Гарбузов

           Само 3 дни след публикуването на тази забележителна статия, директорът на Института за САЩ и Канада на Российската академия на науките (РАН), Валерий Гарбузов, е отстранен от длъжност. Приятно четене!

***Изгубените руски илюзии по отминаващата епоха

За самопознанието на Русия са необходими знания, а не митове

автор: Валерий Гарбузов - Независимая Газета

29.08.2023

Отминаването на една епоха води със себе си много неща: илюзиите и надеждите умират, митовете се разрушават, появяват се нови реалности и се променя средата на живот. Това, с което са живели поколенията, се забравя.

Често управляващите елити на авторитарните и тоталитарните политически режими съзнателно формират утопични представи и митове, които целенасочено се разпространяват сред масите. Подобна масова манипулация на общественото съзнание веднага поражда утопично възприятие за света у милиони хора, което позволява да се обединят разнородни политически и социални групи около национален лидер в името на определена цел. В същото време тя е и мощен инструмент за дългосрочно запазване на личната власт. И руската история в никакъв случай не прави изключение тук.

За никого не е тайна, че обвинението във външнополитически експанзионизъм никога не е напускало Русия, преследвайки я през цялото ѝ историческо развитие. Именно той се превръща в един от двигателите на формирането на руската държава.

Тази тенденция се проявява и в годините на съществуване на раннофеодалната староруска държава Киевска Рус през IX-XII в., и в периода на феодални борби през XII-XV в., и във времето на Московската централизирана държава през XV-XVIII в., и след образуването на Руската империя през 1721 г., когато евразийският континентален експанзионизъм става център на често агресивната външнополитическа дейност на Русия, превръщайки я в най-голямата сила в света до началото на XX в.

Митът за световния комунизъм

Болшевиките, дошли на власт през октомври 1917 г., ентусиазирано издигат знамето на руския континентален експанзионизъм. Те обаче му придават комунистическа окраска и глобален обхват.

След Руската революция от 1917 г. управляващият елит на младата съветска република възприема експанзионистичната идея за световна пролетарска революция, в която първите съветски болшевики (Зиновиев и Каменев, Ленин и Троцки, Сталин и Бухарин) вярват безрезервно. Малцина от тях се съмняваха, че след октомври 1917 г., следвайки Русия, революционният огън ще избухне и в останалата част на света и че цяла Европа (и дори Америка) непременно ще бъде съветска.

Особен революционен радикализъм идва от Троцки, който се обявява за главен организатор на октомврийския преврат и идеолог на перманентната революция - непрекъснат революционен процес в световен мащаб.

За да се организира световната революция, през 1919 г. в Москва е създаден Коминтернът, който формира свои секции - национални комунистически партии и се превръща във външнополитически инструмент на бързо разрастващата се съветска империя. Скоро обаче става ясно, че тази идея е само празен мит, несбъдната утопия. През 1943 г., под натиска на съюзниците от антихитлеристката коалиция, Коминтернът се обявява за разпуснат.

Съветска митология

Съветската държавна пропаганда от 60-те и 70-те години на ХХ век е изградена около няколко акцента, които оформят съветската външнополитическа митология.

Една от тях е тезата за американския империализъм, който завладява цялото земно кълбо и пречи на останалата част от света да се движи към светло комунистическо бъдеще. Фактът, че външната политика на СССР по време на Студената война беше неин огледален образ, днес не буди много съмнения. Двете свръхдържави се ограничаваха взаимно, като на практика използваха едни и същи инструменти, за да създадат свои собствени сфери на глобално геополитическо влияние.

По същото време в съветската научна и образователна литература широко разпространение получава друга теза - че капитализмът е исторически обречен, навлязъл е в последния си стадий - империализма - и че съществуват три центъра на междуимпериалистически противоречия (САЩ, Западна Европа и Япония), чието натрупване ще доведе до неизбежната му смърт и победата на световния комунизъм.

За основни звена на антиимпериалистическото движение бяха обявени трите основни освободителни потока: страните от социалистическия лагер, световното комунистическо движение и националноосвободителното, антиколониалното движение, чиито усилия трябва да разрушат мощната империалистическа дамга, която спъва прогреса на човечеството.

Изострянето на противоречията на империализма, крахът на неговата колониална система, засилването на политическата реакция, дълбоката криза на буржоазната политика и идеология са обявени за симптоми на "общата криза на капитализма", обхванала западното общество. Тази утопична теория съществува от десетилетия и е напълно разпространена в СССР и страните на социализма, без никога да бъде поставяна под съмнение.

Такива утопични догми са залегнали в Третата програма на КПСС, приета от XXII конгрес на КПСС през 1961 г., насочена към изграждането на комунизма в рамките на 20 години, и в нейния нов вариант, приет от XXVII конгрес на партията през 1986 г., който се основава на утопичната доктрина за "развития социализъм".

Всеки път идеологическите постановки на несменяемата съветска партийно-държавна върхушка, потапящи обществото в света на илюзиите, водеха до създаването на фалшива картина на света.

Еволюцията на капитализма

Реалностите обаче (както често се случва) се оказаха съвсем различни. "Общата криза на капитализма" така и не доведе до победата на световния комунизъм. Напротив, Съветският съюз се разпадна под тежестта на дълбоки вътрешни противоречия, а с неговия крах се срина и системата на социализма, която беше стигнала до задънена улица. Световното комунистическо движение се оказа в дълбока криза, след като не успя да постигне целта си.

На Запад ситуацията е различна. Преодолявайки кризите, западният капитализъм не умря, а се разви главно в социалистическа и неолиберална посока. Следвайки правилото "ако искаш да оцелееш, промени се", той ставаше все по-регулиран от държавата, все по-хуманен и привлекателен за собствените си граждани. Социалната отговорност на държавата и бизнеса се превърна в норма на западния свят.

