Две временни изложби в Тутракан чакат своите посетители от близо и далеч

В рамките на един ден на 30 май 2023 г. в град Тутракан бяха открити две изложби с експонати, предоставени от частен музей на Фондация "Аретé-Фол", създаден през 90-те години на миналия век, институционализиран през 2009 г. и притежаващ 5 различни колекции. Става дума за експозиции с наименования "Жената" и "Земя на труд и любов". В първата - в Галерия "Жельо Тачев, са картини от 3 поколения известни български художници, а във втората - в зала на Исторически музей - град Тутракан,  малка пластика на известни скулптори, както и графика. Някои от тях са представяни в над 15 музея в страната.

Пред кмета на община Тутракан д-р Димитър Стефанов, на ръководството и уредниците от Исторически музей - Тутракан, в присъствието на инж. Николай Неделчев - областен управител на област Силистра, специалният гост проф. Димитър Иванов разясни от името на собствениците на произведенията на изкуството техния произход. Както и тяхната "връзка" (звезда), предвид символите на името на Фондацията "Аретé", включваща антични добродетели и ценности, състояща се от пет "лъча" (Вяра - Власт - Бран - Труд - Любов). Техни концептуални образи са Бог - Цар - Воин - Стопани - Мъж.

Двете изложби ще бъдат на разположение на тутраканци и на гостите на града в рамките на два месеца (до края на м. юли т.г.), включително по време на дунавските празници в средата на летния сезон, когато тук идват множество представители на артистичния свят на България, както още туристи от страната и чужбина. Благодарение на професионалните снимки, които уредниците на музея в Тутракан ще направят, проф. Иванов обеща да създадат съвместно каталози на двете изложби. Градоначалникът д-р Стефанов пожела в Тутракан да гостуват и други изложби от многообразната палитра на "Аретé" (античната, възрожденската, тракийската - копия на предмети от съкровища, и др. )

Родена в Силистра актриса с моноспектакъл в родния град

Снежина Петрова е българска театрална и филмова актриса, родена в Силистра през 1970 г. Завършила е ВИТИЗ (НАТФИЗ) през 1994 г. Специализирала е актьорско майсторство при Кшищов Зануси през 1999 г. и по съвременни танцови техники при Робърт Таниън. Участва в множество творчески работилници на Джей Шайбм, Тадаши Сузуки и други. През 2021 г. създава моноспектакъла „Една българка“ по разказа на Иван Вазов, с който ще гостува в Силистра от 16 ч. на 29 май в салона на община Силистра.

През годините е участвала в спектаклите на сдружение „Легал арт център“, както и в представления на Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Младежки театър „Николай Бинев“, Театър 199 „Валентин Стойчев", Театрална работилница „Сфумато“ и други. Работила е с режисьорите Стоян Камбарев, Младен Киселов, Галин Стоев, Явор Гърдев и Десислава Шпатова, която е режисьор и на моноспектъкала.

Снимала се е в 11 филма, вкл. в сериала „Четвърта власт“. Има и два радио проекта, а в творческата си биография е записала и постановка на юбилейния през 2015 г. концерт на оперната прима Райна Кабаиванска. Награждана или номинирана е за награди над 20 пъти по различни поводи и в няколко престижни класации.

Според юрист - писател от Дулово, кълвачът е „Най-честната птица“

 

В навечерието на празника „24 май“ в зала „Диоген Вичев“ пред разнолика аудитория бе представена дебютната книга „Най-честната птица” на Йордан Йорданов. Той е юрист от град Дулово, завършил преди правото Езикова гимназия – Силистра; художник е и на корицата на своята творба (кой знае, някой ден от него можем да очакваме и самостоятелна изложба). Срещата бе организирана съвместно с издателство „Библиотека България”, от чието име участваха редакторите Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова.

Сред публиката бяха и много приятели на Йорданов, както и роднини, сред които и родителите му – майка му Цветана Йорданова, която е филоложка, и е заместник-директор на ПГООТ – Дулово, а баща му Минчо Йорданов е по образование историк и до преди по-малко от година за известно време бе заместник-областен управител на област Силистра.

Заедно с автора в стил „радио театър“ авторът и ракторите представиха на старта на срещата един от епизодите в книгата. Става дума за разказа „Жълта пръст“, отличен през 2020 г. с първо място по предложение на авторитетно жури в състав: акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова в рамките на Национален литературен конкурс „Вие пишете, ние четем“, „Рисунки в жълто“.

Отличената творба, за която се казва, че „свършва наникъде“, т.е. предизвиква очакване за продължение или развитие, е включена в сборника „33 разказа“, след което заедно авторът и редакторите от издателството създават в рамките на половин година новелата, включваща въпросния разказ, за да я издадат в самостоятелен вид с финансовата подкрепа на Министерство на културата. По един брой от нея ще получат даром 24 читалищни библиотеки в страната по инициатива на издателството, обявиха Аспарухов и Спиридонова.

В своето встъпление те похвалиха автора заради забелязания от тях „уют в писането“, защото разказва неща, които знаем, но не и в плана какво ще направи главният герой в книгата – Семо, който е от смесен етнически произход (циганин и влахкиня). За стила му заявиха, че не е архаичен, но „за съжаление, вече не се пише по този начин“. Новелата е „пълна с морал“, проследява човешкото оцеляване; тя е за подадената или неподадената ръка, както и за пренебрежението.

