Изложба в Силистра на славен книжар възрожденец от Пловдив

 

28 март 2023 г. Етнографски музей – Силистра. Откриване на изложба за възрожденеца Христо Г. Данов (1828, Клисура – 1911, Пловдив). Тя е дело на едноименния музей с уредник Надежда Баева към Регионален исторически музей – Пловдив с директор Стоян Иванов. Двамата гости участваха в тържеството заедно с директора на Регионален исторически музей – Силистра д-р Николай Тодоров, според когото книжарят, който е бил и кмет на град Пловдив, е с ясен цивилизационен избор – западния свят (Европа), за да го направи близък по манталитет на нас, българите.

Изложбата извисява останалия в историята ни мащабен издател на книги и учебници като човек, в който се оглежда Българското възраждане в периода на извисяване на българите като равни на европейските народи. През 2023 г. традиционният календар на Регионален исторически музей – Пловдив е посветен на Христо Г. Данов във връзка със 195-ата година от неговото рождение.

Делото на Данов е и доказателство, че човек, на когото от малък се среща с предизвикателствата на съдбата – баща му и брат му са жертви на чумна епидемия, когато той е на 9 години, той успява да остави ярка диря след себе си. Независимо, че не е от богата фамилия, поради което е живял при трудни условия, докато учи във възрожденска Копривщица, и чете книги на кандилата на гробищния парк, край който живее. Впоследствие работи с други знакови имена от същия период – Йоаким Груев – също роден през 1828 г., и Найден Геров (1823 г.), които също имат свои рождени годишнини през 2023 г.

През 1855 г. Данов издава в Белград своето календарче „Старопланинче“, в което четем и за личното му верую за добро и лошо, със здравни предписания и др. полезни съвети. Важен момент са издадените взаимоучителни таблици, някои от които са на разположение на изложбата в Силистра, показвайки азбука без буквата Ф (твърди се, че това е борба срещу гръцкото и турското влияние) и информация за „гражданско образование и други интересни четива“.

През 1857 г. Христо Г. Данов създава съдружие, просъществувало няколко години, през които издава учебници и учебни помагала, включително от един момент нататък с участието на Йоаким Груев, който е един от основните им „автори“. Част от издателския „репертоар“ са и географски пособия, включително табла с цел „опознай другите“, представящи информация за хората какво ще видят там, където отидат – примерно в Париж. Набляга и на българската история, като пръв публикува „Пътувания по България“ на Константин Иречек.

След Освобождението през 1878 г. се набляга и на точните науки, факт е алманах „Летоструй“ с 8 годишника, издавани във Виена с научни статии, с нравствени текстове, с писания за актуална политика, пълководци и др. Знаменателен е изработеният от Данов т.нар. планетарий, който също е част от изложбата – става дума за рядък експонат – устройство, което при въртене показва разположението на планетите спрямо земята.

В тези години Данов освен кметуването си има и други обществени изяви – той е един от организаторите на първото международно земеделско изложение в Пловдив. Запомнен е отказът му да се даде възможност на Фердинанд да построи дворец на едно от тепетата в града, поради което е лишен от заплата, каквато и без това не е получавал, тъй като се е изхранвал със заделено от издателска дейност.

С уговорката, че книжарницата му може да е била богато предприятие, но не и той самият да е станал заможен чрез нея. Книжарници е имал в Мизия, Тракия и Македония, където специално има заслуга за посятата чрез книги българщина, задвижвайки процеса на образование в областта (имал е книжарница и във Велес) През 1905 г. се чества 50-ата годишнина от издаването на „Старопланинче“, което  признание за инициатора му. През живота си книжарят със статут на неформален министър е бил и спомоществовател на различни организации (включително женски) – на снахи – съпруги на тримата му синове, от които единият е доведен от третата му съпруга, както и на двете си дъщери. Не са един или двама от наследниците на фамилията, които също имат заслуги в различни области на живота.

102 години Съюз на слепите в България - тържество в Силистра

В Регионална библиотека - Силистра бе проведено събитие по повод годишнината на организацията, дело на Регионалния съюз (300 членове) с председател Петранка Стоянова. Представян бе юбилеен филм, произведен миналата година. Гости бяха представители на Областна администрация Силистра, община Силистра, Държавен архив, Областен съвет на БЧК, Природен резерват „Сребърна“ и др.

В света първият институт за слепи е от 1774 г. в Париж, а след това евреи създават пръв институт по темата. Началото та 20 в. идва със 188 организации за слепи в Европа. По време на министър Иван Шишманов у нас започва активност по проблеми на гражданите със зрителни увреждания. През 1905 г. стават факт първите обучаеми у нас (11 души), при това първи и на Балканите. През 1918 г. – проведена е първата конференция, преди да стане учредяването на Съюза 3 години по-късно. През 1922 г. е създадено дружество за подкрепа на слепи, по линия на което за 8 години напред се събират близо 2 млн. лева за изграждане на дом работилница, открита в София в края на 30-те години на миналия век.

