интересни и вълнуващи разкази и съобщения оживяха онези далечни събития, в които българите са надмогнали незаслужени нравствени и физически унижения и страдания, понесли непоправими загуби, затънали в мизерия и недоимък, но не изгубили човешкото си достойнство.
Естествено продължение на темата бе моят авторски поетичен спектакъл "Пътеки към Душата на България", който приятно изненада и развълнува участниците във форума. Стиховете ми за България, за трудната съдба на бежанците, за днешните гурбетчийски ветрове, разпилели ни по всички краища на света; за дълга ни да възпитаваме у децата почит към традициите и предците, да поддържаме жив огъня на българския дух, докоснаха сърцата им.
Съдя за това по разплаканите очи когато участниците станаха на крака, за да ми благодарят за изживяването. В тези мигове, убедена съм - всички заедно се усетихме живи пътечки към безсмъртната Душа на България!"
През 2020 г. честваме 80-ата година от подписването на Крайовския мирен договор, повече наричан с близката до народностното ни съзнание дума „спогодба“. През далечната 1940 г. новината за нея обикаля възторжено Стара България, както наричат своята родина добруджанци от Силистренско и Добричко, живеещи тогава в пределите на Кралска Румъния.
Нейното съдържание е повод за всеобща радост сред народа, включително в добруджанските квартали в София, Варна, Русе и др. градове. По този начин, но и не съвсем, ще се случи в следващите месеци с преселените българи от Северна Добруджа, приети по различен начин от местното население в отделните райони на освободената южна част на изконната българска земя.
В Силистра тази година предстоят 2 събития, посветени на годишнината - паметна среща с творци и акадмична кръгла маса, и в Тутракан – едно - съвместна научна конфереция с Добрич, поне по подадената до този момент информация от общините и културните институции в областта.
Преди 14 години при представянето на книгата си за „мита Златна Добруджа“ доц. д-р Румяна Лебедова сподели пред аудиторията, че до 1944 г. има над 40 книги по темата за Спогодбата – съответно подчинени на еуфорията от нея, но само една от тях е посветена на мъката на севернодобруджанци по напуснатите по принудителен начин земи, в които са живели те и техните предци. От направения преглед на издадените напоследък книги разбираме, че десетилетия по-късно темата възкръсва, може би, за да отприщи творческата енергия у мнозина автори в Крайдунавска Добруджа.
Целта на настоящото изложение е да покаже как 80 години по-късно „темата“ е развита в паметното и в книжовното наследство в област Силистра и особено през последните близо 20 години. Разработката представя събрана информация в няколко направления: Паметници и паметни плочи; Научни изследвания по въпроса; Документални книги със спомени; Краеведски изследвания; Художествени текстове.
В раздела „Научни изследвания“ е вече споменатата книга на доц. д-р Румяна Лебедова – тя е едно от най-ценните издания в програмата за 1 900-годишната на град Силистра (2006). Доц. д-р Румен Липчев и д-р Наталия Симеонова са съставители на журнал „Да защитиш достойно българската си самоличност“, посветен на 75-ата година от Крайовския договор. Доц. Липчев е автор на „Силистра 1913-1940: от Букурещ през Ньой до Крайова“. Д-р Симеонова издаде изследването си „Пресеченият път на свободата. Силистра 1940-1947”. Даниела Иванова и Цветолин Недков са автори на сборника „Добруджа – политика, общество, стопанство и култура (XIX-XX в.)“ – материали от Международна научна конференция, посветена на 75 г. от подписването на Крайовския договор.
„75 години свободна Добруджа“ се нарича изданието на музеите в Тутракан и в Добрич. В над 20 материала от различни жанрове са представени Добруджанска организация (Съюз „Добруджа“); Добруджански научен институт, Институт за културно-историческо изследване на Добруджа и др.
Паметен лист „75 години от Крайовската спогодба“ е дело на Катедра „Филологически науки“ и на Студентска учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към Филиала Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“.