И още: за битките, които водим сами; за убийството – за жертвата, но и за убиеца, който впоследствие влиза в същата графа. Редакторите обявиха и своята хвалба, че в новелата има и силни второстепенни герои, което качва нейното качество. Тя отваря и темата за самотата като проклятие и за възмездието като дар и евентуалното извисяване в резултат на това. Всичко това на първо четене е предизвикало у издателите въпроса: „Авторът е много млад човек (бел.-роден е през 1987 г.), но защо пише по този начин?“.

В дискусията за „Най-честната птица“ задочно – чрез предварителен аудио запис, се включи и филоложката Ваня Игнатова – в момента ст. експерт по БЕЛ в РУО на МОН в Силистра, но преди това дълги години преподавател в Езиковата гимназия. Тя е учила и Йордан Йорданов, според чието признание преподавателката го е оставяла в ученическите му години да пише, както си иска, което вероятно означава, че още тогава стилът му е бил различим и различен от този на съучениците му.

За Игнатова „новелата е разказ без време и пространство“, а Семо е „герой, който може да бъде всеки от нас“. Засегната бе и темата „жертва и злосторник“. Не бе разкрита пред непрочелия творбата читател защо кълвачът е за него най-честната птица. Свой положителен пространен отзив за книгата е отправила до издателството и романистката Йова Станкова, която е родственица на класика на Добруджа Йордан Йовков, но не парадира с това. Срещата с автора и с издателите на дебютната му книга завърши с многозначителната сентенция „Много хора в днешно време пишат (книги), но не всички от тях са добри писатели“. А в предварителен план от издателството вече бяха заявили: „Най-честната птица“ не е обикновена книга, тя натежава върху сърцето и мисълта на читателя, не го оставя безразличен и тъкмо заради това ще заеме своето достойно място в света на съвременната българска белетристика, продължавайки класическата линия в нашата литература".

Дискусията "за и против" тоталното навлизане на изкуствения диалект бе пренесена и на силистренска територия

 На 22 май 2023 г. в най-новата от двете зали с интерактивна техника на Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ бе проведена първа в крайдунавския град, но пета по рода си в страната дискусия във връзка с възможностите, предлагани от т.нар. изкуствен интелект специално в образователната и в научноизследователската дейност. Старт на дискусията, в която участваха преподаватели и студенти от филиала, учители от базови училища в Силистра, така също ученици от местни професионални и общообразователни гимназии, даде лекцията на проф. д-р Ангел Смрикаров. Той е ръководител на Център по иновативни образователни технологии към Университета в най-големия български дунавски град и от миналата година насам вече и „Доктор хонорис кауза“.

Споделената от негова страна информация във формат „среща с хора, отворени за новото“ е на основата на опита и приноса му в новия „инструмент“, резултат от „развитието на иновационните и образователните технологии в национален и световен аспект“. ИТ е в обучителни програми от преди 60 г. в САЩ, от 40 години в Европа и от 20 години в България. За радост на участниците в проявата всеки от присъстващите получи скъп подарък: „Наръчник по иновативни образователни технологии“. Материалът в него, който е под общата редакция на проф. Смрикаров и академик Христо Белоев, е създаден в изпълнение на Национална програма „Повишаване на компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“.

В дискусията бе разгледана дилемата „ЗА и ПРОТИВ“ навлизането на изкуствения интелект навътре в човешките дела, т.е. във взаимодействието му с естествения интелект. Според гост-лектора темата за изкуствения интелект е важна и актуална за момента на фона на ускореното развитие на технологиите по света, които предизвикват будната съвест на човечеството от съвременната цивилизация, отварят очите на хората и допринасят за повече знание. С уговорката „да не станем домашни любимци на изкуствения интелект“. Направено бе и сравнение, че в днешно време самолетът може да бъде управляван от автопилот, но все пак до него трябва да стои и човек професионалист, т.е. естествен интелект, за да се намесва с реакция адекватно при известни непредвидени обстоятелства.

Споделено бе виждането, че изкуственият интелект най-вероятно ще бъде в изключителна полза преди всичко в сферата на здравеопазването и в образованието, но както се очертава все повече – дори в зоната на различните видове изкуства, включително изобразителното и музиката. Според статистиката, в днешно време софтуерното приложение ChatGPT има поне 100 млн. потребители, които използват безплатно или в платена версия възможностите на компютърна програма за провеждане на разговор чрез текст или текст към говор, вместо осигуряване на директен контакт с човек (на практика вече роботът може да бъде и аватар). Терминът ChatterBot първоначално е измислен от Майкъл Молдин (създател на първия Verbot) през 1994 г., за да опише тези разговорни програми.

Според дадените примери, чрез изкуствен интелект вече се представят, например, новините по телевизии в Гърция, но в същото време в страната на самураите – Япония, независимо че е сред технологичните върхове по света, не изпадат в крайно въодушевление по отношение на приложението на изкуствения интелект. Защото са осъзнали, че остава важно човекът да има самостоятелно (критическо) мислене и то да остане и занапред в основата на образователните процеси.

Направени бяха и няколко заключения: ИТ може да бъде ментор, но не и научен ръководител. Той дава бърза и подробна информация, но не може да я анализира и не е подвластен на…емоция. Поставена бе и темата за морала – онзи ронлив бряг, с който трябва да се съобразяваме, както ни предоставят усещането по въпроса японците – хората на честта сред тях, споделящи своите притеснения за ИТ. Още повече, че в развитието на ИТ не е предвиден морален кодекс, а животът ни в името на оцеляването се нуждае от равновесие и толерантност. Следователно, щом изкуственият интелект е създаден от естествения, трябва да има диалог и хармония между тях.