През 1928 година започва да действа национално читалище на слепите и начало на издаването на сп. „Съдба"“ в тираж от 10 000 бр. Наличен е оркестър от слепи музиканти до 1828 г. През 1935 година вече е актуален хор на слепите, а 1946 година - подобен и за подрастващи. През 1950 г. – вече имаме и брайлова печатница в България. През 1962 година - студио за запис. През 2003 година е началото за издаване на говорещи книги - средно годишно по 100 в нашата страна.

В момента са налични над 4 000 заглавия с 50 000 часа запис, достигащи до над 2 000 потребители.

В продължение на години е действал професионален хор на слепите, съществувал половин век, дал през това време работа на 150 души, но от 1999 година формацията е самодейна. През 1955 е началото на стопанската дейност. За 40 години - 40 филиала в страната - производствено-битови комплекси с над 4 000 слепи, част от колектив от 7 000 души. Първото предприятие е от 1952 г., което през 1955 година става ПП „Успех“, което имаше свое поделение и в Силистра.

В последните години - по 40-50 души годишно са назначавани на работа по национални програми. През 1993 г - първи протестен митинг в България за защита на отнети права. През 1985 година - първи закон след политическите промени. Година по-късно ССБ става национална представителна организация, партньор на институциите. През 2018 - нов етап в развитието на организацията; втори протестен митинг с 8 000 участници. От 1962 г. - орган на Съюза издава специално списание.

През 1966 година е началото на Центъра за рехабилитация в Пловдив с национален обхват. Днес е съвременно заведение, включително за обучение в 10 специалности. Средно 1 500 души преминават годишно през 3 рехабилитационни бази, като първата е от 1954 г. В 11 областни града - регионални центрове за социални услуги. Раздават се над 40 вида съвременни устройства. Всяка година - над 100 големи културни прояви по линия на ССБ. Отделно - спортни изяви с първа спартакиада през 1962 г., включително с участия в параолимпийски игри, на световни и на европейски първенства. В момента имаме над 700 слепи спортисти в различни спортове - в Силистра също чрез СКХУ „Дорсстол 2011“.

Двама автори от Силистра в европейска инициатива, осъществена в село Добротица

В силистренското село Добротица ОУ „Отец Паисий“ с директор Есин Мюсрефова се включи на 27 март 2023 г. в първото издание на „Ден на европейските автори“ – една инициатива на Европейската комисия, която е ръководена от българката Мария Габриел – комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж. Целта на инициативата е да се насърчи четенето сред младото поколение, като му се разкрие разнообразието на европейската литература. В събитието в училището, което е едно от трите по рода си в в община Ситово, участват д-р Йордан Касабов – етнолог, и Йордан Георгиев – журналист, родом от селото, където е учил до 4 клас.

Според предварителната информация, Европейската комисия ще организира и обиколка на европейски автори в училища, библиотеки и книжарници, където ще прочетат част от свои произведения, като по този начин ще насърчат учениците да открият други европейски автори.

23 март 2023 г. – ден за културни събития в Силистра със завършек – гурме-провокация за ценители на хубавата храна и изящните напитки

Град Силистра, в противовес на стратегическото си значение в миналото, понастоящем е в периферията на страната не само като географско разположение, а и на събитията като цяло. Независимо от това има дни, в които се струпват по няколко с разнообразно съдържание, които са значими и заслужават нашето внимание. Един от тези дни бе 23 март 2023 г., когато в рамките на няколко часа се подредиха три различни един от друг културни епизода. Открита бе забележителна графична изложба на Тулуз Лотрек – един от най-известните художници в периода на постимпресионизма, представен с графични листи – притежание на семейство Кесаури, чието присъствие чрез техни колекции започва да става традиция в Художествена галерия Силистра.

Малко по-късно факт на сцената в салона на Драматичен театър – Силистра стана отдавна непровеждан в подобен мащаб благотворителен концерт на Ансамбъл „Ритъм" с гл. худ. р-л Росен Атанасов, който е към създадено през 1966 г. НЧ „Св. св. Кирил и Методий". При това осъществен с участието на приятели на читалището в лицето на Музикална студия „ДО РЕ МИ“ и на „Балет Б2“. Събраните средства са за довършителни ремонтни дейности на читалищната база, която е единствена по рода си в кв. Гагарин, включваща освен репетиционни зали, още и библиотека, кът за тенис на маса и няколко самодейни състава – от деца през подрастващи до представители на самодейци от т.нар. Трета възраст.

Траен спомен от този богат на събития ден ще остави със сигурност и незабравимата вечер в ресторант „Ривърсайд“, преминала с участието на специалния гост шеф Севда Димитрова от София. Пред „отбрано общество“ тя представи с помощта на своя екип 5-степенно авторско меню, превърнало се в наслада за всички сетива и вкусови рецептори.

Вечерта премина в партньорство с Винарска крафт изба „Пинк пеликан“ – Силистра, от чието име 5 различни вина обяви за дегустация пред почитателите й Боян Боев. Заедно с брат си Марио те държат едноименен бар-магазин на бул. Македония, който е единствен по рода си в крайдунавския град, а и в област Силистра.