В навечерието на големия празник за същата годишнина излезе от печат книгата „Летопис. Хронология на факти и събития“ с автори Жеко Попов и Петър Бойчев, документираща историята на Добруджа след 1913 г. И отново издания от Тутракан: „Те загинаха за Добруджа” (2016) с автори Петър Бойчев – Тутракан, и Радослав Симеонов – Добрич. Същата година музеят в Тутракан организира и изложбата „100-годишнината от освобождението на Добруджа. Добруджа в годините на Първата световна война 1916-1918“.
Бойчев и Симеонов издадоха през 2019 г. книгата „Добруджа във войните за национално обединение“. Петър Бойчев е автор и на книга за генерал Пантелей Киселов, през чийто поглед представя причините за националната катастрофа. Споменаваме и книгата „Героите на Тутраканската епопея”, посветена на 100-ата й годишнина. Както още фотоалбумът „Добруджа във войните за национално обединение” на екип от специалисти от музеите в Тутракан и Добрич.
„Гласове от Русе за Добруджа“ се нарича албумът с автори от РИМ Русе: Мариана Димитрова и проф. д-р Николай Ненов, разкриващ дейността на русенската общественост, на добруджанската бежанска общност, на легалните и на нелегалните добруджански национално-освободителни организации, чиито ръководства са в Русе, за засилването на българското национално съзнание в Южна Добруджа в периода 1919-1940 г.
В раздела „Документални книги със спомени“ поставяме сборника „Съхранена памет. Спомени на съвременници”, посветен на 75-ата година на Крайовската спогодба. Той е на съставителите Румяна Лебедова, Цветана Цанова и Йордан Георгиев и съдържа близо 50 разказа на добруджанци от Силистра, Калипетрово, Тутраканско, Ситовско и др. населени места в областта, както и от Северна Добруджа.
Бизнесменът Тодор Опрев е поръчител на „История на село Добротица” с автори Михаил Жеков и Пламен Петров, вкл. по спомени на неговата майка – дълголетница, отразяващи въпросния период, за който говорим днес.
Офицерът от резерва Атанас Сивков от Варна представи през м. ноември 2017 г. книгата си „Хроники за село Окорш, Силистренска област, минало, настояще и бъдеще“ (първа част). В рамките на близо 300 страници Сивков е подбрал богата информация в цифри, факти и имена, представяща на практика историята и живота в село Окорш в продължение на дълги векове – от времето на траките (6-2 в. пр. Хр.) и до днес.
В раздел „Краеведски изследвания“ са краеведите от Алфатар: Михаил Гавазов с книгата му „Алфатар в събития, спомени, документи“ и Петър Кънев „Владимир Мусаков. Неизвестното“. От Дулово е краеведът Иван Стоянов, пресъздал в разкази истории, свързани с миналото - неговият сборник "Добруджанска орис" вече има три издания от 1999 г. насам. От Дулово е и Ангел Михайлов, написал "Монография на село Върбино". От силистренското село Босна е родом авторът на няколко книги Хабил Курт, сред които и „Крайдунавска Добруджа – люлка на етническата толерантност“ от която научаваме за живота на различните етноси в област Силистра през 20-ия век, включително и в периода преди 1940 г. За тези времена пише и краеведът Господин Великов в историята на родното си село Проф. Иширково.
Етнологията е сред помощните средства за разгадаване на тайни от бездната с информация за българщината, поради което в настоящото изложение включваме и изследването „Шиковското население в Добруджа“, чийто автор е д-р Йордан Касабов от Силистра. В предложения от автора словесен и изобразителен материал откриваме ключове към миналото, отнасящи се и до периода до 1940 г. Учителят и краевед Иван Занов е автор на книгата „Арменците в Силистра – минало и съвременност“, издадена през 2003 г., представяща информация и за периода до 1940 г.
Сред бисерните четива по темата с част от своето съдържание е и сборникът „Тутракан. Разкази и етническа памет“, събрал преди по-малко от 20 години устната памет на крадунавския град - едно от най-знаковите и самобитни добруджански селища.
Дафинка Станева – филолог и общественик, пръв ръководител на Посетителския информационен център в Кайнарджа, написа книги – истории на населените места За селата Кайнарджа и Войново, в които отразява значението на селата в румънския период, особено в смисъла им на средища за запазване на културата и образователното дело.