Стана дума и за най-красивото предизвикателство на този етап от човешкото развитие, а именно общуването между хората. С още една уговорка: ИТ има своите предимства и е безспорен мотиватор. Актуален е изводът, че в настоящия консумативен свят ползването на ИТ е предимство и предизвикателство, но и изпитание за човека в края на четвъртата и в началото на петата технологична революция.

Румънска асоциация с подкрепа от немска фондация кани силистренци на дунавски фестивал в град Кълъраш

Румънската неправителствена организация Сдружение „MaiMultVerde“ („Повече зелено“) ще проведе „Фестивал на Дунава“ (23-25 юни 2023 г.) на територията на младежкия крайдунавски плаж в отсрещния на Силистра град Кълъраш, съобщи Александра Дамян, директор в сдружението. Събитието се организира в рамките на програмата „С чисти води“ и има за цел да събере на едно място членове на общностите и властите от крайдунавските населени места, както и представители на национални и международни неправителствени организации. 

В рамките на 3 дни: семинари, дебати, спортни дейности, концерти и екологични филмови прожекции. Програмата е на адрес в интернет: www. danubefestival.org, както и във Фейсбук: www.facebook.com/cuapelecurate.Н а сайта се казва: „Това ще бъде своеобразна „декларация“ в любов, с музика, семинари и филми, посветени на реката, която минава през много европейски сърца“. 

В същото време обаче е споделена и тревожна екологична статистика: „Всеки ден река Дунав носи в Черно море 4,2 тона пластмасови отпадъци. През 2050 г. в океана може да има повече пластмаса, отколкото риба. 100 тона пластмаса се събират годишно от доброволци на #CuApeleCurate“. Река Дунав представлява културен регион и обществено пространство, което обединява хора от 10 държави – поради което Сдружението иска да обедини местната и международната общност с властите в името на  откриването на възможности за взаимна подкрепа в борбата срещу замърсяването с пластмаса и за създаване на нови места за прекарване на времето край реката. 

Дунавският фестивал в град Кълъраш, където има два крайречни плажа – при комплекс „Подул 4“ в началото на канала за връзка с реката, и друг до централната градска градина, е организиран в рамките на програмата за чисти води с подкрепата на Lidl Румъния. В основата му е международен екип, сформиран от Асоциация „MaiMultVerde“ и H2Org със съдействието на Фондация „Баден-Вютемберг“. 

Асоциация „MaiMultVerde стартира през 2008 г. с убеждението, че грижата за хората и природата трябва да е приоритет. Оттогава е осъществила серия от проекти: залесяване, опазване на биоразнообразието, екологично образование, алтернативен транспорт, борба с пластмасовото замърсяване на водата. „H2Org“ е организация с нестопанска цел с фокус върху водата, разработваща проекти за среда без пластмаса. Разработва образователни също програми, кампании, изследователски дейности и инициативи за минимизиране на замърсяването на водата и за предотвратяване на ново натрупване на пластмаса.

Колекцията от народни носии на Калина Михайлова достигнаха почти до Букурещ

 

На 20 и 21 май 2023 г. православната енория на църквата „Свети Никола“ в голямото населено място на име Брънещ, което е на 15 км от румънската столица Букурещ, бе домакин на изложба на български народни носии, подредени от раклите от личната колекция на педагожката Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци. За нея това бе поредна подобна изява, след тези в Брюксел – Белгия, Русе, Балчик, Силистра, Тутракан и др. български градове, както и в съседна Румъния – град Кълъраш и комуна Кирнодж. В изложбата влязоха най-добрите разработки на добруджанки – най-вече на преселки от Северна Добруджа, както и различни везани покривки, възглавници, килими, престилки, терлици, месали, кърпи за глава и др., някои от които са по сто и повече години.

Събитието се вписва в поредицата на междукултурен обмени между Брънещ и общности от България. Предишните възможности в това отношение са свързани предимно с тукашния голям кукерски празник и с още една културна вечер, гостували са гостували състави от цяла България, включително от град Алфатар и село Калипетрово. В населеното място от двеста години живеят наследници на общност, произхождаща от българските земи и предимно от Добруджа (по неофициална статистика 80% от жителите тук са по произход българи от Силистренско – Попина, Гарван, Алфатар и Калипетрово).

Събитието е дело на българската Културна асоциация „Седянка“, която  е със своя структура в Брънещ, възстановена от своя председател Даниел Стойчу с почетен президент Флорентин Стойчу. Според публикация на БТА, Даниел Стойчу е заявил: „Имаше емоционални моменти, тъй като жителите на българската общност, потомци на българи от миналото, успяха да разпознаят общите елементи в традиционното облекло. Голяма радост беше и защото наближава празникът „24 май“ и в Бранещи отново се заговори на български език”, сподели пред БТА председателят на Асоциацията, която заедно с местната общност поддържа и кукерската традиция в селото.

Сред гостите на своеобразното тържество на духа бяха Любомир Николов – секретар на Българското дружество в Букурещ, и Георги Вълев – общественик от Силистра, осъществяващ контакти между български и румънски общности, културни институти и бизнес организации. По предварителна информация, следващата „спирка“ на колекцията на Михайлова от Шуменци може да е град Тулча. От този район са част от преселниците от северната част на Добруджа преди повече от 80 години след Крайовския договор. Техните потомци понастоящем живеят в Крайдунавска Добруджа, а на практика през едно поколение и на всички континенти по света.