В своето предисловие шеф Димитрова заяви на присъстващите, че най-важното е усещането на храната, включително с познатия в подобни случаи „послевкус“. И особено когато предложеното е провокация, предизвикваща рядко изпитвани емоции по гурме-повод. „Готвачът представя себе си, своята чувствителност и художественост чрез представените от него ястия“, каза гостенката с име, означаващо „любов“. Тя посъветва силистренци да имат идея при ходенето за ресторант с нагласа като за преживяване, а не само защото „не ми се готви вкъщи“ и затова отивам на заведение.

Според нея всичко това е свързано с изисквания към съответното посетено място, включително е редно да се задават въпроси на сервитьора, за да се знае как е подготвена храната, какво съдържа, и съответно какво да очакваме от нея. „Обикновено ресторантьорите мислят, че хората са им длъжни, а истината е в обратното“, научиха дошлите на празничната вечер. И още: „Ако утре се сетите за тази вечер, значи съм си свършила работата“. В нейния края, след като реализацията на менюто бе свършен факт, Севда Димитрова лично мина по масите, за да провери кой от посетителите какви впечатления има от „хапката“ до десерта.

На какви чудесии се радваха силистренци, приели поканата да участват във въпросната вечер в навечерието на големия християнски празник Благовещение? Началото бе с  „Целувка в Прованс“ (равиоли от цвекло, пълнени с крем от карамелизиран червен лук; печено цвекло в тесто, мус от козе сирене, гел-джинджифил). Продължението бе с още две предястия: едното бе наречено „Обича ме, не ме обича“ – става дума за „пастет от гъши дроб, гел от манго и бриош (бел.-универсален френски хляб с лек и сладък, невероятно богат вкус), а другото – „Калмари“ (пържени с пикантна глазура с кимчи и мирин – съответно продукти от корейската и от японската кухненски традиции; бадемово пюре, портокалов релиш – хранителен продукт подправка, с кориандър и чили).

В центъра на менюто бе ястието „Френско петле“ (става дума за балотин, т.е. пилешко обезкостено пълнено горно бутче, тартар от горски гъби, крем от пащърнак и целина, трюфел, сос с мариновани сушени смокини, печени лешници“). Разбира се, накъде без десерт – без Негово Величество чизкейка (в случая – сирене „Бри“, лешников пралин – сладкарски продукт, състоящ се главно от раздробенa карамелизирана захар и ядки, най-често бадем; в добавка – маслени бисквитки).

Както става ясно, предвид и някои термини при описанието на менюто, тази специална вечеря имаше и образователен характер. Но както обикновено се получава – човек научава впоследствие какво точно е имал на трапезата, защото за момента за него е било по-важно да усети самата храна като вид, мирис и съдържание. Почти като при далекоизточните императори в миналото, които за различните си сетива са имали на всяко ядене по 120 различни гозби, за да бъдат доволни от поредното задоволяване на глада.

Естествено, трябва за всяко специално ядене и също така необикновено питие, а, както знаем, „Във виното е истината!“ – така било е в древността, но нищо не се е променило и до наши дни. Какво предложи „Пинк пеликан“, носител на 26 медала от престижни винарии само за няколко години, при това и с призове от чужбина: бяло вино от червено грозде по възстановена стара добруджанска рецепта; вездесъщата „Тамянка“ – типичен балкански сорт с необикновен аромат; червено вино „Марселан“ – рядък български сорт с плодов, лек и нетръпчив вкус, при това с малко танин, и накрая – розе „Пино ноар“ с плодово усещане и със завъртят в унеса на захарния памук вкус – истински комплимент в завършека на вечерта.

До среща в следващата с подобен характер, когато и където да се случи, защото си заслужава отделеното време и цената! Още повече, когато е в съчетание с галещата ухото българска и чуждоезична музика, осигурена от Център за Музика и изкуства „Мегатон“!

 

 

И в Силистра ще слушаме песни от български филми

В навечерието на Цветница - Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Васил Петров и Плевенската филхармония на една сцена в Силистра с песни от български филми - на 7 април 2023 г. на сцената на драматичния театър. Информация на телефон: 0878 49 85 49. Сайтът на БНР припомня "След големия успех в Зала 1 на НДК в края на м. март 2019 г., Хилда Казасян реши да зарадва публиката и в други български градове с музика и песни от любими български филми". Програмата на мултимедийния концерт спектакъл включва най-популярната българска филмова музика с нови, направени за този концерт аранжименти. Спектакълът припомня повече от 20 кинотворби от българската класика, сред които са „Козият рог“, „Осъдени души“, „Неочаквана ваканция“, „Момчето си отива“, „Неочаквана ваканция“ и др.

Трети рок бал в Силистра

На...рок концерт, като на пролетен бал - трети по рода си, във '"Версай" в Силистра с участието на 5 групи, 3 от които от Силистра към рок клуба на НЧ "Доростол". Томбола за събиране на средства за клип на Група "Графит", спонсори са фирмите "Мероне", "Актуал," "Месони," изба "Пинк пеликан", винарна "Опрев", както и магазин "Любезния". Отделно - търгове с благотворителна цел на картини от художниците Вихрен Иванов и Боян Вихренов - баща и син...За съжаление - прекъсване заради...токово отсъствие, в 20,28 ч. всичко...вече...е ОК. Сред акцентите в концерта бе и солистът гост - Павлин Манев, с когото, примерно, групата "Дивите лебеди" се познава от взаимното им участие в концерта "Цвете за Гошо" в София.