Тази способност на капитализма да се адаптира бързо под въздействието на кризите, да се отървава от собствените си пороци, да се развива и усъвършенства постоянно, беше извън полезрението на "прозорливите" съветски мислители.

"Стари песни за главното"

Днес, на вълната на антизападните настроения, в атмосферата на псевдопатриотична лудост, обхванала руското население, което редовно слуша "стари песни за главните неща" и приема тезите на тоталната държавна пропаганда с удивителна лекота, наивност и безразсъдство, се създават нови митове, а заедно с тях се формира и модерно утопично съзнание. Тези митове се разпространяват денонощно от ново поколение добре платени професионални политически манипулатори и участници в многобройни телевизионни токшоута.

В условията на пълзяща реставрация на сталинизма с техни усилия се въвеждат нови догми - за кризата на глобализацията и на целия "англосаксонски" свят (какво ще означава това през XXI век?), за нова антиколониална революция (в света са останали само 17 колонии!), за загубата на американското господство (и то след разпадането на СССР?), за голяма световна антиамериканска революция и изобщо за упадъка на Запада (второто идване на "общата криза на капитализма"?!).

За подобни твърдения са необходими солидни основания. Има ли такива? Нека се опитаме да разберем.

Неформални империи на съвременния свят

Доминирането на САЩ е обективен постоянен фактор, който започна да се формира от началото на XX век и съществува (за дълбока тъга на съвременните местни псевдопатриоти) и досега. Вярно е, че мащабът на този фактор, както и характерът и формите на неговото проявление са еволюирали.

През почти 250-годишния период на своето съществуване и развитие, благодарение на глобалната си експанзия, САЩ през ХХ в. се превръщат в "неформална империя на съвременния свят", проникваща и едновременно интегрираща почти всички страни и континенти. Именно това се превърна в дългосрочния стратегически курс на САЩ - "нацията на всички нации" и свръхдържавата на нашето време.

Днес Съединените щати, които произвеждат 25% от световния промишлен БВП, продължават да бъдат икономическият гигант на съвременния свят. С помощта на 12 военно-политически блока и повече от 1000 военни бази и съоръжения, разположени в стратегически важни региони на света, те гарантират глобалното си господство: американското военно присъствие е регистрирано в над 80 държави по света.

САЩ са ядрена свръхсила, която поддържа глобалното си лидерство в такива области като световната икономика, финансите, военното дело, иновациите, преките инвестиции и културата. Те все още запазват своята привлекателност, за което свидетелстват неизчерпаемите масови потоци от имигранти от всички континенти. Всяка година в САЩ пристигат около 1 милион души.

Със своите над 70 % (8150 тона) от световния златен резерв САЩ са безспорен лидер по златни резерви. Това позволява на щатския долар да запази позицията си на световна валута. И въпреки че днес само 3% от руснаците вярват в неговата надеждност (парадокс: около 60% от руските граждани държат спестяванията си в долари, чийто обем е рекордните 226,6 млрд. долара!), той продължава да бъде най-популярната и стабилна валута в света в дългосрочен план - основната световна резервна валута.

Американското глобално господство предизвиква различни реакции - от отхвърляне до подкрепа. Почти 70 % от световното население признава лидерството на САЩ и като цяло има положително отношение към тази сила. Въпреки това антиамериканизмът винаги е съпътствал похода на Съединените щати към геополитическия връх. Категоричното отхвърляне на тази свръхсила продължава и днес в страни като Йордания, Китай, Палестина, Пакистан, Ливан, КНДР, Русия, Беларус, Куба, Австрия, Словения, Венецуела и Иран.

Антиамериканската външна политика на СССР, насочена към противопоставяне на САЩ и целия Запад, спомогна навреме за създаването на алтернативна социалистическа империя, която просъществува само няколко десетилетия и рухна поради собствената си нежизнеспособност. Нейният глобален крах трябваше да бъде добър урок за цялото човечество.

Всякакви опити за създаване на нова антиамериканска коалиция в световен мащаб (които днес упорито се предприемат от руските власти, обхванати от желанието "да си върнат изгубеното") едва ли ще успеят. Интересите на по-голямата част от световните държави са твърде интегрирани с американските интереси, за да се формира стратегическа взаимозависимост между тях и по този начин да се възпре всякакъв агресивен антиамериканизъм.

Китай, който преди повече от 40 години отправи предизвикателство към САЩ и започна своя възход, следва подобен американски път, като завладява все повече пазари и сфери на влияние по цялата планета. Превърнала се в глобална фабрика, тази сила е на път да се превърне във втората "неформална империя на съвременния свят", основният (след разпадането на СССР) глобален конкурент на САЩ. Въпреки това факторите, които осигуряват имперското бъдеще на Китай, вероятно ще бъдат различни.

Според макроикономическите прогнози още през следващите 10 години Китай може да изпревари Съединените щати по номинален размер на икономиката си. Този процес ще бъде съпроводен от борбата на юана с долара и възможното изместване на последния от позицията на световна резервна валута. Ще се случи ли това? Все още е трудно да се отговори на този въпрос. Но ако това се случи, светът несъмнено ще бъде изправен пред големи промени.

И така, днес на планетата има само две неофициални империи - Съединените щати и Китай. Русия е бивша империя, наследница на съветската суперсила, която преживява изключително болезнен синдром на внезапно загубено имперско величие.

Фактът, че днес Русия преживява ясно изразен постимперски синдром, е по-скоро трагична закономерност, отколкото историческа аномалия. Неговата особеност е, че той не се прояви веднага след разпадането на СССР през 1991 г., а стана очевиден много по-късно, когато Путин дойде на власт. Повече от 30 години по-късно закъснелият синдром, на чийто възможен произход дотогава не се отдаваше голямо значение, придоби застрашителен характер.