Спомен за Петя Дубарова

Имам спомен от това мило и талантливо, както и красиво като външност момиче - Петя Дубарова. Беше през пролетната ваканция на 1977 г. Тогава сп. "Родна реч" провеждаше семинари или както се е казвало в онези времена със средношколци - творци от цялата страна. Срещата беше в зала на хотел "Орбита". Един от лекторите беше Атанас Свиленов - вероятно е бил важен в редколегията на списанието - става дума за известен в миналото български кинокритик, литературен историк и изкуствовед. Автор е на 20 книги и стотици публикации по проблемите на киното, джаза и естетиката. Още го помня - в кожено кафяво яке - спретнат такъв на вид, с просребрем перчем - казваха, че може да е и перука - но няма значение, с приятен омайващ и добронамерен глас. 

Нямам идея 46 години по-късно какво е говорил пред нас. На два реда зад мен в залата стоеше именно Дубарова - аз тогава десетокласник, вече с една и останала единствена публикация - стихотворение в списанеето. Става дума за "В живота има хиляди възторци, в живота има множество печал. Но нищо не може да спре този, който верен път във него е избрал. Светът е олимпиада - казало едно японско момче (бел. - става дума за олимпиадата в Токио през 1964 г.). И само в истинска спортна плеяда победителят получава венче". И т.н. В списанието, издание на ЦК на ДКМС май, Петя - в онзи момент в осми клас - родена е през 1962 г., беше вече определено забелязана. И като всяко хубаво момиче беше ухажвана по време на семинара. 

Сред вече популярните автори - мои връстници, участвали в семинара, помня Бойко Ламбовски - бъдещ български поет, публицист, есеист, преводач. Накратко: макар и само 15-годишна, Петя Дубарова вече имаше име в литературата и си остана в нея в съвременната й "класика". Разбира се, тогава не сме се досещали, че ще си отиде безбожно млада, както и че ще бъде изучавана от бъдещите поколения. Светла й памет и дано не е затруднила много днешните си връстници от времето на своето юношество!

"Най-честната птица" излетя от Дулово през София, за да кацне и в Силистра

На 15 май 2023 г. в София бе представена книгата "Най-честната птица", дело на юриста от град Дулово Йордан Йорданов, възпитаник на Езикова гимназия - Силистра. На 22 май в зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" на новелата с това хвъркато заглавие ѝ предстои да "кацне" и в Силистра - духовна столица на Крайдунавска Добруджа. За столичния прощъпулник научмавваме от публикация във Фейсбук-профила Издателство "Библиотека България"(Ива Спиридонова,

Симеон Аспарухов).

В нея се казва: "Бързаме да споделим с вас избрани моменти от полета на #НайЧестнатаПтица от Йордан Йорданов в Столична библиотека. В средата на м. май тази прекрасна новела се срещна със своите читатели в София, за да остави следа у всеки, който избра да сподели вечерта си с нас. А тя бе особена и магична, защото думите се превърнаха в средство за свързване и споделяне не само на литературен текст, но и на мисъл и усещане от и за книгата тук и сега.

Благодарим за гостоприемството на нашите домакини от Столична библиотека, на Театър "Възраждане" за подкрепата, на писателите Йова Станкова и Иво Беров, на журналиста Росица Копукова за прекрасния диалог, на фотографа Ивелина Чолакова за точното око. На всички, които уважиха премиерата на "Най-честната птица" в София и най-вече на Йордан Йорданов и неговото семейство за жеста да пропътуват половин България, за да бъдем заедно. А на 22 май ние ще направим същото, за да представим дебютната новела на Йордан в Силистра.  И не на последно място, благодарим на Министерство на културата, че подкрепи излизането на тази книга, която има свое място и бъдеще в полето на съвременната българска литература.   

Нови 40 макро снимки от стари времена обогатяват Археологическата експозиция на силистренския музей

Нови 40 снимки в голям формат, някои от които от продължили дълго във времето археологически разкопки от преди половин век, разпределени в 16 платна, са вписани в интериора на експозицията на Регионален исторически музей на ул. "Симеон Велики". Своеобразното продължение във вид на допълнение към ефектната постоянна изложба ще бъде открито в чест на Международния ден на музеите като част от програмата "Нощ в музея 2023".

В предварителен анонс сайтът на музея отбеляза: "Представяме непознати за обществеността фотографии от самото начало на археологическите проучвания в Дунавския парк. Снимките са от периода 1969-1972 г., когато във връзка с изграждането на кейовата стена в Силистра са извършени разкопки.

Под ръководството на Стефка Ангелова са разкрити северната крепостна стена на Дръстър, която по това време е била единствената видима над повърхността руина от крепостта; част от монументална дворцова сграда (намира се под вековния дъб), с план подобен на дворците на българските владетели, открити в Плиска и Преслав, както и една от крепостните кули. Разкопките на Стефка Ангелова в Дунавския парк продължават близо 40 години. От 1995 г. гр. Силистра е превърнат в учебна база за провеждането на практиката по „Средновековна археология“ на студентите от СУ „Св. Климент Охридски“. Някои от водещите днес български археолози правят  първите си стъпки в теренната работа именно в Силистра".