Спектакъл за човека, твореца, самотника и кумира

През Силистра премина още един великолепен театрален спектакъл, този път посветен на незбаравимия Фреди Меркюри, роден в Занзибар, за да покори света със своята и на група "Куин" музика. Биваше спектакълът да бъде посетен от повече силистренци, защото едва ли ще имат друга възможност меломаните, тъй като посещението в ДКТ Силистра бе част от национално турне.

Става дума за представление, посветено на сложната душевност на творящия човек, на неговата самота в съчетание с вечния му стремежа да бъде свободен, включително като личност. Също и за осъществяването по труден начин на споделено любовно чувство, когато си на прицела на вниманието не милиони хора, както и за дългия път към признанието. Защото през 2002 година "Бохемска рапсодия" може да е и за критиката безспорен хит, то при старта на песента през 1975 г. далеч не е било така (според признание на Меркюри в пиесата). За разлика от публиката, разбира се, защото това е песента, най-слушана на стрийминг устройство през 20-ия век, т.е. на телефон или на друга подобна техника.

Спорет БиТиВи новини, "„Бохемска рапсодия“ е написана от Фреди Меркюри (бел.-именно) през 1975 г. Песента се отличава с необичайната си музикална форма ис четирите различни стила: акапела, балада, опера, рок, плавно преминаващи един в друг и завършващи с кода. Музикалното произведение три пъти е влизало в класацията Hot 100 на Билборд: през 1975 г., през 1992 г. и 2018 г.".

Силистренска гимназия посреща 120 ученици в национална олимпиада

От профила на Боян Цветков във Фейсбук: „След тригодишно отлагане ПМГ „Св. Климент Охридски“ – Силистра, както и респективно РУО на МОН и община Силистра са домакини на 48-та Национална олимпиада по биология и здравно образование, която ще се проведе на 25-26 март т.г., но нейното откриване е предвидено за петъчния ден – 24 март, от 18 ч. в салона на Драматичен театър.

Авторите на теоретичния тест и на практическите задачи са утвърдени преподаватели от МФ и БФ на Софийския университет и БАН. Председател на комисията е проф. д-р Албена Йорданова от СУ „Св. Климент Охридски“ – София.

В три възрастови групи ще се състезават 120 ученици от 7-12 клас. Най-добре представилите се 10 ученици от трета възрастова група ще се явят в подборен кръг, за да се определят четиримата, които ще представят България на Международна олимпиада по биология в град Ал-Айн в емирство Абу Даби (ОАЕ)“.

 

Българи от Молдова с концерт в Силистра, откъдето са преминали р. Дунав техните деди преди 200 години

 

В салона на Драматичния театър в Силистра бе проведен концертът „Заедно да се повеселим“ с участието на състави от Силистра – „Балет Б 2“, Музикална студия „ДО РЕ МИ“, Ансамбъл „Ритъм“, както и на гости от град Твардица, Тараклийски район, Република Молдова, представители на открития през 1996 г. Музикален колеж „Щефан Няга“ с директор Алла Кара. Той е филиал на  Държавно музикално училище – Кишинев, и в него българска народна музика преподава силистренецът Димитър Русев.

Филиалът подготвя кадри за българските фолклорни ансамбли в Молдова, също и педагози за детските градини и началните училища в районите с компактно българско население. Изучават се български език и литература, български народни инструменти – гъдулка, тамбура, гайда, кавал, и български народни танци, разбира се. Българският език е език на обучение по специалните предмети. Колежът е единственото музикално училище за български фолклор извън пределите на България.

От статия в www.uni-plovdiv.bg/ научаваме, че „…в Тараклийския район селата, където се говори български език, са Кайраклия, Твардица, Албота, Кортен, Валя-Пержей. Там са запазени българската култура, обичаи, песни и традиции. Тук живеят потомци на българи, изселени на два етапа – първият под ръководство на ген. Ив. Ив. Дибич е по време на военните действия в рамките на поредната война между Руската и Османската империи през 1828-1829 г., а вторият е по-масов и е през 1830 година след края на войната.

Керваните се движели по маршрут Твърдица - Сливен - Стралджа (сборен пункт на преселниците) - на север през Балкана към Шумен - Силистра (тук са преминавали р. Дунав) - Браила - Исакча (вече на руска земя) - Сатуново (днешно Новосельское). Този път е известен в турските извори като „Гьоч йолу“ (от тур. - гьоч е преносима покъщнина, а йолу е пътека). Тези преселници са днешните жители на град Тараклия, както и на селата Твардица, Кортен, Валя-Пержей и др. Когато се заселват българите в Бесарабия, те се настаняват в сухата и пуста долина Буджак (думата означава кът или ъгъл, обикновено до огнището), която и до ден днешен е запазила името си. Център на българите в Молдова е град Тараклия, който през 1813 г. се е казвал Тракия, тъй като е с преселници от тракийските региони на днешна България“.