Три геополитически програми

В днешния свят има само три сили със собствени глобални програми: САЩ, Китай и Русия.

На първо място, Съединените щати, които през цялата си история са формирали своя геополитическа програма, основана на идеите за американска изключителност и месианство, универсалност на американските ценности, американско господство и неоспоримо лидерство. Провеждайки политика на глобален експанзионизъм, разпространявайки собствените си ценности и институции отвъд границите си и превръщайки се в неформална империя на съвременния свят през втората половина на ХХ в., те дълго време си осигуряваха статута на основна суперсила на планетата.

Китай сравнително наскоро пое по пътя на оформяне на собствен глобален курс. Основните му етапи бяха реформите на Дън Сяопин, политиката "Един пояс, един път" и концепцията за "създаване на общност на общата съдба на човечеството". Всички те по един или друг начин са насочени към постигане на водеща позиция на Поднебесната империя по пътя на световния прогрес.

Едно е ясно: Съединените щати и Китай са двете неофициални империи на съвременния свят. И двете империи, родени в различни части на света и в различни епохи, са много сходни в методите си за разпространение на глобалното си влияние. Неслучайно основната конфронтационна ос на съвременния свят се намира между тях.

От друга страна, Русия има своя собствена специална орбита. Като основен наследник на съветската свръхсила, създадена върху руините на Руската империя, тя се е превърнала в заложник на собствения си имперски комплекс. Това обяснява сегашното ѝ външнополитическо поведение и проблемите, които тя носи на света.

Не е тайна, че след разпадането на колониалните империи всички метрополии изпитват неизбежна носталгия по изгубеното си величие - т.нар. постимперски синдром. Той се формира почти веднага, когато се осъзнае, че бившата колониална сила се разпада.

Например Уинстън Чърчил не е бил много щастлив от спечелването на Втората световна война, защото се е случило нещо, за което той явно не е бил подготвен. Израснал и формиран от Британската империя, той не можеше да приеме факта, че тази империя се разпада пред очите му. Същото може да се каже и за неговия съвременник, генерал Шарл дьо Гол. Израснал във френско общество с имперско съзнание, той не може да свикне с факта, че Франция безвъзвратно губи една след друга своите колонии. Но преодолявайки имперските си чувства, те все пак успяват да се адаптират към принципно новата ситуация.

Русия, която днес преживява изключително болезнен постимперски синдром, също се опитва да формира своя собствена глобална геополитическа програма. Но тя все още е твърде колеблива, нестабилна и еклектична. Преценете сами: програмата (по-скоро набор от нагласи) се основава на смесица от идеи за евразийство, "руски свят", агресивен антиамериканизъм, конфронтация с еднополюсния свят и "разпадащия се" Запад като цяло.

Тя съдържа и идеите за "суверенна демокрация", "дълбинен народ", копнеж по традиционни ценности и православна вяра. Цялата тази смес се държи заедно от консервативно лепило, което свързва разнородните ѝ компоненти. В някои отношения тази смес напомня на антизападните идеологически изобретения отпреди почти 200 години - "теорията за официалната националност" на граф Сергей Уваров, 30 години постоянен президент на Императорската руска академия на науките и министър на народното просвещение на непълен работен ден. Неговата триада "Православие. Автокрация. Националност" е идеологическото въплъщение на руския монархизъм, който заедно с православието и подкрепяната от народа самодържавна власт уж действа като надежден гарант за съществуването и величието на Русия.

Що се отнася до консерватизма, който е толкова любим на сегашните руски власти, той не е толкова еднозначен. В света не съществува единен, вечен и универсален консерватизъм. Той е явление, което тече, обектите му на опазване са различни и той е индивидуален в различните страни. А консерватизмът, който някога е имала Русия в началото на ХХ век и който понякога се взема за образец днес, едва ли е подходящ при сегашните обстоятелства.

Съвременна Русия, която се оказа основен наследник на съветската свръхсила и изпитва носталгия по някогашното си величие и изгубено влияние, преживявайки днес отложен постимперски синдром, въпреки малкия си дял в световната икономика, все още има силен експанзионистичен заряд и неизявена амбиция за глобално геополитическо влияние.

Натрупала богат опит в комунистическия експанзионизъм, свързан с дейността на Коминтерна, бързо създала сфера на собствено регионално и глобално влияние след победата във Втората световна война и с разпадането на СССР моментално я загубила, съвременна Русия се опитва да вземе закъснял реванш, но без успех.

За тази цел тя инициира създаването на нови интеграционни асоциации (ОДКБ, ЕАЭС, ШОС, БРИКС), като по този начин формира свои собствени геополитически полета и пространства. Същите цели преследваше и някогашната успешна енергийна стратегия на Русия, която се възприемаше в света не само като инструмент за осигуряване на надеждни пазари за енергийни ресурси, но и като ключов елемент за организиране на собствени сфери на глобално влияние.

Опитвайки се да сплоти около себе си бившите колониални и потиснати народи от Азия, Африка и Латинска Америка на антизападна платформа, включвайки ги в борбата срещу страните от "златния милиард", които от десетилетия "прокарват своето световно господство" и доминират в света, Русия сега претендира за ролята на лидер на "глобалното мнозинство".

Тя обаче все още не е успяла да се конкурира със САЩ и Китай и да се превърне в независим геополитически антизападен локомотив. И дори с помощта на новосъздадената държавна митология едва ли ще успее да го направи.

Целта на всичко това е съвсем очевидна - неприкрито и преднамерено безкрайно задържане на властта на всяка цена, запазване на собствеността и политическия режим от страна на сегашния управляващ елит и интегрираната с него олигархия, потапяне на собственото общество в света на илюзиите и съпроводено с великодържавна и патриотична реторика.