Град Силистра е един от първите градове в България, където е сложено под една или друга форма началото на музейното дело, в случая в крайдунавския град в току-що проходилото славно Педагогическо училище. На 18 ноември 1898 г. с Протокол № 9 Учителският съвет при Държавно педагогическо училище - Силистра взема решение за изграждане на музей, узаконен с Устав от 11 януари 1899 г. от министъра на народното просвещение Иван Вазов. Първият завеждащ музея е учителят по история Тодор Икономов. По тази причина през 2023 година работата в РИМ - Силистра е посветена на 125-ата година от онзи далечен в по-миналия век прощъпулник, без който нямаше да имаме днес Археологическата и Етнографската експозиции, Римската гробница, Крепостта "Меджиди табия", парковите и междублоковите пространства с разкопани останки от сгради, на практика вече аранжирани руини с наследство от няколко цивилизации.

Според сайта на Музея, "На 19 октомври 1941 г. е учредителното събрание, на което е поставено началото на Историко-етнографски музей в града. В кратката история влизат още знаменателни моменти, сред които е този, когато на общо събрание на членовете на музея от 23 април 1943 г. се взема решение да прекрати съществуването си като самостоятелна институция и да предаде имуществото си и събраните предмети на читалище „Доростол“, което да определи уредник на музея и да гласува отделен бюджет.

През 1947 г., под ръководството на кмета на града Тодор Топоров, учителят Жечко Русев и общественикът Тодор Данев се провежда първото събрание за учредяване на музеен съвет, а с решение на ИК на ОНС – Русе от 26 юни 1952 г. се създава охраняема зона около Римската гробница и се изграждат първите защитни съоръжения. През 1954 г. на музея в Силистра е предоставена нова сграда по ул. „Илия Блъсков“, в която се подрежда за първи път постоянна музейна изложба „Каменно-медната епоха и родовото общество“. На 1 юли 1961 г. музеят се мести в сградата на бившия затвор, заедно с дворното място по ул. „Отец Паисий“, където днес е етнографската част. През 1990 г. официално е открита новата археологическа експозиция в обновената сграда на Археологическия музей. През 2012 г. археологическата експозиция на музея е изцяло обновена, като са изложени копие на римската колесница и макет на средновековния град.

В свой специален поздравителен адрес до ръководството и колектива на РИМ Силистра областният управител инж. Николай Неделчев, като представител на държавната власт в областта, заявява: "Поздравявам Ви с Международния ден на музеите и със събитията, които провеждате в програмата „Нощ в музея“ – една европейска инициатива, към която сте последователи от няколко години. Нека да припомним, че Силистра е един от първите градове в България, където е сложено начало на музейното дело, при това още преди 125 години. Пожелавам успех на всички Ваши планирани професионални прояви в името на развитието на музейните експозиции в града и в областта. Честит празник!"

По ирония на съдбата през настоящата година и другите два музея в област Силистра - Исторически музей Тутракан (в неговата структура са 4 взаимно свързани елемента, сред които и Мемориален комплекс гробница "Шуменци 1916") и Исторически музей Дулово, който е и галерия (уникален е и с това, че предлага етнографски експонати на различни етноси и конфесионални групи) имат свои неслучайни празници. Те честват съответно 30 и 25 години, които отбелязват по свой начин, според спецификата на историята си, както и с нови издания. До техните ръководства и колективи областният управител също е отправил поздравителни адреси, подчертавайки значението на музеите за самочувствието на общността, която обслужват.

В някои от останалите общини на област Силистра също има експозиции с исторически и друг характер. В Сребърна това е Природонаучният музей към едноименното биосферно езеро, от 2017 г. насам част от Биосферен парк. В Кайнарджа е Посетителският туристически информационен център, посветен на мирния договор от 1774 г. между Руската и Османската империи, повод общината да стане част от Международна мрежа на мира. Гордост за Алфатар е Добруджанската къща, която е сред най-посещаваните туристически обекти от чужденци в област Силистра.

По подобен начин се стопанисва и характерна за Добруджа къща в село Гарван, община Ситово, която също е местен архитектурен символ със съхранена в имота над стогодишна мелница. Експозиции с етнографско съдържание има и в различни читалища в Крайдунавска Добруджа (Сребърна, Добротица, Шуменци, Смилец, Българка, Старо село и много други). Известни са и частни колекционери като Калина Михайлова, която е родом от Белица, и Ганка Димитрова от Проф. Иширково, които правят достъпни своите етнографски сбирки до широката общественост.

За "Отче наш" и човешките чакри

 Отче наш е на практика единствената молитва, която е „създадена“ от Същество с толкова висока духовна категория, че да бъде призната от всички култури на земята като Велик Учител, Супер Човек, Християнизирано Същество. Наречен Джешуа Бен Пандара, по-известен като Исус от Назарет. Неслучайно тази молитва се състои от 7 утвърждения, постановления или мантри. Числото 7 символизира съвършенството на индивидуалната душа, можем също така да свържем всяка от тези фрази с биопсихоенергийните характеристики на 7-те чакри, центровете на енергийното съзнание, които формират основата на работата на Вътрешната еволюция.

Свързването на Отче наш със 7-те центъра на съзнанието ни позволява да се свържем с полето на енергийното съзнание, генерирано от милиони хора, които са се молили с тази молитва в продължение на 2000 години. След като разберем значението на тази фраза, ние спираме да вярваме и започваме да чувстваме. Връзката със 7-те изречения на нашия баща предполага, че всяко от тях има силата да произвежда трансформации в нашата личност Фразите на Отче наш съответстват на 7-те чакри, започвайки отгоре надолу.

По-долу споменаваме седемте изречения и тяхната връзка със 7-те чакри

1. ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕТО. В най-високата чистота и божественост на нашето тяло, тази фраза активира нашата коронарна чакра, която излъчва хилядите светлини на вашата Божественост, светлините на Любовта, Вярата и Надеждата. Където духовната енергия влиза в тялото и се разпределя към другите чакри.