В свой коментар във Фейсбук Дафинка Станева написа: "Който е бил, макар и за малко, в гр. Твърдица, Молдова, той е почувствал съхранения български дух. Този дух е вложен в улиците, сградите, паметниците на български будители и революционери, в дома на културата и българския музей в него. Българският стремеж към съзидание личи даже в огромните овощни градини, добре стопанисвани и подредени. Село Кайраклия е свързано със село Каменци /Кайрак/, Силистренско. От него след 1858 г. се преселват около 1 000 човека и основават селата Кайраклия в дн. Украйна и Кайраклия в дн. Молдова".

Двама силистренци с успехи в бегови маратони в чужбина

Петър Петров - спортист ветеран от Силистра, е сред подгласниците на победителя в своята възрастова група в бегови маратон в Кипър. Честито! В островната страна състезанието от 5 през 10, 21 и до 42,2 км се провежда от 25 години насам по трасе, включващо спираща дъха гледка от старта до финала. Стартът му е от родното място на Афродита, а курсът му следва маршрут по брега на Средиземно море. Маратонът е акредитиран от Асоциация на международните маратони и дистанционни състезания. Състезанието се провежда по правилата на Световната атлетика. Преди години 70-годишният силистренец бе и певец в партията на тенорите в Смесен хор "Седянка", а от 6 години е част от църковния хор при катедрален храм "Св. св. Петър и Павел" към Доростолска епархия в Силистра.

В своя профил във Фейсбук силистренецът родом Тодор Димитров сподели: "Бягах на 27-мия градски маратон в Ниш, Сърбия. Предвид моментната ми форма се получи чудесно бягане и се забавлявах от сърце. Тръгнах без големи очаквания и с нагласата за тренировъчно бягане. Постепенно ускорявах и финиширах с време 3 часа 25 минути, като завърших 3-ти във възрастовата група от 18 до 50 години и 4-ти в генералното класиране".

ВЕРСИНАЖ с публикация от преди 4 години: "Благодарение на силистренеца родом Тодор Димитров (капитан II ранг, носител за научно звание "доктор") българското знаме бе развято в Ню Йорк като завършил най-дългото състезание в света, наречено „Шри Чинмой Себенадминаване 3 100 мили (5 000 км)“, изминато от него за 51 дни, 17 часа, 8 минути и 38 секунди, научаваме от http://www.360mag.bg. Така добруджанецът стана един от 44-те бегачи, завършили състезанието през повече от 20-годишната му история. Той се класира на 40-о място и едва вторият българин, успЯл да завърши този необикновен маратон".

В ход е присъединяването на „В и К” ООД - Силистра към „Български ВиК холдинг“ ЕАД

 В навечерието на Световния ден на водата колективът на „В и К” ООД – град Силистра проведе по традиция по синдикална линия тържество за своя професионален празник. В него участваха над 200 души от различните отдели и от районите от областта. Присъстващите бяха поздравени със специален адрес от областния управител инж. Николай Неделчев от името на държавната власт в област Силистра.

Управителят на дружеството инж. Тошко Тодоров в своето слово благодари на организаторите за тържеството, подчертавайки важността на водата в природата и за живота на хората и всички живи същества. „Споделям мнението на своите колеги, че за бранша 2022 година е била най-трудна през последните двадесетина години”, заяви той. Още повече, че дружеството е участник и в тукещ мащабен воден проект. Като възложител „В и К” е с над 90% напредък във водния цикъл, което осигурява специално отношение към дружеството от страна на Управляващия орган.

Той направи кратък отчет, от който става ясно, че успешно пред КЕВР е защитен петгодишен бизнес проект; приета е и пусната в реален работен режим Пречиствателна станция – Тутракан. С изключение на Алфатар останалите общини са приели предложените им инвестиционни програми. Междувременно още преди инфлационните процеси с 25% са увеличени заплатите на работещите.

Представени бяха и предстоящи нововъведения в работата: модернизация на аварийния транспорт; обучение и оптивмизация на процесите на „Инкасо”; както и дигитализация. В ход е присъединяване към „Български ВиК холдинг“ ЕАД (Дружеството; Холдингът), което е еднолично акционерно холдингово дружество с държавно имущество в капитала, явяващо се принципал на всички дружества с държавно участие и с предмет на дейност водоснабдяване и канализация (Дружеството е регистрирано в Търговски регистър през м. май 2020 г.).

Тържество с концерт за 60-ата година на ПГМТ "Владимир Комаров" - град Силистра

 

С ретроспекция на изминалите години и с концерт в Художествена галерия премина честването на 60-ата година от основаването на ПГМТ „Владимир Комаров“, наследник на едноименния техникум. Част от него станаха областният управител инж. Николай Неделчев, д-р Юлиян Найденов – кмет на община Силистра, и д-р Мария Димитрова – председател на ОбС Силистра. В предшественика на едноименната в момента професионална гимназия по механотехника, първата учебна година с директор Георги Маринов Георгиев започва на 15 септември 1963 г. със 140 ученици и с екип от 12 души (учители, майстори и служители). От следващата година са приети 4 паралелки в 4 специалности, когато вече има изградени леярна, ковашко и стругарско отделения и др.