В условията на информационната епоха, заместваща реалността с илюзии, Русия сякаш е застинала в миналото, все още се уповава на царя или на друга твърда ръка на върховната власт, докато безуспешно се опитва да си възвърне предишното величие, загубените владения и световното влияние.

В тази връзка трябва да се отбележи, че много хора днес са склонни, по думите на М. Е. Салтиков-Щедрин, експерт по автократично-бюрократична действителност, да смесват двете понятия: "Отечество" и "Ваше превъзходителство". Думите, казани от великия писател в епохата на царизма, са актуални и днес. Сегашните домашни клерикали на авторитаризма (подобно на сатрапите на изчезналите в забвение древни източни деспотства), очевидно напълно лишени от историческо съзнание, безсрамно, с трогателна емоция, искрено отъждествяват държавния глава със самата държава, временния владетел на страната - с велика национална и историческа константа.

Срамно, господа, и унизително!

Всяка нация, както и всеки човек, има своя собствена биография. Тя има дори своя собствена резиденция. И най-ценното е нейният уникален характер, който придава на всяка една особена индивидуалност и изключителност. Само чрез познаването му е възможно да се изгради линия на цивилизовано и отговорно международно поведение, чиято явна липса съществува в днешния свят.

Но това далеч не е всичко. Познанието, а не митовете за друг народ и държава, ни позволява да разберем не само него, но и себе си, след като сме си изградили цялостен и същевременно критичен поглед върху собствената си страна, върху нейната история с всичките ѝ трудни страници, върху нейното трудно и трагично минало, дори ако то е било примесено с илюзии, които са завладели обществото. Те обаче отдавна са безвъзвратно изгубени.

***

Валерий Гарбузов - член-кореспондент на Руската академия на науките, директор на Института за САЩ и Канада "Г. А. Арбатов" на Руската академия на науките. Заместник-декан на Факултета по световна политика в Държавния академичен университет по хуманитарни науки към РАН.

 

Назаем от Фейсбук: кой какви мисли "къдри" денонощие и малко отгоре преди новата година

               Аз: Готови ли сме за новогодишната нощ - кой с нов тоалет; друг с моден аксесоар; трети с двоен тумбак; четвърти с як салют-фойерверк за частна заря; пети просто с двойно гърло, особено ако има кой да почерпи; шести с подострен глас, за да изпее песен; седми с удобни кундури, за да танцува на воля; осми зареден с вицове, за да разсмива компанията, девети с търпение да изслуша поредната тирада на жена си; десети с мерак да се весели като за световно, защото не се знае знае ли се в годината на змията кой какви ситуации ще нареди, за да бъдат преживени с чувство и такт за самосъхранение. Весело посрещане на новата 2013 г. и "Наздраве за здраве!"...и умната!
              Той: Йордан Марков: Ах, краят на годината…винаги е време за размисъл, за равносметка на всеки един от нас…и вероятно всеки си задава въпроса – Колко спечелих, колко загубих, какво постигнах през тази, която отмина? Но не е ли по-правилно и по-важен въпросът – беше ли щастлива годината за теб? Оцени ли моментите, в които беше в добро здраве? Колко пъти през отминалата година се смя истински, та чак сълзи да излязат от очите ти? Потърси ли някои стар и позабравен приятел? Направи ли подарък на някого без да има повод? Колко пъти всъщност ти осъзна, че просто си един щастлив човек? Замислихте ли се, че една в действителност добра година зависи от тези, на пръв поглед, незначителни дреболии? До края на тази остава още малко време, но то е достатъчно, за да изпълним от части някои от тези неща и да започнем 2013 начисто, начисто от мисли за горчивина и заредени с повече любов и доброта...

        Тя: Ванушка Тонева: Измина и тая година! Година на радост и болки! Година на много поуки! Посрещаме Новата с трепет в сърцето! Цялата прелест на миналото е, че е минало! Живейте и приемете настоящето, за да сте във вътрешен мир със себе си, защото настоящето е това, което сме визуализирали вчера, а вчера е нашия опит, който осмисляме и който определя нашия избор за бъдещето! Всичко, което се е случило "вчера" си има своята причина и е трябвало да стане, за да ни направи по мъдри!

           Деян Василев: На бас, че след 28 часа най-срещания пост във фейсбук ще бъде: "Честита нова година!

За томболата на „ОЛИВИЯ” - Силистра и за още нещо...

Хиляди талони и една...надежда

Заловени сме за опашката на старата година. Дърпаме я с все сила, но напразно, нямаме шанс да я задържим, въпреки че „бърза бавно”. В последните часове едни от нас се чудят как да я изпратят: може би със съжаление,  че си отива – все пак ни е оставила в наследство спомени и разочарования? Или с надежда, че новата ще дойде с горда походка – млада, хубава, наивна и неопитна. За хубаво или за лошо тутакси ще научи „номерата” на предшественицата си и ще започне да ни „работи”. Да приемем обаче, че и всеки от нас е от стара коза яре и ще й търси цаката, за да преодолява последствията от прищявките й. Нали затова народът е казал: нова година – нов късмет!

7-годишният Никифор в очакване томболата да стартира

Всъщност, 23-ма клиенти на месокомбинат „ОЛИВИЯ” – Силистра от 25 магазина в Силистренска област си „намериха” късмета в новогодишната томбола на фирмата. „Томболата е първа по рода си в най-новата история на месокомбината, познат и в други страни”, заяви от нейно име Николай Йорданов. Хиляди талони влязоха „на едно място” (в р-т „Хумбата” на импровизирано тържество), за да бръкне сред тях 7-годишният Никифор Ивайлов и да определи печелившите. „Борбата” бе за 5 кошници с отбрани мезета, за 5 печени прасета, за 5 микровълнови печки, за 3 телевизора и за 3 хладилника от най-големите. Наградите отидоха в клиенти от Силистра, Велико Търново, село Проф. Иширково и село Средище. Голяма част от печелившите са представителки на нежния пол. Поредно доказателство, че жените у нас повече пазаруват, може би защото знаят какво им трябва, за да сготвят вкъщи и да подредят трапезата. А на една жена какво й трябва в кухнята: най-доброто от най-хубавото, разбира се. Шансът срещу 10 лева покупка от месокомбинат „ОЛИВИЯ” да получиш голяма награда се оказва изключителна възможност за Преслава, Пламен, Анелин, Валентина, Кирил…и още много други. Така 23 семейства имат повод да вдигнат още една наздравица в новогодишната нощ: за производителите на мезетата от известната марка.