2. ДА СЕ СВЕТИ ТВОЕТО ИМЕ. В центъра на челото ни тази фраза активира нашата чакра на третото око и по този начин вашият божествен печат, вашата неизразима светлина ще избликне от челото ви и по този начин името ви ще бъде разкрито чрез святост. Отварянето на третото око ще ви даде визия, дълбочина и измерение на непознатите светове.

3. ДА ДОЙДЕ ТВОЕТО ЦАРСТВО Тази фраза активира речевата чакра, разположена в центъра на гърлото, така че ние сме творци на всичко, което е възвишено, възвишено от живота, чрез речта. Така че думата е само да предаде доброто.

4. ДА БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ, КАКТО НА НЕБЕТО, ТАКА И НА ЗЕМЯТА Тази фраза активира нашата сърдечна чакра или сърдечен център, така че волята на сърцето да ръководи мисълта и желанието на сърцето, така че любовта, съпричастността, разбирането и прошката да ни управлява

5. ДАЙ НИ НАСЪЩНИЯ НИ ХЛЯБ ДНЕС. Енергийната сила на тази фраза активира чакрата, която захранва нашия слънчев сплит, повишавайки самочувствието, увереността и личната сила.

6. И ПРОСТИ НАШИТЕ ДЪЛГОВЕ, КАКТО НИЕ ПРОЩАВАМЕ ДЪЛГОВЕТЕ СИ Тъй като нашият далечен плексус е хранилище на нашите грешки, негодувание, гняв и завист се излъчват от този плексус (наименование на мрежата от нерви, имаща задачата да изпраща сигнали от гръбначния мозък към рамото, ръката и дланта). Активирането на тази чакра ни позволява да простим на нашите братя, техните грешки срещу нас и прошката е като вода, която почиства цялата мръсотия и нечистота в самите нас.

7. НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ И ИЗБАВИ НИ ОТ ВСИЧКО ЗЛО Чрез активирането на тази чакра никога няма да ни накара да изпаднем в изкушение, ако не го искаме или търсим (свободна воля).Изкушенията идват при нас от коренната чакра, която се намира под гениталиите, където живее всичко на земята, тайната враг, извършител на изкушения и извършител на нечестиво поведение. Отваряйки тази чакра, ние премахваме нашите страхове и несигурност. Ние също така активираме нашата сексуалност като творческа енергия. Както може би сте разбрали, молитвата „Отче наш“ има 7 молби и всяка от тях е посветена на развитието, пречистването и пробуждането на център в нашето тяло (Храм АЗ СЪМ). Тази молитва съдържа свещени и мощни думи, които трябва да знаете как да използвате, да мислите, да медитирате и да изричате с цялата чистота на вашите стремежи. Не само да го повторим като робот, но и да разберем какво иска да ни каже. Отче наш е мостът между човека и вътрешния Бог.

АМИН

Хенри Улф

ЗА ЧОВЕШКИТЕ ЧАКРИ И КАК ДА ГИ ЛЕКУВАМЕ

https://zdraveikrasota.bg/chakrite-i-kak-da-gi-lekuvame/

Почетен гражданин на Силистра сред героите в книга на журналистка от Русе

Известният силистренски педагог и общественик Пирин Бояджиев - ярък представител на местната интелектуална фамилия Бояджиеви, е сред героите на журналистката от Русе Жанета Йорданова в нейното изследване "Българската църква и училището в Букурещ. Неизвестни документи". Поводът е, че г-н Бояджиев е бил част от това училище в един период във времето назад - 30-50-те години на миналия век, след което се завръща в Силистра. 

За него г-н Лука Велчов – в момента доайен на българите в Букурещ – столица на Република Румъния, каза по време на научен форум в град Балчик през м. август 2021 г.: "Аз съм възпитаник на изключителния педагог Пирин Бояджиев (бел.-бъдещ учител – след 1954 г. в Силистра, краевед и общественик – социалдемократ от БСДП след 1990 г., почетен гражданин на Силистра от 90-те години на миналия век). Той е човекът, направил всичко възможно що се отнася до създаване на учебници по български език, защото тогава в българското училище в Букурещ всички предмети, с изключение, разбира се, на румънския език, се преподаваха на български език. Така Пирин Бояджиев превежда учебници и нарежда всичко".

Директор на българското училище в Букурещ през 30-те години е силистренецът Лефтер Бояджиев, едно от 4-те деца на Петър Бояджиев – също известен силистренец. Синът на Лефтер – Пирин Бояджиев, завършва висше образование в Букурещ – история и румънски език.

Според предварителна публикация на БТА по повод представянето на книгата: "В изданието съобщавам за намерени нови документи, снимки и скици, които допълват вече известната информация за Българската църква и училището в Букурещ, основани през 1869 година. Интересна е и историята на един портрет на Христо Ботев от 1935 г., свързан с миналото на съборената наша сграда и съхраняван дълго време като ценна реликва от българин в букурещкия му дом", обяснява Йорданова, която е дългогодишен кореспондент на централни вестници в Русе - в момента на в. "Телеграф".

Тя посочва, че сградата на някогашната улица "Вергулуй" 6 в Букурещ, Румъния, е придобита на търг от Христо Георгиев през 1868 г.  С дарения от българската общност е откупена и преустроена в училище и църква. Там са живели митрополит Панарет Рашев и племенницата му Венета с малкия си син Димитър. В една учебна година на децата е преподавал Христо Ботев. Историческото здание е съборено в началото на 1988 година.