На 16 март 1969 г. училището получава името на своя патрон – летец космонавт от СССР (негов бюст паметник е открит 13 години по-късно). Същата година при директор Здравко Константинов е първата копка на централния корпус. Година по-късно е завършена и е въведена кабинетна система на обучение. В периода 1977-1987 г. при директорите инж. Гани Керчев и инж. Петър Христов техникумът има за ключови думи в своята работа „Електронизация и автоманизация“. В някои от години, в които по 350 000 лева е произведената в училището продукция от учениците под ръководството на майсторите.

На директори като Георги Георгиев, Здравко Константинов, Гани Керчев и Петър Христов се приписват заслуги, както и на техните екипи, разбира се, благодарение на които на три пъти ТМТ – Силистра има признанието да бъде наречен „Образцов“. Години след това е признанието „Най-добър социален партньор за 2017 г. – директор“. През 1981 г. е създадена музейна сбирка, посветена на честванията „1 300 години българска държава“. Запомнено е и знаково посещение от страна на министъра на образованието проф.  Александър Фол през 1982 г.

През 1984 г. е създадена и обзаведена микропроцесорна лаборатория, както и вътрешна телевизионна мрежа. Резултатът от всичко това е наградата „Златен орден на труда“ (1986 г.). „В строя на първите“ е мотото на честването на 25-годишния юбилей на училището, начело на което от 1987 г. е Витош Попов. Пет години след това са завършени четирите етажа на училището, като междувременно материално-техническата му база е още повече е обогатена. Така за 30-ата година от основаването на техникума представата за него в обществото е за средище за обучение на професионалисти. След г-н Попов директори са били инж. Марин Колев и инж. Тодор Костов.

В летописа 15 септември 2000 г. влиза като първа дата от новото броене, вече на училище с професионален гимназиален профил, част от което е и бившето Средно професионално-техническо училище по автомобилен транспорт, а директор по това време е Валентин Петров, а след него директор е инж. Атанаска Билчева..  През 2002 година започва участието на ученици и учители в различни европейски програми. Постепенно традиция става честването на Деня на Европа в съчетание с Ден на ученическото самоуправление. В деня на патронния празник през 2007 г. е осветено училищното знаме. В периода на управление на директора инж. Петранка Георгиева емблематични са проектите по програми като „Леонардо Да Винчи“ и „Еразъм+“ с производствени практики в Германия, Италия, Испания и Англия.

От пет години насам директор на ПГМТ е Татяна Кинджакова, през чийто   период на   управление е обновлението на двора, изградена е беседка, както и автоработилницата. Ученикът Ерен Гюнай печели първо място на професионално състезание на национално ниво. Продължават практиките във фирми и автосервизи.

 

За смеха на Добруджа или за...„сълзата на усмивката“

 

В народното, певческото и в литературното творчество, включително в хумореските се оглежда характерът на всеки народ, в частност и на отделната етнографска група. В това отношение, макар и малка като територия, България може да се похвали със завидно разнообразие, може би заради различния релеф, а и по исторически обстоятелства. Дори в рамките на една етнографска област, примерно добруджанската, има различия – поведенчески предимно. Това от своя страна влияе на всичко останало, заедно с творческото начало и артистичното присъствие.

Така знаем за песните, че в Добруджа те са с различно съдържание: биват тъжно-протяжни, има обаче весело-игриви, както и хороводни (в равна Добруджа, дори и в хълмистата й част винаги има място за нещо по-разлято на мегдана). Ето защо, в представянето на един добруджански певец в лицето на Стоян Пейчев се казва: „В текстовете на неговите песни няма кой знае какво по-различно от песните и на останалите добруджански певци, защото и земята, и небето, и хората на Добруджа са едни и същи“.   

През последните десетилетия от екрана на телевизиите се сипе хумор по начин, характерен за ограничен брой области – Шоплука, Врачанско и пр., което оставя впечатление, че, да речем в Добруджа, където хората по традиция гледат в земята, а не към небето, смехът отсъства от дневния ред на жителя на „добрата земя“. Това обаче не е попречило на родения в Лудогорието журналист и поет Енчо Енчев, който повече от половин век живее в Силистра, да издаде три книжлета „Добруджанци се смеят“.   На практика те плачат някой да ги разгърне и да произведе от тях драматизирано произведение, което, сигурен съм, ще пожъне успех не само на регионално ниво. И по този начин ще покаже, че добруджанецът има чувство за хумор и го проявява във всекидневието си. 

Но дали е така със...смеха на Добруджа, както го е представил преди почти цял един век каварненецът Яни Хаджиянев, с псевдоним Калиакренски? През 1929 г., когато Добруджа изцяло е под румънска власт, той издава „Смехът на Добруджа“. Миналата година книгата му бе преиздадена в джобен формат, компенсация за забраненото второ издание преди няколко десетилетия.     