…Какво купува народът за подаръци през последните 1-3 години? Преди всичко – за трапезата, защото българинът обича да си угажда (нали веднъж се живее, а и без това ни плашеха с края на света?). И още: купуват се парфюми и аксесоари, защото интуитивно всеки от нас знае: „По дрехите посрещат, но по ума изпращат”.

Премръзнали музиканти свирят
на пл. "Свобода" за...едната лепта

За гардероба също, защото – някои си спомняме текста (на Стефан Цанев) на една песен на група „Нестинари” от преди 40 години от известен тогава партизански филм („Последната дума”): „Носете си новите дрехи, момчета! Не казвайте утре ще бъдем красиви! Не казвайте утре ще бъдем щастливи! Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...Ще обичаме утре...Утре ще бъда любим...Носете си новите дрехи, момчета! Падаме, както ходим, умираме, както спим. Носете си новите дрехи, момчета! Не казвайте утре ще почнем голямото, днес да спечелим пари за прехраната. Не казвайте утре ще бъдем честни! Днес тихичко ще се проврем...Носете си новите дрехи, момчета. Ходейки падаме, сънувайки – мрем. Носете си новите дрехи, момчета! Не казвайте утре със вик на площада ще кажа истината, после – на клада...На клада, но утре, а днес потърпете. Днес се налага да премълчим. Носете си новите дрехи, момчета. Падаме, както ходим. Умираме, както спим.”

Наздраве за новата година. И за късметлиите. Днес от „ОЛИВИЯ”, а утре –  на инат и от други месокомбинати.

Виж: (http://vbox7.com/play:490a745fc1&al=2&vid=6479522; http://www.youtube.com/watch?v=bhHeZ4JlCCY).

Време е за "Сурваки", свърши с коледата

           Новата 2013 г. яко блъска на вратата ни и напира да влезе. И нищо не може да я спре. Дори "краят на света" не успя да й каже "Стоп! Назад! Искаме си 2012 г. да продължи да властва!". Няма да я разколебаят хубави спомени за преживени с достойнство. Нито евентуалният страх от бъдещето. Защото живеем "днес и сега, тук, на това място, с тези хора и при настоящите обстоятелства". Нищо че за някои около нас, които никога не са знаели традициите, все още е актуален поздравът "Честита Коледа!", макар да идва време за "Сурва, весела, година!". Така де коледарите да смъкват калпака и да скрият гегата за следващата Коледа, когато пак за три дни след Бъдни вечер ще е "Рождество Христово". И да стъкмяват сурвакницата - колкото по-яка, толкова по-убедителна в пожеланията за здраве, берекет, късмет и...червена ябълка в градина. Догодина, до амина!

Рекорден брой отбори в Коледен турнир по футбол в Силистра

Отборът на ОблС на БФС - 2 стана победител в турнира

         Рекорден брой отбори – 28, се включиха в традиционния вече Коледен турнир по футбол на малки вратички, организиран от ОблС на БФС в периода 23-27 декември, съобщи неговият председател Георги Нарлев. Арена на надпреварата бе салонът на ПМГ „Св. Климент Охридски”. Мачовете бяха в 4 групи от по 7 отбора. Накрая за трето място отбор с име „Доцентите” победи „Силистра сити” с 2:0. Първенец стана за втора поредна година отборът на ОблС на БФС – 2, който надделя с 1:0 над „Чуковете”. Депутатът от ГЕРБ Стефан Господинов връчи купата на победителя, при това навръх именния си ден. Той е и основен спонсор на проявата. НВ нея се включиха играчи както от бившия ФК „Доростол”, така и от ФК „Силистра 2009”, настоящ член на „В” САГ. Организаторите осигуриха флагове на класираните на 2-3 м., както и топки за бъдещи тренировки.

Бабук пребори конкуренцията за най-добра коледарска група

         Коледарската група на село Бабук с ръководител Нено Петров и с участието на кмета на селото Костадин Иванов се пребори за званието „най-добра коледарска група”, за което й бе присъдена „Специалната награда” на журито с председател Кольо Дончев в 18-ото издание на фестивала „Стани, нине, господине”, проведен в Силистра на 22 декември. Той се провежда под патронажа на кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов. Депутатът от ГЕРБ Стефан Господинов по традиция изпрати поздравителен адрес единствен от петимата си колеги от парламента, представляващи избирателите от 20-и МИР. Пред публиката и журито се представиха 9 коледарски групи, от които една детска - от село Смилец, която бе сред най-аплодираните и получи награда за „първенец”. Заедно с батковците и чичковците от групите от селата Калипетрово и Айдемир. В групата „отличници” влязоха групите от село Сребърна и от СНЦ „Добруджа 2012”. За „добро представяне” грамоти също получиха „Златен клас” от НЧ „Доростол”, село Българка и село Проф. Иширково.

Театрално представление под мотото: „Заедно сме по - добри”

На 20.12.2012г. в салона на Куклен театър – Силистра, бе проведено театрално представление под мотото «Заедно сме по – добри». Инициативата се провежда за трета поредна година и е насочена към превенция на насилието, чрез работа в училищна среда, използвайки алтернативни методи, интересни и възприети положително от децата. Организатор на събитието бе Център за обществена подкрепа – Силистра, разкрит като делегирана от държавата дейност към Община Силистра през 2011г. и управляван от ЖС „Екатерина Каравелова” – външен доставчик на услугата,  в партньорство с Основно училище „Отец Паисий” и Професионална гимназия по стопанско управление, администрация и услуги „Атанас Буров”.