Още по темата: https://bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-ruse/459740-zhurnalistkata-zhaneta-yordanova-predstavi-v-ruse-knigata-si-balgarskata-tsarkv?fbclid=IwAR1PjiuWFbDijdLgWqlQReJ2yOc5Zr_bcS7az9gJSTnDkciaiRsPoiB7Xdg. 

"В това скромно двуетажно здание на букурещката улица "Кълърашилор" не само са учили децата на преселниците ни, в него са живели и работили големи личности, оставили имената си в историята на България. Тази сграда някога е подслонявала училище, църква, печатница. Била е седалище на Добродетелната дружина, на Българската църковна община, на дружеството "Братство". Изгубили сме я бевъзвратно, но поне можем да напишем историята й", каза Йорданова. Изследването е резултат не само от работата й в български - вкл. от Силистра и по други тукашни публикации по темата, и румънски архивни институции. Тя се е срещала и разговаряла с бивши възпитаници на училището, за да събере спомените им. Разгледала е и личните им архиви, свързани с училището, които са й предоставили (сред тях е и архимънт на Пирин Боядожиев, който като архивна единица е в Държавен архив в крайдунавския град.). 

Среща в Силистра с двама "маргинални писатели", които имат какво да кажат на своите читатели

 Пресконференция в Национален клуб на БТА в Силистра предшества срещата с писателите МАРТИН МАРИНОВ И МАРИН ГЕОРГИЕВ, обявена за 17 май 2023 г. от 17,30 ч. в Художествена галерия – Силистра. Двамата са известни имена в българската литература – като журналисти, поети, есеисти и разказвачи – автори на много на брой четени книги. Доц. д-р Румяна Лебедова ще представи Мартин Маринов и новата му книга „Нежното сияние на покрусата. Булото“, а Красимир Коев – Марин Георгиев и книгите му „Камъчета под езика“ и „Девет“.

Пред представителите на медиите двамата гости разкриха предишни и настоящи свои разбирания за литературата, за държавата, за необходимостта от помощ за културата като цяло и за книгите в частност. В характерен свой стил Маринов, който е живял и работил 20 години в Силистра, се определи като „класически селянин“ – той живее в шуменското село Черноглавци, отглежда кози и пише книги – „само“ 4 през последната близо петилетка. Със „заканата“ да си почине до следващата 1-2 години. Първата му книга, която е издадена в крайдунавския град, е от 1988 г. („13 етюда за надеждата“). Една от следващите му книги му бе представена в началото на 90-те години на миналия век по прелюбопитен начин – на свещи, в някогашната галерия „Дръстър“ (днес магазин „Валентина“).

На въпрос на ВЕРСИНАЖ той отговори, че „за 35 години оттогава няма много етюди, приключихме с тях; погребахме държавата за хората“. Според него, трябват много случки, за да се получи един разказ, надхвърлящ отделната случка, тъй като всяка от тях е своеобразна тухла, керемида…в общото цяло на една творба. И по този повод в споменен вид: „Интересни неща се случваха в Силистра“, във връзка с въпроса, че с годините всеки и особено творецът рови в миналото с вълшебната си мисловна пръчка в търсене на подходящи вълнения и незабравени „истории“, които да опише или да разкаже чрез средствата на литературата и другите видове изкуства.

За разлика от своя колега писател, 77-годишният Марин Георгиев заяви себе си като „провинциален“, макар да живее и да се изявява в София от 1972 г., иначе е родом от Плевенския край. Себе си и Мартин Маринов той определи като автори от кръга на маргиналните писатели в България, защото и двамата, пак по неговите думи, „не сме известни“. Които обаче не са се променили в себе си и пишат „на живот и смърт“. За разлика от техни столични колеги – „литературни търтеи“, живеещи на принципа „похвали ме, за да бъдеш похвален“. С уговорката, „отиваш в графата „и други“, ако не играеш играта“. Може би по тази причина той вече делял хората единствено на „ползватели и на създатели“. Негово е и твърдението „В София живеем измислен живот“.

Гостът даде пример как в Унгария помагат на литературата и на авторите – примерно с донорство 5:1 към печалбата от книги, докато у нас отношение по въпроса имат само „Помощ за книгата“ и Национален фонд „Култура“, парите в които от страна на държавата стават все по-малко – най-много през 2008 г. По адрес на Мартин Маринов бе заявено: „Той разбира от композиция на разказа, разполага и с ценна суровина – своите наблюдения“. С допълнението обобщение: „Сегашните писатели няма какво да кажат“.

От Марин Георгиев журналистите научиха също, че в момента довършва втората част на книгата си за Никола Вапцаров – продължението е поглед към поезията на поета, с идеята да бъде издадена в общо книжно тяло с първата й част, предизвикала преди време остра дискусия в литературните и в политическите среди у нас. И още – пред всички той обяви, че като издател смята да издаде книга с „къси работи“ на Мартин Маринов, която да бъде представена на национално ниво.

В личния си профил във Фейсбук след проведената среща Марин Маринов заяви: "С поета Марин Георгиев посетихме любимата ми Силистра - посрещнаха ни, сякаш бяхме консули на римския град и ни изпратиха, затрупани с уважение и обич. Благодаря ти, Силистра: на доц. Румяна Лебедова, на Красимир Коев, на д-р Даниела Костадинова и на всички граждани на древното селище, които почетоха тази литературна вечер и оживиха Художествената галерия с виталното си присъствие". Младият автор Мартин Димитров представи в свой артистичен прочит няколко четива на Мартин Маринов. Преди повече от 30 години той е главен редактор и създател на в. "Порт Силистра", а от 15 години живее в село, в което "никой не снима романтични филми".