„Сълзата на усмивката“ е нарекла предговора си към книгата доц. д-р Румяна Лебедова, университетски преподавател по литература във Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“. Още в началото тя напомня, че литературно-политическа митологема „Златна Добруджа“ е свързана със съдбата на Южна Добруджа по повод отбелязаното по-горе уточнение. Впрочем, както журналистическа приумица Крайдунавска Добруджа, приписвана на дългогодишния кореспондент на БНР от Русе и Силистра Любен Антонов. Вероятно, за да се уточни, че не става дума за приморската й част  с център Добрич, именуван „столица да Добруджа“, което е неформално признание, че става дума за най-големия в момента град в една обозначена територия. В този смисъл по подобен начин в крайдунавската част самопровъзгласяват Силистра за „духовна столица на Добруджа“.   

От написаното от доц. Лебедова научаваме, че въпросното книжле на Калиакренски е с „отворена композиция“, а в нея централен образ е Ганьо Добруджански. Недвусмислено е влиянието на Алековия „Бай Ганьо и не е случайно, че издадената след почти сто години книга е с посвещение на Алеко Константинов по повод 125-ата година от неговата гибел. Добруджанският Ганьо също е герой на своето време. За него Лебедова казва: „Анекдотичният елемент е органическа част от повествователната цялост, но във фокуса на изображението е не комичното, а драмата на човека, осъзнал невъзможността си на приеме последиците от агресивно връхлетялото го чудо – закони, хора, нрави“. 

 Реално Ганьо Добруджански е представен като жертва на европейската култура – в творбата тя е идентифицирана с румънската власт и с държавната политика, която води. И още от Лебедова: „…„Смехът на Добруджа“ звучи парадоксално, защото с горчевината си изразява болката от политическата осиротялост на българите в този регион“. Тя твърди също, че книгата е „изключително функционална в контекста на разказа за разграждането на мита „Златна Добруджа“.   Книгата на Яни Каварненски започва така: „Откакто Ганю Добруджански се прости с Ганю Балкански, стана друг човек. Той се измени дотолкова, щото, както сам се изразяваше, ако би да срещне бая си Ганя, надали би го познал. Защото когато Ганю Добруджански стисна ръката на приятеля си за последен път, като че предчувства, че не ще се видят вече. И така стана“.

По-нататък действията се развиват в 16 глави на около 60 страници.   За автора, който е роден през 1908 г. и е живял до 1944 г., когато е сред безследно изчезналите на 8 срещу 9 септември, се казва, че е сред радетелите за Свободна Добруджа, членуващ в различни организации и действащ в организации като Българско културно общество и ВДРО. Бил е и режисьор на театралната трупа в град Добрич в последните години от своя живот.   През 2020 г. е преиздадена и друга негова книга, наречена „Добруджанци“ и съдържаща близо двадесетина разкази, за първи път представени на публиката в издание през 1934 г.. За нея акад. Иван Радев пише предговор, озаглавен „Сборник от миналото – прочит с днешна дата“.

Куче и котка на достолепна възраст другаруват в Сребърна

Според публикации в интернет, "Средно кучетата живеят по около 12 години, като цифрата може да варира силно според породата на кучето и условията, в които то живее". В същото време, "Домашните котки обикновено живеят на възраст от 12 до 18 години, а много от тях могат да доживеят до 20 години". Да, но в Добруджа се оказа, според Виолета Жекова от село Сребърна, че двете животни с по четири лапи, могат да прескочат "тавана", на възрастта, разбира се. И така: двете другарчета си съжителстват мирно като дядо и баба в етно обекта "Бабината къща" в селото, известно със своето уникално езеро, като кучето Оливър е на 21 години, а котката Мъна му е кака, защото е на 26 години. 

Още по темата от стопанката Жекова, която е зооинженер по образование, за двамата шампиони: "Като "пенсионери" какви грижи има около тях! Ама няма как - "Здраво сърце - здрава душица". И двамата, подобно на повечето стари хора, нямат зъби в устата и са голяма пародия. Иначе гостите в къщата много им се радват ("Баба Мъна не е много за гледане, че възрастта й е много напреднала", обяснявам аз). Оливър идва лека-полека в моята къща, обаче когато има група посетители, му хвърлят разни лакомства, включително наденици. Аз го държа малко на диета - с гранули и хапчета, и той винаги бяга, когато може, и на три почивки стига до къщата за гости".

Ротари клуб с делова среща в ЦСОП - град Силистра

Представители на Ротари клуб Силистра - Николай Костов - президент 2022-2023, инж. Веселин Андреев - паст-президент, Йордан Георгиев - елект-секретар, посетиха Център за специални образователни потребности - град Силистра за встъпителна делова среща с Нели Маринова - директор на Центъра.

На екипа на ЦСОП, в който се обучават 40 деца от различни възрасти, бе подарена голяма мартеница, откупена от ротарианците по време на търг, проведен преди 2 години в рамките на конкурс, обявен от Областна администрация с партньор Регионална библиотека - град Силистра. Мартеницата е дело на НЧ "Светлина" - село Варненци, община Тутракан, и е победител в тогавашната надпревара. Г-жа Маринова представи намерението си за проект, осъществен в партньорство, с който да бъде изграден външен кът за игра на децата.