В рамките на събитието бяха представени спектаклите „Час на класа” по Лора Лазар, в изпълнение на Театрално студио „Питър Пан” към ПГСУАУ „Атанас Буров”, с ръководител Христо Христов и „Нашата седянка” по мотиви от български народни приказки, в изпълнение на Театрално студио „Слънчогледови усмивки”  към ОУ „Отец Паисий”, с ръководител Мариана Маркова. Преди началото на представлението, гостите от публиката бяха посрещнати на входа на театъра с покана да изтеглят своето «Коледно късметче». Въпреки тежката зимна обстановка в регион Силистра, спектакъла уважиха около 100 човека. Началото бе дадено в 18,10 ч. от водещата Марианна Маркова. Първи представиха своята театрална постановка театралите от «Питър Пан». Играта на децата от 9 до 12 клас много впечатли публиката. Последва изпълнението на децата от театрално студио «Слънчогледови усмивки».

Център за обществена подкрепа Силистра е комплекс от социални услуги за деца и семейства в риск. Инициативата «Заедно сме по – добри», цели въздействие върху публиката за да се замисили над въпросите: за възрастните: Трябва ли да сме прекалено взискателни към децата и подрастващите? Необходимо ли е да възлагаме амбициите на възрастните върху тях? Защо децата стават агресивни и автоагресивни? Обръщам ли достатъчно внимание на детето си? Ако бях дете, как бих искал да се отнасят другите с мен? За децата: Какво искам аз и има ли начин да постъпя така, че без да се налага да съм груб и непослушен да остоявам желанията си? Трябва ли да се страхувам? Какъв тип поведение е подходящо, за да повиша самочуствието си и да се противопоставям на постъпките на другите така, че да не наранявам другите? В края на представлението бяха връчени награди,  грамоти и благодарствени адреси на участниците с посланието – през 2013 г. отново да бъдем заедно и по – добри!

  

                                                Ирена Маринова – Управител ЦОП

Ден след края на света - финален концерт към "Парад на изкуствата"

В събота на 22.12.2012 г. от 16:30 ч. в салона на Община Силистра  ще се състои финален концерт на иновативното културно събитие „Парад на изкуствата – Силистра“ – 2012 година. Екипът на проекта и ръководството на Община Силистра – бенефициент на проект „Парад на изкуствата“ канят всички участници, граждани и гости в навечерието на едни от най- хубавите празници Бъдни вечер и Коледа да посетят събитието и се насладят на най – изявените от ателиетата и талантите на Силистра в областта на фолклорните песни и танци, модерния балет, брейка и съвременната поп музика. 

Назаем от интернет: Мирен преход между управляващи и опозиция в Общинският съвет в Силистра

          Общинският съвет в Силистра проведе последната си сесия "преди края на света". В условията на "мирен преход" в отношенията между управляващите и опозицията. ТЕ все така маломълвни, но конструктивни по своему. ТЯ - по-малко креслива и инатлива, но по прежнему нафукана. Даже на няколко пъти на електронното табло за гласуване цъфна "пълно мнозинство" с "да", т.е. всички лампи светнати в "зелено". И едните, и другите не харесаха една "план-сметка", свързана с разходване на пари от таксите за смет, и даже я върнаха на администрацията да я "подобри". Смъмриха даже финансистите, че не са предложили важна "Наредба" в наряд, какъвто законодателният орган иска от години, но няма кой да му се върже на мерака.  Мрънката накара някои видни представители на кметския екип от графата "държавни служители" да се усмихват притеснено под мустак, свивайки до минимум високомерието си, поне за момента. Впрочем, характерно за почти всички, настанили се удобно, макар и временно, на държавната ясла или разположили се по роднински край нея. Цупят се като малки деца, пулят се обикновено като ощипани моми, срещайки отпор. Без да си дават сметка, че насреща си имат "представители на народа", а не отделни индивиди, току събули цървулите, влизайки по терлици в чиновническия кабинет. Най-често по "лична нужда", за уреждането на която не знаят "реда". 

           Значи можело и така: високопоставен представител на мнозинството да докладва истината, а именно, че по еди-кой си казус, примерно кой да управлява от името на Общинския съвет, няма безспорно решение, и следователно т.нар. Временна комисия трябва да го избистри. Макар преди години да казваха, че, ако не искаш една работа да бъде свършена, назначи комисия. Да приемем, че сега са други времената и са други просторът и простирът. Отделна е темата как ще се разберат лекари и юристи в тази комисия с представители на управляващите и на опозицията - първите по-малко, а вторите за пръв път - повече, в подобен орган. Как ли? Между две наздравици по време на празниците ще мислят, а после, като мине данданията, ще си блъскат главите, докато стигнат до решението. Засега досегашният управител д-р Вилияна Цончева ще продължи да управлява ДКЦ-1 извън мандата си, както впрочем от 4 години насам, и вятърът на промяната ще преминава през пролуките на дограмата, редена преди повече от 30 години в сградата на поликлиниката. А гинекологът д-р Данчо Костадинов, който бе избран за управител от Общинския съвет след 6-ия пореден конкурс, ще чака по-добри времена, включително и санкция на съветниците и на общинарите относно бъдещото състояние на сградата. Треперене му е майката, казва народът. Треперене от студ и от нерви. 

