Назаем от интернет: Мирен преход между управляващи и опозиция в Общинският съвет в Силистра

          Общинският съвет в Силистра проведе последната си сесия "преди края на света". В условията на "мирен преход" в отношенията между управляващите и опозицията. ТЕ все така маломълвни, но конструктивни по своему. ТЯ - по-малко креслива и инатлива, но по прежнему нафукана. Даже на няколко пъти на електронното табло за гласуване цъфна "пълно мнозинство" с "да", т.е. всички лампи светнати в "зелено". И едните, и другите не харесаха една "план-сметка", свързана с разходване на пари от таксите за смет, и даже я върнаха на администрацията да я "подобри". Смъмриха даже финансистите, че не са предложили важна "Наредба" в наряд, какъвто законодателният орган иска от години, но няма кой да му се върже на мерака.  Мрънката накара някои видни представители на кметския екип от графата "държавни служители" да се усмихват притеснено под мустак, свивайки до минимум високомерието си, поне за момента. Впрочем, характерно за почти всички, настанили се удобно, макар и временно, на държавната ясла или разположили се по роднински край нея. Цупят се като малки деца, пулят се обикновено като ощипани моми, срещайки отпор. Без да си дават сметка, че насреща си имат "представители на народа", а не отделни индивиди, току събули цървулите, влизайки по терлици в чиновническия кабинет. Най-често по "лична нужда", за уреждането на която не знаят "реда". 

           Значи можело и така: високопоставен представител на мнозинството да докладва истината, а именно, че по еди-кой си казус, примерно кой да управлява от името на Общинския съвет, няма безспорно решение, и следователно т.нар. Временна комисия трябва да го избистри. Макар преди години да казваха, че, ако не искаш една работа да бъде свършена, назначи комисия. Да приемем, че сега са други времената и са други просторът и простирът. Отделна е темата как ще се разберат лекари и юристи в тази комисия с представители на управляващите и на опозицията - първите по-малко, а вторите за пръв път - повече, в подобен орган. Как ли? Между две наздравици по време на празниците ще мислят, а после, като мине данданията, ще си блъскат главите, докато стигнат до решението. Засега досегашният управител д-р Вилияна Цончева ще продължи да управлява ДКЦ-1 извън мандата си, както впрочем от 4 години насам, и вятърът на промяната ще преминава през пролуките на дограмата, редена преди повече от 30 години в сградата на поликлиниката. А гинекологът д-р Данчо Костадинов, който бе избран за управител от Общинския съвет след 6-ия пореден конкурс, ще чака по-добри времена, включително и санкция на съветниците и на общинарите относно бъдещото състояние на сградата. Треперене му е майката, казва народът. Треперене от студ и от нерви. 

         Можело и така: председателят на Общинския съвет да бъде по-категоричен в искането си администрацията да играе по свирката на законодателния орган. Защото от години насам народните избраници слугуват по конюнктурни причини на общинарския управленски екип. В името на възможността някой стар или нов партиец да се чувства обгрижен, надпартиен и недосегаем. В името на това "партията" да бъде във форма, т.е. обществото да не си мисли, че нещо се е пропукало в желязното мнозинство. Пък я колко град сме, а и общинката ни не е толкова голяма. Знае се кой се гуши зад другарите си, за да не бъде забелязан в тарапаната и да мине между капките на поредната народна ругатня или покрай опозоционната плювка с аргументи и факти или най-често без тях. Накрая да са живи и здрави форумите в социалната мрежа, защото в нея хората си казват къде ги боли. Стига да има, разбира се, кой да ги следи, чете и анализира. Защото, нали знаете онази приказка, отправяна често към журналята: "Ти ще го напишеш, ама аз няма да го прочета!" Така и с "форумите": хората си говорят, а по-умните ги четат и вземат назаем и безплатно идеите в тях, доколкото ги има.  Онези, които не ги споделят, почти винаги закъсват като бричка в пряспа, задмината от мощния джип на модерния мениджмънт в управлението на общинските и на държавните дела.
               Иначе похвално, че всеки общински съветник получи по екземпляр от книгата "На една земя - под едно небе" на етнографката Донка Съботинова от Силистра, представяща празниците на българи, турци и роми от Силистренския край. Може би е ред да притежават, а покрай тях семействата и приятелите им, и книгата "Един народ - две вери" на Йордан Касабов, доктор по етнография, бивш кмет на село Брадвари и тамошен дългогодишен школски директор.