Сравнително скромно е съдържанието в раздел „Художествени текстове“. Две издания има трилогията „Прокудени“ на филоложката Момка Чумпилева, за да ни върне до 100 години назад в град Силистра, както и в села като Главан, Калипетрово, Кайнарджа, Поп Кралево, също и в Добричкия край.
Анастасия Якова от град Тутракан е автор на три родолюбиви книги: „Тайните на Дунава“ е за рода на баща й от град Тулча; „Наказания без престъпления“ е за рода на майка й – таврийска българка, завърнала се в прародината след 1940 г., а наскоро излезе и третата й книга – „Гнездо за прелетни птици“, в която темата има своето продължение по характерен за авторката очерков начин.
Принос към темата има със своята книга „С Добруджа в сърцето“ Милка Трендафилова от село Калипетрово – своеобразно продължение на предишната й книга „Сълзите на Добруджа“. Силистренецът Иван Колев преди годин се изяви с разкази, събрани в книгата му „При земята на Добруджа“. Преди две години излезе от печат първата част на мемоарната книга „Из лабиринтите на моята памет” на силистренската юристка Татяна Тихчева, родом от Тервел, в чието наччало е описана съдбата на семейството, обвързана и със събитията през 1940 г.
Във фонда на Регионална библиотека Силистра се пазят книги като собственото издание „50 години от сключването на мирния договор в Крайова“, както и на Държавен архив Силистра 2 издания: „50 години Крайовски договор“ и Каталог на документи „Силистренският край от навечерието на Балканската война до окончателното прилагане на Крайовския договор 1912-1945“; както и на автори като доц. д-р Станка Георгиева – с 3 изследвания, и Иван Георгиев – едно. В краеведския отдел за описани статии на близо 20 други автори, сред които и журналисти, писали по темата в различни години.
В момента в област Силистра близо 30 са паметниците, барелефите и паметните плочи с надписи, свързани с окупацията на Южна Добруджа и със събития в същия период, както и по повод борбата за свобода на територията. Най-знаков от тях е Военен мемориален комплекс гробница Шуменци 1916 – свидетелство за човешката трагедия и за воинския героизъм на Добруджанския фронт през Първата световна война, повод за възпоменания с участие на предците на загиналите.
В Тутракан на централно място пред обредния дом е паметникът на генерал Пантелей Киселов – герой от победата на България на Добруджанския фронт. В областта има поставен барелеф в село Зафирово, Главинишко – на генерал Атила Зафиров, свързан с боевете в Добруджа по време на Първата световна война.
Забележителен по своя мащаб е паметникът край главния път Силистра – Добрич, посветен на Димитър Дончев-Доктора – един от организаторите на Добруджанската революционна организация. Негови барелефи има и в Силистра, подобно на д-р Петър Вичев – изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското население в Добруджа, редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ и „Свободна Добруджа“ в София, на когото е посветена и паметна плоча с надпис.
Най-популярен е паметникът на добруджанските революционери в центъра на Силистра, който е от 1958 г., на който също има барелефи на вече споменати добруджански дейци. На октомври 17 години по-рано, т.е. само година след Освобожденито на Добруджа точно на 1 октомври - денят на навлизането на българските войски в освободения град, вдясно от архитектурната емблема на Силистра - Художествената галерия, е открит първият в града и в областта паметник - на символа на Добруджа - войводата Стефан Караджа. Той е дело на силистренския художник Павел Метеоров и е посветен на щастливото събитие от есента на 1940 г.
В село Бабук от 1967 г. е общият паметник с барелефи на Дочо Михайлов, Тодор Бонев и Иван Стайков, като дейци отново от ДРО. Подобни има и за техни съратници на същата организация, участници в Сребърския процес – Йордан Димов от село Йорданово – негов отделен паметник в центъра на селото, носещо името му, и Ангел Георгиев – вкл. за лобното място на двамата край селото. Плочи в Сребърна и Силистра също напомнят за жертвите на Сребърски процес през 1937 г.