Вечерта премина във формат "среща на четящи хора", както я определи още в началото водещият Красимир Коев - дългогодишен учител филолог, директор на училище, деец на просветата и началник на Регионалния инспекторат по образованието. За Мартин Маринов, който живее на село, като загрижен за имота си стопанин, отглеждайки 4 кози, 7 козлета и над 100 гълъба, той припомни, че е "дошъл при стари приятели", а за Марин Георгиев, издател на вестници и над 20 книги, че досега в живота си едва три пъти е "преминал през Силистра". Самият той си призна пред аудиторията, че е "продуцент на мечтите си", както и че в момент на житейска неудача преди 20 години селският труд го спасява.

Според доц. Лебедова, Мартин Маринов е психологически достоверен, което прави текстовете му привлекателни за читателя ("хубаво е да гледаш света през неговите очи"). Природата присъства ненатрапливо в текстовете, както и характерният за района (Лудогорието) несравним с нищо друго колорит. В тях срещаме обикновени човешки съдби и драми, които могат да развълнуват всеки, пресъздадени с изострена чувствителност и интуитивност.

Лебeдова отбеляза, че се наблюдават два плана в творбите на Маринов, сред които именно е психологическият пласт, а финалите на четивата са великолепни ("трепач") - на практика отворени, така става ясно, че авторът не говори от последна инстанция. Стила бе определен като аморфен, тъй като е резултат от навързани фрагменти. Привидно липсва общо звено между тях, но благодарение на погледа на автора светът се оказва одухотворен. Реално, говорейки с два гласа, той действа като кентавър и споява човека с природата.

"Повече от половината от творбите ми в книгата "9 поеми" не са публикувани, независимо че са писани от 1977 до 2017 г.", каза Марин Георгив. Г-н Коев допълни, че една от тях е на практика 36 стихотворения в обща поема. За другата му книга "Камъчета под езика" представата е за творба, каквато не е позната у нас като структура и съдържание. За нея в m.helikon.bg четем: "Това е своеобразна видрица от втората половина на 60-те години та до днес; животът, неукрасен, неразгадаем, видян в упор; изговаряне на мълчаното: камъчетата, които всеки държи под езика, само че сега извадени на показ. Разнородно, а всъщност единно съдържание — защото общото между текстовете, сред които политически коментари, сравнителен анализ на поезия, любими писатели, сондажи в историята, импресии и фрагменти, даже еротични и разголващо интимни, срещите със старостта и смъртта е изразилият ги. Становища, мнения, оценки, някои от които с категоричността и радикалността си могат да се вземат за крайни. Но така е, когато зад думите стои автор, който поема отговорността да ги сподели. Авторът е наясно, че по българските земи така не се пише".

За стила му се казва, че е като "Готическата катедрала в Руан" на Клод Моне, където на практика са 36 кадъра с погледи от различни места. По тази причина според специалистите книгата не се чете бързо и лесно, защото е "дълбока вода", предназначена за катарзис и себепознание. И не може да бъде друго, след като се твърди, че творбата е за "истината и за свободата", представяйки неща, за които други хора не искат или не им "стиска" да говорят.

Калина и Михаил Михайлови от Шуменци с нови предизвикателства в света на културата и кулинарията

Месец май е сред най-наситените на събития в българския културен календар, включително за самодейци и за творци от Крайдунавска Добруджа. Същото се отнася и за ентусиасти като семейство Калина Михаил Михайлови от село Шуменци, община Тутракан. Тя е дългогодишен педагог и бивш кмет на селото, в което живее със съпруга си – православен отец в Русенска епархия. Предстои им в рамките на няколко дни в последната декада на месеца да се изявят по най-отговорен начин на два пъти – първо в чужбина, после и у нас – в София. За какво става дума?

Г-жа Михайлова е колекционер на стари български женски народни костюми и везмо – предимно от Северна Добруджа, но и от всички етнографски области на България. Някои от тях са унаследени по фамилна линия – предците й са преселници от Румъния, а други са купувани специално за колекцията. Различни части от нея са показвани тематично в Силистра, Русе, Балчик и др., както и на два пъти в Румъния – в Констанца и в Кирнодж. За отбелязване – еднократно чак и в Брюксел по покана на бившия български еврокомисар в лицето на Кристалина Георгиева.

Новото предизвикателство е уредената за 20-21 май изложба в село Бранещи, което се намира край румънската столица Букурещ. Инициатор на изложбата е Българско дружество „Седянка“, което на практика представлява нашенската общност в селото, в което живеят потомци на преселници от Калипетрово от преди двеста години. Партньор в начинанието е местният православен храм „Св. Николай“, в зала към която ще бъдат показани 14 костюма – някои от тях са на повече от сто години.

Семейство Михайлови, които наскоро участваха в кулинарна проява в Добрич, където направиха впечатление със своята организираност и оригиналност, ще бъдат специални гости и на подобен празник в София, дело на „Кулинарните фестивали на България“ в партньорство с ХРАНКООП. Мотото на тяхното представяне е „Тутракански гозби – лучено със сини сливи и пилешко; мамалига и рибена чорба“. Техните кулинарни умения са познати от прояви в Тутракан, Нова Черна, Сребърна, но на практика и от всички места, в които участват с много майсторство и вдъхновение.