         Можело и така: председателят на Общинския съвет да бъде по-категоричен в искането си администрацията да играе по свирката на законодателния орган. Защото от години насам народните избраници слугуват по конюнктурни причини на общинарския управленски екип. В името на възможността някой стар или нов партиец да се чувства обгрижен, надпартиен и недосегаем. В името на това "партията" да бъде във форма, т.е. обществото да не си мисли, че нещо се е пропукало в желязното мнозинство. Пък я колко град сме, а и общинката ни не е толкова голяма. Знае се кой се гуши зад другарите си, за да не бъде забелязан в тарапаната и да мине между капките на поредната народна ругатня или покрай опозоционната плювка с аргументи и факти или най-често без тях. Накрая да са живи и здрави форумите в социалната мрежа, защото в нея хората си казват къде ги боли. Стига да има, разбира се, кой да ги следи, чете и анализира. Защото, нали знаете онази приказка, отправяна често към журналята: "Ти ще го напишеш, ама аз няма да го прочета!" Така и с "форумите": хората си говорят, а по-умните ги четат и вземат назаем и безплатно идеите в тях, доколкото ги има.  Онези, които не ги споделят, почти винаги закъсват като бричка в пряспа, задмината от мощния джип на модерния мениджмънт в управлението на общинските и на държавните дела.
               Иначе похвално, че всеки общински съветник получи по екземпляр от книгата "На една земя - под едно небе" на етнографката Донка Съботинова от Силистра, представяща празниците на българи, турци и роми от Силистренския край. Може би е ред да притежават, а покрай тях семействата и приятелите им, и книгата "Един народ - две вери" на Йордан Касабов, доктор по етнография, бивш кмет на село Брадвари и тамошен дългогодишен школски директор.

Началници от предишни мандати получават поздравления от сегашни управници

        Развеселих се, въпреки студа....От юли 2009 г., т.е. от преди 3,5 години не заемам поста, на който бях назначена от правителството на С. Станишев...Обаче като дойдат празниците продължавам да получавам поздравления на електронния си адрес...от разни важни хора...Днес получих поредния поздрав за идващата Коледа...Госпожи и госпожици секретарки, много сте мили, но обновете адресите си, че мандатът Ви свършва...или по-добре недейте.......след 6 месеца няма да има нужда....:-)))

Румънски тир премаза силистренец при КПП-то

               ТИР с румънска регистрация премаза мъж и го уби на място, съобщи БТВ. Това стана тази вечер малко преди 18 часа, минути след влизането на ТИР-а в българска територия през гранично-пропускателния пункт в Силистра. Полицаите още не могат да идентифицират жертвата. Районът е гъсто населен, с голямо движение на автомобили. Живеещи наблизо са категорични, че кръстовището продължава да създава опасности особено вечер. "Мъртва зона е, да, абсолютно мъртва зона е и трябва със светофари регулирано кръстовище да се направи и когато има натоварено движение трябва да има и регулировчик от „Пътна полиция", защото е опасно много кръстовището", разказва за фаталната отсечка очевидецът Ивелин Пенчев. Анета Иванова, която също е била на мястото на инцидента, допълва, че трябва да се поставят крушки и да се осветява, защото има пешеходни пътеки, които не се виждат. Според нея човекът, като е завил, сигурно не е видял, че има пътник на пътеката и е минал отгоре му.

В медийната ви среда има проблеми - висока концентрация на собственост и държавна помощ

                  "В медийната среда в България със сигурност съществуват проблеми - висока концентрация на собственост на печатните медии, намалени бюджети за реклама, в резултат на което голяма част от рекламните приходи идват от държавата". Това казва пред БГНЕС посланикът на Холандия у нас Карел ван Кестерен. "Това създава рискове от известна зависимост и натиск върху независимостта на журналистите. Мисля, че държавата трябва да направи критичен анализ на тази ситуация и да предприеме подходящите мерки, за да гарантира, че плурализмът и свободата на медиите се спазват", продължава посланикът. Така той се присъедини към европейските дипломати в България, които в последните месеци не спестяват критиките си към медийната среда в България, в която собствеността на медиите не е ясна и задкулисно медийната политика се диктува от корпоративни и политически интереси. Германският посланик Матиас Кьопфнер бе принуден да разпространи отворено писмо, след като негово интервю бе цензурирано във вестник от групировката на Ирена Кръстева и Делян Пеевски точно в частта, където той говореше за състоянието на медиите. Само преди броени дни посланикът на Франция у нас Филип Отие на свой ред отправи критика за неясната собственост в медиите и за практиката да се публикуват платени рекламни текстове под формата на информационни или коментарни. И самият еврокомисар по телекомуникациите Нели Крус реагира по сходен начин, когато дойде на посещение у нас през октомври. "Вашият министър-председател се съгласи с мен, че няма достатъчно прозрачност както за финансирането, така и за собствеността на медиите в България", заяви тя на среща с издатели и журналисти. "Не зная дали регулацията или саморегулацията са най-доброто решение на този проблем", продължава холандският посланик. "Обсъждал съм въпроса с хора от медийните среди. Някои твърдят, че е необходима регулация, по-добри закони за медиите. Други нямат никакво доверие в законите. Смятам, че ние колективно трябва да обърнем внимание на този проблем", казва още той. "Еврокомисар Крус говори по въпроса, българският премиер заяви, че тя има право. Така че според мен диалогът трябва да продължи и България трябва да намери начини и средства да разреши този проблем", казва посланик ван Кестерен. Пред БГНЕС холандският посланик Ван Кастерен продължава с положителна оценка на процеса на демократизация в България. "Станахме свидетели на протести за околната среда, за ски пистите на Витоша и видяхме, че всичко това доведе до конструктивен диалог с правителството. Видяхме също, че в тази страна вече не е възможно да се постигат задкулисни сделки относно назначаването на съдиите. Мисля, че това е много важно и се надявам нещата да продължат да се развиват в същата посока. Най-важното като цяло е, че българите вече се държат като граждани, а не просто като поданици на държавата", казва посланикът. Той дава да се разбере, че е наясно с критиките към изборния процес в България миналата година. "Четох доклади на чуждестранни наблюдатели, в които се съдържаха критики. В тях обаче се отбелязваше и че проблемите не са толкова сериозни, за да повлияят на крайния резултат от изборите. Но много се надявам следващите избори да протекат по-добре, международните наблюдатели да дойдат в страната и да видят, че изборният процес е справедлив и свободен, защото той е в основата на демокрацията, това са и европейските стандарти. Така че ще бъда много разочарован, ако България не се придържа към тези стандарти. Предпочитам да остана оптимист по този въпрос", казва посланик Ван Кестерен. Според него българските политици са се справили добре в кризата от гледна точка на запазването на цялостната макроикономическа стабилност. "От друга страна, в България има много бедност, много закрити работни места. Важно е да се създават повече работни места", отбелязва дипломатът. По въпроса за приемането на България в Шенгенското пространство той е лаконичен и отбелязва, че през септември министерството на вътрешните работи и правосъдието на Холандия е решило да не дискутира този въпрос и да го отложи до публикуването на доклада на Европейската комисия за Румъния. "Това ще се случи през декември, но докладът все още не е оповестен. Така че дискусията беше отложена за март и за мен е невъзможно да дам някаква прогноза, защото от няколко седмици в Холандия имаме ново правителство. И просто не зная какво ще се случи, наистина не мога да ви кажа", заявява посланик Ван Кестерен. Дипломатът споделя, че харесва много България заради прекрасната й природа. "Аз съм мотоциклетист, така че правя обиколки с мотоциклет и се наслаждавам изключително много. Харесвам хората, които са много приятелски настроени и готови да помогнат. Но, разбира се, има и редица проблеми, някои от които са видими - много изоставени сгради и заводи в провинцията, бедността, в която живеят много хора", изброява той. На въпрос за равносметката му за годината за нашата страна посланик ван Кестерен посочва, че доброто нещо за България е, че въпреки кризата икономиката на страната не се е върнала много назад и стабилността е била запазена. "От друга страна, не беше постигнат много голям напредък във връзка с проблема с бедността на толкова много хора. Тяхното положение не се подобри, дори бих казал точно обратното и за мен това е сериозен проблем" заявява посланикът.