Дейци на ДРО са Марин Станев с паметна плоча в село Васил Левски, Никола Енчев Великов-Керенски – плоча с надпис в село Попина, и Иван Георгиев – плоча с надпис в село Кайнарджа. В село Смилец е паметникът на Велико Великов, политзатворник в 30-те години, който е бил и гл. редактор на вестник „Светлина”. С паметна плоча с надпис в Силистра е уважен и Илия Ачков-Илюша, пръв секретар на Добруджански младежки съюз, създаден преди 100 години - неговото име за известно време носеше Общински младежки дом Силистра, където имаше плоча с надпис по този повод.
За отбелязване е, че в област Слиистра само на един деец на Вътрешната добруджанска революционна организация е посветена паметна плоча, при това създадена едва преди няколко години – в град Алфатар – в чест на войводата Стефан Боздуганов – борец за свободата на Добруджа. Наскоро обаче по подобен начин бе уважен в Тутракан и Аспарух Айдемирски от същата организация, засега само с банер на къщата, където е живял.
Най-новият паметник в областта е в Село Старо село и е от тази година – на плочи са изписани имената на 133 мъже, станали жертва на акции срещу българщината от страна на кралската румънско-чокойска власт в периода 1926-1940 г. И ще от същото село: „Дaтaтa e 6 юли 1926 г., ĸoгaтo pyмънo-чoĸoйcĸaтa влacт жecтoĸo ce paзпpaви c 26 нeвинни бългapи – 22-мa oт Cтapo ceлo, ocтaнaлитe oт близĸитe ceлa Cянoвo, Шyмeнци, Bapнeнци. Kъpвaвa paзпpaвa e cтaнaлa в мecтнocттa Kyлвaлa в гopaтa Бoблa нeдaлeч oт Cтapo ceлo. Taм e пocтaвeнa пaмeтнa плoчa c изпиcaнитe имeнa нa жepтвитe”.
Забележителни са създадените през 2006 г. паметници в памет на жертвите и мъчениците в град Тутракан и в село Кайнарджа, както и пирамидата в село Сребърна, която е от 1972 г. Паметна плоча за опожаряването на селото има в Срацимир по повод 100-годишнината от събитието през 1916 г. С паметници е уважена личност като българския писател Владимир Мусаков, намерил смъртта си като поручик в Алфатар в борбата за Добруджа през 1916 г.; в Силистра – Коста Стоев – народен представител, разобличител в 20-те години в румънския парламент на политиката на чокойска власт в Добруджа, Борис Калчев – деец от ДРО, и цар Борис III с надпис „Обединител на Силистра към Отечеството – 1.Х1940 г.“ – това е първият в новия век паметник по темата (2001).
През 2017 г. с обща паметна плоча в Дунавския парк в областния град бяха почетени годишни от две събития – 100-ата година от Добруджанската епопея при Тутракан и годишнината от възвръщането на Южна Добруджа. В програмата „Дни на Силистра 2020“ бе включено откриването на още една подобна плоча в друга част на града. Паметна плоча в двора на Средно училище "Никола Вапцаров" също напомня за годишнина от Освобождението на Добруджа.
В деня на честването на 80-ата година от Крайовския договор паметници във връзка с него бе открит в центъра на село Ситово, а дни по-късно и в град Тутракан край р. Дунав, където е предишният голям паметник в чест на добруджанските мъченици. На практика, заедно с паметника в село Старо село, общо 4 са новите паметници в областта, създадени осамо в периода м. юли - м. септември 2020 г.ня на честването на 80-ата година от Крайовския договор паметник във връзка с него бе открит в село Ситово.
Не на последно място в настоящото изложение отдаваме дължимото и на Филателно дружество „Димитър Дончев“ в Силистра, което от съществуването си до днес, най-често в партньорство с общините и с „Български пощи“, както и на частни спонсори, издава юбилейни пликове и марки, свързани с годишнини за Крайовската спогодба и за други подобни на нея събития.
От близо 150 населени места, пътни станции и лагери на легиони, посочени в свитъка, 52 са на територията на съвременна България, от които 8 са със специални графични знаци: Escus – Гиген, Nove – Свищов, Philipopolis – Пловдив, Durostero – Силистра, Odessos – Варна, Ancialis – Поморие, Templo Iovis – Обзор, Aquis calidis- Банево (Бургаско).