За него първоначални средства дариха областният управител на област Силистра инж. Николай Неделчев, кметът на община Силистра д-р Юлиян Найденов и д-р Мария Димитрова - председател на ОбС Силистра. В ход е подготовка на проекта, предвиден за външния двор на ЦСОП на мястото на съществуващ, но компрометиран пясъчник.

Преди 3 години тогава с президент Александър Сабанов Ротари клуб Силистра проведе бал, със събраните средства от който бе направено дарение за реализиране на поръчка от Мебелна фабрика "Димов" - град Силистра. Благодарение на нея е запълнено по най-прагматичен начин пространството в бившия физкултурен салон на някогашното Градско помощно училище. Така помещението е превърнато в многофункционална игрална зала за нуждите на Центъра (http://jordansilistra.blogspot.com/2020/03/blog-post_60.html).

Преди 23 г. е създаден Ротари клуб Силистра с пръв президент Веселин Андреев, но реално официалният старт на клуба е през 2002 г. (миналата година бе чествана 20-ата година от чартирането на първия клуб за ротарианци от Крайдунавска Добруджа). Първият му благотворителен бал е през 2005 г. за Коледа, а за изминалото време клубът е провел общо близо 30 големи прояви, предимно за Коледа и Великден, но и в периода "Дни на Силистра по повод 14 септември - празник на град Силистра. Реализирани са проекти в социалната, здравната, образователната, спортната, екологичната и културната сфери.

Дузина майсторки на гоблена с изложба в силистренското туристическо дружество

 

Поредната проява в календара за 2023 г. на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ бе богата гобленарска изложба с участие на 12 майсторки туристки, проведена в х. „Ален мак“ в парка „Орехова гора“ край Силистра. Изложбата бе в чест на Международния ден на жената – Осми март, и бе посветена на годишното отчетно събрание. Галина Узунова и Йордан Георгиев представиха кратка забавна програма, както и викторина, свързана с темата. Председателят на дружеството Виолета Атанасова, която също се изяви със свои творби, благодари на участничките, като им пожела да продължават да превземат тайните на древното изкуство.

Както е известно, техниката на тъкания гоблен е известна още в Древен Египет (1400 г. пр.н.е.), но е позната като практика в Китай, Елада, Персия, Индия и Япония, във високоразвитите предколумбови общества.  Разбира се, и по изконните български земи още от времето на древните траки, ползвали за целта нишки от боядисан памук, коприна, вълна, даже от сребро и злато, а в днешно време още от полиестер и други изкуствени материали.

Присъстващите научиха, че названието „гоблен“ идва от манифактурната работилница на братята Гоблен, действаща в Париж от 1601 г. Според Уикипедия, „Бродерията е изкуството на украсяване на текстил с игла и конци чрез различни видове бродерии, включително: кръстата, контурна, повърхностна, лентова, релефна, бразилска, Китайска  и др.“.

Според публикации в интернет, древен тибетски гоблен преди близо 10 години е продаден за рекордните 45 милиона долара по време на търг в Хонконг. Създаден е по време на династията Мин в периода 1402-1424 г. Наследство е манастира „Джоканг“ в тибетската столица Лхаса. Твърди се, че гобленът с най- много образи в света е български: става дума за известната картина „Ръченица“ на Мърквичка, съдържаща 17 образа. Пак в България информацията в интернет откроява гоблен, продаден за 3 500 лева.

Най-скъпите гоблени са от каталога на Вилер, чието начало е в 1893 г. в Берлин, и за тях се твърди, че са „класика в жанра“, както и, че са много популярни у нас. И още една българска „следа“ в световен мащаб, свързана със специалността „Текстил" в Художествената академия в София, създадена през 1959 г. – Марин Върбанов (1932-1989). Негово дело е гобленната секция в Университета в Сидни в далечна Австралия, но негов принос, особено що се отнася до стенния килим, има във Франция и Пекин. В китайския град Ханджоу той е изключително много тачен, защото съпругата му е китайка, и в третия по големина град в КНР той създава школа за гоблени – днес това е Институт по текстил, носещ неговото име.

Преди 2,5 години роденият в град Главиница възпитаник силистренския механотехникум проф. д-р Радослав Радев от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ проведе в интернет онлайн лекция за везбата като трета българска азбука (след глаголицата и кирилицата), защото тя е своеобразна графична система за управление и е българската мяра за цветове. Според него, „Българската везба е отделен, специфичен дял на българския език, свързан с интимното, съчетаващ думането и мълчанието; тя има спектрално въздействие и е вечно послание“. 

Тогава в рамките на близо един академичен час той предложи на многобройната си и разнолика аудитория непознати за широката публика наблюдения и заключения, свързани с изображенията по българските шевици, черги и килими. За да изведе познание, което е полезно както за всички автори на везба, така и за ползващите резултата от техния творчески голям труд, подвластен на вековно наследство.