На пръстите на едната ръка се броят
точиларите в Силистра, сред които българи, турчин и арменец. 78-годишният Слави
Славов е най-възрастният и най-атрактивният сред тях. Той не само заточва, но и
надписва с пирограф инструментите, без да взема пари за „техническото чертане”. Един
любопитен клиент дори го попитал сериозно: „Защо ми пишеш датата върху саповете
на мотики, брадви и лопати?”. Той нашега отговорил: „За да не си загубиш гаранцията”.
Помнел как някои по шест месеца не си вземат предварително платени поръчки. Един
пък дошъл след цяла година да си търси вече продадени другиму мотики. Вдигнал
лют скандал и майсторът намерил стари мотики, за да ги наточи и надпише
наново. Ателието му е изпълнено с мостри с интересни надписи от рода на „За
почивка и отмора – за работливи хора”, подходящ за градински пейки. Познатите
максими „Лозето не ще молитва, а иска мотика” и „Ден година храни” влизат в арсенала
му от сентенции. Сред най-оригиналните е пожеланието „За Трифон Зарезан – със
заточени инструменти, но с неизточено буре”. Веруюто на бай Слави е: „Инструментът
може да е без дръжка, важното е надпис да има”. За благодарност уважителен
клиент му оставил рекламното послание: „Майстор Слави Славов оправя инструменти за
клиенти от всички континенти”. Изненадвал се от пожеланието на благодарни
клиенти: „Майсторе, да живееш сто години!”. Задавал въпроса: „Как се живеят
толкова много години, ако не можеш сам да се придвижваш?” Засега с колелото си
стига до малкото си ателие в едно от халетата на бившия комбинат „Камъшит”. И
няма нито ден отсъствие дори в току отминалата люта зима. „Един човек да дойде
да ме търси – аз трябва да съм тук”, твърди словоохотливият майстор.
В продължение
на 21 години бай Слави преподава теория и практика в СПТУ по дървообработване
в Силистра. Нямал висше образование и в края на кариерата му го пратили да
учи децата на "трудово обучение" в местно основно училище. След пенсионирането си установил,
че има търсене на точиларска работа, а и бил запознат с теорията, което му
помага да усвоява бързо практиката. „Започнах да правя най-различни дървени дръжки
– „от нож до коса”, припомня си ветеранът на точиларсвото в крайдунавския град.
Първо се регистрира по т. нар. 35-то постановление и приема клиенти в мазето си
и предимно през ученическите ваканции. След години практика дава с охота съвети
как стопаните и домакините да се справят успешно с техниката. „Най-лесно се
заточва нож, но ако не спазваш правилата – ще го похабиш”, гласи един от
съветите му. За наточване на трион били важни параметрите на зъба, дали е надлъжен
или напречен също имало отношение. Имал впечатление от 1950 г. насам, че
българските ножове и триони се продават в магазините ненаточени. Нашите са
сечени на матрица и имат чапраз, но не са точени. По тази причина не можеш да
си закупиш нож, готов от раз за потребление. Обикновено хората надрасквали
новата си стока с шмиргел и едва тогава търсели помощ от точилар.
Слави се смята
за ненадминат майстор в наточването. „Вкарвам дръжката, слагам предпазна
ламарина, заточвам инструмента, което не всички точилари правят; накрая изписвам датата на
направата, както и името на собственика или на този, който ще копае”, обяснява
ветеранът точилар. Един му се разсърдил, че изписал неговото име, затова го
накарал да го изтрие и заявил: „Пиши името на жената, защото тя е по
копаенето”. По скромното му мнение наточването на ножици е най-трудно, защото
много точно трябва да се работи. А свръхтрудно било с ножиците за стригане на
овце. Такъв инструмен добруджанци наричали „кръглиги”. По наличието или
отсъствието на поръчки за точене на такива ножици разбирал дали е в застой
овцевъдството в Крайдунавдса Даобруджа. Години наред при него идвал един овчар
от тутраканското село Нова черна, но вече не се вясвал. „Сигурно и той вече не
отглежда овце”, заключава учителят. И продължава: „Сега с този вид ножици хорат
си стрижат магаретата”.
От 1946 г. е в
Силистра Слави Славов, иначе е преселник от Румъния и първоначално е живял в с. Искра. През 1949 г. започва
тригодишния курс в първия випуск на Промишлено-практическото училище в
крайдунавския град, където имало 6 специалности, вкл. и обучение за „мебелист и
коларо-железар”. Има две дъщери – във Варна и в Благоевград. Цял ден слуша радио
и не може да се начуди „защо общината не обръща внимание на услугите и не се
интересува дали има кадри за тях.