http://www.mediapool.bg/

В Бразилия и Татарстан се борят 10 години срещу пушенето

           Само за сведение: борбата срещу пушенето в Бразилия продължава в кампания десет години от 90-те години нататък, при това чрез медиите, като се изграждат много спортни площадки. По подобен начин пак за 10 години експериментално е проведена кампания, вкл. и срещу алкохола, в Република Татарстан в Русия, т.е. на територията на някогашна България. Казват, има резултати и от двете кампании, каквото и да означава това. Бивш пушач съм и разбирам нервността на действащите пушачи, защото знам, че не е лесно да се лишиш от едно "удоволствие". Но е изумителна агресията спрямо останалите, които без да искат стават отново пушачи в компанията на цигарения дим. Казват, че няма значение колко време си пушил, като спреш цигарите белият дроб се чисти 10 години. И още: за "беден народ", който няма пари за хляб, да твърди, че не може да се лиши от един вреден "разход", просто не е за вярване. Жалко, ако някой от управляващите го отнесе заради забраната за пушене, вместо за всичко друго, което не е в ред у нас и по света.

ЗАЕДНО СМЕ ПО—ДОБРИ

Имаме удоволствието да Ви поканим на театрално представление под мотото „ЗАЕДНО СМЕ ПО—ДОБРИ!”, което ще се проведе на 20.12.2011 г. от 18,00 ч. в салона на Куклен театър—Силистра. Инициативата се провежда за трета поредна година и е насочена към превенция на насилието, чрез работа в училищна среда, използвайки алтернативни методи, интересни и възприети положително от децата. Организатор на предстоящото представление е Център за обществена подкрепа – Силистра, разкрит като делегирана от държавата дейност през 2011 г. и управляван от ЖС „Екатерина Каравелова” – външен доставчик на услугата,  в партньорство с ОУ „Отец Паисий” и ПГСУАУ „Атанас Буров”.

 

ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО от 20 часа на 18-ти до 20 часа на 19-ти декември 2012 г.

През следващото денонощие, под влияние на преминаващ южно от страната средиземноморски циклон, метеорологичната обстановка ще се усложни. Ще е облачно, с валежи от сняг. Очакват се значителни като количества валежи. Вятърът постепенно ще се усилва – през нощта ще е умерен до силен от североизток, утре ще продължи да се усилва и ще обърне от север-североизток. От север ще нахлува студен въздух, което в  комбинация със силния вятър и обилните снеговалежи ще доведат до влошена зимна обстановка – ще има навявания и преспи, по пътищата заледявания! Очакваните максимални пориви на вятъра в Североизточна България - до 22-24.Минимални температури - минус 4 градуса, максимални - минус 4.

Прогностични температури	Мин	Макс
Силистра	-4	-4

Изгледи за периода 20 – 22 декември:

През първата нощ снеговалежите ще продължат, а през деня ще отслабнат и постепенно ще спират. Ще продължи да духа силен вятър, който постепенно ще се обърне от север-северозапад. Температурите ще се понижат с още 3-4 градуса.

През нощта срещу петък вятърът бързо ще отслабне, а през деня облачността временно ще се разкъса. Ще е студено с минимални температури между минус 12 и минус 7 градуса и максимални от минус 5 до 0.

В събота ще има значителна облачност, но почти без валежи. Ще духа слаб, вятър с тенденция за постепенно усилване. Температурите ще останат почти без промяна.

Деж. синоптик: Л. Маджаров

Национален институт по метеорология

и хидрология при БАН - филиал Варна

телефони за информация:

телефон: 0900-15-944;

GSM: 0885-26-27-01